Димитър Бербатов даде интервю за сайта на Манчестър Юнайтед. В него нападателят говори за разбирането си за футбола, за бащинството и за спорта, който не харесва.

- Димитър, името ти е в историята на Манчестър Юнайтед. Как се чувстваш?
- Преди мача с Ливърпул не знаех, че никой не е вкарвал хеттрик 64 години. Научих го с изненада и това ме накара да се гордея. Не всеки вкарваш три гола срещу отбор като Ливърпул. Това бе страхотен мач.

- Сподели нещо повече за задната ножица, която все още се дискутира?
- Просто видях как центрираната от Нани топка идва към мен в наказателното поле. Извиках на Уейн Рууни да ми остави топката. Топката падаше и нямаше как да я овладея, освен с бедро и опитах да направя нещо различно. Когато го направих, нямах представа, че топката е в мрежата. Когато чух рева на тълпата разбрах, че се е случило нещо специално.

- Колко е важна физиката за един нападател?
- Аз не съм типичен централен нападател. Предпочитам да заложа на докосване и техническите ми способности, отколкото да скачам и играя с лакти. Понякога трябва да заложиш на физиката. При третия гол срещу Ливърпул имаше центриране и разполагах само със секунда да преценя какво ще направи защитникът и как мога да го надхитря. Скочих секунда преди Джейми Карагър. В такива случаи трябва само да си бърз. Просто е. Отвън може да изглежда трудно, но всъщност не е така.

- Преди те критикуваха, че не вкарваш достатъчно. Това как ти влияеше?
- Има много нападатели, които вкарват достатъчно голове, но не притежават техническите способности, които бих искал да виждам в един футболист. Винаги съм харесвал играчите, които мислят с два хода. Харесвам да гледам Зидан и Шави. Меси също не е типичен централен нападател. Той е по-скоро халф, който вкарва много голове.

- Как разви уменията си?
- Когато бях дете, ритах топката високо, може би по хиляда пъти само за да се опитам после да я спра. Мисля, че това е в основата на добрата ми техника сега. Знаех как да контролирам топката и накъде да гледам. Когато станеш професионален футболист, продължаваш да развиваш тези умения. От друга страна понякога има мачове, в които си мислиш: "Какво ще стане, ако опитам това?". Никога досега не си го опитвал, но просто пробваш. Така не при втория ми гол срещу Ливърпул. Казах си: "Да пробвам. Човек никога не знае". В този мач чувствах, че мога да вкарам дори ако стрелям от центъра.

- Чувстваш ли се у дома си в Юнайтед?
- Да. Гледах репортаж от мача и видях, че съотборниците ми те се радват както за гола, така и за мен. Почувствах се страхотно. Това показва, че съотборниците ми са ме приели като част от тима.

- Би ли се пробвал като халф?
- Опитвам да играя като защитник по време на тренировките. Доставя ми удоволствие. Човек никога не знае. Много футболисти започват като нападатели и след това преминават в средата на терена. Моят баща беше нападател, след това стана защитник.

- Сега и ти си баща. Как се промени животът ти?
- Сега вкъщи имаме две деца - дъщеря ми и аз. Все още се уча. Понякога не знам какво правя, но поне се опитвам. Доставя ми голямо удоволствие. Плачът е малко изнервящ понякога, но всички сме били така. Само да сме здрави, аз съм щастлив.

- Има ли спорт в който не се справящ добре?
- Тенис и голф. Сигурно съм единственият човек в Англия, който не обича голфа. Не мога да уцеля топката.