Тази година се навършва половин век от първата и единствена титла на “Спартак” (Пд). Събитието е уникално, защото пловдивският тим прекъсва тоталната хегемония на ЦСКА (тогава ЦДНА) в първенството - . “червените” са 9 пъти поред шампиони. Вестник “ШОУ” се свърза с една от живите легенди на спартаклии – Атанас Манолов-Малкия орел, който също ще има повод да празнува. На 23 юни ветеранът ще навърши 80 години. Манолов е рекордьор с най-много изиграни мачове за клуба в "А" група – 303, с 12 гола. Освен шампион, той е вицешампион през 1962 г. и носител на Купата на Съветската армия през 1958 г. Има 4 мача за "А" националния отбор. За “Спартак” (Пд) има 6 мача в евротурнирите (4 мача за КЕШ и 2 мача за Купата на УЕФА). За кратко треньор на “Марица”, дългогодишен офицер от МВР.
- Г-н Манолов, как се чувствате 50 години след първата и единствена шампионска титла на “Спартак” (Пловдив)?
- Много ми са приятни спомените. Тогава се играеше голям футбол в България. Всички обичахме играта, бяхме родени за футболисти. Ние сме трима братя. Аз, батко ми Иван-Големия орел и Димитър, който игра по-малко от нас поради контузия. И синът ми Красимир, който бе дълги години в “Ботев” и сега е треньор на Карлово, също имаше генетичните заложби и нямаше проблеми на терена. За “Спартак” мога да кажа, че такъв силен отбор поне Пловдив досега не е имал. Ние шашкахме софиянците със силата си, не им давахме да дишат. Знаеш ли кво значи да биеш в София ЦСКА и „Левски”?
-Разкажете как се ставаше футболист по онова време?
-Трудно, защото всички младежи тичаха подир топката. На 15-16 години имаше готови футболисти за мъжки отбори. Не е като сега, да те тренират 7-8 сезона в юношеските отбори и накрая пак да не ставаш за футболист. Ние с батко ми Иван започнахме в “Ботев” на старото игрище в „Кичука”, където сега е стадионът на “Спартак”. Нямаше достатъчно топки и се налагаше една и съща да си я предаваме няколко отбора!... Аз и всички от моето семейство сме големи ботевисти.
- Г-н Манолов, как се чувствате 50 години след първата и единствена шампионска титла на “Спартак” (Пловдив)?
- Много ми са приятни спомените. Тогава се играеше голям футбол в България. Всички обичахме играта, бяхме родени за футболисти. Ние сме трима братя. Аз, батко ми Иван-Големия орел и Димитър, който игра по-малко от нас поради контузия. И синът ми Красимир, който бе дълги години в “Ботев” и сега е треньор на Карлово, също имаше генетичните заложби и нямаше проблеми на терена. За “Спартак” мога да кажа, че такъв силен отбор поне Пловдив досега не е имал. Ние шашкахме софиянците със силата си, не им давахме да дишат. Знаеш ли кво значи да биеш в София ЦСКА и „Левски”?
-Разкажете как се ставаше футболист по онова време?
-Трудно, защото всички младежи тичаха подир топката. На 15-16 години имаше готови футболисти за мъжки отбори. Не е като сега, да те тренират 7-8 сезона в юношеските отбори и накрая пак да не ставаш за футболист. Ние с батко ми Иван започнахме в “Ботев” на старото игрище в „Кичука”, където сега е стадионът на “Спартак”. Нямаше достатъчно топки и се налагаше една и съща да си я предаваме няколко отбора!... Аз и всички от моето семейство сме големи ботевисти.
Спартаклия да си е друго! “Спартак” имаше само в годините, когато аз играех, когато взехме Купата. И най-важното – станахме шампиони. Целият Пловдив обичаше “Спартак”, беше чудо… Защото изведнъж направихме много силен отбор, а дотогава в града имаше само “Ботев”. “Локо”-то и “Марица” бяха в „Б” група, те по-късно се надигнаха. Целият Пловдив никога не е обичал друг отбор така, както обичаше “Спартак”. Може да питаш по-възрастните, да ти разкажат.
-Интересно ми стана, че сте ботевист.
