Офанзивният футболист Антонио Вутов е най-новото попълнение на Локомотив (София). 26-годишният юноша на Левски преди дни се раздели с унгарския си клуб Мезьокьовешд-Жори и подписа с "железничарите". 

Вутов е амбициран да играе с тима от "Надежда" в първата шестица и силно се надява да помогне на отбора, воден от треньора Станислав Генчев.

В откровеното интервю, което даде за БЛИЦ TV, бившият играч на Левски, Удинезе, Лече и Ботев (Пловдив), говори по много теми. Вутов включително разказа и как се е запознал със съпругата си Наташа, която е по-голяма от него и вече го дари с три деца.

50 000 лв. Награден Фонд за efbet Лига!

- Антонио, как се чувстваш вече като футболист на Локомотив (София)?
- Чувствам се много добре. Започнах да тренирам с отбора. Надявам се да навлизам в спортна и игрова форма и да мога да помогна на Локомотив. 

- Изостанал ли си с подготовката и как се стигна до преминаването ти в Локомотив?
- Индивидуално тренирах, тъй като бившият ми клуб (б.р. - Мезьокьовешд-Жори) не ми позволяваше да тренирам с друг отбор, дори и с тях. Не съм много изостанал с подготовката, но ще ми е нужно известно време. 

- Какво се случи в Унгария с Мезьокьовешд-Жори и защо се разделихте?
- Имах договор за 3 години, изпълних две. Треньорът, директорът, цялата власт в клуба се смени и това оказа влияние. 

- Казваш, че не са ти позволили да тренираш с тях. Някакъв конфликт ли имаше?
- Конфликт не, но просто се опитаха един вид да ме притиснат и да се разделим. Те искаха да се случи по един начин, аз по друг. 

- Какво научи от престоя в Унгария?
- Доста неща, единствено езика им не можах да науча, много е труден. По-добре да не казвам кои думи научих, защото не са за ефир. Беше преживяване. Две години живях със семейството ми в Унгария, не съжалявам. Просто самата обстановка беше по-различна от България. 

- Съотборниците не те ли приеха?
- Не, не, приеха ме. Бяхме много чужденци, доста балканци - сърби, хървати, босненци. Но тази година въведоха правило, че трябва да играят задължително 5-6 унгарци всеки мач, ако искат в края на сезона местната федерация да им дава допълнителни финанси. Така беше намален броят на чужденците.

- Изненада ли се от предложението на Локомотив (София) и други български отбори потърсиха ли те?
- Имаше интерес и от други клубове, но Локомотив най-силно искаха да ме привлекат. Премисляйки нещата, усетих, че при тях ще е най-добре да отида в този момент.

- Какви цели си поставяш в Локомотив и ще се превърнеш ли в лидер на отбора?
- В Локомотив съм, за да помогна с каквото мога. За лидер - надявам се да сме отбор, с който всички в първенството да се съобразяват с нас, включително и водещите клубове. 

- Пропусна мача с ЦСКА, а срещу бившите си отбори Левски и Ботев (Пловдив) с каква нагласа ще излизаш?
- Футболистите сме професионалисти. За нас не е нищо по-специално от всеки мач, в който излизаш да се представиш по най-добрия начин и да победиш.

- Някой от Левски потърси ли те?
- Не, няма смисъл да се спекулира. Няма да кажа кои са отборите. Избрах Локомотив, защото ми хареса начинът, по който мислят и по който искат да ме използват. 

- Установи ли се в София, семейството ти отново ли е с теб?
- Да, живея в София от 12-годишен. Не съм софиянец, но столицата я чувствам като мой град. (б.р. - родом е от Мездра) 

- Докато беше в школата на Левски, ходеше на тренировките на "Герена" с градски транспорт. Сега вече като шофьор как се справяш с трафика в столицата?
- В момента е хубав период, отпускарски, и доста хора ги няма, кара се приятно по софийските улици. Ще видим какво ще е септември, когато се приберат всички.

- Само на 26 години си, а вече имаш три деца, съпруга...
- Да, щастлив съм. Имам по-голяма отговорност вече. 

- Синът ти го кръсти Диего. На Диего Марадона ли?
- Не беше заради Диего Марадона. Просто името ми харесваше. Още в Италия, докато бях, имах съотборници, които се казваха Диего. Имаше и друга случка - синът на Фабрицио Миколи, който също игра в бившия ми отбор Лече, се казваше Диего. Името много ми харесваше и как звучи. Синът ми вече е на 5 годинки.

- Наследникът ти тренира ли футбол?
- Още е малък, ходи на тренировки по бойни изкуства. Интересно му е.

- А дъщеричките ви?
- По-голямата Саша е на 3 годинки, а най-малката сега ще направи два месеца и половина - Ева.

- Как се запозна със съпругата ти Наташа, която не е българка и е по-голяма от теб?
- Да, не е българка. Французойка е. От моя страна беше влюбване от пръв поглед, от нейна не зная дали е било така. Запознахме се, докато играех в Италия. Чрез общи приятели стана. Започнах да пътувам често до Париж, за да се срещаме. Случиха се нещата, след това тя дойде при мен.

