Баскетболистът на Ню Йорк Никс Уили Ернангомес даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по ТВ+. Той играе на позицията център и е един от най-добрите испански национали. Кариерата му започва в Реал (Мадрид), преминава през Севиля, за да стигне до Ню Йорк Никс, където изигра дебютния си сезон в НБА. Има брат, който също се докосна до най-силното баскетболно първенство в света, но с екипа на Денвър Нъгетс.

- Уили, нека започнем от самото начало. Защо избра баскетбола? Разкажи ни за първите твои стъпки в спорта.
- Да, това е една интересна история. Започнах да играя футбол с приятелите ми в училище. Растях обаче много бързо и футболът ми „стана малък“. И двамата ми родители са играли баскетбол и ме попитаха дали не искам да пробвам. Стори ми се много забавен спорт още от първия път и ето - продължавам да играя и до днес.

- Как стигна до Реал (Мадрид)?
- Играех в моя град и от Реал (Мадрид) дойдоха да ни гледат. Харесаха ме и ме попитаха дали искам да участвам с тях на един турнир. Не можех да повярвам, защото това беше най-голямата ми мечта и разбира се се съгласих веднага. Така се явих на този турнир и на следващата година вече играех за Реал. В Мадрид не само подобрих много спортните си качества, но и много се забавлявах и изпитах истинска и голяма радост от играта.

- А как изглежда баскетболният клуб на Реал (Мадрид) отвътре? На какво се дължат успехите му?
- Мисля, че ключът към всичките титли и успехи през последните години е това, че ние сме едно голямо семейство. Треньорите, играчите, домакина, отговорниците за физическата подготовка и чистачките сме едно голямо семейство. И от там идва сплотеността ни и желанието за игра. Затова всеки баскетболист мечтае да играе в Реал.

- Кой е най-специалният ти момент в Реал?
- Спечелването на всяка една от титлите ми е дало изключително специални мигове. Триумфирал съм с кралската купа, имам две шампионски титли на Испания, ликувал съм със суперкупата и интерконтиненталната купа. Остава ми само една, която нямам и много искам да я спечеля скоро. Това е трофеят в Евролигата.

- Следиш цялото първенство отблизо и знаеш, че във вечния съперник на Реал – в Барселона играе един българин, който се казва Александър Везенков. Какво мислиш за него?
- Той е много млад играч. Играли сме и преди в един мач между младежките отбори на България и Испания. Мисля, че е един изключително талантлив баскетболист. Тази година забележимо израсна и помага все повече на Барселона да печели. Сериозно момче. Мисля, че го чака блестящо бъдеще, ако продължава да работи така.

- Защо в Испания се раждат толкова добри баскетболисти?
- В Испания не само се работи здраво, но и правилно. И то най-вече с младите. В детайли и от рано им се показва как да играят. И не само това - дава им се възможност за изява и им се гласува доверие, което за мен е най-важното в случая. Това, за един млад спортист, който гледа с надежда в бъдещето си, е много ценно. Мисля, че в момента Испания има пред себе си едно блестящо бъдеще, защото след нас идва поколение от много талантливи млади баскетболисти.

- Знаеш ли дали има специална държавна политика, която да помага на баскетбола?
- Има, определено. В Испания спортът е държавен приоритет. Както правителството, така и автономните области залагат на него и се борят за това всички - мъже, жени, момичета и момчета да имат достъп до различните видове спорт. Това е нещо много важно и е част от нашите ценности. Затова можем да кажем, че Испания наистина успешно развива този свой проект. Помага се на различни спортисти в различни дисциплини, а има и добри стипендии за най-успешните. Затова испанският спорт е на световно ниво.

- Имаш ли идол в света на спорта? Следиш ли отблизо някого?
- Имам няколко идола. В света на баскетбола в Испания фамозния Фелипе Рейес е идолът ми още от малък. А в света на НБА това са Марк и Пау Гасол. Те са огледалото, в което се оглеждам и се опитвам да се уча от тях. Имам отлични приятелски отношения с тях и семействата ни са много близки. Те се опитват да помагат както на мен, така и на моя брат във всичко. Семейството ни е изключително благодарно на тях двамата и най-вече на Фелипе, който е като втори баща за мен.

- Защо избра да играеш център?
- Не съм избирал тази позиция, а просто така ми се падна. Голям и силен съм и все така ми се случва да се боря под коша ми с големите и силни баскетболисти от другия отбор. С гигантите! Истината обаче е, че ми се иска да се науча да стрелям по-добре, да се движа повече и да бъда по-многофункционален.

- Как се стигна до мечтата НБА?
- Една истинска мечта, която ми костваше много работа. Когато бях малък, ако някой ми беше казал, че ще играя в НБА, нямаше да повярвам, но ще ви призная - винаги съм го мечтал. Да, сега това е една сбъдната мечта, която ми костваше много усилия и работа, но пък тази година беше отлична за мен и наистина много ми провървя. Очаквам обаче с още по-голяма надежда и следващите години.

- Как оценяваш представянето си в Ню Йорк Никс?
- През изминалата година доста израснах. Започнах с много малко минути на полето, но това ми даде време да свикна с НБА, да се адаптирам спокойно и да опозная обстановката. Срещнах се отблизо с много нови баскетболисти и с тяхната игра. От средата на сезона нещата се промениха. Играх повече минути, придобих повече увереност, започнаха да ми се получават нещата. И може да е нескромно, но съм доволен, защото смятам, че направих много добър сезон.

- На какво според теб се дължи това, че не успяхте да се класирате за плейофите?
- Да, от тази гледна точка това, че не играхме в плейофите след този добър сезон, наистина е един малък провал. Убеден съм, че догодина ще направим нещата по-добре и минималната цел за Ню Йорк ще бъде да влезем в плейофите.

