Австриецът Карл Шранц - и до ден днешен той си остава един от най-великите скиори за всички времена. Има четири победи в спускането във Венген и две в Кицбюел. Дебютира на олимпиади през 1960 г. със седмо място. През 1964 година в Инсбрук с температура става втори на гигантски слалом. През 1968 г в Гренобъл е първият грандиозен скандал с него, след като съдиите го карат да повтори първия си манш, защото уж един от тях пресякъл трасето. Всъщност така се запазват шансове на Жан-Клод Кили да спечели всички титли. И накрая, когато става шампион в Сапоро 1972 г., го дисквалифицират заради участие в благотворителен мач с рекламна фланелка. Шранц бе гост на тържеството на AIPS (Международната федерация на спортните журналисти) и даде интервю за “стандарт”, в което говори за “Левски”, ЦСКА и българските футболисти.

- Господин Шранц, кой според вас ще спечели спускането в неделя при мъжете?
- Ако знаех, щях да заложа. Проблемът тук е, че пистата е чисто нова, по-нова и от това, което видяха състезателите по време на пробното състезание преди 2 години. Ако сбъркаш и с малко, отиваш извън тройката.

- Какви са шансовете на сънародниците ви?
- Не са добри, особено след контузията на Ханес Райхелт. Той точно бе във формата, в която го искахме. Сега трябва да разчитаме на Макс Франц и Матиас Майер..

- Каква е разликата между вашето време и сегашното?
- Тези момчета имат право да карат за пари, и то много. Ако знаят колко изкарвахме по наше време, нямаше дори да си закопчаят обувките. Но всичко се промени и аз се радвам. Ако не бях аз, още щяха да са в средновековието.

- Всъщност за какво ви отнеха медала?
- Че съм участвал на благотворителен мач с фланелка, на която пишело "Арома кафе". А мачът бе за деца. Не съжалявам за това, за хората в Австрия си останах шампион.

- Карали ли сте в България?
- Да. Имам победа. През 1957-а година. Планината над града. Спомням си всичко.

- Те са си същите и сега.
- Извинявайте, ама вие идиоти ли сте? Никога няма да забравя изгледа към града от планината. Този курорт трябва да е за пример на света. Та той е само на 20 минути от центъра на столицата ви. След нашето състезание отидохме всички скиори да гледаме футболен мач на стадиона. Беше претъпкано. Голямо дерби. Единият бе отборът на армията.

- ЦСКА.
- Да, а другият беше големият му съперник.

- “Левски”.
- Точно така! Страшен мач. Май завърши наравно. Аз съм голям запалянко.

- А български футболист не познавате ли?
- Този въпрос е обида за един истински запалянко. Не може да не знаеш кой е Стоичков. Или Лечков, който вкара на Германия. Сега имахте едно момче в Манчестър Юнайтед. Сложно име. Бърбатоф?

- Бербатов.
- Е, и на мен ми е зле българският.