Асен Букарев, новият треньор на Витоша (Бистрица), гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е млад, но амбициозен специалист, натрупал опит на скамейката в Славия, Левски и националния отбор на Латвия. Но задачата му начело на последния в класирането изглежда тежка. “Тигрите” са част от елита вече трети пореден сезон и целта им е ясна - да запазят мястото си в Първа лига. До момента обаче Витоша е със скромния актив от пет точки под ръководството на Енгибар Енгибаров. Логично шефовете потърсиха промяна на треньорския пост и заложиха на Букарев и неговия екип.

- Асене, здравей! Благодаря ти, че прие поканата ни за участие в предаването “Код Спорт”! Ти си първият ни футболен гост за 2020 година. Надявам се да направим един откровен разговор. Възможна ли е мисията оцеляване в елита на Витоша (Бистрица)?
- Възможна е, макар и много трудна мисия. Докато има шансове на теория е възможно. Ще направим всичко по нашите сили да оцелеем. Ако не успеем, няма да има трагедии и драми, но засега имаме шансове.

- На какво залагаш, за да може да успееш и да останат “тигрите” в “А” група?
- На всичко най-нормално, което трябва да се случи в един футболен отбор. Най-вече на желанието на играчите, на тяхната амбиция, на една сплав между по-опитни и млади футболисти. Много искаме да изградим чувство на състезателен дух в отбора. Да няма примиренчество от загубите и просто да вървят мачовете. Искаме да предадем на футболистите увереност, че са по-добри играчи и целият отбор е по-добър от тези пет точки, които са спечелени до момента. Трябва да се борят до последната възможна секунда и в мачовете, и в първенството.

- Като част от стратегията ти за спасяване ли е привличането на братя Миневи? Какви са очакванията ти от тях?
- Очевидно е част от стратегията за оцеляването на отбора в Първа лига. Братя Миневи не се нуждаят от представяне, както и други футболисти като Апостол Попов, Гъргоров и Богомил Дяков, които са на малко по-сериозна възраст, но пък са доказано качествени играчи. Имаме нужда от тяхното присъствие в отбора, за да придадат малко повече качество, което липсваше до момента.

- Много треньори обичат да казват, че селекцията е отворен процес и очаквайте изненади. Във Витоша ще има ли още нови имена до началото на сезона?
- Възможно е да има още две или три имена. Заявил съм интерес към двама играчи на Левски от по-младите, които е възможно да бъдат преотстъпени. Чакаме решението на клуба и на Петър Хубчев. Очакваме отговор от още един опитен футболист за средата на терена и в общи линии е това. Разбира се, трансферният прозорец е отворен до края на февруари, така че всичко е възможно. Може да има още ротации на футболисти между отборите. Селекцията наистина е отворен процес, но максимум трима души ще се присъединят към тима.

- Много се дебатира - българи или чужденци трябва да играят в родното първенство. Какво е твоето мнение?
- Какви чужденци? Нали всички сме европейци! (Смее се) Аз съм сигурен, че всички треньори и всички в България искат колкото се може повече български момчета да получават шансове да играят в отборите. Само че има отбори с различни цели. Има тимове, които искат да участват в европейските турнири, а само с българи няма да стане. Няма какво да се лъжем – българските футболисти от близкото минало, които можеха да правят разлика, в момента ги няма. Тепърва трябва да се изграждат поколения, характери и качества. Виждате колко българи играят зад граница и то в какви отбори. Така че горчивата реалност е, че не може само с българи.

- Какво е нивото на тима на Витоша и как си обясняваш липсата на точки – само 5 за 20 мача?
- Нивото на Витоша (Бистрица) би трябвало да е по-добро от това, което е. Обяснявам си го с лека загуба на точки. Наблюдавах отбора по време на първенството. В никакъв случай няма да си позволя да хвърлям вина върху предишното треньорско ръководство. Всеки работи с цел да постигне максимално добри резултати. Просто гледах, че се правят много детински грешки. Загубиха се точки, които не беше заслужено да бъдат загубени. Искам да работя в тази насока – да се изчистят т. нар. „глупости“, непредизвиканите грешки. Отборът да бъде максимално добре организиран в защита, много по-ефективен в атака и много по-уверен. Да иска да се състезава и да се бори с най-добрите, независимо от техните имена.