-Голям ботевист съм. На мачовете им не мога да ходя, защото едвам се движа, но знам за “Ботев” всичко. Те винаги са имали голям късмет с парите и сега пак е така. И ще станат шампиони до няколко години, ще видиш…(б.а. – Орела сияе от щастие за прогнозата си). Аз и в “Ботев” съм играл с брат ми, но не ни оставиха. Бяха тръгнали от селата да събират футболисти и ние артисахме. Така се озовах в “Спартак”, а Иван отиде да играе като войник в Хасково. Голям голаджия беше той, голям! И аз ритах напред, имах тежка левачка, но треньорите държаха да играя либеро…”Ботев” забравиха Иван три години в Хасково и се наложи да хващам началниците на “Спартак” и да го взимаме при нас. Много съжаляваха после от “Ботев”, но вината си е тяхна.
-Защо Иван Манолов не фигурира в шампионския състав на “Спартак”?
-Отиде в “Локо” (Пловдив) понеже не му харесвали парите при нас. Той и Божо Врачката (б.а. – Божидар Митков) бяха единствените футболисти на “Спартак”, които говореха за пари. Никой от другите играчи не е отварял дума за заплащане…Даже в началото нищо не сме получавали. Хранехме се безплатно в стола на МВР, и от клуба това беше. Пари в “Спартак” видяхме чак в шампионската година и то съвсем символични. Спряхме серията на ЦСКА точно, когато искаха да стават шампиони за 10-и пореден път.
-Интересно ми стана, че сте ботевист.
-Голям ботевист съм. На мачовете им не мога да ходя, защото едвам се движа, но знам за “Ботев” всичко. Те винаги са имали голям късмет с парите и сега пак е така. И ще станат шампиони до няколко години, ще видиш…(б.а. – Орела сияе от щастие за прогнозата си). Аз и в “Ботев” съм играл с брат ми, но не ни оставиха. Бяха тръгнали от селата да събират футболисти и ние артисахме. Така се озовах в “Спартак”, а Иван отиде да играе като войник в Хасково. Голям голаджия беше той, голям! И аз ритах напред, имах тежка левачка, но треньорите държаха да играя либеро…”Ботев” забравиха Иван три години в Хасково и се наложи да хващам началниците на “Спартак” и да го взимаме при нас. Много съжаляваха после от “Ботев”, но вината си е тяхна.
-Защо Иван Манолов не фигурира в шампионския състав на “Спартак”?
-Отиде в “Локо” (Пловдив) понеже не му харесвали парите при нас. Той и Божо Врачката (б.а. – Божидар Митков) бяха единствените футболисти на “Спартак”, които говореха за пари. Никой от другите играчи не е отварял дума за заплащане…Даже в началото нищо не сме получавали. Хранехме се безплатно в стола на МВР, и от клуба това беше. Пари в “Спартак” видяхме чак в шампионската година и то съвсем символични. Спряхме серията на ЦСКА точно, когато искаха да стават шампиони за 10-и пореден път.
Бихме ги даже
на „Армията”
с 1:0, запалянковците им не можеха да повярват какво става! И за титлата ни дадоха по 45 лева! Тогава така беше и никой не е мрънкал. Какво можеше да си купиш с 45 лева? Нищо, но това не ни интересуваше, защото обичахме футбола. Като станахме шампиони, само на мен ми предложиха апартамент, в който живея и до сега. И не ми го подариха, а извадих парите и си го платих.
- Доколко е вярно твърдението, че “Спартак” е станал шампион след жестоки, гладиаторски тренировки, които оставили и отпечатък върху здравето на футболистите?
-Тренирахме много здраво и мога да кажа, че биехме противника най-вече с физическата си мощ. Нашият треньор Димитър Байкушев-Мими въведе нечувани елементи в подготовката. Когато играхме с ПСВ Айндховен през 1963-та, холандците се изумиха от нашия стил. Равен 0:0 им направихме там, а преди това паднахме в Пловдив с 0:1. Много сериозни тренировки имахме, но проблемът е, че възстановяването не беше на ниво. Има нещо вярно, че много от играчите имахме и имаме проблеми с краката. Иван Барбов седна на инвалидна количка преди да почине, сега и с Христо Дишков положението е същото. Ние останахме няколко човека от шампионския тим – аз, Дишката, Иван Иванов-Доктора, Георги Лазаров, Тобия Момин и вратарят Йордан Станков. Само Момин е по-здрав и няма проблеми с краката, но той е и най-младият.
-Вие сте рекордьор по мачове и години в “Спартак”, но голямата легенда на клуба е Тодор Диев?
