Ангел Генчев е един от феномените в българското вдигане на тежести. Става четири пъти световен и четири пъти европейски шампион за юноши. Той е един от малкото спортисти в света, който до 20-ата си годишнина печели толкова много титли. Европейски шампион е през 1988 г., когато става и олимпийски – в Сеул. Златният му медал обаче е отнет заради допинг. Ангел Генчев-Чушката не е говорил с години - просто защото е бил в затвора. И то неведнъж. Вестник “ШОУ” дава думата на спортиста, за да разкаже историята си. Покъртителен разказ за един погубен живот.

 

-На село съм си, близо до Търговище. Това е родният ми край. Гледам си детето, жената и мечтая за спокоен живот. Имам син на годинка и половина, той е смисълът на живота ми в момента. Не може да си представите колко е палав и щур. Сигурно като баща си (смее се).

 

-Едва сега ли живееш истински живот?

-Май така се оказва. А съм на 46 години. Излязох от затвора преди два месеца. Изпуснах и първия рожден ден на сина ми. За първи път ми беше тежко, косата ми се прошари. А съм бил в затвора към 11 години и нещо, не ми е за първи път. Последното ми влизане обаче беше друго, макар и за четири месеца, направо полудях.

 

-Не два часа, два месеца няма да ни стигнат да разкажа живота си. Благодаря ви, че се сетихте за мен, хората ме забравиха. Българинът слуша и вярва на това, което се пише и говори. А дали е истина, или не – няма никакво значение. Цял живот ми съсипаха заради едни мои думи и действия по времето на комунизма. И оттогава ми го върнаха тъпкано, и всеки следващ път ставаше още по-тежко и гадно.

 

-Не съм бил света вода ненапита, но не съм и това, което ме изкарват. До осми клас имах над 15 републикански титли по вдигане на тежести. Станах осми клас и влязох в училище „Олимпийски надежди”. Още

 

в осми клас

ме арестуваха

 

за незаконна търговия с долари. В София имаше араби, които продаваха валутата, ние я купувахме и обличахме цялото училище с вносни дрехи. Аз и Големия Маргин. Бяхме се разбрали, той облича децата от кръста надолу – с дънки, аз действам от кръста нагоре – с ризи и блузки. Наказаха ме от детска педагогическа стая. Треньорът ми ме отърва - каза, че той ми е дал доларите. Иначе в „Олимпийски надежди” имаше неписано правило: младоците ядат бой на лягане и ставане. Били сме се, боксьори даже са хвърчали от 13-14 етаж, а отдолу ги хващат. Ако мен ме бяха пуснали от такава височина, сигурно нямаше да оцелея (смее се).

 

-Не съм аз човекът, който има право да го коментира, но съм минал през ръцете му. Вдигали сме на ден по над 370 тона на тренировка, това е извън всякакви човешки граници. Някои казват, да, това е гаранция за успех. Но тази гаранция минава през жертване на човешки организми. Методите на Иван Абаджиев са варварски. Те са за такива хора като мен. Аз мога да кажа, че нямам здравословни проблеми. Но колко са такива като мен? Питайте десетки щангисти какво е станало със здравето им, как са осакатели. Има такива, които даже си отидоха от този свят. Не мога да съдя Абаджиев, но не беше добър педагог. Той обаче не е виновен, действаше по методите на политиката от това време - комунистите не зачитаха човека.

 

-Потресаваща история, която ще разкажа на вашите читатели. Преди Олимпиадата бяхме на лагер в Токио, бяха ми направени четири проби, всички отрицателни. С допинг беше уличен Бен Джонсън. Работа на американците, за да може Карл Люис да спечели. Оказа се, че пробата на Бен Джонсън и на всички атлети е отворена на американски боен кораб, акостирал в залива по време на Игрите. И няма припарване до тази база. За да не останат руснаците по-назад, направиха същото с вдигането на тежести. Събраха всички проби на тежкоатлетите и ги отвориха на руски боен кораб. Оттам звъняха и казваха кой е наказан и кой не е. Няма човек на света, който да пита какво става, вярно ли е, не е ли.