- Скаут, старши треньор, спортен директор, отново старши треньор. Коя е позицията, в която виждаш твоето бъдеще?
- Президент в този ред на мисли… (Смее се) Скаут е много интересна професия. В Левски започнах като скаут по покана на Георги Иванов. Той искаше да работя в Левски, аз също. Обичам Левски и за мен това беше шанс да се завърна при „сините“ по някакъв начин. Така или иначе обаче съм учил за треньор, завършил съм и „Спортен мениджмънт“. Скаут не е моята професия и няма да бъде. Една много интересна и важна професия, която се дели на две течения. Едното е наблюдение на играчи, а другото е разузнаване на противници. Там трябва много сериозно око и много опит. Тази професия не е за млади хора, а по-скоро за по-опитни, които имат поглед над нещата, могат да разпознават таланта и т.н. Станах спортен директор по стечение на обстоятелствата, бяха много любопитни. Също никога не ми е било самоцел. Много хора се изредиха и преди мен в Левски на тази позиция. И то бивши футболисти – кой с успех, кой без успех… Но всички работиха при много трудни обстоятелства и това е факт. Искам моето бъдеще да е свързано с треньорската професия.

- Какво се промени у теб във времето, когато беше старши треньор на Славия и сега, когато поемаш Витоша (Бистрица)? Какви уроци получи от живота?
- Получаваш уроци, шамари и ритници от живота. Доста разочарования преживях. Най-общо казано мога да обобщя, че бях на 33-34 години, може би най-младият старши треньор в историята на „А“ група. Промени се това, че вече не съм толкова доверчив и открит към всичко, което ми се казва. Разбрах, че не всичко, което лети, се яде. Вече не съм толкова самокритичен, въпреки че отново първо търся грешката в себе си. Тогава много се измъчвах, че аз греша, а футболът и треньорската професия е един процес, свързан с много фактори, които отдават огромно влияние на работата. Не може само треньорът да е причина за една грешка. Надявам се да съм малко по-улегнал, по-зрял и не наивен.

- Защо не успя като спортен директор в Левски? Чувстваше ли подкрепа от страна на шефовете? Грешка ли беше, че прие това предизвикателство? Как го оценяваш сега?
- Грешка беше, да, въпреки че не съжалявам за нищо в живота си, защото това е един интересен път, който те прави по-зрял, по-истински и много по-сериозен. Беше грешка, защото от асистент да станеш спортен директор не става, прескачаш стъпала. Още от начало не беше правилна самата формула. Второ, обстоятелствата въобще не бяха добри за това нещо, защото първо трябва да се назначи спортен директор, а след това треньор. А не да назначиш треньор и после да му сложиш спортен директор. Най-важното е спортният директор да има последната дума при избора на треньора, не само собственикът или президентът. Затова е спортен директор, ако ще носи отговорност. Ако е само притурка, няма никакъв смисъл от тази длъжност. Защо не съм успял? Аз бях три-четири месеца. Не мога да кажа, че е имало какво да свърша, за да не съм успял. Тръгнах си сам, защото моите идеи не се възприемаха, нямах реална власт да променя нещо в йерархията и моето виждане беше друго по редица въпроси. Тези неща не се случиха и нямаше смисъл. Бях сигурен, че ще се стигне до катастрофа с резултатите на отбора и не исках да поемам излишните негативи.

- Емоционално ли беше изказването ти, че Левски е “лъскава гнила ябълка”?
- Изказването беше „ние лъскаме една гнила ябълка“. Много хора се засегнаха и не разбраха какво искам да кажа. Дойде ми отвътре на секундата, не съм го мислил това изказване. Не беше емоционално, разбира се, защото тогава от месеци търпях и премислях ситуацията. Продължавам да мисля, че всеки един клуб, който работи по този начин, за мен неправилен, е ако не „гнила ябълка“, то да градим къщата от покрива без основи. Няма как да стане.