-Дорчо аз го докарах. Той играеше в “Спартак” (София), които изпадаха в „Б” група, когато го взехме… Не беше хубав човек Диев, много бели направи…изпотрепа сума ти хора... И не беше футболист, а лекоатлет. Футбол почва да играе чак в казармата, само и само да е в спортна рота. Иначе на терена мачкаше, защитниците му се мятаха на гърба и той ги носеше към вратата. Техника нямаше никаква и
- Доколко е вярно твърдението, че “Спартак” е станал шампион след жестоки, гладиаторски тренировки, които оставили и отпечатък върху здравето на футболистите?
-Тренирахме много здраво и мога да кажа, че биехме противника най-вече с физическата си мощ. Нашият треньор Димитър Байкушев-Мими въведе нечувани елементи в подготовката. Когато играхме с ПСВ Айндховен през 1963-та, холандците се изумиха от нашия стил. Равен 0:0 им направихме там, а преди това паднахме в Пловдив с 0:1. Много сериозни тренировки имахме, но проблемът е, че възстановяването не беше на ниво. Има нещо вярно, че много от играчите имахме и имаме проблеми с краката. Иван Барбов седна на инвалидна количка преди да почине, сега и с Христо Дишков положението е същото. Ние останахме няколко човека от шампионския тим – аз, Дишката, Иван Иванов-Доктора, Георги Лазаров, Тобия Момин и вратарят Йордан Станков. Само Момин е по-здрав и няма проблеми с краката, но той е и най-младият.
-Вие сте рекордьор по мачове и години в “Спартак”, но голямата легенда на клуба е Тодор Диев?
-Дорчо аз го докарах. Той играеше в “Спартак” (София), които изпадаха в „Б” група, когато го взехме… Не беше хубав човек Диев, много бели направи…изпотрепа сума ти хора... И не беше футболист, а лекоатлет. Футбол почва да играе чак в казармата, само и само да е в спортна рота. Иначе на терена мачкаше, защитниците му се мятаха на гърба и той ги носеше към вратата. Техника нямаше никаква и
много често
ставаше за смях
на публиката
Хвърлят му топката в краката, а той не може да я спре… Но головете и рейдовете му по фланга са неоспорими.
-Какви хора е изпотрепал, за катастрофата му с овцете ли говорите?
-Не бяха само овце и не беше само онази катастрофа. Бил съм на всичките му дела в съда, какво да ти разправям!?... Много пиеше, ама юнашки пиеше. Бохем човек, не се прибираше с дни при жена си заради любовниците си. Разведе се, пък после с едната, другата… И лошото беше, че като се напие, очите му не виждаха, а се качваше на колата да шофира… Много катастрофи има с фатален край. Веднъж като се качил пиян и помлял първо три коли, а малко след това на друго място ударил още три…и пак невинни жертви…
-На какво го осъдиха за тези произшествия?
-Да осъдят Тодор Диев? Това не беше възможно да стане! Диев една присъда няма!
-Сериозно ли говорите?
-Как да осъдиш голям човек от системата на Държавна сигурност? Диев и Христо Дишков бяха двамата спартаклии в ДС! Но Дишката не е правил никакви глупости, работеше си човекът по оперативните неща, без да е правил бели. А Дорчо си провали живота. Ако не пиеше, сигурно още щеше да живее.
-Чувал съм, че Диев ви е пошляпвал в съблекалнята и е бил нещо повече от треньорите и председателите на “Спартак”?
-Малко трудно ще му бъде да ни пошляпва, нищо че беше много здрав. В съблекалнята винаги е имало мир. На терена може да се е карал на този или онзи. С председателите и треньорите не помня да е имал проблеми. Истинският тартор на отбора бях аз и винаги, когато е имало нещо да се прави, нещо да се решава – викаха мен.
-Викаха ли ви, за да ви предложат уговаряне на мач?
-Най-много затова ме викаха началниците. И ще ти кажа, че винаги сме уговаряли равен и нито веднъж да паднем или бием. Погледни да видиш колко равни мачове имаме само с „Ботев” (Пловдив). На запалянковците им беше омръзнало все да завършваме равен. Ама нямаше друг чалъм, защото генералите така решаваха. Преди мач ме привикваха, за да ми напомнят какво да кажа на съотборниците си. Веднъж даже си мислех, че ще играем честно и цяла седмица спазвах режим. Дойдоха точно ден преди мача, а аз винаги от вторник нататък
-Какви хора е изпотрепал, за катастрофата му с овцете ли говорите?
