Асен Златев е от най-успешните състезатели по вдигане на тежести в света. 52-годишният пловдивчанин е шампион от Москва`80 в единствената Олимпиада, на която участва. Има 3 световни титли, 5 пъти е европейски шампион. 20 са поправките му на световни рекорди, единият от които е оцелял повече от четвърт век. След края на състезателната си дейност Асен Златев става собственик на мандра и млекопреработвателна фабрика.
- Г-н Златев, не сте ли прекалено далеч от вашия спорт - вдигането на тежести?
- Всяка сутрин ставам в 5 часа и тренирам в залата за щанги на комплекс „Пловдив“. На Олимпиадата в Лондон няма да участвам, но не съм далеч от моя спорт. (б.а. - смее се). Всъщност, след спиране на състезателната дейност всеки щангист тренира, за да си поддържа натрупаната мускулна маса през годините. Ако не го прави, тялото му може да заприлича на обикновена развалина. Не съм във вдигането на тежести като треньор или ръководител, защото се захванах с бизнес.
Произвеждам
бяло сирене
- Г-н Златев, не сте ли прекалено далеч от вашия спорт - вдигането на тежести?
- Всяка сутрин ставам в 5 часа и тренирам в залата за щанги на комплекс „Пловдив“. На Олимпиадата в Лондон няма да участвам, но не съм далеч от моя спорт. (б.а. - смее се). Всъщност, след спиране на състезателната дейност всеки щангист тренира, за да си поддържа натрупаната мускулна маса през годините. Ако не го прави, тялото му може да заприлича на обикновена развалина. Не съм във вдигането на тежести като треньор или ръководител, защото се захванах с бизнес.
Произвеждам
бяло сирене
само за износ
В Германия го продаваме заедно с бившия тежкоатлет от ГДР Кунц.
- Много бизнесмени участват в ръководствата на различни спортни федерации? Вашият опит и на щангистите от вашето поколение, изградени от Иван Абаджиев, не трябва ли да се използва?
- Докато не се намери държавен регулатор, който да контролира федерациите - няма смисъл да участваш в ръководствата. Едно време БСФС вършеше тази дейност, а сега не е известно какво става. Почти във всички федерации са се окопали разни хора с баджанаците си и харчат поголовно чужда пара. Срамна работа! Аз например не знам и не съм чувал за програма, която да следва ръководството на родните щанги. Трагедия, нищо хубаво не ни чака по този безхаберен начин на управление. Имена няма да споменавам, те се знаят кои са на лапачката. Лапат, лапат, късат се от лапане!
- Знаете ли колко квоти спечелихме за Лондон?
- ...(б.а. - замисля се) Май бяха две...Но и тези щангисти нямат шансове за медали. Нямат сериозна и целенасочена подготовка, затова ще ходят в Лондон само заради олимпийския принцип, че важното е да участваш на такъв форум. Това е принципът на Кубертен, нали се сещате. Вижте докъде я докарахме – ние, които бяхме най-голямата сила в щангите, сега отиваме просто ей така. Просто да участваме!
- Много бизнесмени участват в ръководствата на различни спортни федерации? Вашият опит и на щангистите от вашето поколение, изградени от Иван Абаджиев, не трябва ли да се използва?
- Докато не се намери държавен регулатор, който да контролира федерациите - няма смисъл да участваш в ръководствата. Едно време БСФС вършеше тази дейност, а сега не е известно какво става. Почти във всички федерации са се окопали разни хора с баджанаците си и харчат поголовно чужда пара. Срамна работа! Аз например не знам и не съм чувал за програма, която да следва ръководството на родните щанги. Трагедия, нищо хубаво не ни чака по този безхаберен начин на управление. Имена няма да споменавам, те се знаят кои са на лапачката. Лапат, лапат, късат се от лапане!
- Знаете ли колко квоти спечелихме за Лондон?
- ...(б.а. - замисля се) Май бяха две...Но и тези щангисти нямат шансове за медали. Нямат сериозна и целенасочена подготовка, затова ще ходят в Лондон само заради олимпийския принцип, че важното е да участваш на такъв форум. Това е принципът на Кубертен, нали се сещате. Вижте докъде я докарахме – ние, които бяхме най-голямата сила в щангите, сега отиваме просто ей така. Просто да участваме!
Мен ме
е срам,
честно ви казвам.
- Защо не се обедините в името на общата кауза?
- По-скоро ще дойде края на света, но ние хората от българските щанги няма да стигнем до единомислие. Ние сме с много сложни характери. Сега управленците в щангите правят каквото си искат. Пилеят преведените им пари, както си пожелаят, без да им се държи сметка, без да им се искат някакви резултати от първенства. Държавата трябва да се намеси, къде с право, къде с авторитет. Видяхте, че премиерът Бойко Борисов пое отговорност и се намеси във волейбола. Трябваше, защото там поне има класни състезатели. В щангите какво остана? Всичко е сринато и трябва да се започне от нулата. И задължително държавата трябва да подкара този въпрос. Мен направо ме хващат лудите като си помисля как ще изглежда подиума в Лондон без българи. Аз с три Олимпиади се разминах и преди всяка ме хваща нещо като предстартова треска. И сега е така и най-малкото ще гледам състезанието и ще се мъча заедно с всички български фенове на щангите.