Олимпиадата в Сеул беше първата от 12 години, която се проведе нормално, без бойкоти. И руснаците искаха да доминират на всяка цена. Затова два пъти тяхна делегация пристига при Иван Абаджиев, за да се разберат за подялбата на медалите. Абаджията обаче никога не е бил дипломатичен и ги отпрати. На третия пет директно ги изгони, което ни “изяде” главите. А да изгониш по това време делегация на СССР е меко казано идиотщина. С нас на Олимпиадата бяха Христо Меранзов, който отговаряше за олимпийската подготовка, и Трендафил Мартински – шеф на спорта. Ако двамата бяха на място и бяха заставили Абаджиев да приеме предложението на Съветския съюз, нямаше да ни скроят номера с допинга. Двамата обаче са предатели, предадоха България.

 

-Обадил се на Иван Абаджиев:

 

“Искам да

ги смачкате!”

 

На всички е ясно, че по това време той вече не се разбираше с Москва. Аз ако съм знаел за идването на съветската делегация, нямаше да изляза да вдигам, но щях да остана чист и нямаше да ми съсипят живота. В първия ден Севдалин Маринов стана първи, на втория хванаха Митко Гръблев с фуросемид. После се обадиха, че и моята проба е положителна. Тогава Трендафил Мартински ни каза: “Айде, давайте паспортите, прибираме се. Има телекс от България, другарят Живков ни отзовава.” Полудях, взех един нож от готвача и го погнах по стълбите. Тоя Мартински и Меранзов бяха наясно какво ще се случи, те ни предадоха и бяха комбина със Съветския съюз. Мартински ме заплаши: “Ти ще видиш какво ще ти се случи, като се върнем в България.” “Абе, аз няма да се прибера, какво ме плашиш, бе”, му отвърнах.

 

-Това са пълни глупости. 22 дни не съм ял нищо, защото трябваше от 75 килограма да стана 67, за да заместя мой съотборник. Сънувах водопади, пиех само минерална вода от затворени шишенца. Гарантирам, че не съм взимал нищо, просто не приехме предложението на СССР за подялба на медалите, те се ядосаха и някои наши трябваше да изхвърчат, за да може съветски щангисти да спечелят титлите. Като говорим за игрички, да ви кажа ли какво се случи със Стефка Костадинова? Гледах я как плака 2-3 часа, когато дойдоха и й казаха, че не трябва да печели златния медал. Американка трябваше да стане първа. По това време шеф на световната атлетика беше един италианец, мафиот. Това е положението. Стефка може да ме съди за думите ми, ако иска, но това е истината. Тя няма да го признае, но й отнеха златния медал, а беше уникална скачачка. Ако не беше склонила и изпълнила нареждането, сигурно и тя щеше да “изгори” с допинг. Щяха да се обадят от някой кораб и да й съобщят, че е наказана. И кариерата й вероятно щеше да отиде на кино, а така остана със сребро, но поне продължи да се състезава.

 

-Какво стана, след като те уличиха с допинг?

-По това време имаше един журналист – Владимир Костов, от радио „Свободна Европа”. Заведе ме в американското посолство, приготвих всичко, за да избягам в Америка и да не се връщам в България. Знаех какво ме чака, след като подгоних член на ЦК на БКП, псувах Меранзов и Мартински на майка. В последния момент обаче се появи спънка за американското ми пътуване. В България ми се роди първата дъщеря, а с жената нямахме подписан брак. От посолството ми казаха, че след като аз замина за САЩ, няма как да изтеглят и семейството ми, тъй като ние по документи нямаме нищо общо. Казаха ми, че може никога да не видя детето си. Затова се прибрах в България и започна всичко. Преди това, още в Сеул, ни накараха мен и Гръблев да върнем златните медали. Домакините даваха премия от по пет хиляди долара на шампионите. Нашите ръководители обаче я прибрали в каса и не ми я дават.