-Не бяха само овце и не беше само онази катастрофа. Бил съм на всичките му дела в съда, какво да ти разправям!?... Много пиеше, ама юнашки пиеше. Бохем човек, не се прибираше с дни при жена си заради любовниците си. Разведе се, пък после с едната, другата… И лошото беше, че като се напие, очите му не виждаха, а се качваше на колата да шофира… Много катастрофи има с фатален край. Веднъж като се качил пиян и помлял първо три коли, а малко след това на друго място ударил още три…и пак невинни жертви…
-На какво го осъдиха за тези произшествия?
-Да осъдят Тодор Диев? Това не беше възможно да стане! Диев една присъда няма!
-Сериозно ли говорите?
-Как да осъдиш голям човек от системата на Държавна сигурност? Диев и Христо Дишков бяха двамата спартаклии в ДС! Но Дишката не е правил никакви глупости, работеше си човекът по оперативните неща, без да е правил бели. А Дорчо си провали живота. Ако не пиеше, сигурно още щеше да живее.
-Чувал съм, че Диев ви е пошляпвал в съблекалнята и е бил нещо повече от треньорите и председателите на “Спартак”?
-Малко трудно ще му бъде да ни пошляпва, нищо че беше много здрав. В съблекалнята винаги е имало мир. На терена може да се е карал на този или онзи. С председателите и треньорите не помня да е имал проблеми. Истинският тартор на отбора бях аз и винаги, когато е имало нещо да се прави, нещо да се решава – викаха мен.
-Викаха ли ви, за да ви предложат уговаряне на мач?
-Най-много затова ме викаха началниците. И ще ти кажа, че винаги сме уговаряли равен и нито веднъж да паднем или бием. Погледни да видиш колко равни мачове имаме само с „Ботев” (Пловдив). На запалянковците им беше омръзнало все да завършваме равен. Ама нямаше друг чалъм, защото генералите така решаваха. Преди мач ме привикваха, за да ми напомнят какво да кажа на съотборниците си. Веднъж даже си мислех, че ще играем честно и цяла седмица спазвах режим. Дойдоха точно ден преди мача, а аз винаги от вторник нататък
карах без пиене,
без цигарка и
без жена…
В шампионската година, в последния кръг пуснахме равен на “Спартак” (София) и това беше. Но всичко вече беше решено, спечелихме първото място.
-Мачът с „Ботев” в шампионската година обаче има победител?
-Ооооо…ужасно силен отбор имаха „Ботев” тогава и мислеха, че ще ни бият. Това Чико Дерменджиев, Гунди, Виден Апостолов, Георги Попов-Тумби…бихме ги 2:1 с голове на Диев и Михаил Душев, а за тях вкара Гунди. Ние станахме първи, но при загуба от „Ботев” - те имаха по-големи шансове. ЦСКА направо реваха, но 9 години много им се беше насъбрало, трябваше някой да ги спре.
-Как прие обединението на “Спартак” с „Ботев” през 1967 г.?
-От този проект нищо не излезе. В Градския комитет на БКП бяха решили да съберат двата отбора и да се противопоставят на ЦСКА и „Левски”, защото всички купи и титли отиваха все в София. В новия отбор „Тракия” от нас взеха само младите. Аз бях вече на години и дори не ме поканиха. Реших да спра и да се преместя за постоянно на работа в милицията. Не можех повече да играя, защото няколко месеца по-рано получих тежка контузия в челото на мач с „Левски”. Скочих за една висока топка и ме ритнаха много лошо. Не искам да казвам кой извърши нарушението, защото стана неволно, но мачът прекъсна за 30 минути. Не, няма майтап – цял половин час не се игра футбол. Такава кръв текна от мен, че не можаха и лекарите да я спрат. Бая зор видяха. Нямахме право на смени и интересното е, че останах на терена безжизнен до края на мача. Такива футболисти бяхме навремето, мъжкари!
-Имате много малко мачове в националния отбор и една незабравима снимка пред стадион „Васил Левски” с Пеле. Успяхте ли да го опазите на терена в приятелския мач България – “Сантос” през 1959 г.?