- Коя ви беше най-трудната победа?
- По принцип биех с лекота, но към края на кариерата си започна да става трудно. Въпреки това бях готов на 32 години да спечеля олимпийската титла в Барселона през 1992 г. Тогава обаче се разболях за около две седмици и треньорът
Нораир Нурикян
- Защо не се обедините в името на общата кауза?
- По-скоро ще дойде края на света, но ние хората от българските щанги няма да стигнем до единомислие. Ние сме с много сложни характери. Сега управленците в щангите правят каквото си искат. Пилеят преведените им пари, както си пожелаят, без да им се държи сметка, без да им се искат някакви резултати от първенства. Държавата трябва да се намеси, къде с право, къде с авторитет. Видяхте, че премиерът Бойко Борисов пое отговорност и се намеси във волейбола. Трябваше, защото там поне има класни състезатели. В щангите какво остана? Всичко е сринато и трябва да се започне от нулата. И задължително държавата трябва да подкара този въпрос. Мен направо ме хващат лудите като си помисля как ще изглежда подиума в Лондон без българи. Аз с три Олимпиади се разминах и преди всяка ме хваща нещо като предстартова треска. И сега е така и най-малкото ще гледам състезанието и ще се мъча заедно с всички български фенове на щангите.
- Коя ви беше най-трудната победа?
- По принцип биех с лекота, но към края на кариерата си започна да става трудно. Въпреки това бях готов на 32 години да спечеля олимпийската титла в Барселона през 1992 г. Тогава обаче се разболях за около две седмици и треньорът
Нораир Нурикян
ми подля вода,
след като не ме взе в отбора. Щях да стана най-титулуваният български щангист с две олимпийски титли като Нараир, но все пак имам повече световни и европейски титли от него. Преди Барселона пропуснах Игрите в Лос Анджелис, защото соцдържавите бойкотирахме Олимпиадата заради Студената война. После в Сеул през 1988 година ни свалиха заради допинга. Аз бях чист, но отстраниха целия ни отбор от участие. Ставах олимпийски шампион в Сеул от раз! Две години по-рано на световното в София бях подобрил световния рекорд. Изтласках 225 кг, по-тежка щанга не съм вдигал. Този рекорд още не е подобрен, нищо че моята категория от 82.5 кг я увеличиха на 85. Стефка Костадинова ми завижда дори защото нейните 209 см в скока на височина са от 1987 година. В Сеул изчислявахме, че щях да победя втория с двубой от 15 кг повече.
- Как се става олимпийски шампион едва на 20 години. Правите това на Олимпиадата в Москва през 1980-а?
- Младостта може да пречи в други спортове, но при нас всичко е измеримо. Вдигнеш ли 200 кг, ако щеш бъди на 60 години, броят ти че си вдигнал 200. В Москва победих руснака Александър Первий с тактика като следвах неговите резултати. Накрая той не издържа и поиска нова тежест с плюс 5 кг, а дотогава искахме по 2.5. Така му дръпнах с 2.5 кг в изтласкването, а в изхвърлянето Первий изпусна щангата на 205 кг, а вече бяхме вдигнали по 200. После имаше малко „игра с публиката“ от моя страна. Излязох за трети опит, но след тягата пуснах щангата пред коленете си. Защо да вдигам, като вече съм спечелил?
- Как се става олимпийски шампион едва на 20 години. Правите това на Олимпиадата в Москва през 1980-а?
- Младостта може да пречи в други спортове, но при нас всичко е измеримо. Вдигнеш ли 200 кг, ако щеш бъди на 60 години, броят ти че си вдигнал 200. В Москва победих руснака Александър Первий с тактика като следвах неговите резултати. Накрая той не издържа и поиска нова тежест с плюс 5 кг, а дотогава искахме по 2.5. Така му дръпнах с 2.5 кг в изтласкването, а в изхвърлянето Первий изпусна щангата на 205 кг, а вече бяхме вдигнали по 200. После имаше малко „игра с публиката“ от моя страна. Излязох за трети опит, но след тягата пуснах щангата пред коленете си. Защо да вдигам, като вече съм спечелил?
Публиката
ме освирка
После Первий поиска извънреден опит на 205 кг само за да докаже, че е нещо повече от мен. Опитът му беше успешен, което ме мобилизира да поискам опит за световен рекорд. Без грешка качих 205.5 кг и публиката буквално замръзна, докато аз им го връщах с ръчички.
- Навярно дължиш успехите си на треньора Иван Абаджиев?
