ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Красимир Балъков изпълва със съдържание понятието футболна легенда. Търновецът направи изключително силна кариера в Спортинг (Лисабон) и Щутгарт - престижни клубове, които показват уважението си към него и до днес.
Балъков бе двигателя на националния отбор през 90-те години, и последен от "златните момчета" прекрати футболната си кариера, предавайки капитанската лента на Стилиян Петров през 2003 г., след като бе в основата на класирането на тима ни за Евро 2004.
В момента Балъков е треньор на Септември и за първи път е наставник на клуб от Втора дивизия.
Топ Коефициенти за Спортни Залози!
С хер Балъков разговаряме за токсичната ситуация във футболна България, ситуацията в националния тим, драмата Христо Стоичков-Борислав Михайлов, връщаме се в спомените за вечния Трифон Иванов.
За първи път, Красимир открехва завесата на личния си живот!
Ето и цялото интервю на Красимир Балъков пред Ивайло Крачунов за подкаста БЛИЦ СПОРТ:
- Г-н Балъков, футболът в България често пъти е токсичен, а средата за работа е отровна. Защо вместо да дава радост на зрителите, този спорт предизвиква вълна от интриги, негативни коментари и скандали?
- Ако погледем от негативната страна, имаш право, че в този спорт има много негативизъм и се случват доста некоректни неща. Простата причина е, че не се спазват правилата. Правилата, които са създадени от УЕФА, ФИФА и от БФС. Много неща можем да коментираме, особено в трансферния прозорец.
- Намираме се в трансферен прозорец, има ли неща, които ви притесняват?
- Мен не ме притеснява нищо, но е факт, че аз като треньор на Септември, когато търся футболисти за отбора ми в никакъв случай няма да отида при играч, който знам, че има договор с друг клуб и да го коткам да дойде при мен. Аз търся свободни агенти, такива, които могат да подпишат с нас. Докато в българския футбол това е много често срещно явление - много отбори мътят главата на други футболисти, които вече имат договори с други клубове. Това е некоректно и не трябва да бъде така.
@blitzbg #Балъков не ламти за #пост в #БФС - цялото интервю в @blitzbg ♬ original sound - blitz
- Има ли такива случаи в Септември - да приласкават ваши футболисти, които имат действащи договори с клуба ви?
- Не само в Септември, има го в много други клубове. При нас има такива моменти - футболисти с договори се търсят от други отбори. Не е коректно това. Коректното е, когато се свързат с нас и се коментира трансферна сума.
- Не трябва ли президентите и изпълнителните директори на клубовете да са в по-голям контакт помежду си, за да могат да решават, ако възникнат конфликтни ситуации, а не да ги решават през медиите?
- За собствениците и спонсорите, които дават средства за футбола в България, там нещата са по-различни. Говоря повече за самото спортно ръководство, което прави селекция. Отношенията между българските клубове не са на коректно ниво.
- Как би могла тази ситуация да се промени? Живял сте дълги години в Германия и Португалия. Например, президентите на два клуба да седнат един до друг и да гледат заедно футболен мач?
- Това не мога да ви кажа как би се променило. Първо трябва държавата да инвестира доста средства и най-накрая да направят един нормален бюджет за спорта. Защото в момента той е уникално нисък като процент от държавния бюджет. Струва ми се, че спортното министерство не функционира така, както трябва да функционира в една нормална държава. Запознат съм и мога да кажа, че държавата отделя уникално малко пари за спорт.
- Прави впечатление, че политиците по-скоро обръщат внимание на спорт, когато дойде време за избори. Така ли е наистина?
- Питате ме по една много болна тема. Разбира се, че е така. И така не трябва да бъде. Една спортна политика трябва да има ясна и точна концепция - за 10-20 години. И да бъде изпълнявана в продължение на 20 години от всички спортни министри и държавни политици, които ни управляват. А не като дойдат някои други след 4 години, да кажат "не, това не е окей". Трябва да разберем, че в един момент трябва да градим, а не само да правим неща на парче.
- Когато говорим за градеж - вие сте автор на една програма за развитието на футбола, която още 2019 г. подготвихте, но бяхте спрян, когато България загуби с 0:6 от Англия, заради един измислен расистки скандал. Какво може да кажете по този въпрос?