- Капитан на Ню Йорк Никс е Кармело Антъни, безспорната звезда на отбора. Какви съвети ти дава този трикратен олимпийски шампион?
- Кармело е един наистина скромен човек. Много симпатичен и с много добро отношение към хората около него. Беше адски трудна година за него, защото го засипваха с критики, но независимо от всичко той ни помогна много. Както на мен лично, така и на останалите нови попълнения. Постоянно ни напътстваше и винаги беше до нас. Затова съм му много благодарен. И най-вече горд, че имах шанса да играя с Кармело през тази година.

- С кого си най-близък в отбора? Може би с латвиеца Кристапс Порзингис, с когото сте играли заедно в Севиля преди това.
- Да, така е. Кристапс за мен е повече от приятел. Той ми е като брат. Играхме заедно три години. Познаваме се отлично и без него представянето ми нямаше да е същото. Беше много важно за мен да сме заедно и ще съм му благодарен цял живот.

- Твоят брат Хуанчо е част от отбора на Денвър Нъгетс. Как се справя той в най-силната баскетболна лига в света?
- Брат ми е малко като мен – авантюрист и човек, на когото му харесват много големите предизвикателства. Много е доволен в Денвър и казва, че това е прекрасен град и е точно като за него. По-малък и доста по-спокоен град. Разбира се, ако го сравняваме с Ню Йорк. Тази година той игра много, тренирал е също страшно много и както обичаме да казваме в нашето семейство - колкото повече работиш, толкова по-бързо и по-големи резултати постигаш. Това е нашият начин на мислене - да работим много, за да може след това да берем плодовете от нашия труд.

- Преди в разговора споменахме фамилията Гасол и разбира се, освен теб и брат ти, не бива да пропускаме и тях. Може би сега двамата са най-известните братя в баскетболния свят. Някои експерти намират големи прилики между Пау и Марк от една страна, и теб и твоя брат от друга. Как ти се струват подобни сравнения?
- Разбира се, да ни сравняват с тях ни харесва много. Братята Гасол са пътят, който трябва да се следва. Вече толкова години доказват, че са сред най-добрите испански спортисти. Аз и брат ми сме още в началото и имаме много мечти и желание да работим и да вървим напред и нагоре. И дано след 10 или 15 години хората да кажат, че и братята Ернангомес са оставили своята ярка следа в испанския спорт.

- Ръсел Уестбрук, Джеймс Хардън или Кауай Ленърд е най-полезният баскетболист в НБА?
- Мисля, че най-полезният играч трябва да бъде наистина комплексен – да е добър както в атака така и в защита, така че за мен Кауай Ленърд от Сан Антонио Спърс е най-полезният за сезона.

- През 2015-та стана европейски шампион с Испания. Това ли е най-голямото ти постижение? Разкажи ни нещо за триумфа във Франция.
- Беше нещо наистина специално. Да станеш европейски шампион, да победиш „петлите“ на полуфинала пред 30 000 французи, които викаха против нас. Беше наистина едно адски тежко първенство. Куриозно в началото мислехме, че няма да постигнем нищо, а накрая взехме златните медали. За мен това беше първата ми титла с националния отбор, но и участието ни миналата година на олимпиадата също беше уникално преживяване.

- Следващият въпрос е точно за олимпийските игри. Какво никога няма да забравиш от олимпиадата в Рио де Жанейро, откъдето си тръгна с бронзов медал?
- Няма да ви изненадам с констатацията, че олимпийските игри са нещо наистина специално. Беше неповторимо. Много ми хареса всичко, което преживях там. Откриването беше уникален спектакъл. Настръхнах, когато видях всичките участници от целия свят събрани заедно на терена. В същото време хората на стадиона бяха дошли да подкрепят идеята и спорта като цяло, не само баскетбола или само атлетиката, а просто спорта като цяло. Беше нещо, което наистина ме накара да настръхна.

- Гледаш ли други спортове в свободното си време? Имаш ли приятели от други спортове? Например от футболния отбор на Реал (Мадрид)?
- Да, много обичам спорта, както вече казах. Харесва ми футбола и имам приятели в Реал. Приятели сме с Мората, който за жалост напусна. Също с Иско и Карвахал. Имам приятели не само в Реал, а и в Барса, Валенсия също. Мунир например. От другите спортове ми харесва много Формула 1 и състезанията с мотори. Приятел съм с Марк Маркес от Мото Джи Пи. Фен съм на всички спортове. Играя на падъл-тенис и на тенис на корт. Така че не съм се втренчил само в баскетбола, а обичам всички спортове и се опитвам да имам широк кръгозор.

- Голф също, нали?
- Не ми се отдава много...

- Но се опитваш?
- Да, уча се. Обаче около мен всички са много силни, а аз просто не мога да отделя време, за да вдигна нивото и да играя добре.

- Какъв съвет би дал на младите баскетболисти, които започват сега?
- Все още съм млад, но съм бил малък като вас и съм имал много мечти. Единственият съвет, който мога да ви дам е да се наслаждавате на играта баскетбол и да търсите радостта от нея. Не се предавайте и преследвайте с голямо желание мечтите си. Когато човек има мечта и работи усърдно за нея в живота, е възможно да постигне всичко. Така че ви насърчавам да продължавате да преследвате мечтите си!

- Като стана въпрос за мечти, каква е твоята мечта сега?
- Моята мечта днес... Вече изпълних една мечта, която беше да играя в НБА. Имам невероятно семейство и прекрасни приятели. А в професионален план мечтая да спечелим шампионската титла в НБА. 
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+