Гошо Горанов е бивш футболен рефер. Роден е на 13 април 1962 г. в Берковица. Влиза в организирания спорт като волейболист на „Родопа” (Смолян), но бързо е привлечен в местния юношески тим. По-късно е трансфериран в „Горубсо” (Мадан), за кратко играе и в „Ком” (Берковица), където получава контузия. Гошо Горанов получава съдийското си образование в Пловдив, където живее повече от 30 години. Във футболната „А” група има 126 мача като асистент рефер, 1 година ръководи двубои в „Б” група, а преди това е правил стъпки в детско-юношеските групи и аматьорския футбол.
- Здравей! Къде намирам един от най-заслужилите ни футболни рефери, още ли си на гурбет в Лондон?
- Много благодаря за вниманието! Да, в Лондон съм, няма как! Четири години работих тук, върнах се в България за една година и от януари пак тръгнах по пътя на гурбета. Живея и работя на една гара в Източен Лондон, съвсем близо до стадиона на Уест Хям „Ъптън Парк”. Празника Великден го посрещнах на работното си място, винаги съм нощна смяна. Преди малко, към 15 часа тукашно време, се събудих, пих кафе и
- Здравей! Къде намирам един от най-заслужилите ни футболни рефери, още ли си на гурбет в Лондон?
- Много благодаря за вниманието! Да, в Лондон съм, няма как! Четири години работих тук, върнах се в България за една година и от януари пак тръгнах по пътя на гурбета. Живея и работя на една гара в Източен Лондон, съвсем близо до стадиона на Уест Хям „Ъптън Парк”. Празника Великден го посрещнах на работното си място, винаги съм нощна смяна. Преди малко, към 15 часа тукашно време, се събудих, пих кафе и
вече съм пред
зелена салатка и
българска ракийка
Няма много време за празници, защото неделя е единственият ми почивен ден и само тогава мога да си позволя алкохол. Иначе през седмицата не мога да си позволя и една бира, тъй като ни правят внезапни проверки и санкционирането е безмилостно – може дори да се озовеш на самолета обратно за родината.
- Какво работиш на гарата, на какъв пост си?
- Не съм страничен рефер, нито стрелочник (б.а. – смее се). Не бих казал дори, че съм общ работник, а момче абсолютно за всичко. Черна работа, не много приятна, но като българин на 50 и кусур години – нямам избор все пак.
- В Лондон се събрахте на гурбет доста български спортисти, рефери, треньори. Кои сте там, поддържате ли контакти?
- Действително тук сме много хора от спорта, които, разбира се, работим каквото намерим. От българите съм единственият бивш рефер, иначе футболисти, борци, боксьори – има по-много. През 2008-а, когато дойдох в Лондон, вече работеха по строежите някогашните футболисти Йонко Неделчев-Багажника, Румен Димитров, Лазар Въчков-Лавката, Иван Говедаров, Наско Чакалов треньора, Йордан Маринов-Червения... пълно е с бивши български спортисти по цяла Англия.
- Наскоро разбрахме, че доскорошният вратар Лилчо Арсов също се е присъединил към българската колония от гастарбайтери в Лондон?
- Лилчо вече се е върнал в България. На 13 април го бях поканил на рождения си ден, но не дойде и тогава от друг бивш футболист на „Ботев” (Пловдив) Балджийски разбрах, че си е стягал багажа. Не му е харесало вероятно, тук се иска много бачкане. А Лилчо се беше хванал строител да работи, което е тежък физически труд. Младо момче е, спортист, но явно не е издържал и затова решил да си ходи. Много е тежко на гурбет, много…(б. а. – разревава се)… не го пожелавам на никого!
- Успокой се, Горанов, защо сега се разчувства така?
- Болно ми е… много ми е болно… онзи ден не мога да отговоря на сина си, който е асистент рефер в „Б” група, на въпроса защо пак се върнах в Англия. Пита ме защо, след като имам близо 20 години стаж в съдийската гилдия, 10 от които в „А” група – няма някаква работа по специалността ми в България. Цветан (б. а. – синът на Гошо Горанов) недоумява защо не обучавам примерно млади рефери, защо не присъствам в съдийски комисии, където има и хора, освободени от часовете по физическо. Как да му обясня на 30-годишния си син, че у нас кадруването липсва не само във футбола!
- Какво работиш на гарата, на какъв пост си?