- Това е моментът, в който най-много ме е заболяло от присъствието ми в националния отбор като цяло, тъй като трябваше да си подам оставката при положение, че бяхме извикани от БФС с една много важна и деликатна тема - за развитието на българския футбол. Създадохме една концепция за развитието му, беше приета от Изпълкома. Беше дадена и до правителството да я погледне. И в този момент стана проблемът с расизма и знаете какъв отзвук след това имаше. Трябваше всичките да си подадем оставката и до ден-днешен с тази моя програма нищо не излезе. При всички положения има хора, които се занимават с развитието на детско-юношеския футбол, но не съм в кухнята и не съм запознат. Но пак опираме до държавата, защото каквато и концепция да изкараме без пари не можем да я реализираме. Футболният съюз не е толкова силен финансово, за да може да реализира промяна в ДЮШ и в инфраструктурата сам. Държавата трябва да помогне. Концепцията ми беше за 10 години, с 30% участие на клубовете и 70% участие на държавата.
- Какво е обяснението ви защо София все още няма Национален стадион?
- Защото няма държавна спортна политика. Когато дойдат избори, започват да се правят неща, които много години наред не се правят. А когато минат изборите, тези неща приключват. Не съм чул държавата да поеме някаква политика за развитие на българския футбол като цяло.
- Според мен държавата е изоставила не само футбола, но и тениса, волейбола и плуването, защото и в тези спортове текат неспирни скандали. Вие сте част от златното поколение на България, говорим за токсична обставновка в българския футбол, един от големите конфликти е между Борислав Михайлов и Стоичков - ваши съотборници. Вие сте дипломат по душа и по убеждение, не взимате страна в този конфликт, но бихте ли се ангажирали с прогноза дали биха заровили томахавките?
- Доколкото ми е известно нито Стоичков, нито Боби Михайлов, в последните 5-6 години, не съм чувал изказвания на единия против другия или обратното. Има абсолютно затишие, коректност и уважение между тях. Не мисля, че има някакви проблеми. Това, че някой с някой не си говори, е нормално. Има си причини, нито аз ги знам, нито вие. Те са мои колеги, с които съм живял, играл и прекарал уникални моменти. Уважавам ги по един и същ начин, ще продължа и в бъдеще да ги уважавам.
- Боли ли ви, че Михайлов и Стоичков са скарани?
- Боли ме винаги, когато в златното ни поколение има разделение. Но в края на краищата животът не е само хубаво, има и странични моменти. Човек се развиват по различен начин, вижда нещата по различен начин. Не ме притеснява, че някои неща не се случват така, както ми се иска. Аз за себе си съм създал уважението си към всички мои колеги и ги уважавам. За мен си остават приятели.
- Какво е мнението ви за разрушителното его на определени силни личности, било то в спорта и в житейски план?
- Хората обичам да ги анализирам и да си взимам нещо позитивно от всеки. Но човек каквото сам си направи, никой не може да му го направи. Мисля, че новата генерация не може да се изгради пълноценно на базата на отворения живот, на технологиите, които навлязоха, социалните мрежи, които са уникално натиснали младежта. Тази неща пречат за един баланс и едно равновесие във всяко нещо, което един млад човек започне да прави. Разбирам ги, не им е толкова лесно. Но там изниква и това его, което е лош елемент от растежа на младите хора. Какво съм забелязал при младите, включително и при моите деца, които също са млади. Те искат от днес за утре да стане всичко. Това е невъзможно. Трябва да имат търпение, да бъдат постоянно и да имат цел.
- Дълги години бяхте приятел и съотборник с Трифон Иванов, много скърбите за загубата му. Разкажете ни някакъв спомен, който изниква в съзнанието ви, когато се сещата за него?
- Беше истински мъж, с характер и с достойнство. Той беше човек с голямо чувство за хумор, майтапчия беше. Когато обстановката беше нажежена до крайна степен, той винаги намираше някаква приказка, за да разведри. Беше един от уникалните защитници, в сегашно време наричани модерни - не само защитават отзад, а влизат при стандартни ситуации, излизат офанзивно с топката. Беше един от модерните защитници в целия свят, вкарваше и голове, и то важни. За него можем да си спомняме само с много добри чувства. Уважаваме си го, имаме и турнир на името му във Велико Търново. Той е винаги с нас.
- Виждате ли негов наследник от сегашното поколение, който да го продължи като качество и интелект на терена?
- Няма такъв футболист. Никой не се доближава до неговите възможности. Той за неговото време беше сегашният модерен защитник. Тогава Кройф казваше и за него и за нас като цяло, че сме били организиран хаос. Като гледам мачовете на световното първенство и квалификациите, всъщност тогава сме надскочили ръста си, защото не сме били организиран хаос, а сме играли модерен, съвременен футбол - с много ротация на терена. Това, което ние правихме 94-та година, сега го правят Манчестър Сити и големите отбори.
