Тихомир Грозданов, един от най-добрите родни тенисисти, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Многократен шампион на страната на открито и в зала, както на сингъл, така и на двойки. Бивш национал за Купа “Дейвис” и носител на общо 14 титли от международни турнири от сериите “Фючърс”. Казва, че не знае колко са трофеите му, но може да изброи поименно по-важното за него – всяко от децата, които ежедневно тренира в родната Варна.

- Здравей, Тото! Приключи ли с кариерата си?
- Приключих с кариерата си бавно, защото не исках да го правя изведнъж. Играя на по-малко турнири, предимно национални, както и клубни мачове в Германия и в Австрия. Това все още държи удовлетворението ми от тениса.

- Като погледнеш назад във времето какво не успя да постигнеш в тениса?
- Направил съм няколко грешки заради липса на опит. Два-три пъти съм спирал да играя международни турнири в професионалния тенис. Първият път беше за една година, а след това за по-малко време. Но като цяло това нещо влияе адски много. Съжалявам за допуснатите грешки, но такива са били обстоятелствата.

- От какво са били продиктувани тези грешки?
- В началото играех с много добри играчи, които в момента са в топ 10 в света. Бяхме заедно при юношите, играехме европейски и други международни турнири. Като станахме на 18 години и започнахме да играем в мъжки надпревари, те стигнаха много бързо напред в ранглистата, а аз бях по-назад. Някак си загубих интерес, не виждах развитие и как ще успея да постигна техните успехи за такъв кратък период.

- Защо предпочете аристократичния спорт?
- Защото живеем близо до кортовете на „Черно море Елит“ в Морската градина. Баща ми първо записа брат ми, а след това и мен. На майтап започнах да тренирам тенис, но по едно време само за това мислех и само това исках да правя, дори не исках да ходя на училище.

- Кой е най-големият ти успех на корта?
- Мачовете за Купа „Дейвис“ са много големи изживявания и емоции, защото са отборни срещи и играеш за страната си. Някак си имаш по-голяма отговорност, докато като играеш индивидуално е по-леко. Там падаш и биеш, но е за себе си. За Купа „Дейвис“ с други четири-пет момчета сте в един екип и трябва да дадеш всичко от себе си.

- Спомена Купа „Дейвис“, но Григор Димитров отказа да играе – как гледаш на това решение? Правилно ли е според теб?
- Това е негово решение. Тенисът е индивидуален спорт, той си решава на кои турнири да играе и на ко не. Наистина има моменти, в които на него му е тежко да идва от САЩ за два дни, за да играе за България и после пак да се връща – часова разлика и всичко останало… Но според мен имаше мачове, за които трябваше да дойде и да подкрепи нашия отбор, защото тогава имахме големи шансове да се изкачим в първа лига и да бъдем сред най-добрите отбори и имена в тениса в света.

- Само неговото отсъствие ли е причината ние да не сме сред елита в този спорт?
- Той е топ 3 в света, двигател на отбора. Като имаш такъв играч малко по-лесно става всичко. Самочувствието, което вирее във въздуха, също много помага. Според мен е много важно да бъде в отбора, но това е негово решение. Индивидуален спорт е и никой не може да се сърди.

- Като че ли има много критики по негов адрес, след като загуби в даден турнир. Какво би казал на хората, които го критикуват, защото все пак не са много големите спортисти в момента в България?
- Тенисът е адски труден спорт, много е трудно да се научиш да го играеш и след това да поддържаш ниво непрекъснато. Той играе много турнири – 25-29 през годината. Може би най-трудното при тях е да държат това постоянство и добри резултати в турнирите. Надал и Джокович са феноменални, защото го правят. Има много други талантливи тенисисти като Григор, Вердаско, Доминик Тийм, който преди две години направи много силен сезон на клей и нямаше кой да го бие. Победи всички топ играчи на тази настилка, но след това дойде спад. Това са нормални неща. След всеки турнир израстваш малко или много, придобиваш успокоение, емоции, които помагат за следващите надпревари. Затова се измести възрастовата граница на играчите. В момента състезателите, които играят най-добрия си тенис са на над 30 години.

- Ще те върна отново към твоята кариера. Имаш победа над Люка Пуй през 2012 г. в Сърбия. Французинът беше номер 10 в началото на март, сега е 19-и в ранглистата. Как се случи това нещо?
- Играл съм и с други по-добри играчи от него. Например на един Чалънджър в Полша бих Виктор Ханeску, който по това време бе номер 72 в света. Просто влизаш и играеш. Срещу такива състезатели се играе по-лесно, защото ти е интересно. По-освободен си и е удоволствие да играеш такива срещи. Тогава не мислиш за резултати, а за играта и как ще изиграеш дадена ситуация.

