Футболистът на "Ботев" (Враца) Асен Чалъков даде интервю за "ШОУ" три седмици след направената му животоспасяваща операция. 29-годишният играч имаше тумор в главата вследствие на удар, получен преди време във футболен мач. Заради образуванието в мозъка Чалъков получаваше епилептични припадъци. Преди да му се постави точна диагноза предишното ръководство на "Ботев" (Враца), в лицето на италианеца Пепино Тири, го обвини в симулация и отказа да помогне финансово на футболиста за необходимите изследвания. А Чалъков дори нямаше пари за ядрено-магнитен резонанс, тъй като половин година не беше получавал заплата. Преди около месец обаче юношата на "Левски" припадна, докато прави крос на стадиона в родния си Самоков, след което е откаран по спешност в София, за да се стигне до оперативната намеса. Животоспасяващата му операция продължи над 10 часа. В началото на интервюто за читателите на "ШОУ"

- Асене, как си, мина ли най-лошото?
- Състоянието ми се подобрява от ден на ден. Вече започвам да се чувствам по-добре, но от време на време получавам главоболие и на моменти нямам сила. Сега ме откривате в болницата и се извинявам, че малко по-трудно ми идват мислите. Говоря по-бавно, по-трудно, но... така е... Лекарите казват, че това е нормално.

- Защо си в болница? Нали те бяха изписали след операцията?
- Наложи се пак да ме приемат, за да ми направят дренаж на главата. Поставиха ми го с лека операция. Скоро ще ме изпишат и отново ще съм при семейството си. След операцията ходих на прегледи при доктор Наков, който ме оперира. Много е доволен от възстановяването ми. Увери ме, че

операцията е на
100% успешна

Сега съм само за няколко дни в болницата, но съвсем скоро ще ме изпишат.

- След операцията ми сподели, че искаш да ходиш на стадиона във Враца и да гледаш мача с "Лудогорец", успя ли?
- Страшно много исках да бъда до момчетата, но лекарите не ми позволиха да отида. Бях се приготвил, ама ме спряха. Проблемът е, че като стоя много часове, без да лягам, и ми отича слепоочието откъм операцията. Докторите ме съветват да лежа по-често. Рисковано беше да тръгна за Враца и да съм на стадиона.

- Изненада ли се, че съотборниците ти направиха равен с шампиона - 1:1?
- Не съм изненадан, защото знам, че можем да бием всеки. "Ботев" (Враца) не е случаен отбор, нищо че срещу себе си е имал "Лудогорец". Дори е можело да победим, но късметът не е достигнал. Всяка точка е важна за нашия отбор. Феновете са останали доволни, дълго време след края на мача са били на крака и бурно са аплодирали момчетата. А това е най-точният барометър, от който могат да се правят изводи как са играли колегите ми.

- Чуваш ли се със съотборниците си?
- Постоянно. От тях научавам хубави новини за отбора. Всички ми казват, че след заминаването на италианците и идването на Тони Здравков положението се оправя. Радвам се, че доброто настроение отново се връща в съблекалнята и всичко си идва на мястото - така, както трябва да бъде. А и добрите резултати от последните мачове го потвърждават.

- Какво е за теб животът без футбол, както е в момента?
- През цялото време се опитвам въобще да не мисля за всичко лошо, което може да ми се случи. И докато съм в болницата, най-вече преди операцията, се опитвам да бъда оптимист, че ще победя тази коварна болест. Дори и през ум не ми минава, че тя ще ми попречи отново да играя футбол! Това, че докторите ми отвориха главата, не искам да прекрати кариерата ми. Няма да се предам, продължавам да се боря!

- Кое беше първото нещо, минало ти през главата, когато се събуди след операцията?
- След събуждането се чувствах много зле.

Просто
не можех
да мисля

В реанимацията при мен влезе доктор Наков и полковник д-р Евтимов. Съобщиха ми резултата. "Операцията мина перфектно!", казаха ми те, което ме накара да отдъхна. Може би тук е мястото, искам и чрез "ШОУ" да изкажа голямата си благодарност и към Момчил Калистратов, и Янко Здравков, които се заеха с организирането на лечението ми и цялата операция. Направено беше всичко необходимо да попадна в ръцете на най-добрите специалисти. Янко Здравков веднага се отзова и беше до мен през цялото време, след като разбра за състоянието ми, не спираше да ме успокоява. Кметът на Враца - инженер Николай Иванов, също помагаше. Интересуваше се за мен и от какво имам нужда. Много съм благодарен и на големия ни футболист Мартин Петров. Всички знаете, че той е от Враца. Много се развълнувах, когато ми се обади. И той ми подаде ръка в този труден момент.

- Какво имаш предвид?
- Помогна ми финансово. Не ме питайте с каква сума. Няма да ви кажа! Но Мартин направи много за мен. Той и останалите... тези, които ви споменах... Това наистина са хората, които спасиха живота ми. Винаги ще помня постъпката им и ще ги уважавам.

- Феновете на "Ботев" (Враца) също ти помагаха. На домакинските мачове имаше кутии на входовете на стадиона и събираха средства за лечението ти...
- В този момент разбрах, че в България има много добри хора. Обаждаха ми се приятели и още продължават да ме търсят и да се интересуват как съм. Искат да им обещавам, че няма да се предам на болестта. Феновете на отбора ми оказаха голяма подкрепа, както финансова, така и морална, за което получават голямо "благодаря" от мен. Те знаят, че много ги уважавам. Аз съм родом от Самоков, но Враца го считам за втория ми град. Дори повечето хора си мислят, че съм врачанин.

- Смяташ ли, че случилото се с теб накара кметът Николай Иванов да изгони италианците от "Ботев"?
- Май така се получи... Защото в случая става въпрос за липса на човещина... Но сега определено е много, много по-добре. И Тони Здравков се върна на треньорския пост. Аз и съотборниците ми не бяхме получавали заплати половин година. Благодарни сме на г-н кмета, че оправи нещата и всичко дължимо ни се изплати. Парите ми бяха много нужни за операцията. Не само Мартин Петров ми помогна. Семейните ни приятели от Самоков също подадоха ръка, и всичките ми познати, които имат възможности. На всички съм много благодарен.

- Какво ти казва Мартин Петров?

- Чуваме се по телефона. Той е страхотен човек и голяма звезда. Интересува се за здравето ми и постоянно ми повтаря, че ще се възстановя и всичко ще е наред, и че

ще се върна
жив и здрав

при семейството и отбора.

- Искаш ли да кажеш нещо на италианците, които те обвиниха, че симулираш контузия, а в крайна сметка се озова на оперативната маса заради тях?
- Действията им бяха много странни.. Много странни... Бях изненадан... Но аз не искам да казвам лоши думи за когото и да било. Когато италианците не ми повярваха, се почувствах много зле. Представяте ли си – според тях излиза, че съм излъгал със здравето си. А в случая не става въпрос за хрема или кашлица, а за туморно образувание. Не искам да се сещам за този момент повече, искам това да го оставя в миналото. Много се радвам, че тези хора вече не са в отбора и когато се прибера във Враца, няма да ми се налага да ги виждам.

- Кога ще можеш отново да практикуваш любимата си игра?
- Доктор Наков, който се грижи за мен, смята, че от януари месец ще бъда готов безпроблемно да тренирам и играя. Наистина не мога без футбол и нямам търпение да се възстановя. Моля се всичко да е наред и отново да излизам на терена с екипа на "Ботев" (Враца).
ПЛАМЕН ВАНЕВ

3_1.jpg

4_1.jpg

5_1.jpg