Антоанета Стефанова, десетата световна шампионка на женския шахмат, гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Легендарната състезателка говори по много наболели проблеми на древната игра. Предлагаме акценти от интервюто:
- Антоанета, смяташ ли, че у нас се оцени по достойнство един изключително значим факт, а именно през 2005-2006 г. майка България държеше титлите в световния шахмат чрез теб и чрез Веселин Топалов?
- Явно не се е оценило по достойнство, за съжаление. Аз смятах и продължавам да смятам, че нещото, което може да промени шахмата генерално в България, е получаването на олимпийски статут. Защото шахът не е олимпийски спорт, но вече в над 60 държави има олимпийски статут в самата страна, което прави огромната разлика във финансирането, в начина, по който се гледа на шаха, в подготовката. Тогава ние наистина ги държахме. Аз спечелих моята световна титла през 2004 г., но в този период, след като 2005 г. и Топалов спечели, всъщност не само ние двамата бяхме световни шампиони. Имахме световен шампион при ветерани, световен шампион по композиция, световен шампион за глухи и световен шампион в шах-бокс, което наистина никога не се е случвало на нито една друга държава. За съжаление, не беше използван този момент и позитивното обществено мнение спрямо шаха, за да се работи именно в тази насока дългосрочно да бъдат променени нещата за хората, занимаващи се с шахмат.
Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)
- Защо преди пет години настана хаос? В един момент имахме две федерации – какви вреди нанесе на родния шахмат тази конфузия?
- Огромни вреди бяха нанесени. Продължаваме да понасяме последиците от тези неща. Както може би знаете, през 2016 г. беше заведено дело срещу БФШ, бившата лицензирана шахматна федерация. Бяха осъдени на първа и на втора инстанция да връщат пари на държавата в размер на 730 хиляди лева, което сравнено с нашите бюджети, които са между 100-120 и 150 хиляди лева на година, за нас това е огромна сума. Оттам нататък естествено не беше подновен лицензът, първо от ММС, а след това загубихме и членството си в Международната федерация, както и в Европейския шахматен съюз. Това доведе до създаването на няколко нови федерации, борещи се за този лиценз. А естествено най-големите негативи ги понесохме състезателите, тъй като ние нямахме право да играем под български флаг. Примерно аз 2017 г. спечелих в Китай титлите и по ускорен, и по бърз шах на Световните интелектуални игри и на награждаването вместо българския флаг и химн, бяха флагът и химнът на Международната федерация. Всеки един спортист знае колко е важно да чуеш химна на своята държава в такива моменти. Разбира се, не е само това като негатив. През 2018 г. за щастие отново придобихме пълно членство към Международната федерация, но все още не сме членове към Европейския шахматен съюз, което води огромни последици. Надявам се, че ще получим скоро пълноправно членство и към Европейския шахматен съюз.
- Заради отнетия международен лиценз на централата с човека до теб – гросмайстор Иван Чепаринов имахте предложение да се състезавате, макар и временно, под флага на Грузия. С теб не се получи, въпреки че в Интернет има някои „фейк новини“ по темата. Как се развиха събитията тогава и защо точно Грузия?
- Много се учудвам, че има написани такива неща, че аз съм се състезавала за Грузия, тъй като това много лесно се проверява и просто не е вярно. Тогава наистина ситуацията с българските шахматисти беше много лоша и бяхме заплашени не само да не можем да играем под флага на България, но да загубим и своите рейтинги, което за един шахматист е най-ценното нещо. Без рейтинг ти нямаш право реално да участваш абсолютно никъде, няма и да бъдеш поканен. Наистина тази опасност беше реална. Тогава се направи едно приятелско споразумение с федерацията на Грузия поне Иван Чепаринов да може да участва на най-големите форуми, защото не беше ясно дали ще имаме рейтинги или не. Не само той тогава се премести в друга федерация, той обаче се върна в България в първия възможен момент, докато много от нашите гросмайстори продължиха, за съжаление, да се състезават за други държави. Аз напълно ги разбирам, защото наистина условията в България продължават да не са такива, каквито би трябвало да са.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“