- Не съм страничен рефер, нито стрелочник (б.а. – смее се). Не бих казал дори, че съм общ работник, а момче абсолютно за всичко. Черна работа, не много приятна, но като българин на 50 и кусур години – нямам избор все пак.
- В Лондон се събрахте на гурбет доста български спортисти, рефери, треньори. Кои сте там, поддържате ли контакти?
- Действително тук сме много хора от спорта, които, разбира се, работим каквото намерим. От българите съм единственият бивш рефер, иначе футболисти, борци, боксьори – има по-много. През 2008-а, когато дойдох в Лондон, вече работеха по строежите някогашните футболисти Йонко Неделчев-Багажника, Румен Димитров, Лазар Въчков-Лавката, Иван Говедаров, Наско Чакалов треньора, Йордан Маринов-Червения... пълно е с бивши български спортисти по цяла Англия.
- Наскоро разбрахме, че доскорошният вратар Лилчо Арсов също се е присъединил към българската колония от гастарбайтери в Лондон?
- Лилчо вече се е върнал в България. На 13 април го бях поканил на рождения си ден, но не дойде и тогава от друг бивш футболист на „Ботев” (Пловдив) Балджийски разбрах, че си е стягал багажа. Не му е харесало вероятно, тук се иска много бачкане. А Лилчо се беше хванал строител да работи, което е тежък физически труд. Младо момче е, спортист, но явно не е издържал и затова решил да си ходи. Много е тежко на гурбет, много…(б. а. – разревава се)… не го пожелавам на никого!
- Успокой се, Горанов, защо сега се разчувства така?
- Болно ми е… много ми е болно… онзи ден не мога да отговоря на сина си, който е асистент рефер в „Б” група, на въпроса защо пак се върнах в Англия. Пита ме защо, след като имам близо 20 години стаж в съдийската гилдия, 10 от които в „А” група – няма някаква работа по специалността ми в България. Цветан (б. а. – синът на Гошо Горанов) недоумява защо не обучавам примерно млади рефери, защо не присъствам в съдийски комисии, където има и хора, освободени от часовете по физическо. Как да му обясня на 30-годишния си син, че у нас кадруването липсва не само във футбола!
Затова се
разпиляхме
по цял свят!
Виждаш ли, забелязваш ли, че Пловдив не е предишният! Празен е, сив е, няма хора! Даже и задръствания няма по булевардите вече и ще става още по-зле, ако се продължава така!
- Последния път, като си дойде в България, не опита ли да си намериш работа в съдийските среди или като делегат на мач поне?
- Потърсих, разбира се, и дори бях за кратко делегат на мачове във „В” група. Тези назначения обаче къща не хранят, трябва сериозна позиция, за да си посрещаш разходите, да живееш като бял човек. За моя голяма изненада миналата година, докато бях в България, самият Иван Вуцов ми звънна и каза, че ще ме предложи на БФС да ходя по мачовете от професионалните ни групи като съдийски наблюдател или делегат. Много съм благодарен на Вуцов за този жест, напиши го, моля те!
- Не помня да си получил наряд от БФС като съдийски наблюдател или делегат?
- Но важното е, че Вуцов изпълни обещанието си и от БФС ме поканиха на разговор. Можех да започна, но тогава синът ми трябваше да се откаже от реферството, защото се получавало конфликт на интереси.
- Имам информация, по-скоро слух, че в началото на годината трябвало да получиш висок пост в „Локомотив” (Пловдив)?
- Не е слух, така си беше! През есента още започнахме преговори да вляза в спортно-техническия щаб! Напрежението на „Лаута” обаче е огромно и постоянно отлагаха назначението ми с оправданието, че първо трябва да се успокои топката по оста между феновете и президента Коко Динев! Чаках, чаках нещата да се нормализират, но нищо не се получаваше. В същото време получих предложение от Лондон да се върна и от 3 януари отново съм тук! В България трябваше да чакам оня, дето духа, и да мизерувам.
- Колко смяташ да останеш още там?
- Вероятно още дълго! Имам дъщеря, Веляна се казва и днес е именничка, която учи „Политика и международни отношения” в Абърдийн, Шотландия. За нейното образование са нужни страшно много пари. За да върви, да учи спокойно, аз съм длъжен да й осигуря що-годе някакъв финансов стабилитет. Всеки месец й пращам 2000 лева за квартира, консумативи… Докато не завърши, не мога да се измъкна от гурбетчийството! Все ме тегли обратно, на възраст съм, но на този етап нямам друг избор.
