През лятото на 1999 година в ЦСКА пристига суровият бранител Саша Мъркич. Заради случая "Митко Трендафилов" обаче на него и останалите сръбски попълнения - Ненад Лукич, Драган Шарац, Иван Литера и Саша Ковачевич, не е разрешено да играят в есенния дял от "А" група. Все пак Мъркич записва четири мача в Европа с "червените" и дочаква да бъде картотекиран за пролетта. Свързваме се със Саша в Ниш, откъдето той на драго сърце се съгласява да даде интервю за Sportal.bg:

-Здравей, Саша! Къде те намирам?
- Здравей! В Ниш съм, точно се връщам от пазар с жена ми. Купихме малко повече вода, някои неща за децата. И сега сме си вкъщи. Гледаме филми, говорим си с децата. Сега, в такива времена, остава повече време за семейството. В Сърбия имаме вечерен час. След 17:00 часа нямаш право да излизаш навън. Такива са мерките и ги спазваме, иначе ще си имаш проблеми с полиция, военни. Забраната важи до 5 часа сутрин.

-Доскоро беше в Китай. Разкажи малко за работата ти и за ситуацията там?
- Върнах се от Китай на 6 февруари. Работих там две години и всичко беше добре. Бях директор на детско-юношеска школа в Шанхай, където президентите бяха двама бивши китайски национали. Става въпрос за най-голямата футболна академия - "Лъки Стар". Когато вирусът започна да се разпространява, китайците показаха какво значи дисциплина. Казват, че от полунощ всички трябва да са с маски и от полунощ всички вече са с маски. Разпуснаха всички в клуба и аз се върнах в Сърбия. Договорът ми вече изтече. Шанхай е доста далеч от Ухан като километри, но дисциплината беше навсякъде. Аз също спазвах предписанията. Излизах да тичам сам, защото забраниха всички спортни мероприятия и сбирки. Не можеше да се ходи от град в град, навсякъде дезинфекция. Китайците са дисциплинирана нация. При Италия е различно, там дисциплината е слаба.

-Синът ти Марко е футболист. Как се развива кариерата му?
- Да, Марко е футболист. На 23 години е, играе като крило, макар че в момента лекува травма. Юноша е на Раднички Ниш, но отскоро е част от състава на Напредък Крушевац. Има един мач за националния отбор на Сърбия. Надявам се да има късмет в кариерата, защото без късмет нищо не става.

-Разкажи малко за времето в ЦСКА?
- Имам чудесни спомени от България. Даже, ако не беше тази световна криза, щях да запаля колата и да дойда до София, където имам много познати. Дойдох в ЦСКА в много сложно време. "Мултигруп" точно се беше оттеглил от клуба, президент стана Любо Пенев. Бяхме в едно хубаво кафене с Любо, беше и жена му Даниела Серданова. Казах му: "Любо, защо ти беше да се връщаш от Испания? Там играеше и ти даваха много пари, а сега тук трябва ти да даваш много пари". Жена му като чу и му вика: "Чуваш ли? Чуй какво ти казва човекът". Ха-ха, не е лесно да си президент. Имаше трудности, не можехме да играем в първенството, но пък записахме 2:2 с Нюкасъл в Англия. Престижен резултат. После управлението в клуба пое Васил Божков.

-През пролетта на 2000 година игра в мача с Кървавия гол. Какво си спомняш?
- Вкараха ни този гол в самия край, преди това Митко Бербатов пропусна 3-4 гола. Никой обаче не го упрекна, нормално. Бербатов тогава беше на 19 години, младо момче. Не е лесно на такава възраст да водиш атаката на тим като ЦСКА. Изпуснахме титлата за малко. Дори Левски да не беше вкарал Кървавия гол, пак нямаше да сме шампиони, защото мачът отиваше на 0:0, а на нас ни трябваше победа. Решаващо беше, че при 0:0 вкарахме гол, но го отмениха. Говоря за онзи автогол. Поведохме, но ни спряха. Ако не бъркам, рефер беше Атанас Узунов. Е, какво да кажа повече за този мач... Така е трябвало да стане явно, ха-ха.

-Поддържаш ли връзка с някого от онзи отбор на ЦСКА?
- Понякога се чувам със Стефан Джилио. Когато бях в България, бях близък с вашия колега Иван, тогава беше спортен журналист, работеше във вестник, сега знам, че е станал депутат. Пазя хубави спомени от всички. Иван Литера не съм го чувал от много години. Той след ЦСКА игра в Кюстендил, нали така? Димитър Пенев е уникален човек и много голям специалист! Голям пич! Нямаше случай да сме били с човек по-малко на терена, а той да извади нападател. Защото е нормално - когато си с 10 играчи на терена, искаш да подсигуриш отбраната или полузащитата. При Пенев такова нещо нямаше. Той винаги играеше в 4-3-3 с трима нападатели, каквото и да ставаше. Обичаше нападателен футбол и винаги залагаше на трима в атака. Сещам се за една случка. Отивам веднъж и му казвам: "Старши, мога ли да отида до Сърбия, за да се видя със семейството ми?" Той казва: "Отивай, отивай". Питам го: "Кога да се върна?" Казва: "Когато искаш". Питам: "Ама как така? Понеделник ли, вторник ли?" Той пак: "Когато се върнеш". И аз: "Добре, тогава в понеделник. По кое време да съм тук?" И той пак: "Когато си дойдеш" И аз: "Следобед в понеделник добре ли е?" Той: "Добре е, тръгвай". Много голям!

-Следиш ли нашия футбол? Може ли да те видим скоро на работа тук?
- Следя ЦСКА. Надявам се отборът скоро да зарадва привържениците с трофей! ЦСКА винаги се цели в титлата! Така трябва да бъде! Разбира се, че може ме да видите в българския футбол. Ако дойде някоя оферта, защо да не дойда. Имам само добри чувства към България, ние сме като братя. В България съм си като у дома. Разбрах за успехите, които Златомир Загорчич постига начело на Славия - купа, силни мачове. Това е защото Заги винаги е бил професионалист и свестен човек. 

-Имаш барче в Ниш. Как се казва?
- Заведението ми се казва "Мартини", Мар-Ти-Ни от имена на децата ми. Ще се радвам, когато всичко това свърши, да се видя с българи. Да се почерпим по една ракийка! На стената в барчето има знаме на ЦСКА, снимка от дуел с Алън Шиърър и една отборна снимка от 1999 година. Понякога оттук минават привърженици на ЦСКА, сядат, снимат се. Пазя само хубави спомени от времето, което прекарах на "Армията".

-Нещо за финал?
- Пожелавам здраве на читателите ви! Спазвайте мерките и имайте вяра, че всичко ще се оправи скоро.
Филип ДРУМЧЕВ/Спортал