Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ представи втората част на интервюто на славния камерунски голмайстор Самуел Ето‘о пред екипа на „Унивижън“, предвождан от Христо Стоичков. В първата част на разговора Ето‘о не изневери на себе си и говори открито и емоционално както за събития, така и за случки зад кулисите на пъстрата му и впечатляваща кариера. Като например как се е осъществил трансферът му в Барса, впечатленията от първото „Ел Класико“ и как са се обръщали към него звездата Роналдиньо и треньорът Франк Рийкард. Разказът на камерунеца продължава така…

„Нощта преди финала в Шампионската лига в Париж срещу Арсенал беше дълга. Струваше ни се сякаш мачът никога няма да дойде. Най-накрая отидохме на стадиона и излязохме да пробваме терена. Тогава започнахме да си припяваме химна на Барса. Беше невероятно, просто невероятно! После пак влязохме в съблекалнята. И тогава започнах да мисля за всички тези хора, които са дошли да гледат мача и да ни подкрепят. Двубоят започна лошо за нас. Арсенал стоеше добре, правеше хубави контраатаки. Анри и Люнгберг ни затрудняваха. И тогава Роналдиньо даде страхотен извеждащ пас към мен, излъгах вратаря, но той ме повали, после топката отиде у Жули, който я прати в мрежата. Но съдията реши да покаже червен картон на вратаря Леман и не зачете гола. Предпочитах, разбира се, да бяхме вкарали гол. Но Арсенал продължи да бъде опасен. Да се благодарим на Виктор Валдес, който отрази всички опасности. Спаси поне четири чисти гола, но все пак Сол Кембъл ни вкара с глава. После дойде една възможност за нас, откри се пред мен, но уцелих гредата.

На полувремето разговаряхме в продължение на 7-8 минути в съблекалнята. Казахме си, че сме по-добрият отбор и ще го покажем на терена. В 72-ата минута бях на фланга, а топката попадна у Иниеста. Точно в този момент Ебуе започна да ме моли за фланелката ми след края на мача. Отвърнах му - да, разбира се. Но в главата ми мина мисълта, че точно в този момент се открива възможност пред мен да реализирам. И точно тогава Иниеста намери Ларсон, а аз му подвикнах да я подаде на мен. Излязох под ъгъл срещу вратаря и го усетих, че иска да ме накара да шутирам високо. Но аз му я мушнах ниско долу в близкия ъгъл. Топката дойде отлично на моя крак и знаех, че ще я вкарам. Миг след това започнах да тичам лудо по терена...Видя ми се тесен, дори. А това беше само изравнителното попадение. Но в този момент знаех, че Арсенал вече е мъртъв и няма да може да се вдигне. И обратно - ние бяхме на крилете на ентусиазма. Това нямаше как да не доведе до победата ни. И не бях сбъркал. Белети вкара малко по-късно втория гол и всички се хвърлихме един върху друг. Ох, каква радост беше!

Следващият сезон беше много тежък. Започнах много добре, вкарах четири гола и после дойде тежката контузия. Пет месеца аут! Тогава може би взех неправилното решение да отида да се възстановявам далеч от отбора. Защото тимът има нужда от хора с характер, които макар и контузени, могат да им вдъхват кураж и вяра във възможностите. И да не се остави на отделните индивидуалности да надделеят над колективния дух. Когато се завърнах, намерих съвсем друг колектив. Нещата бяха оставени на произвола и обстановката се беше влошила. Това влияеше много и върху играта. В онзи момент всеки беше започнал да мисли за себе си, а не за отбора.

Аз не съм спирал да  тренирам и съм бил с тима мислено. Сега се връщам с високо вдигната глава в съблекалнята.

Така приключи един лош сезон, а след това беше привлечен Тиери Анри. Но ето, че аз пак се контузих и това ме извади от строя за три месеца. Отборът отново не вървеше добре. Вече спойката между нас не беше същата. Да, бяхме в Барселона, но това не беше същата Барселона отпреди две години. Така се стигна до края на ерата “Рийкард”, а на неговото място дойде Пеп Гуаридола. Върнах се от ваканция и чух всичко това, което говореше Гуардиола - че аз трябва да си тръгна. Тогава казах - това е само мое решение. Ако трябва да си тръгна, ще го направя, но ще избера аз къде да продължа кариерата си. В този момент пред мен имаше доста възможности. Но имам семейство. Освен това, край мен израснаха момчета като Меси, Шави, Иниеста, Валдес, които винаги съм подкрепял. Чувствах се отговорен за тези момчета. Казах си - трябва да останем заедно и занапред. Барса отиде на лятна подготовка в Щатите, а съотборниците ми настояваха аз да остана в отбора. Тогава дойде една контрола срещу мексикански отбор. Бях на пейката, а в един момент Гуардилоа ми каза да загрявам, за да вляза. Тогава Иниеста и Меси дойдоха при мен и ми казаха: “Негърче, всички ще играем за теб.” В този мач вкарах два гола. После срещнахме Ред Бул. Пусна ме титуляр. И головете ми не закъсняха. Същата вечер бяхме в ресторанта. Тогава Карлос Наваро дойде при мен и ми каза, че Пеп иска да говори с мен. Аз му отвърнах, че не искам да говоря с него. Но той добави, че съотборниците ми настояват за такъв разговор. А аз никога не мога да подведа съотборниците си. И влязох в неговия апартамент, а там бяха още Валдес, Шави, Иниеста. Попитах ги за какво ме викат. А те ми казаха да замълча и да чуя какво ще ми каже Пеп. А той ми заяви, че всички смятат, че аз трябва да остана в отбора. Андрес се обърна към мен и ме помоли да остана, каза, че отборът има нужда от мен. Подобни неща споделиха и останалите.