- Следиш ли българския футбол?
- Честно да ти кажа – не. Имам български телевизионни канали, но нямам време и новините да гледам. Всичко, което се случва в нашия футбол, го научавам предимно от приятели и от бивши рефери.
- Чу ли се с твоя приятел Георги Кабаков, който в събота прекрати дербито между „Локо” и „Ботев”?
- Да, чух се за малко. Питах го само: „Какво става?”, и той каза, че е нямал друг верен ход освен да спре мача.
- Последния път, като си дойде в България, не опита ли да си намериш работа в съдийските среди или като делегат на мач поне?
- Потърсих, разбира се, и дори бях за кратко делегат на мачове във „В” група. Тези назначения обаче къща не хранят, трябва сериозна позиция, за да си посрещаш разходите, да живееш като бял човек. За моя голяма изненада миналата година, докато бях в България, самият Иван Вуцов ми звънна и каза, че ще ме предложи на БФС да ходя по мачовете от професионалните ни групи като съдийски наблюдател или делегат. Много съм благодарен на Вуцов за този жест, напиши го, моля те!
- Не помня да си получил наряд от БФС като съдийски наблюдател или делегат?
- Но важното е, че Вуцов изпълни обещанието си и от БФС ме поканиха на разговор. Можех да започна, но тогава синът ми трябваше да се откаже от реферството, защото се получавало конфликт на интереси.
- Имам информация, по-скоро слух, че в началото на годината трябвало да получиш висок пост в „Локомотив” (Пловдив)?
- Не е слух, така си беше! През есента още започнахме преговори да вляза в спортно-техническия щаб! Напрежението на „Лаута” обаче е огромно и постоянно отлагаха назначението ми с оправданието, че първо трябва да се успокои топката по оста между феновете и президента Коко Динев! Чаках, чаках нещата да се нормализират, но нищо не се получаваше. В същото време получих предложение от Лондон да се върна и от 3 януари отново съм тук! В България трябваше да чакам оня, дето духа, и да мизерувам.
- Колко смяташ да останеш още там?
- Вероятно още дълго! Имам дъщеря, Веляна се казва и днес е именничка, която учи „Политика и международни отношения” в Абърдийн, Шотландия. За нейното образование са нужни страшно много пари. За да върви, да учи спокойно, аз съм длъжен да й осигуря що-годе някакъв финансов стабилитет. Всеки месец й пращам 2000 лева за квартира, консумативи… Докато не завърши, не мога да се измъкна от гурбетчийството! Все ме тегли обратно, на възраст съм, но на този етап нямам друг избор.
- Следиш ли българския футбол?
- Честно да ти кажа – не. Имам български телевизионни канали, но нямам време и новините да гледам. Всичко, което се случва в нашия футбол, го научавам предимно от приятели и от бивши рефери.
- Чу ли се с твоя приятел Георги Кабаков, който в събота прекрати дербито между „Локо” и „Ботев”?
- Да, чух се за малко. Питах го само: „Какво става?”, и той каза, че е нямал друг верен ход освен да спре мача.
Кабаков едва ли
има някаква вина
за случилото се
на пловдивското дерби. Много кадърен рефер е, израсна край мен, Атанас Узунов, Ангел Бекяров и другите от пловдивската гилдия. Кабаков просто няма слаб мач, много му е ясна материята!
- Имаш ли ти слаб мач като рефер? Беше в съдийската тройка на пловдивското дерби, завършило 5:3 за „Локомотив”?
- Знаех си, че и за този мач ще ме питаш! Десет години минаха оттогава и мога да ти кажа, че в по-бляскав мач като атмосфера, адреналин не съм участвал. Много ни коментираха реферите след срещата, особено от щаба на „Ботев” (Пловдив)! Няколко техни футболисти, чиито имена не искам да спомена, директно ми казаха след мача, че няма да ми говорят никога и доскоро тази закана се изпълни от тяхна страна! Този двубой тогава го свири Йордан Сталев, аз бях срещу официалната трибуна, а Йордан Гулев бе третият съдия. Допуснахме грешки, признавам, защото винаги съм бил доста самокритичен. В тази среща обаче най-малко критика отнесох аз. И ще подчертая, че с решенията си не повлияхме на крайния резултат.
- Какви бяха претенциите на ботевистите след загубата?