- Какво е бъдещето на родния ни тенис? Питам те, защото вече заедно с брат ти имате клуб, в който тренират много деца…
- В момента тенисът в България се развива доста. Имаме много добри резултати при юношите, докато преди не беше така. Докато аз играех, много по-малко момчета ходехме в чужбина да играем международни турнири. А сега има много деца, които започват да играят в тях на 12, 14 и 16-годишна възраст, което е много важно, за да видят реално какъв е тенис животът, а той е може би един от най-хубавите. По принцип турнирите са страшно добре организирани на топ места по света. Хората, които идват да гледат и организаторите са ужасно коректни, готини, позитивни и щастливи. Като ги гледаш, започваш да се държиш по същия начин. А и като обикаляш чужбина, виждаш различни стилове на игра, треньори, упражнения и т. н. Това също допринася за развитието на един малък тенисист.

- Успехите на Григор Димитров и Цветана Пиронкова имат ли отражение за този бум при децата?
- Абсолютно. Може би Григор Димитров е човекът, който разви интереса към тениса в България с успехите си и добрата игра на големите турнири. Той наистина играе феноменално в моментите, когато иска да играе. Имам приятели, които никога не са се вълнували от тенис и нямаха никакъв интерес, но след като Григор направи един полуфинал на Аустрелиън Оупън, започнаха непрекъснато да гледат тенис мачове, да ме питат за резултати и т.н. Това Григор го постигна.

- Според теб Вики Томова ще може ли да повтори успехите на Пиронкова?
- Надявам се, защото Вики играе добре още от малка. Тренирали сме в един клуб и познавам цялото ѝ развитие още откогато беше на 10 годинки. Трябваше да мине един процес, в който да придобие самочувствие с победи. В момента го прави и след тези победи ще играе все по-добре, защото вече е със самочувствие, спокойна е, играта я има. Да е жива и здрава, въпрос на време е да постигне тези успехи.

- Някои специалисти виждат в лицето на Адриан Андреев бъдещия Григор Димитров – какво е твоето мнение?
- Всеки си има стил на игра, на поведение и т. н. Наистина той е един от страшно талантливите юноши в света в момента. Прави много добри резултати, играе добре и е супер професионалист на корта и извън него. Тренира адски много, съвестно и целенасочено, а виждам, че другите деца не се отдават 100 % на тренировките. Андреев го прави и затова има резултати.

- Защо повечето родители, които имат финансова възможност, дават децата си във водещите академии в чужбина? Какво няма у нас, за да предприемат този ход?
- Надяват се да дадат най-доброто за детето си. В чужбина има много школи, от които са излезли големи имена и добри състезатели. Надяват се това да стане и с тяхното дете. Аз също съм тренирал в школи, но трябва да си много добър юноша, да си направил много добри резултати, за да те приемат по един начин в школата. Иначе те пращат с другите момчета при един треньор, който си върши работата, но не се гони високо постижение, а гледат просто да вземат парите. Това е един бизнес. Но ако си добър юноша, те примат по друг начин – отиваш на други кортове, с други треньори, правиш спаринги с други играчи и т. н.

- Какво искате да постигнете с брат ти във вашия клуб? Ще вземете ли нещо от тези академии като опит?
- Ходил съм в академиите и съм видял как се организира целия процес. Надяваме се децата, които идват тук да тренират, да са всеотдайни и да слушат. Сегашното поколение няма респект към по-големите хора и състезатели. Може би ако имат по-голям респект към треньорите си, децата ще имат повече успехи. Животът се промени – има страшно много новини, интернет, много информация в главите им, която е ненужна. Адриан тренира на 100%, но е изключение спрямо другите, защото като влезе да тренира се раздава докрай. При него няма фейсбуци, снимки, да си гледа телефона по време на тренировка. Това са основни неща, които влияят.

- С колко деца започнахте да работите с брат ти Кристин и колко са в момента?
- В момента са доста деца и имаме добри резултати. Имаме шампиони във възрастовите групи, имаме деца, които играят много добре на международни турнири. Почнахме с две-три деца, а сега имаме около 20, които се занимават професионално и целенасочено с този спорт и искат да станат тенисисти. Процесът е труден и дълъг, но който издържи.

- Как се разбираш с родителите, защото знам, че родителите на тенисистите са малко по-особена порода – искат резултатите да дойдат веднага, децата им да станат шампиони още първата година…
- Това е най-тежкото нещо, с което се сблъсквам. Натоварвам се повече, когато започна да разговарям с родителите, защото някак си след дадени успехи започват да се променят, да мислят по друг начин. Без да го осъзнават започват да правят някакви неща, които не са добри за детето и в крайна сметка то си пати от това.

- Мислил ли си да работиш в чужбина?
- Имах възможност да работя в Австрия. Тренирах там и след като спрях да играя професионални турнири, имах оферта да започна там като треньор. Милен Велев е един от най-добрите играчи за мен и страхотен човек. Страшно много милее за тениса, раздава се, а е много трудно да постигаш постоянство. Учил съм се от него, възхитен съм от неговите възможности. За момента обаче не искам да оставяме това, което сме развили. Децата се развиват добре и има резултати. Не е коректно и е лошо да се спре това нещо. Затова мисля да остана във Варна и да работя с децата. Не се знае, животът е динамичен.