 

Скрих медалите

в една шахта

 

с поливен кран и им казах: “Докато не дадете парите, няма да видите медалите.” Стигна се дотам, че заради моето упорство цялата българска делегация, не само щангите, а всички спортисти, можеше да бъдат върнати в България заради нарушаване на олимпийската харта. Дадоха ми парите, върнахме медалите.

На Олимпиадата подписах с една японска фирма за обувки за вдигане на тежести, бяха ми много удобни. Нашите обаче имаха контракт с “Адидас”. Японците ми обещаха премия между 50 и 150 хиляди долара в зависимост от постижението. Даже ме попитаха мога ли да направя нещо на подиума. След като станах първи, направих салто. На всеки трийсет минути се въртеше рекламен клип на марката обувки и когато краката ми бяха във въздуха по време на самата реклама клипчето се спираше и със стрелки се сочеше името на марката. Японците умряха от кеф, че са разбили германския “Адидас”. И тук стана цирк. Излизам да вдигам и един от нашия лагер, се хвърли в краката ми, взе да ме събува, да ми носи обувки “Адидас”. Вика ми: “Човек, ще ни утрепят заради тебе.” Аз обаче подвикнах на Абаджията: “Виж го тоя, носи ми нови обувки, ще ми счупят краката. Не са ми удобни.” А и това си беше самата истина, за да излезеш на състезание не може да си с чисто нови обувки, убиват те адски.

 

-Глупости. От кого се е крил този дърт крадец? От своите ли? Него всички го знаеха къде се намира. Ще ви кажа, че японците, с които подписах на Олимпиадата в Сеул, ме наградиха със златен часовник след състезанието. Часовникът – бижу, с 13 зелени смарагда. Идва обаче Батето след цирка с допинга и ми вика: “Трябва да връщаш часовника, няма да се излагаме тука. Дай часовника, аз ще се видя с японците и ще им го дам, да не се вдига много шум.” “А, не. Доведи тука японците, аз ще им го върна”, му викам, а той продължи да настоява. Накрая му дадох часовника. Нали се сещате, че никакви японци няма, Батето си го прибра, след време му го видях на ръката.

 

-Клубът ми “Славия” не ме изостави, не ме уволниха, въпреки простотиите, които направих в Сеул. Можеше и пред военен съд да ме изправят. Малко след това обаче ме вкараха в затвора за изнасилване. С тази жена съм си лягал над 20 пъти, но заради баща й пострадах.

След като падна режимът, започнах да търгувам с талони за бензин в нашия край. Баща й правеше същото, печаташе талоните на един ксерокс в офиса си. Един път го набих и той използва дъщеря си да заведат дело за изнасилване. И за да не е в Търговище, преместиха се във Велико Търново. И до днес няма мотиви за присъдата ми, може да проверите. А като няма мотиви, няма как да обжалвам.

 

Лепнаха ми шест

години затвор

 

Излежах си ги като първия пич. Първо лежах във Варна, на лек режим, тъй като ми беше първа присъда. Станах пазач на залата.

 

-Така (смее се). Пълен парадокс. Затворник няма право да излиза в чужбина, когато е с ефективна присъда. А на мен ми дадоха виза и заминах за Световното в Турция през 1994-а. Уж гарантирах, че ще се върна. Ама може ли някой на някого да гарантира нещо – не, нали! Излязох буквално от килията и взех бронзов медал. Подцених една тежест, можеше да стана и световен шампион. След това се върнах и с указ на президента Желю Желев трябваше да ме помилват. Тогава обаче се смени властта и изведнъж спряха изпълнението на указа. Дойде правителството на Жан Виденов и протакаха изпълнението на указа около година и осем месеца, колкото ми останаха до края на присъдата. В Истанбул на Световното журналистите ме гледаха като изкопаемо, когато разбраха каква е историята ми. Не разказвах обаче много, пазех се, за да не стане някаква беля.

 

-Защо влезе за втори път в затвора? Вярно ли е, че си изнудвал мъж за пари и ценности?