- Мачът беше нарисуван за нас, реферите, независимо че двата отбора играха за кило кръв и дроба за мезе (б.а. - смее се). В края на първото полувреме обаче вратарят на „Локомотив” Васко Камбуров боксира топката извън пеналта, на дъгата. Сталев фиксира нарушението и показа жълт картон на Васко, а трябваше да го изгони. Боби Димитров вкара фала, но оставането на Камбуров в игра изнерви ботевистите и едвам удържахме до 90-ата минута. Изложихме се тогава, а мачът се игра през 2002-а на 10 ноември, на рождения ден на Атанас Узунов. Поизложихме се на рождения ден на най-добрия български рефер и наш учител.
- Кога на българските футболни рефери им е било най-трудно – във времето, когато ти си бил на терена, или сега?
- Сегашното е мечта, с мед да го омажеш! Аз например в „А” група бях между 1996-а и 2006-а, когато във футбола ни масово навлязоха мутрите. Почти нямаше отбор без мутренско участие или други непреки мутренски схеми по високите етажи на ръководствата. Много премеждия сме имали реферите с дебеловратите, но оцеляхме!
- Предлагаха ли ви подкупи мутрите или директно са си решавали въпроса в тяхна полза чрез заплаха?
- Ще ти разкажа първия ми случай на среща с мутра, който е точно от зората на демокрацията. През 1990-а бях главен рефер на мача в Казанлък между „Розова долина” и „Арда” (Кърджали), които се бореха за влизане в „Б” група. По една случайност старши треньор на гостите бе Атанас Маринов-Малтиеца, с когото пък сме комшии в Пловдив. Този факт, не знам по каква линия, се знаеше от домакините и една група здравеняци през целия мач ме предупреждаваше, че ако сбъркам, ще се прибера в Пловдив в ковчег. Лесен двубой за ръководене беше, нямаше почти спорно положение, но завърши 0:0 и „Арда” се класираха в „Б” група. Излизаме от банята и 2 часа не можем съдийската тройка да си тръгнем. Полицията поиска подкрепления и по обиколни пътища се наложи да ни ескортира чак до Калофер, където се разбра, че мутренските коли вече не са зад нас
- Защо полицията не е спряла колите на мутрите при положение, че е налице преследване?
- Защото се страхуваха и те, в онези смътни години не знаеш какво да предприемеш. И друг случай имах с преследване след мач в Ботевград, но тогава буквално счупихме рекорда, защото полицията ни ескортира чак до тунела в Ихтиман!
- О, признай какъв ти е бил грехът на стадиона в Ботевград, какъв мач се е играл?
- Играха „Балкан” (Ботевград) и „Етър” (Велико Търново) дерби за влизане в „Б” група. Грехове съм нямал на този мач, гостите си биха съвсем заслужено. А „Балкан” аз ги спасих от наказание, защото по време на двубоя
- Имаш ли ти слаб мач като рефер? Беше в съдийската тройка на пловдивското дерби, завършило 5:3 за „Локомотив”?
- Знаех си, че и за този мач ще ме питаш! Десет години минаха оттогава и мога да ти кажа, че в по-бляскав мач като атмосфера, адреналин не съм участвал. Много ни коментираха реферите след срещата, особено от щаба на „Ботев” (Пловдив)! Няколко техни футболисти, чиито имена не искам да спомена, директно ми казаха след мача, че няма да ми говорят никога и доскоро тази закана се изпълни от тяхна страна! Този двубой тогава го свири Йордан Сталев, аз бях срещу официалната трибуна, а Йордан Гулев бе третият съдия. Допуснахме грешки, признавам, защото винаги съм бил доста самокритичен. В тази среща обаче най-малко критика отнесох аз. И ще подчертая, че с решенията си не повлияхме на крайния резултат.
- Какви бяха претенциите на ботевистите след загубата?
- Мачът беше нарисуван за нас, реферите, независимо че двата отбора играха за кило кръв и дроба за мезе (б.а. - смее се). В края на първото полувреме обаче вратарят на „Локомотив” Васко Камбуров боксира топката извън пеналта, на дъгата. Сталев фиксира нарушението и показа жълт картон на Васко, а трябваше да го изгони. Боби Димитров вкара фала, но оставането на Камбуров в игра изнерви ботевистите и едвам удържахме до 90-ата минута. Изложихме се тогава, а мачът се игра през 2002-а на 10 ноември, на рождения ден на Атанас Узунов. Поизложихме се на рождения ден на най-добрия български рефер и наш учител.