-Ние с него хич не се разбирахме! Тренирахме като луди и все имаше извънредни до полунощ тренировки, та и до по-късно. За разлика от другите в националния отбор, аз си спорех с него за методите му на работа. Противоречията, премият ми характер го нервираха. Абаджията ми викаше: „Само един да намеря на твоето място и те махам!“. Бях силен и трудно можеше да намери някой за моята категория. Цели 13 години нямах загуба от българин.
- Само за методиката му на подготовка ли спорехте?
- Основно за това, за какво друго!? Нашето поколение спазвахме спортен режим – няма пиене, цигари, нощен живот. То за нощен живот не ти оставаха нито сили, нито време от постоянните натоварвания в залата.
- Наказваше ли ви Абаджиев?
- Нямало е за какво. Пък малко ли ни е да тренираме до припадък, без да знаеш кога свършва заниманието. Абаджиев не искаше да има равен, друго мнение не важеше. Изтощавахме се от тренировки и в такава ситуация е много лесно да влезеш в конфликт с него. Конфликт е преувеличено, по-скоро спорехме. Аз спорех, други не се сещам да си позволявали такова нещо. И
- Навярно дължиш успехите си на треньора Иван Абаджиев?
-Ние с него хич не се разбирахме! Тренирахме като луди и все имаше извънредни до полунощ тренировки, та и до по-късно. За разлика от другите в националния отбор, аз си спорех с него за методите му на работа. Противоречията, премият ми характер го нервираха. Абаджията ми викаше: „Само един да намеря на твоето място и те махам!“. Бях силен и трудно можеше да намери някой за моята категория. Цели 13 години нямах загуба от българин.
- Само за методиката му на подготовка ли спорехте?
- Основно за това, за какво друго!? Нашето поколение спазвахме спортен режим – няма пиене, цигари, нощен живот. То за нощен живот не ти оставаха нито сили, нито време от постоянните натоварвания в залата.
- Наказваше ли ви Абаджиев?
- Нямало е за какво. Пък малко ли ни е да тренираме до припадък, без да знаеш кога свършва заниманието. Абаджиев не искаше да има равен, друго мнение не важеше. Изтощавахме се от тренировки и в такава ситуация е много лесно да влезеш в конфликт с него. Конфликт е преувеличено, по-скоро спорехме. Аз спорех, други не се сещам да си позволявали такова нещо. И
спор беше, а
не да мрънкам
като невеста
и да искам на баницата мекото.
- Имаше ли по онова време намеци или директиви от Световната федерация за брой медали, които е трябвало да спечелим като максимум?
- Във всички индивидуални спортове го има това нещо. Малка България не може да се яви в десет категории примерно и да спечели десет първи места. В един период националният ни отбор нямаше конкуренция. Аз лично директиви не съм получавал, но някъде към Олимпиадата в Сеул започна да се усеща, че сме сложени на дръвника. Много набързо ни намериха цаката, по втория начин. Не съм сигурен дали заловените с допинг съотборници в Сел са ползвали стимуланти. Най-много да са пили диуретици за отслабване. Аз бях чист, винаги съм бил чист. Ние бяхме много подготвени, мачкахме наред. За стимуланти можеха да си помислят съперниците ни. Освен възстановителни медикаменти, които се ползват по време на тежките тренировки – друго не сме употребявали. И това не е допинг, разбира се.
- Какво ще отчете българският спорт от Лондон 2012?
- В щангите нямам никакви шансове. Приблизително е положението и в много други спортове. Положението е страшно, може и да се върнем без олимпийски шампион. Но нека не се разочароваме предварително – има и приятни изненади.
Здравко КАМЕНОВ
- Имаше ли по онова време намеци или директиви от Световната федерация за брой медали, които е трябвало да спечелим като максимум?
- Във всички индивидуални спортове го има това нещо. Малка България не може да се яви в десет категории примерно и да спечели десет първи места. В един период националният ни отбор нямаше конкуренция. Аз лично директиви не съм получавал, но някъде към Олимпиадата в Сеул започна да се усеща, че сме сложени на дръвника. Много набързо ни намериха цаката, по втория начин. Не съм сигурен дали заловените с допинг съотборници в Сел са ползвали стимуланти. Най-много да са пили диуретици за отслабване. Аз бях чист, винаги съм бил чист. Ние бяхме много подготвени, мачкахме наред. За стимуланти можеха да си помислят съперниците ни. Освен възстановителни медикаменти, които се ползват по време на тежките тренировки – друго не сме употребявали. И това не е допинг, разбира се.
- Какво ще отчете българският спорт от Лондон 2012?
- В щангите нямам никакви шансове. Приблизително е положението и в много други спортове. Положението е страшно, може и да се върнем без олимпийски шампион. Но нека не се разочароваме предварително – има и приятни изненади.
Здравко КАМЕНОВ
