Бившият футболист и треньор на Левски Ангел Станков говори за българския футбол и за любимия си клуб в интервю за предаването "Код Спорт" по TV+.

- Г-н Станков, какво се промени във футбола от времето, когато бяхте треньор на Левски?
- Промените са големи. Първо, тогава нямаше толкова чужденци. Единственият отбор, който можеше да си ги позволява, беше шампионът по това време Литекс. Там имаше най-много чужденци. Левски по мое време взе Джон Ингълс. Това бе първият чужденец на "Герена". Почти всички други отбори играеха със собствени играчи, с момчета, които излизаха от школите. Такива бяха времената, такъв беше футболът. Това е разликата. След това дойдоха много чужденци. Падна нивото, защото децата не виждат развитие, когато трябва да играят в мъжкия отбор. Падна им самочувствието, а и не винаги се получаваше добра работа в детско-юношеските школи.

- Когато през 1999 г. бяхте начело на Левски, имахте 14 победи и един равен. За съжаление - второ място и уволнение. Как го приехте?
- Нормално, защото в Левски се иска само едно - победа. Трябва да си и шампион, и носител на купата. Да не забравяме, че тогава отборът беше пет-шест точки зад Литекс. Когато Томас Лафчис ме извика, имаше проблем, защото никой не искаше да става треньор. В тези трудни времена и при такава голяма разлика, да бъдеш треньор на Левски беше много отговорно. Тъкмо се бях прибрал от Сирия, имах проблеми, тогава баща ми почина. Съгласих се да дойда, но исках никой да не ми се меси в работата. На футболистите им направи впечатление, че много държах на физическата подготовка. Около 15-20 дни на пясъка в Албена беше само тичане. В един момент казват: "Много ни тормозиш! Това го няма никъде!" Но аз ми отговорих, че това е базата и след това цяла година няма да има контузии. Има два компонента - техника и физика. Когато си подготвен в едната част, може да компенсираш онова, което нямаш в другата.

- Хареса ли ви играта на Левски през есента?
- Не, защото не е постоянна. Пък и не можаха да сглобят отбор, който да играе определен стил - дали ще бъде техничен футбол, дали с крила, дали защитен, дали на контраатаки или силов футбол. Това не се виждаше и неслучайно падна нивото и на публиката, и на играта.

- Какво очаквате от Левски през пролетта? Много трансфери се направиха, амбициите са големи.
- Не че амбициите са големи, но за Левски и ЦСКА е нормално винаги да бъдат шампиони. Това е задължение, тези отбори нямат право да мислят за нещо друго. Проблемът е, че няма ритъм на играта. Това е, защото голяма част от футболистите дойдоха по-късно. Те не бяха подготвени. Някои дори дойдоха по средата на сезона. Докато влязат в ритъм, докато се подготвят, докато свикнат с обстановката, с времето, със състезателите...За да се получи добро взаимодействие, се иска време, иска се да се работи. Може би тук Левски не успява добре да се подготви. Все търсят и намират нещо след като е почнал сезонът. Пет-шест години търсим нападател.

- Можем ли да говорим за първенство през ЦСКА, Локомотив (София), Литекс?
- Не, не можем да говорим. Левски и ЦСКА са лицето на футбола в България. Да, ще излезе Лудогорец, ще излезе Литекс, може Локомотив (Пловдив), Ботев, Локомотив (София), Славия също, но основата на футбола е Левски и ЦСКА. Те са с най-добра история, шампионски титли, както и с най-многобройна публика.

- Как ви звучи създаването на "Висша лига", когато нямаме нормална "А" група?
- Имам обяснение. Добрият футбол, който се играеше в България беше, когато бяха 16 отбора в "А" група. "Б" групите бяха 20-22-24 отбора. Тогава имаше по-голяма база от футболисти, които работеха, търсеха развитие в по-големите отбори. Неслучайно голяма част от футболистите, които играеха като юноши в Левски и в ЦСКА, Славия, Локомотив отиваха в провинцията и там допълнително се развиваха и се вдигаше нивото на футбола. Без тези отбори ще бъде трудно, няма го живецът, няма го дуелът, който сега се пренесе в Пловдив. Живи и здрави да са Локомотив и Ботев за това, че създават тази емоция, но тя е горе-долу за техния регион. В София твърде малко се интересуват от двубоя в Пловдив.

- Докога ще трае кризата в българския футбол?
- Преди се взимаше решение от ЦК и се решаваше. Сега няма ЦК и трябва федерацията или Министерството на спорта да отдели внимание на детско-юношеския футбол, на базите. Малко са комерсиални нещата, защото отиваш да играеш и трябва да си платиш. Окей, но малките дечица, които нямат тези възможности...Ние навремето седяхме на улицата, в дворовете, в училището и цял ден играехме, чакахме да видим големите футболисти. Играем и минават Гунди, Сашо Костов и гледаме да им ритнем топката, за да усетиш играта, да ги пипнеш, да ги докоснеш. Те бяха магия! Сега тези млади дечица гледат Меси и Роналдо. Честно казано, ако ме върнеш назад, не мога да кажа какъв е отборът на Левски преди две-три години, а ако ме върнеш 30-40 години мога да изброя поне по 7-8 имена от всеки отбор, дори и от "Б" група. Тогава нивото беше голямо - да не си техничен, да не можеш да дриблираш, да не си виртуоз... Вярно, че телевизията не беше широко разпространена, както е сега - да дават толкова мачове. Едно време гледахме финтовете на Жоро Соколов, на Гунди, на Сашо Костов, на Митата Якимов, Пешо Жеков как я биеше. Това са неща, които възпитаваха и изграждаха у малките някакви идеали, начин да се стремят да ги постигнат. Сега, натискат копчето и почват да правят нещо, което го прави някой навън, защото ние нямаме такова нещо. Тук се наруши тази връзка и може би затова не върви футболът. Не даваме на малките хляб от мъжките отбори. Чужденците, които идват, си отиват бързо. От 1000 чужденци, които са били в България, може би знам най-много 15. Другите не ги и помня, не са ми направили никакво впечатление.

- Нужни ли са промени в ръководството на БФС?
- Не се интересувам, нямам представа какво трябва да се направи там. Единственото нещо, което бих им пожелал е да обърнат повече внимание на детско-юношеския, на училищния футбол, защото децата оттам тръгват, трябва да ги запалиш. Трябва по-добра база да направят и единственият начин е държавата да се ангажира. Да има добри игрища във всяко село, във всяко училище и дечицата цял ден да играят.