- По-късно се видя, че думите ти имат покритие. Мнозина очакваха като кажеш “а”, да кажеш и “б”. Ти не го направи – защо?
- Като кажеш “а”, да кажеш и “б” и може би да стигнеш до „я“. Какво се очаква да кажа? Беше достатъчно това, което казах, защото тогава първата ми цел беше да не нараня и най-важното да не навредя на отбора. Най-лесното е да излезеш отнякъде и да започнеш да плюеш, и то грубо, и да пречиш на процеса. Напротив – аз исках да помогна с нещо. Хората да видят, че нещата не са такива, каквито се представят пред широката общественост и че има проблем. Оттам нататък, разбира се, няма перфектно място за работа. Навсякъде всеки се бори с някакви обстоятелства дали финансови, организационни или някакви други. Но какво трябва да се каже особено за българския футбол, което хората не знаят? Аз също мога да попитам защо вие, журналистите не кажете от „а“ до „я“ всичко? Много истини се знаят в България, но никой не иска да ги каже директно в очите.

- Очакваше ли раздяла със “синия” клуб и като помощник-треньор на Георги Дерменджиев? Как го прие?
- Приех го много тежко, защото се върнах в Левски, за да бъда треньор, след като бях казал тази реплика. През призмата на времето го отчитам като грешка. В крайна сметка се запознах със Славиша Стоянович и с неговия екип – Небойша Милошевич и Енвер Чирич. Прекрасни хора, които много уважавам. Животът ме срещна с тях, но пак го оценявам като грешка, защото хората вече се настроиха тотално против мен. Това беше неразбран ход за мнозина, а аз исках да се върна в треньорската професия.

- Би ли се върнал отново на „Герена“?
- Бих се върнал винаги на „Герена“, защото там съм изкарал едни от най-хубавите си моменти. Ставал съм шампион с този отбор и много обичам Левски. Обаче на въпроса за Георги Дерменджиев, раздялата я понесох тежко, защото тя беше след абсурдната смяна на Славиша Стоянович, с който твърдя, че можехме да станем шампиони миналата година. Беше трудна година за Лудогорец, те допуснаха много грешки. Но никой не можа да се възползва от грешните им стъпки. Особено Левски, който беше най-близо. Много добре вървеше подготвителният период, имаше страхотен колектив, много добра атмосфера, виждах отблизо надграждането от работата на Стоянович. Това се разби и се загуби инерцията. Така Лудогорец успя отново да стане шампион и да дръпне. Според мен не беше редно начинът, по който стана смяната на Славиша Стоянович. Не отива на клуб като Левски. Аз поех ангажимент пред Павел Колев да помогна на Георги Дерменджиев да опознае отбора и да влезе в час. Беше заявено, че освобождаването ми е по решение на Дерменджиев и не ми беше обяснено защо. Беше един ден преди първия официален мач, много изненадващо. Пътища се събират, разделят се, няма нищо драматично. Но начинът, по който се случват такива неща в България обикновено е болезнен и непрофесионален.

- Славиша Стоянович те покани в екипа си, когато той пое Латвия. Какво е нивото на този национален отбор? Защо прие това предизвикателство?
- Близо до нашето ниво е. Те страдат от липса на добро поколение, на футболисти, които да играят на Запад, в по-сериозни отбори. Нямат много силно първенство, нещо като нашето. Определено се смята, че нивото е ниско. Преди години Латвия е имал много повече успехи, сега са на опашката на Европа. Ние сме на по-добро ниво от тях като школувани футболисти, като качества и дори като резултати. Латвия е вече на ниво да се бори с отбори като Сан Марино, Андора, Фарьорски острови, Гибралтар. Имах предположенията, че ще видя едни северняци, много по-сериозни като характер, а те изненадаха, че са по-меки. Като че ли не им пука и са се примирили със ситуацията на аутсайдери. Иначе срещнах много отдадени хора, много сериозни хора. Натрупах опит в отбор, който не само побеждава, а и по-често губи. Това също е хубав опит.

- Защо младите специалисти трудно печелят доверието на собствениците на отбори у нас и кое пречи те да се реализират?
- Не искам да драматизираме излишно като все акцентираме на това, че младите не получават шансове. Получава шанс този, който го заслужава и който го търси. В крайна сметка собствениците дават парите, те решават какво да правят. Да, има едно схващане, че младите са неопитни, нерешителни, безхарактерни и имат тепърва да се учат. Но нека уточним какво значи “млади“? Аз млад ли съм на 40 години? На Запад има треньори на 27 години. Нагелсман води Хофенхайм и то успешно. Независимо от възрастта – или се справяш, или не се справяш. Стига с това „млади“! На колко години ще бъдем в графа „стари“ и ще ни дадат доверие да работим? Според мен всеки случай е индивидуален. Разбира се, не всички можем да имаме кариерата на Станимир Стоилов – един от най-добрите ни треньори. Постигна сериозни успехи и с Левски, и в Казахстан. Всеки е тръгнал отнякъде, Мъри също е тръгнал от Левски. Много тежки проблеми имаше в началото. Истината е, че трябва да има „човек с големи топки“, както казва Венци Стефанов, за да застане зад треньора и да го остави да развие идеите си.