-Тоя беше братовчед на жена ми. Пак писаха какви ли не глупости. Истината беше, че му казах, че ако до утре не ми върне моите 300 лева, които му бях дал, ще му счупя краката. Преди това обаче бях набил един полицай, бях го возил малко в багажника. Нямаше обаче свидетелски показания и нямаше какво да ми направят. След първото ми лежане в затвора обаче положението ми вече беше по-лошо. Всяка жалба или нещо друго директно ме пращаше в затвора.

Вторият път ми дадоха пет години. Лежах в затвора в Плевен, ужасна работа. Директорът на затвора разбра, че съм набил негов колега, и започнаха да се гаврят с мен. Една година например не ми позволяваха свиждане, приемане на колети отвън. А вътре храната от мизерна по-мизерна и като не ти носят отвън...абе, гадна работа. Не ми даваше да ходя на работа, а да стоя само в корпуса при циганите, които ненавиждам. По това време още бях с първата си жена, с която вече имахме подписан брак, а и ни се роди втора дъщеря. Аз обаче никога не съм искал да се женя за нея, просто роди първото ни дете по време на Олимпиадата в Сеул и така стана работата. Тогава имах

 

три гаджета

наведнъж, и трите

забременяха

 

Един ден ги събрах в една сладкарница и им казах: “Вижте се трите, огледайте си. За нито една от вас няма да се оженя. Ще призная децата, но не ме карайте да се женя.” Тогава две от тях махнаха децата, само едната роди, с която впоследствие подписах брак. С нея се разведохме, след като излязох втория път от затвора. Благодарен съм, че прекарах толкова години в затвора, защото ако не бях вътре, щях да бъда в гробищата.

 

-Бях много луд, не прощавах на никого, не обичах лъжата и лицемерието. И много ги биех такива лигльовци. Още от „Олимпийски надежди” се запознах с всички, които после станаха мутри. Може би щях да бъда тартор на някоя от бандите на Васко Илиев. Той не можа да изкара от затвора само мен и брат си Георги. Тъй като винаги съм най-отпред, може би досега щяха да са ме очистили.

 

-Захванах се с търговия на зърно. Някои ще кажат, този пак се оправдава, но ме вкараха зад решетките за четири месеца само защото имах нещо общо с човек с 11 висящи дела. Имах трудов договор при него, а той е правел някакви измами с документи. За това, че моето име фигурира при една от проверките на камионите, превозващи зърно, ме вкараха мен в затвора. Четири месеца след това ми викат: “Сега дойде справката за въпросния човек, ами той имал 11 дела. Ти не си виновен.” И ме пуснаха, ама питайте ме какво ми беше, вече ви казах, че изпуснах първия рожден ден на сина ми.

 

-Аз знам, че не съм виновен. А и хората не са глупави, знаят какво се случи още в Сеул, за да ни накиснат с тоя допинг. А и след това. Вярно, преди като си пийнех, полудявах, но нито съм изнасилвач, нито съм измамник, за каквото ме вкараха последния път в затвора. Няма от какво да се срамувам. Неприятното е, че когато веднъж ти лепнат етикета рецидивист, ходи се оправяй след това. Сега живея трудно, но се оправям някак си. Ходя за раци, продавам, за да мога да върна заем, заради който погнаха човека, при когото работих. Моля се на добър сезон, за да мога да върна парите.

 

-На 46 години си искал да участваш на републиканското първенство по вдигане на тежести?

-Да, но още има някаква неяснота около клуба ни в Търговище. За известно време беше закрит. Какво като съм на 46 години. Светът е разделен на можещи и неможещи, не на стари и млади. С малко подготовка винаги мога да участвам.

 

-Държавата! И онези двама предатели – Трендафил Мартински и Христо Меранзов, които не бяха на мястото си на Олимпиадата в Сеул. След това ми разкатаха мамицата, не от лесно се пропих. Пиех на ден по два-три литра водка, но сега съм друг човек. И искам да живея нов живот.