- С Пеле имам много снимки, но кой да ги пази. Когато играхме със “Сантос” в София, бразилците бяха станали предната година световни шампиони в Швеция. Пеле трябваше аз да го пазя персонално по целия терен и получих много сериозен инструктаж да не го контузя случайно. Нашите треньори ме предупредиха, че ще стане страшно, ако взема да го ритна. Пеле тогава беше на 19 години и още не беше Краля на футбола. Много лесно се играеше срещу него, не съм изпитал проблеми с опазването му. Бяха го поставили втори нападател и това ме улесни донякъде, още повече, че действаше в любимата ми лява зона на защитата. Мачът завърши 2:0 за “Сантос”.
- Тогава в София има и друг мач на “Сантос” – срещу “Б” отбора на България. Срещата приключва 3:3...
-Добре че ме подсети за резултата, да ти разкажа защо завършихме така. При 3:2 за нас в последната минута им свирнаха дузпа. И виж какво нещо сме българите, защото реферът си беше българин.
-Мачът с „Ботев” в шампионската година обаче има победител?
-Ооооо…ужасно силен отбор имаха „Ботев” тогава и мислеха, че ще ни бият. Това Чико Дерменджиев, Гунди, Виден Апостолов, Георги Попов-Тумби…бихме ги 2:1 с голове на Диев и Михаил Душев, а за тях вкара Гунди. Ние станахме първи, но при загуба от „Ботев” - те имаха по-големи шансове. ЦСКА направо реваха, но 9 години много им се беше насъбрало, трябваше някой да ги спре.
-Как прие обединението на “Спартак” с „Ботев” през 1967 г.?
-От този проект нищо не излезе. В Градския комитет на БКП бяха решили да съберат двата отбора и да се противопоставят на ЦСКА и „Левски”, защото всички купи и титли отиваха все в София. В новия отбор „Тракия” от нас взеха само младите. Аз бях вече на години и дори не ме поканиха. Реших да спра и да се преместя за постоянно на работа в милицията. Не можех повече да играя, защото няколко месеца по-рано получих тежка контузия в челото на мач с „Левски”. Скочих за една висока топка и ме ритнаха много лошо. Не искам да казвам кой извърши нарушението, защото стана неволно, но мачът прекъсна за 30 минути. Не, няма майтап – цял половин час не се игра футбол. Такава кръв текна от мен, че не можаха и лекарите да я спрат. Бая зор видяха. Нямахме право на смени и интересното е, че останах на терена безжизнен до края на мача. Такива футболисти бяхме навремето, мъжкари!
-Имате много малко мачове в националния отбор и една незабравима снимка пред стадион „Васил Левски” с Пеле. Успяхте ли да го опазите на терена в приятелския мач България – “Сантос” през 1959 г.?
- С Пеле имам много снимки, но кой да ги пази. Когато играхме със “Сантос” в София, бразилците бяха станали предната година световни шампиони в Швеция. Пеле трябваше аз да го пазя персонално по целия терен и получих много сериозен инструктаж да не го контузя случайно. Нашите треньори ме предупредиха, че ще стане страшно, ако взема да го ритна. Пеле тогава беше на 19 години и още не беше Краля на футбола. Много лесно се играеше срещу него, не съм изпитал проблеми с опазването му. Бяха го поставили втори нападател и това ме улесни донякъде, още повече, че действаше в любимата ми лява зона на защитата. Мачът завърши 2:0 за “Сантос”.
- Тогава в София има и друг мач на “Сантос” – срещу “Б” отбора на България. Срещата приключва 3:3...
-Добре че ме подсети за резултата, да ти разкажа защо завършихме така. При 3:2 за нас в последната минута им свирнаха дузпа. И виж какво нещо сме българите, защото реферът си беше българин.
Даже и
нарушение
нямаше
при тази дузпа, а и съприкосновението стана на пет метра пред пеналтерията. Българският рефер обаче не ни позволи да направим сензацията срещу такъв велик отбор като “Сантос”. Допускам, че и там може да е имало „инструктаж”, защото БФС все пак правеше пари от визитата на бразилския колос. Трябва да ти кажа, че бразилците бяха впечатлени повече от “Б” отбора на България, отколкото от националния ни отбор. Вечерта имаше пищен банкет и всички от “Сантос” се изредиха да се снимат с нас.
-Или по-скоро е било обратното....
- Е, така е. Искахме да се снимаме с тях. Особено с Пеле, но все пак хората ни признаха, защото им вкарахме три гола.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
