Българският нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов остави зад гърба си един от най-успешните си сезони във футбола. Той стана голмайстор на Премиършип, и шампион на Англия, и макар името му непрекъснато да се спрягаше за трансфер, и нерядко да оставаше на пейката на Юнайтед, годината ще си остане в историята за него. Бербатов даде специално интервю за "24 часа", в което сподели интересни неща около своя живот, за които по принцип не обича да говори.

БЛИЦ публикува втората част от интервюто на Бербатов пред вестник “24 часа”

Първата част може да прочетете тук!

-Като малък играл ли с на "Три, пет, осем"?
-Какво ли не съм играл, ама май само това не съм го играл. И още не знам как се играе.

-Защо?
-Защото виждам, че като голям си тръгнал да довършиш едно по-специално раздаване и играеш игра с подобно име - вкарваш три гола, после пет гола и май си тръгнал за осми път да си "Футболист на България", независимо че призова да не гласуваме за теб...
-(Смее се.) Не, не, не. То вече взе да става малко абсурдно. От една страна, хубаво, нали. Футболист на годината на България - значима награда, признание за това, което си свършил през изминалите 12 месеца. Но от друга страна, седя и си мисля, и си казвам: "Абе, едно време не беше така, имаше повече конкуренция. Хората избираха различни всяка година. Сега аз ли съм толкова добър, или просто другите не са толкова силни?" Седиш и си мислиш. А виждам, че има млади момчета, които наистина ме радват. Ето, Ники Михайлов се развива супер в Твенте. Пожелавам му само да е жив и здрав. Манолката (Станислав Манолев - б.а.) много го уважавам. За мен той е суперпрофесионалист. И дано да е жив и здрав да продължава да се развива. Пък и е на перфектното място в Холандия. Там ги правят и ги продават на още по-големи отбори. Искам и момчетата които са тук, в България, да не се стремят да ги продават в Турция, в Русия...
Цялото ми уважение към тези първенства, свалям шапка и не омаловажавам усилията на никого. Обаче истината за мен е Германия или Холандия. Отиваш и оттам вече могат да те вземат още по-големи отбори.

Тези млади момчета, които искат да се развиват, според мен трябва да кажат на мениджърите, с които работят, че целта им е големите отбори. Ако искат, разбира се, и имат амбиции. Аз поне така съм мислил едно време, когато с Емо (Емил Данчев - б.а.) почнахме да работим. И ето - шансът ми се беше предоставил и не съм го изпуснал. Пък и след това вече идва и по-голямата конкуренция, която ще имат помежду си. Всъщност забравих да кажа за още един човек. И Попето (Ивелин Попов - б.а.) ми харесва като добър футболист, но аз не мисля, че сегашният му отбор Газиантеп е за него. Трябва да отиде на място, където ще му се разгърне талантът. Защото той наистина има хубави качества. Дано и с него това да се осъществи.

- Правил ли е Лотар Матеус нови опити да промени най-категоричното ти решение?
- Не, не е правил. Защото, предполагам, той е човек, който разбира от дума, когато му се каже. Да, аз му го казах по категоричен начин, че всичко е приключило. Аз наблюдавам момчетата, изявите им, тренировките, следя как се развиват нещата. Пожелавам им само успех. Дано се представят достойно в оставащите евроквалификации до края. Виждам, че Матеус се стреми да работи много хубаво - ето, закара момчетата на лагер преди мача. Човекът се стреми да промени нещо, да наложи някакви навици - както на терена, така и извън него. Дали ще успее, искрено се надявам и предстои да видим.

- Но може би предстои и другите два коня и твои добри приятели да се разпрегнат от каляската...
- Защо? Те, момчетата, спокойно могат да си играят до 35-36-годишна възраст. Сега аз, като гледам, Стилиян кой да го смени? Той, Стилиян, може да играе и да тича три дни поред ида се бори както никой друг. Нищо не му пречи на човека да играе още. Пък за Мартин какво да ти кажа - отляво според мен няма кой да го замени. Видяхме и в контролата срещу Кипър какъв гол вкара за победата с 1:0. Нюхът му и скоростта, които притежава, помагат много на отбора. Постоянно гледам, че всеки му задава въпроса "Ще се махаш ли от националния отбор?". И той все трябва да отговаря: "Аз няма да се махам." Хората не разбраха ли, че Мартин държи много на националния отбор.

И ако може да играе, до 40 години би помагал. Феновете, които гледат, трябва да са късметлии, че ги има Стилиян и Мартин. Виждам, че това, младото момче - Спас Делев, прилича малко на Марто. Прилича като жестове, като игра и като скорост. Дано и той се развие така хубаво. Имам предвид да се развие, отивайки в чужбина. Тук направи хубави мачове, аз следя от време на време. Малко луда глава ми се струва, доколкото виждам, но това е хубаво, ще му помогне на терена. Само да е здрав и той. Има хубаво бъдеще пред България. Само момчетата да са здрави и да се развиват.