Така възстановихме това единство в съблекалнята, което имахме преди. Върнахме си желанието за нови победи и бяхме отново предишната Барса. В мача срещу Бока Хуниорс за купата “Жоан Гампер” вкарах с глава в 93-ата минута. Тогава разбрах, че ни предстои един чудесен сезон заедно. Чудех се дали да кажа нещо на Гуардиола и в крайна сметка му го казах в очите: “Пеп, ти беше великолепен футболист. Признавам го. Но ти никога не си решавал мачове. Каквото и да кажеш, това е разликата между мен и теб. Аз решавам мачове, а ти - не.“ Това беше най-трудният ми сезон в Барселона, обаче се оказа и най-успешният. Беше невероятно. И ето, че след една тренировка Пеп дойде при мен и ми каза: “По-добър си, отколкото мислех първоначално.” А аз се ядосах и исках да го напсувам. По-добър от кого? Не разбирах какво иска да ми каже.

Искам да благодаря на всички. На клуба, на моите съотборници, на треньора Гуардиола, защото, както всички знаете, в началото на сезона бях на практика вън от отбора. Всички вие ми дадохте възможността да изживея с вас този прекрасен сезон. И ако трябва да пробягам 80 километра, за да спечелим мача, ще го направя. Силни аплодисменти за Пеп!

Когато вкарах първия гол за нас на финала в Рим срещу Юнайтед, отидох до ъгловото флагче, спрях се и си казах: “Боже, какво се случва с мен!” Когато спечелихме, си помислих, че ще остана още доста години в Барселона и ще продължим да печелим. После срещу Ла Коруня вкарах своя гол номер 30 за сезона. След това имахме много важен двубой с националния отбор на Камерун. Не си бях ходил отдавна и имах желанието да помогна на своята страна. Отидох да го кажа на Пеп, а той ми рече: “Самуел, през лятото те поставяме в трансферната листа.”

Прехвърлям в главата си цялата кариера. Продължавам да изпитвам голям респект към Пеп, имам голямо уважение към него. Той обича футбола, а на мен ми харесват всички, които обичат футбола. Барса е като едно голямо семейство, безкрайно семейство. Прилича на море, а ти не знаеш докъде е морето и къде то свършва. Играчите имат огромна отговорност към това море - привържениците. Затова Барселона винаги ще бъде голям клуб.“, категоричен е Ето‘о.

ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:

Пеп Гуардиола: Естествено, че с щаба сме планирали селекцията. Знаем с какво разполагаме и нямаше да разчитаме на трима от настоящия състав - Роналдиньо, Ето‘о и Деко. В крайна сметка решихме Ето‘о да остане. Представи се много добре на тренировките, после и в контролите. Освен това, съотборниците му много държат на него. Аз самият знам, че Самуел има невероятен талант. Така, че взимайки предвид всичко това, решихме той да остане част от отбора.

Шави Ернандес: Имахме усещането, че сме по-силни от съперника, но нищо не ни се получаваше в играта. Ето‘о беше духовният лидер на съблекалнята и той взе думата на почивката. Той е човек, който умееше да обединява състава и да му вдъхва увереност в собствените сили. Във футбола има такива хора. Когато се чувстваш най-обезверен, на преден план излизат те, за да ти вдъхнат отново вяра. Точно от този тип хора беше Самуел. Когато той се контузи, се усети какво означава за нас, за отбора. Загубихме головия си нюх, нямахме повече дълбочина в атаката, не успявахме добре и да пресираме без него. Просто отсъствието му беше голяма загуба за нас. Когато Гуардиола стана треньор на отбора, очевидно е имал идеята какво трябва да се случи. Той познаваше отлично обстановката в тима. Според него в състава не трябваше да останат Роналдиньо, Ето‘о и Деко. Обстоятелствата бяха такива, че треньорът повече не  искаше Самуел, но той продължаваше да тренира с нас и ние държахме той да остане. На тренировките вкарваше много, започна да го прави и в контролите. Капитаните на отбора казахме на Пеп, че Самуел трябва да остане. Че е много честен човек и ще бъде полезен и занапред. И той остана. И после искаше да докаже отново, че е най-добрият нападател в света. На финала в Шампионската лига в Рим срещу Манчестър Юнайтед Самуел беше наясно, че ако вкара гол и спечелим, той завинаги ще влезе в историята на Барса.

Людовик Жули: Определено нищо не ни се получаваше, губехме с 0:1. Но на полувремето Самуел взе думата и говори само той. “Ще победим, казвам ви. Аз лично ще вкарам един гол. Ще спечелим, но трябва да сме единни до края”, надъхваше ни той. В края се случи точно това