- Кога на българските футболни рефери им е било най-трудно – във времето, когато ти си бил на терена, или сега?
- Сегашното е мечта, с мед да го омажеш! Аз например в „А” група бях между 1996-а и 2006-а, когато във футбола ни масово навлязоха мутрите. Почти нямаше отбор без мутренско участие или други непреки мутренски схеми по високите етажи на ръководствата. Много премеждия сме имали реферите с дебеловратите, но оцеляхме!
- Предлагаха ли ви подкупи мутрите или директно са си решавали въпроса в тяхна полза чрез заплаха?
- Ще ти разкажа първия ми случай на среща с мутра, който е точно от зората на демокрацията. През 1990-а бях главен рефер на мача в Казанлък между „Розова долина” и „Арда” (Кърджали), които се бореха за влизане в „Б” група. По една случайност старши треньор на гостите бе Атанас Маринов-Малтиеца, с когото пък сме комшии в Пловдив. Този факт, не знам по каква линия, се знаеше от домакините и една група здравеняци през целия мач ме предупреждаваше, че ако сбъркам, ще се прибера в Пловдив в ковчег. Лесен двубой за ръководене беше, нямаше почти спорно положение, но завърши 0:0 и „Арда” се класираха в „Б” група. Излизаме от банята и 2 часа не можем съдийската тройка да си тръгнем. Полицията поиска подкрепления и по обиколни пътища се наложи да ни ескортира чак до Калофер, където се разбра, че мутренските коли вече не са зад нас
- Защо полицията не е спряла колите на мутрите при положение, че е налице преследване?
- Защото се страхуваха и те, в онези смътни години не знаеш какво да предприемеш. И друг случай имах с преследване след мач в Ботевград, но тогава буквално счупихме рекорда, защото полицията ни ескортира чак до тунела в Ихтиман!
- О, признай какъв ти е бил грехът на стадиона в Ботевград, какъв мач се е играл?
- Играха „Балкан” (Ботевград) и „Етър” (Велико Търново) дерби за влизане в „Б” група. Грехове съм нямал на този мач, гостите си биха съвсем заслужено. А „Балкан” аз ги спасих от наказание, защото по време на двубоя
поне 15 бутилки с
минерална вода ме
нацелиха в главата
да не ти казвам още колко бутилки са попаднали в други части на тялото ми. Аз като християнин, като праведен, реших, че клубът няма вина за поведението на запалянковците и цялата патаклама остана неописана в докладите на дежурния делегат. А, сещам се за мач и навръх Великден! Тогава празникът пак беше опорочен, както сега стана в Пловдив, макар и на Велика събота! Получихме наряд на Великден, с главен рефер Атанас Узунов, за срещата в Ловеч между „Литекс” и „Левски” (1:1). Имаше страхотно настроение, 20 000 публика и два много качествени отбора. Даже преди мача Наско Узунов, като много точен човек, определи кой ще изпълнява начален удар с две великденски яйца! По едно време обаче треньорът на „Литекс” Димитър Димитров-Херо и президентът на „Левски” Томас Лафчис опорочиха, като се хванаха за гушите край тъч-линията. Не можеха да ги разтърват, така яко се бяха вкопчили. Наско отиде набързо при тях им каза: „Ей, господа – Великден е!” Пуснаха се, сякаш бяха получили заповед от Всевишния, като напикани мушката си седнаха на местата и повече не се показаха.
- Притискаха ли ви вас, реферите, клубове със спонсори знаковите за времето силови групировки ВИС и СИК? Имаше твои колеги по стълбички „падаха” пред съблекалнята, Антон Гецов, Христо Ристосков ядоха бой от неизвестни здравеняци, извън рамките на стадиона?
- Не беше лесно с тях, но пак казвам - оцеляхме! Веднъж на 10 ноември, пак на рождения ден на Узунов, отиваме в Кюстендил за мача „Велбъжд” – „Литекс”! Преди двубоя в съдийската стая влиза изпълнителният директор на кюстендилци Емо Наков и вика: „Оф, Наско тежък мач – дано го изкарате като хората, щото от сутринта съм на три валериана вече”! Излезе той и Наско се примоли да се приберем живи и здрави, ако ще и през Гърция да минем на път за Пловдив! Излизаме за мача, 20 дебеловрати с черни костюми и черни очила от едната страна на тунела и още толкова отпред! И докато минаваме покрай тях, ни предупреждават: „Айде, да внимаваме днес, а!?” За наш късмет „Велбъжд” би с един гол, нищо че „Литекс” бяха три класи над тях! Просто не ни се наложи по никакъв начин да помагаме!