- Бяхте последният футболист, който класира България на голям форум - Евро 2004. Играхте в квалификациите 2003 г., дадохте капитанската лента на Стилиян Петров. Споделяте ли възгледите на Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов, които искат да сменят Борислав Михайлов?
- Разбирам и едните, и другите. Напълно разбираемо е, че имат такива амбиции. Уважавам ги и тримата, бяхме колеги на терена. Бях последният от златното поколоние, който остана да играе до 2003 г. Човек трябва да уважава колегите си, те имат свои виждания, идеи, начин на мислене. Няма нищо лошо в това. Дори Михайлов казва, че няма нищо лошо в това, но трябва всичко да бъде коректно. Какво ще стане в бъдеще, никой не може да каже. Аз не съм част от никой екип по простата причина, че нямам мераци за постове в БФС. Моето поприще е треньорското, на клубно ниво, там се чувствам силен.
- Какво е мнението ви за настоящия национален селекционер Младен Кръстаич?
- Мога да дам мнението си на основа на това, което виждам в мачовете. Имаме треньор, който е последователен, има своята философия и от първия ден си я преследва - подмладяване изцяло на българския национален отбор без компромиси.
- Много от младите футболисти са изкушавани - едно от тях е влизането в казината. Вече имаме случаи на млади футболисти, на които кариерите пропаднаха точно заради тези зависимости. Какво е обръщението и съветите ви към младите футболисти, за да могат да се реализират и да направят добра кариера?
- Да слушат треньорите и ръководителите си. Да са концентрирани в това, което имат за цел. Удоволствията, които има вляво и вдясно, те са също за младите, но човек трябва да има баланс във всичко. Не може да си само във футбола и да не правиш това, което младите хора правят - да излезе вечер, да отиде някъде... Но това да ходиш по казината и да задлъжняваш, това е отклонение от пътя и няма да им помогне за израстването им като футболисти.
- Много добре си спомням, когато бяхте футболист на Щутгарт, един телевизионен екип дойде и направи интервю с вас. Тогава ги заведохте в завода на Мерцедес в Щутгарт, карахте Мерцедес. В точния момент от вашия живот ли се качихте на Мерцедес?
- На Мерцедес се качих още като бях в Спортинг (Лисабон). После съдбата ме закара в Щутгарт - градът на Мерцедес. Мисля, че в точният момент се качих на Мерцедес, преди това и да исках не можех по простата причина, че нямах нужните финанси. Мерцедес е свързан с мен, винаги съм бил близо до тази марка. И до ден-днешен съм с Мерцедес.
- Какво бихте казал на младите футболисти - това ли трябва да е основната им цел - Мерцедес или БМВ, или първо да се наложат в отборите си?
- Колите са средство за придвижване. Разбира се, младите хора изпитват удоволствие, когато имат хубава кола. Но преди всичко, за да си позволиш някакъв лукс в живота, трябва много здраво да работиш. Трябва да знаят, че постоянството е пътят към успеха. Някои се опитват да прескочат етапи от развитието си и в един момент падат в някоя дупка. Няма как да стане. Заради това не можем да изкараме млади български футболисти. Или те тръгват много рано за чужбина, опитвайки се да прескочат етапа си на развитие, или някои се подлъгват по лукса, който ги заобикаля, и в един момент се сриват долу.
- Коя е най-голямата ви тайна, която обществото не знае?
- Трудно нещо обществото не знае за мен. Няма нещо, което да не се знае. Нямам тайни.
- Синът ви Красимир се занимаваше с тенис, но защо прекъсна?
- Той беше 5 години в тенис интернат в Испания. Когато стана на 18 г. и завърши образованието си, се опитахме професионално да продължи да играе. Участваше в турнири, но не можахме да преминем втората фаза - да прескачаме кръгове, да печелим турнирите. Установихме, че има елемент от тениса, може би този характер, който е нужен... Преценихме, че може би няма да стане и да не губим време се преорентира в друго развитие.
- Какво е финалното ви пожеление към зрителите на БЛИЦ TV?
- Въпреки многото негативни неща, които казахме за българския футбол, нека си останат негови почитатели. Да уважават, да обичат футбола и да пълнят стадионите, защото без зрители, футболът не е както ни се иска.
ИВАЙЛО КРАЧУНОВ
Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