- 2020 година е важна за българския футбол, не само за Витоша (Бистрица). Как виждаш шансовете ни да се класираме на европейското първенство?
- Не ги виждам добре, ако трябва да съм реалист. Всички разчитат на това, че Георги Дерменджиев е голям късметлия. Само че трябва и нещо да се случи на терена.

- И Димитър Пенев беше късметлия, но тогава имахме отбор.
- Но в момента който и да застане начело на националния отбор, без да подценявам играчите, ще бъде много трудно. Не трябва да подценяваме евентуалните противници, които мисля, че са на малко по-добро ниво от нас. Ако сме много дисциплинирани, смели и уверени, сигурен съм, че от трибуните ще има подкрепа за нашите национали, имаме шансове, но не трябва и да се самозалъгваме. Хубаво, престижно е да се класираме, добра стъпка напред е, но на европейското първенство с евентуалните ни противници там… Много е важно да не станем боксова круша и да не се посрамим. Разбира се, математически имаме шансове. Наистина съперниците позволяват възможността да си помечтаем и да си помислим нещо добро, но много работа трябва да се свърши на терена.

- Освен това предстои конгрес на БФС. Какъв човек трябва да е начело на централата?
- Аз съм много малък като мащаб, за да кажа какъв човек. Но за мен два типа могат да бъдат. Бивш футболист с добри контакти, добре приет, относително независим, сиреч богат човек, с визия, който обаче трябва да сформира много добър екип. Другото е успешен бизнесмен, човек с авторитет, с респект, обединяваща фигура с управленски опит. Може би за мен това е по-удачният вариант. Не на последно място е много важно не само кой е президент, а кой ще бъде изпълнителен директор. Едно време Иван Вуцов, Бог да го прости, беше моторът на всичко. Тази позиция е изключително важна.

- Как виждаш битката за титлата в “А” група? Ще успее ли Левски да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
- Имат пълни шансове да го направят. И тази година Лудогорец не е хегемонът, който беше. Много са добри, с едни гърди са пред всички като организация, създадените традиции, връзки, позиции, професионализмът, с който работят, базата си, добрите играчи, които селектират. Те допускат грешки, но ако другите не се възползват, няма как да стане. Светъл лъч е Локомотив (Пловдив). Отбор за пример, най-вече с треньора си, който направи от нищо нещо. Така трябва да се работи. Надявам се с Георги Иванов да са добър тандем, екип и да продължат да работят. Наистина заслужават място в тройката.

- Кое може да замести любовта ти към футбола?
- Любовта ми към живота и към хората. Но няма нужда нещо да замества любовта ми към футбола.

- Тежък меломан си. Кои са любимите ти изпълнители?
- Като на всички останали хора. Едно време малко ми се подиграваха едва ли не, че слушам различна музика. Напротив – слушам всичко, особено като се вдигне градусът малко повече в различни компании. Обичам блус, рок, китари, „Куин“, Тина Търнър, Стинг, Ерик Клептън, Крис Риа, Сантана... Всички ги слушат. Това са популярни изпълнители, не мисля, че с нещо се отличавам. Много обичам и Ицо Хазарта!

- Синът ти Иван предпочита баскетбола пред футбола. Защо не можа да го запалиш по най-популярния спорт?
- Не е точно така. Обича и футбола много, но не съм имал за цел да го запалвам. Вече не тренира баскетбол, оставил съм го да избере сам дали да спортува. Не мога да му наложа нищо. Най-важно е образованието.

- И накрая – как да завършим това интервю?
- Положително, само позитивно.

- Какво би казал за финал?
- Просто да се радваме на малките неща в живота и да си помагаме. Достатъчно глупави трагедии се случват ежедневно в живота на хората. Трябва първо да сме човеци, да имаме респект един към друг, да се уважаваме и да си помагаме много. Особено нашата малка нация.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+