- Колко пари са ти предлагали най-много като подкуп?
- Ах, че хубав въпрос (б.а. – смее се)! Един пловдивски бос, който работеше за софийски клуб в смутните времена, наистина ми е предлагал пари в брой. Казах му, че може да идем с него в Бачково да пием по бутилка-две, но друго не приемам. Обяви ме за ненормален, много се ядоса и се закани, че ще иска преди мач да се провери дали всичко с медицинското ми е наред!
- Притискаха ли ви вас, реферите, клубове със спонсори знаковите за времето силови групировки ВИС и СИК? Имаше твои колеги по стълбички „падаха” пред съблекалнята, Антон Гецов, Христо Ристосков ядоха бой от неизвестни здравеняци, извън рамките на стадиона?
- Не беше лесно с тях, но пак казвам - оцеляхме! Веднъж на 10 ноември, пак на рождения ден на Узунов, отиваме в Кюстендил за мача „Велбъжд” – „Литекс”! Преди двубоя в съдийската стая влиза изпълнителният директор на кюстендилци Емо Наков и вика: „Оф, Наско тежък мач – дано го изкарате като хората, щото от сутринта съм на три валериана вече”! Излезе той и Наско се примоли да се приберем живи и здрави, ако ще и през Гърция да минем на път за Пловдив! Излизаме за мача, 20 дебеловрати с черни костюми и черни очила от едната страна на тунела и още толкова отпред! И докато минаваме покрай тях, ни предупреждават: „Айде, да внимаваме днес, а!?” За наш късмет „Велбъжд” би с един гол, нищо че „Литекс” бяха три класи над тях! Просто не ни се наложи по никакъв начин да помагаме!
- Колко пари са ти предлагали най-много като подкуп?
- Ах, че хубав въпрос (б.а. – смее се)! Един пловдивски бос, който работеше за софийски клуб в смутните времена, наистина ми е предлагал пари в брой. Казах му, че може да идем с него в Бачково да пием по бутилка-две, но друго не приемам. Обяви ме за ненормален, много се ядоса и се закани, че ще иска преди мач да се провери дали всичко с медицинското ми е наред!
Намекна ми,
че съм луд!
Легенди се носят за подкупните български рефери, но аз най-отговорно ти заявявам на Възкресение, че никога и стотинка не съм сложил в джоба си във формата на корупция!
- Къде си ги сложил, ако не в джоба – в банка ли?
- Не ме бъзикай! Може да са ме черпили едно-друго, но пари не съм взимал. И каква почерпка, нека уточня! Примерно след мача на „Олимпик” от село Галата и „Черноморец” (Бургас) играещият президент на домакините Станислав Танев-Камилата ни каза на реферите, че ни кани на вечеря в механата в Ловеч. Отидохме, какво толкова лошо!? И даже имахме удоволствието сръбската звезда Мирослав Илич да ни пее на масата! Хапнахме, повеселихме се малко и веднага по колите, че Балканът трудно се превзема нощем!
- Яко рамо сте ударили реферите на „Олимпик”, с колко победиха?
- Никакво рамо не сме им удряли, играеха си момчетата, макар и твърдо! „Олимпик” би с 3:0 не защото сме помагали, а защото бургазлии бяха много наплашени. Те едва ли са очаквали, че стадионът, на който се игра срещата, прилича повече място за събор с десетки скари, бира, вино, та даже и жива музика. Стойко Сакалиев от „Черноморец” три пъти дойде при мен и ме моли да прекратя мача. Не можело да се играе, срещу такива грубияни, теренът бил лош. Толкова напъваха бургазлии, да спра мача, че аз наистина свирих края две минути по-рано!
- Много рефери изгърмяха през последните години, явно от БФС са имали доказателства за техни провинения?