- По колко часа на ден прекарваш на корта?
- Този клуб го ръководим с брат ми и седя тук всеки ден от 8 до 20 часа. Занимавам се с организационни неща – заявки, турнири, на които ще ходят децата, програми и отделно тренировките. Но аз съм приел това нещо, не се оплаквам. Понякога е тежко, но разбирам и усещам, че това правя най-добре и с това ще се занимавам.

- Изненадан ли си, че в последно време в тениса започна да се говори за уредени мачове? Като че ли доста дълго време това беше приоритет на футбола…
- Да, в момента е супер популярно да се продават мачове, но 15-20 години нямаше промяна в наградните фондове на турнирите в ниския ранг – „Фючърс“ и „Чалънджър“. А на всеки един състезател, който играе професионално, му трябват много пари, защото всяка седмица трябва да пътува за различни места, а това са огромни разходи – билети, хотели, храна. А ако отидеш с треньор – сметката е двойна. В един момент парите свършват и са склонни да го правят. От един „Фючърс“ турнир печелехме около 1500 долара, ако станеш първи. Това са пет тежки мача и трябва да седиш една седмица там. Като си платиш самолетния билет, хотела и храната, общо взето парите са заминали.

- Може ли заради черното тото донякъде тенисът да загуби своя блясък?
- Надали, защото започна по-строг контрол. Вече има изключително много проверки, мен са ме проверявали поне три пъти. Има една агенция, която се занимава точно с това нещо – разследване на мачове. След това отиват при играча, разпитват го и ако намерят информация, се стига до международен съд. Имам приятели, които вече са осъдени по този начин и им се промени животът.

- Как се доказва това нещо?
- Гледат телефони, събират информация, идват хора, разпитват, гледат и т. н.

- Твърдиш, че Новак Джокович е тенисистът, който ти импонира с играта си. Кое те впечатлява в изявите на Ноле?
- Ноле за мен е най-добрият играч. Първо е балканец, второ – израснал съм с него, играли сме при юношите. Изключителен професионалист. Спомням си, че като бяхме малки отивахме на турнир, тренирахме, но само той оставаше за допълнителни упражнения, разтягания, ментални тренировки.

- Вярвал ли си тогава, че ще стигне до номер 1 в света?
- Не, не съм вярвал. Говореше се, че е много талантлив. Бяхме на Европейско в Генуа и в първия кръг Джокович игра с моя добър приятел Димитър Кутровски. Страшно тежък мач, в който Джокович би със 7:5 или 6:4 в третия сет. Една-две топки решиха мача. Тогава дойде баща му и каза: „Браво, ти си изключителен играч! Поздравявам те за този добър мач!“ От много време Ноле не беше играл толкова силен мач. Не съм вярвал, че той ще достигне това ниво. Дори не вярвах, че след получената криза, ще се върне. Вече е доста трудно да влезеш сред най-добрите – Федерер, Надал, Зверев, Тийм. Това са безпощадни играчи, просто са машини.

- Като играч къде ти беше по-лесно – на сингъл или на двойки? Мнозина казват, че твоят специалитет са дуетите, поне за Купа „Дейвис“…
- Да, имам доста добри резултати на двойки. Това е другото нещо, което не бях доразвил. В момента в тениса има две игри – сингъл и двойки. Турнирите на двойки също са атрактивни, интересни и впечатляващи, защото има страхотни разигравания. Втората ми грешка бе, че не продължих да играя двойки. Правех го несериозно. Записвах се на турнир на сингъл и между другото се пусках и на двойки, което е друг вид тенис. Силните страни в играта ми са форхенд и сервис. Това допринасяше да играя по-добре и да имам резултати.

- Какво се промени в тениса в последните години?
- Бързината на играта. Преди беше по-бавно, а сега играта е супер бърза. Стана физически спорт, докато преди не беше така. Топките, кордажите, ракетите бяха различни – не толкова развити, като сега. Сега всеки се научава да играе форхенд и бекхенд на професионално ниво. Но бързината, която даден състезател трябва да има, за да пробие в големия тенис, е доста трудна. Не говоря само за физическа бързина, а и за ментална – реакции и всичко останало.

- Остава ли ти време за почивка?
- Така съм се настроил, че почивка ще има когато си свършим работата. Много е хубаво, че брат ми също е в цялата тази система. Съответно, ако единият го няма, другият е тук 100%. Има кой да ме замести и това е много важно. Знаеш, че като отидеш някъде, примерно с децата по турнири, той ще е тук и ще свърши работата. Всеки ден децата трябва да се развиват, да ги напътстваш, да ги ръчкаш и т. н.

- Кое е любимото ти място за почивка?
- Неслучайно съм останал тук, защото Варна е градът, който адски много ми харесва. Свикнал съм с него. Зимата е пусто, но това много ми харесва – да остана сам със себе си. Страхотно е, имаме моренце наблизо. Това е мястото.

- Мислиш ли за семейство?
- Мисля естествено. Още не е дошъл моментът, но се надявам скоро да дойде.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+