- Да очакваме ли да направиш филм за шампионския парад на Манчестър Юнайтед? Не спря да снимаш с телефона празнуването на 19-ата титла, беше най-активен от всички твои съотборници...
- Поради липса на камера използвах телефона. И той ми свърши супер работа. Заснех абсолютно всичко от началото до края - съотборници, купата, мене. Даже тебе те снимах, всичко съм хванал (Смее се.) Снимах и приятелите ми, които бяха на парада. Стана много готино. Страхотен спомен за след време.

- На "Олд Трафорд" има и стая, в която специалисти се грижат за децата на звездите, за да могат майките да гледат татковците. Ти водил ли си някога Деа и Елена заедно на домакински мач?
- Не. Тези неща не ги разбирам. Както след мача, когато станахме шампиони. Да си вадиш детето на стадиона... Това на мен ми е чуждо, да ти кажа честно. Какво сега да го вадя на терена? То ще се изплаши моето дете, ще почне да вика, да реве. Така че не съм ги водил двете по стадионите. Пък и Деа още е малка, какво разбира. Пък и момиче. (Смее се.)

-Работиш ли за момче?
-Ако е писано, всичко ще стане. Аз не бързам за никъде. Да ми е живо и здраво едното. Ако дойде време и е писано за второ, и то ще се появи.

-Определено малчуганите ти доставят голямо удоволствие. И "Златната обувка" посвети на успелите българчета, които фондация "Димитър Бербатов" отличава ежегодно, а ти лично награждаваш. Казал си на спонсора на Премиършип да преведе паричното измерение на голмайсторския приз директно на сметката за децата...
-Еми да пращат, какво да правят. Каквото правя аз, си го правя. Ето сега това се явява някакъв бонус. И ще го използвам за нещо, което те кара да не усещаш стъпваш ли по земята от кеф. Ето, виж (показва стояща на бюрото му снимка на наградено от него българско момиче от Испания с успехи в леката атлетика): "С обич на бате Митко." Момичето, като ти прати това, как да не ти стане кеф? Ей затова ги давам тези пари. Аз с тези пари няма да стана по-богат.

Ще ги използвам само за хубави неща. Пък след време, когато тя стане световна и олимпийска шампионка, ще каже: "Ехеее, там преди време ми помогна един човек." И ще съм много щастлив един ден някое от наградените сега от мен деца да ме покани на свои награди. Да е успяло и да продължи идеята с нещо също толкова или още по-хубаво.

-Как ти действа церемонията за награждаване на успелите ни таланти след тежкия сезон и още по-тежкия му завършек на "Уембли"?
-Да, след "Уембли" е тежко. Но затова пък дойде ред с децата да се позабавляваме малко, да се посмеем. Хубаво е да наградиш деца с талант. Въпреки че аз искам всички, които се явяват на церемониите на фондацията, да знаят, че са победители само с това, което са постигнали, за да стигнат до нея. А след забавата с децата ми идва ред и на мен да си почина малко.

- С мачове с приятели ли ще протече почивката ти, както миналата година? Добре ти се отрази тази лятна предподготовка на постиженията после...
- То е страшно разтоварващо. Аз имам голяма страст към тези мачове с приятелите, тъй като се забавляваш, смееш се. Някой път се караш, защото стават много големи сблъсъци. Всеки иска да ни бие нашият отбор, разбираш ли. А малко трудно им се отдава. (Смее се.) Та затова се получават интересни двубои.

-В професионален мащаб към момента на всеки отбор много трудно му се удава да печели срещу един невероятен тим. Теб лично хипнотизира ли те играта на Барса, макар и гледайки от съблекалнята на "Уембли"?
- Какво да кажа, като всичко за Барса вече е казано. Те не играят сложен футбол. Те играят много опростен футбол. И затова всички си мислят, че някак си е извънземен. Просто се движат постоянно с по едно-две подавания, с двойни по целия терен, с едно движение, което не мога да кажа, че е някакъв спринт, но е неспиращо движение. Винаги търсят топката. А и разполагат с футболист (Лео Меси - б.а.), който, както всички видяхме на финала, направо може да разбие всяка защита. Отборът, който имат, може би е най-добрият във футболната им история. Слушах, че специалисти го казаха след мача и съм склонен да се съглася. Най-добър отбор, и то напълно заслужено.

-Превзеха ви "извънземните въшки", както им казваш на Меси, Шави и Иниеста...
-Те са такива - просто момчетата играят с акъл, с глава, с настроение най-важното, което се вижда. За мен точно това е футболът, който всеки отбор трябва да практикува.

-След всичките трудности, пренебрегвания, злостни критики и обвинения минавало ли ти е някога през ума: "Ех, ако бях англичанин..."?
-Аз съм си горд, че съм българин, да ти кажа честно. Тъй като ние не сме нещо по-малко от другите. Просто такава ни е ситуацията в момента. Ако говорим конкретно за футбола, имали сме много хубави футболисти едно време, имаме и в момента и ще продължаваме да имаме. Много се дразня, ако някой си мисли, че да си българин е лошо нещо. Аз пък много се гордея и го повтарям навсякъде. Посланието ми е всички да се гордеят с това, което сме. Тоест, че сме българи. Това е страхотно нещо.
Найден Тодоров/”24 часа”