- О, какво говориш – съдийската гилдия буквално се изпразни! Но ще ти кажа едно – истината винаги е някъде по средата! Провинение ли е било или нещо друго, няма смисъл да се коментира! Казвам, че истината е по средата, разбери – футболен човек си! Моят съгражданин Петър Стоянов бе отстранен завинаги с обвинение за корупция, което аз не го вярвам! Пешо има толкова стабилен бизнес, че едва ли може да се изкуши от сумите, които могат да му предложат! По-скоро за мен е отказал подкуп и някой е решил да го натопи! Същото е положението и с Ахмед Ахмед, с Ангел Бекяров, да не изброявам всички отстранени. Съдийството ни безкрайно много загуби, защото бяха махнати хора с огромен опит! Хора, които могат да ръководят дадена среща и ако седнат горе на трибуните! За съжаление у нас е най-лесно да се оправдаваш за загубите, за неумението да играеш футбол със съдиите! Те това нещо искам да се пресече веднъж завинаги и затова отново кипя от енергия да се завърна и да помагам с каквото мога! Рефери искам да обучавам, футбол да работя, а не да чистя лайната на Лондон! И друго ще ти кажа – нашите рефери са много по-добри от английските, над които имам преки впечатления. Дори организационно футболът у нас е по-добре, отколкото в Англия. Тук само благодарение на чужденци – треньори и футболисти, се прави нещо смислено! Затова и националният им отбор от толкова години е катастрофа, ще се сгромолясат и на световното тази година. Представи си на какво дередже са го докарали англичаните, щом като обожават един толкова свършил футболист,
- Къде си ги сложил, ако не в джоба – в банка ли?
- Не ме бъзикай! Може да са ме черпили едно-друго, но пари не съм взимал. И каква почерпка, нека уточня! Примерно след мача на „Олимпик” от село Галата и „Черноморец” (Бургас) играещият президент на домакините Станислав Танев-Камилата ни каза на реферите, че ни кани на вечеря в механата в Ловеч. Отидохме, какво толкова лошо!? И даже имахме удоволствието сръбската звезда Мирослав Илич да ни пее на масата! Хапнахме, повеселихме се малко и веднага по колите, че Балканът трудно се превзема нощем!
- Яко рамо сте ударили реферите на „Олимпик”, с колко победиха?
- Никакво рамо не сме им удряли, играеха си момчетата, макар и твърдо! „Олимпик” би с 3:0 не защото сме помагали, а защото бургазлии бяха много наплашени. Те едва ли са очаквали, че стадионът, на който се игра срещата, прилича повече място за събор с десетки скари, бира, вино, та даже и жива музика. Стойко Сакалиев от „Черноморец” три пъти дойде при мен и ме моли да прекратя мача. Не можело да се играе, срещу такива грубияни, теренът бил лош. Толкова напъваха бургазлии, да спра мача, че аз наистина свирих края две минути по-рано!
- Много рефери изгърмяха през последните години, явно от БФС са имали доказателства за техни провинения?
- О, какво говориш – съдийската гилдия буквално се изпразни! Но ще ти кажа едно – истината винаги е някъде по средата! Провинение ли е било или нещо друго, няма смисъл да се коментира! Казвам, че истината е по средата, разбери – футболен човек си! Моят съгражданин Петър Стоянов бе отстранен завинаги с обвинение за корупция, което аз не го вярвам! Пешо има толкова стабилен бизнес, че едва ли може да се изкуши от сумите, които могат да му предложат! По-скоро за мен е отказал подкуп и някой е решил да го натопи! Същото е положението и с Ахмед Ахмед, с Ангел Бекяров, да не изброявам всички отстранени. Съдийството ни безкрайно много загуби, защото бяха махнати хора с огромен опит! Хора, които могат да ръководят дадена среща и ако седнат горе на трибуните! За съжаление у нас е най-лесно да се оправдаваш за загубите, за неумението да играеш футбол със съдиите! Те това нещо искам да се пресече веднъж завинаги и затова отново кипя от енергия да се завърна и да помагам с каквото мога! Рефери искам да обучавам, футбол да работя, а не да чистя лайната на Лондон! И друго ще ти кажа – нашите рефери са много по-добри от английските, над които имам преки впечатления. Дори организационно футболът у нас е по-добре, отколкото в Англия. Тук само благодарение на чужденци – треньори и футболисти, се прави нещо смислено! Затова и националният им отбор от толкова години е катастрофа, ще се сгромолясат и на световното тази година. Представи си на какво дередже са го докарали англичаните, щом като обожават един толкова свършил футболист,
един „глиган”
като Уейн Рууни!
- Чух, че Наско Узунов се готви да прави школа за рефери, има ли те в този проект?
- Моля се това нещо да стане! Писна ми в Лондон!
Здравко КАМЕНОВ