- В Париж ли й предложи?
- Не, не беше там. 

- Млад се реши на тази крачка, сега имаш големи отговорности...
- Да, усетих го. Както казах - от 12-годишен съм в София. От малък бях в пансион, когато дойдох в школата на Левски. Самостоятелен бях, така се калявахме като личности - момчетата в школата, които живеехме сами. Може би от това, че много време прекарваш сам и е нормално да търсиш човек до себе си. 

- Стигна и до първия отбор на Левски, изигра и силни мачове. Какво си спомняш от първото ти попадане в съблекалнята на мъжкия тим?
- Беше преди доста време - цели 11 години. Тогава още имаше футболисти от шампионския отбор - Йовов, Станислав Ангелов, Мирослав Иванов-Деко. Имаше футболисти, от които можеше да се учи занаят. 

- Има ли какво още да учиш?
- В съвременния футбол и живот винаги има какво да учиш. 

- Завръщал ли си се на "Герена" като фен?
- Ходил съм да гледам мачове - не само на Левски, а и на Ботев (Пловдив). Обичам да гледам футбол на живо. Бях на финала за Купата на България, беше много интересно.

- Как ти се видяха Левски и ЦСКА и кой ще е шампион този сезон?
- Не знам. Надявам се с Локомотив да се намесим и да ги спираме. Новият ми клуб е име и марка в българския футбол, най-реалните цели са да бъдем в горната половина. 

- Искаш ли отново да заиграеш в чужбина?
- Най-важното е да бъда здрав и да помагам на отбора.

- Имаш ли приятели в Левски и Ботев?
- Да, разбира се. В Ботев не останаха много българи, но тези, които са още там, поддържам връзка с тях - Виктор Генев, Тодор Неделев, Лъчо Балтанов.

- Вдъхваш ли кураж на Неделев след инцидента в Грузия?
- Гледах да не му се натрапвам, защото зная какво е било - съобщения, позвънявания... Чакам да отмине време, да се завърне и да започне да тренира, и да си говорим за футболни неща. Не исках много да навлизам в личното му пространство.

- И може би искаш отново да сте заедно в националния отбор?
- Живот и здраве. Дали това е следващата ми цел? Първата ми цел е да помогна на Локомотив. Ако се представям добре, ще има и нов селекционер, той ще решава. Вече съм на 26 години, води се добра възраст. Вече толкова години националния ни отбор страда, аз съм за това да се пускат млади играчи, да се показват в Европа и да им се дава шанс да излизат, защото колкото и да си говорим, каквото и да ни е първенството, истината е навън.

- Следиш и международния футбол, симпатизираш на Реал (Мадрид), доколкото знаем...
- Да, голям фен съм на Реал.

- Ще успеят ли да се преборят с Барселона през новия сезон?
- Не знам, Барселона правят много сериозна селекция и искат да са на първото място, но мисля, че отново пак ще е Реал. Ако не Шампионска лига, поне първенство.

- Посещавал ли си мач на "Сантяго Бернабеу"?
- Не, още не съм, но се надявам тази година да направя дебют и там. 

- Кои са най-паметните ти мигове в кариерата до момента?
- Има няколко по-специални - и хубави, и лоши. Имам спечелен финал за Купата на България с Ботев (Пловдив), както и три загубени. Имам победи с Левски срещу ЦСКА, с Ботев срещу Локомотив в пловдивското дерби. Имал съм доста паметни мачове, но се надявам тепърва да предстоят.  

- Намираш ли време за децата и съпругата?
- Казвам, че намирам, но съм сигурен, че не е това, което им се иска - на жена ми и на децата. Просто професията ни е такава, че предимно липсваме от дома, особено като сме по лагери. Не е много приятно. Надявам се сега като сме в България да мога да им обърна повече внимание. Жена ми ме разбира напълно, тя ме подкрепя супер много. 

- Офанзивен играч си, има ли защитници у нас, срещу които играеш трудно. Има ли някои, които те плашат?
- Не, те трябва да се плашат от нас - нападателите. Повечето се познаваме, играли сме заедно, въртим се едни и същи футболисти. Надявам се да излизат млади футболисти. 

- Не замина ли твърде млад за Италия?
- Да, може би не бях готов. Много млад излязох, още не се бях утвърдил като футболист тук. Но такива бяха обстоятелствата и в Левски, не беше изцяло взето от мен решението.  

- В касата на Левски постъпиха добри пари тогава от трансфера ти в Удинезе. Каква беше сумата?
- Беше доста добра, над 500 хиляди евро. 

- Сега помагаш ли на клуба, включваш ли се в организираните кампании?
- Навивам мои приятели да помагат. Аз съм професионалист, в друг клуб съм. Доста мои приятели помагат, кумът ми даже всяка година купува абонаментна карта.

- Сега си отдаден на Локомотив и трябва да радваш феновете на "железничарите". Искаш ли нещо да им кажеш?
- Надявам се с добри игри и победи да върнем хората по трибуните. Пожелавам си всички домакински мачове в "Надежда" да бъдат празник за феновете на Локомотив и с победи да се чувстват горди локомотивци.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