Холандският нападател на Байерн (Мюнхен) Ариен Робен се смята за много емоционален играч, понякога прекалено чувствителен. Миналата седмица се прочу със сръдните около две дузпи - за първата получи забрана от треньора Хосеп Гуардиола, а от втората нарочно се отказа въпреки изричното настояване на треньора той да изпълни. В интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", представено от вестник "7 дни спорт", той споделя как вижда Гуардиола и отношението на треньора към него. Робен признава също така, че за него мястото на пейката не е проблем и че въпреки че е почти на 30 години, той смята, че може да играе още няколко години на най-високо ниво.

- Хер Робен, вашият физиотерапевт се пошегува веднъж заради многото ви контузии, че всеки сезон ставате най-добър за отбора чак през октомври. Този път изглежда сте пропуснали известно време, или?
- Да, във футболен аспект всичко протича добре, физически също съм добре. Изпитвам удоволствие от футбола, още повече в този страхотен отбор, и съм наистина горд да играя тук. В момента всичко функционира. Трябва да се наслаждаваме на момента.
- Вече имате 15 мача с Байерн за сезона, повече от последните две години заедно до края на октомври. На какво се дължи това?
- Във всеки случай не на това, че имаме по-малко мачове. Имаме даже повече от обичайното, суперкупите на Германия и Европа, световното клубно първенство в Мароко, както и мачовете на националните отбори. Нямаме почивка, но това е добре. Ние сме свикнали. Аз съм се научил да се справям с това и да се грижа за тялото си.
- В последния мач срещу Херта бяхте заменен като предпазна мярка, след като получихте разтежение в слабините.
- Опитах да играя още една минута, но тогава алармата се включи. Докторът потвърди, че нямаше да излезе нищо добро, ако бях продължил.
- С Пеп Гуардиола имате еднакви прически. Еднакво ли възприемате и футбола?
- Това е един супер треньор, наистина добър тактик. 100% ще продължи да ни развива. Когато дойде човек, който толкова много разбира от футбол, дори и да си на 29 години, все още има какво да научиш. Удоволствие е да се работи с него.
- Гуардиола сменя позициите на много играчи. Промени ли се и вашата роля при него?
- Не мисля. Всеки познава качествата ми и знае как играя. Но аз мога да играя на всяка от четирите позиции в атака. Отдясно все още се чувствам най-добре, но това е въпрос на навик. Без значение къде, аз се чувствам добре отпред.
- Какво смятате за експеримента най-добрият отбор в Европа да вземе един нов треньор със съвсем нови идеи?
- Не трябва да преувеличаваме всичко това. Естествено, той направи малки промени, но не е променил Байерн. Да продължим по същото течение, след като сме спечелили всичко, щеше да е опасно. Сега просто има някои нови идеи, което наистина е добре.
- При победата с 3:1 над Манчестър Сити вие вкарахте гол с десния крак, за първи път от 10 години в Шампионската лига. Гуардиола каза ли ви: „Опитай това някой път?"
- Не, водих се само от интуицията си. За мен е важен моментът на изненадата. Всички винаги казват: Робен навлиза в средата и стреля с левия крак. Въпреки това все още се получава. Понякога обаче правя други неща, защото важното е да изненадаш противника.
- Гуардиола ви нарече преди сезона "истински дар за мен". Но след недоразумението около дузпата срещу Майнц, когато не трябваше, или срещу Виктория (Пилзен), когато вие не искахте, той каза също така: "Робен трябва да изчисти главата си". Това дразни ли ви?
- Не, това не е нещо отрицателно за мен. Всеки играч трябва да е с бистър ум. Но това винаги е само един момент. Във футбола нещата се променят бързо. За мен е страхотно да мога да работя с един такъв невероятен треньор, да се наслаждавам на работата и отново да направя крачка напред в кариерата си.
- 15 мача, 8 гола и 9 асистенции са си един много добър баланс. Въпреки това на преден план изглежда излиза въпросът за дузпите.
- Което е жалко. Защото се чувствам много добре и съм в добра форма. Статистиките също го показват. Това за мен е най-важното.
- Трудно ли преглъщате разочарованията?
- Трябва да дадеш отговора на терена. Както направихме от самото начало на миналия сезон, когато показахме, колко много искаме титлата.
- Реакция заради загубения финал на Шампионската лига у дома от Челси?
- Можете да загубите един финал само ако сте стигнали до него. Това само по себе си е едно невероятно постижение. И когато си загубил един финал, можеш да се насладиш още повече на един спечелен като този в Лондон. Защото знаеш какво е да бъдеш разочарован.
- През 2012 г. бяхте големият губещ, пропуснахте дузпи срещу Дортмунд и Челси и бяхте освиркван от феновете на Байерн. През 2013 г. станахте героят на "Уембли" (с победния гол над Борусия Д на финала). История като от Холивуд.
- Не знам дали всичко това трябваше да се случи така. Но по-хубаво не можеше и да бъде, една година след това да спечелиш финала на Шампионска лига. Беше като в роман. Като мечтата на едно малко момче.
- Година преди това мислили ли сте си: „Трябва да си тръгна."?
- Разбира се, че нещо такова влияе много на един играч. Спохождат те много мисли. Но беше добре, че нямах много време за мислене, защото веднага след това дойде европейското.
- Успяхте ли да обърнете негативната енергия в позитивна?
- Това го умея, показвал съм го често. Важното е, че винаги давам всичко от себе си на терена.
- Където сте много импулсивен и показвате гнева си.
- Емоциите са част от играта. Аз не съм манекен.
- Трябва ли една супер звезда като вас, в един супер отбор като Байерн, да се доказва всеки ден на тренировка?
- Не. Но всъщност аз съм човек, който на всяка тренировка иска да бъде на 100%. Такъв ми е характерът. Давам всичко, било то на мач или тренировка. Такъв съм бил винаги и това е трудно да се промени. Но много хора ме съветват, че трябва да намеря добро средно положение. В един сезон с толкова много мачове не можеш да даваш пълна газ на всяка тренировка. Треньорът така или иначе знае какво можеш.
- Готов ли сте понякога да оставате на пейката?
- При седем топиграчи за четири офанзивни позиции това е само въпрос на време. Досега имахме много контузени, затова и е добре отборът да е толкова много варианти. Но разбира се, и това ще се случи, когато всички са на линия и са здрави. Но не намирам това въобще за лошо. Да си почивам на пейката не е проблем за мен.
- През януари ставате на 30 години.
- Да, и влязох още на 16 в професионалния футбол. Но тялото ми работи, аз се забавлявам, и докато е така, добре. Ако ли не, значи всичко е свършило, съвсем просто е.
- Когато скоростта някога изчезне? На вашата позиция не можете да я замените с рутина и техника.
- Още нямам усещането, че трябва да променям играта си, защото бързината е изчезнала. Усещам все още, че имам пред себе си още две, три, четири години на най-високо ниво. Особено с този отбор.