Бившият топ съдия Антон Генов даде откровено интервю пред БЛИЦ, в което коментира представянето на реферите през изминалия сезон, както и говори за миналото. Габровецът е рекордьор по ръководени мачове в родния футболен елит - 260, има и над 70 международни срещи. 51-годишният Генов е съдията, който е свирил най-много дербита между Левски и ЦСКА - 13. Той, Атанас Узунов и Станислав Тодоров са единствените български главни съдии, ръководили мачове в Шампионската лига. Свързахме се с Генов, който беше любезен да отговори на въпросите ни: 

- Г-н Генов, как сте и къде ви откриваме? 
- Почивам си на морето в момента. Гледам мачовете от Световното първенство.

- Кой ще стане световен шампион?
- Нали знаете приказката - играят 32 отбора и накрая Германия печели. Интересно ще е на Мондиал 2018. Фаворитите ми са Германия и Бразилия, при условие, че Италия отсъства - третият световен лидер за мен. Дано обаче Германия и Бразилия не се срещнат още на четвъртфиналите, тъй като има такава вероятност. 

- Оценката ви за представянето на родните съдии, как се справиха през изминалия сезон в Първа лига?
- Бих го разделил на две, тъй като се направи промяна в Съдийската комисия с назначението на Йордан Сталев, който смени Петър Петров. Това дойде точно преди най-важните и решителни мачове. Беше положителна смяната, не казвам нищо лошо за Петър Петров, той също ми е близък приятел. С него сме имали много мачове, бил ми е асистент - не само в България, а и в международни срещи. Явно той и цялата комисия се бяха изчерпали. Президентът на БФС Борислав Михайлов взе правилното решение. Определено се успокоиха, казано на наш съдийски език и започнаха да показват реалните си качества. Българските съдии са много добри, но просто поставени в по-различна среда, под всякакъв натиск, явно им се отразява зле на ръководенето на мачовете. С това успокоение със смяната на съдийския шеф и с някои козметични промени, въведени от новата комисия, доведе до благоприятен ефект. И довършиха първенството по отличен начин, като изключим два-три мача. Мисля че можем да поставим добра оценка на българското съдийство през изминалия сезон.  

- Говорейки за смяната на председателя на Съдийската комисия, бихте ли разкрили дали някога е имало вариант вие да оглавите родното съдийство? Често името ви е излизало на преден план, когато се дискутират вариантите за съдийски шеф.
- Това, че името ми излиза на преден план не е лошо. Аз съм с най-добри чувства към Боби Михайлов, в отлични отношения сме. Никога между нас, макар че се срещаме доста често, тъй като знаете, че съм шеф на Асоциацията на съдиите, не е възниквал въпросът да бъда съдийски шеф. На този етап всичко е в рамките на говоренето и писането по медиите. До никакви конкретни разговори не се е стигало до момента. Ако е казал Господ - ще се случи. Това не ми е болна амбиция. Аз мога и помагам на съдийството като съдийски наблюдател, какъвто съм от доста години. Също и като шеф на Асоциацията на съдиите, избран съм от реферите. Работя отлично със Съдийската комисия в момента и с БФС. Искам дебело да подчертая, че в ръководството на футболната ни централа в лицето на Михайлов се направи много за това българското съдийство да е добро и да бъде още по-добро в бъдеще. Основната заслуга е негова, както и на отговорника по съдийските въпроси от Франция - Марк Бата. Откакто приключих кариерата си на съдия през 2011 година, сега отново ще имаме съдия в Първа група на УЕФА - Георги Кабаков. В момента сме с шестима главни международни рефери, като един от тях има шанса да пробие при най-добрите в Европа. И най-добрата ни съдийка Християна Гутева ще бъде в по-висока група. Надявам се тези успехи да повлияят положително в представянето на всичките ни съдии. 

- Преди дни бяха обявени ранглистите за новия сезон, нещо изненадва ли ви в тях?
- И да ме изненадва, аз съм прям човек и никога не съм си позволявал чрез медиите да говоря срещу някого. Каквото искам да казвам, го казвам директно на хората. Да, изненадват ме някои неща, но ще ги запазя за себе си. Надявам се, че Съдийската комисия и ръководството на футболния съюз са го направили само за доброто на реферите. Пожелавам на всички, които са в ранглистите да покажат най-доброто от себе си и да защитят мястото си.

- Коментарът ви за отпадането на съдиите зад вратите, каквито няма да има от новия сезон в Първа лига?
- Това е решение на БФС. То не е лошо и ще ви кажа защо. Съдийски наблюдател съм, виждам и контактувам с момчетата, правим дълги разбори след мачовете и усещам, че процентно погледнато помощта на съдиите зад вратите е много малък в сравнение със спорните ситуации, които се получават в нашето първенство. От това най-вероятно е продиктувано решението да бъдат премахнати реферите зад вратите. Виждате, че и на Мондиал 2018 няма съдии зад вратите. При някои от нашите не знам защо така се получаваше, че не реагираха на момента, или понякога, независимо че са на метри от ситуациите, даваха грешни решения. Не знам защо, питал съм ги, нямам обяснение. Мисля, че премахването им няма да повлияе отрицателно на съдийството през новия сезон. Напротив - ще мобилизира останалите четирима съдии да могат да се справят. Иначе смятам, че ще е добре да се въведе чип в топката и в нашето първенство. Не съм запознат колко ще струва, какви са разходите, ако трябва това да се направи. Но също ще помогне много, за да не се допускат недоразумения с незачитане на реални голове. 

- Йордан Сталев зае поста като временен вариант. Виждате ли го за постоянно начело на родното съдийство?
- Минали са само 60 дни, нека минат 100 и тогава да направим изводите. Но това, което се случва до момента, смело мога да кажа, че адмирирам работата на комисията до момента. Давам много добра оценка. Съдиите се успокоиха и показват качества, каквито определено имат. И така трябва да бъде и през новия сезон.

- Ясно е, че по ваше време напрежението е било по-голямо, как се справяхте? Изобщо може ли да има съпоставка с преди и сега?
- Бих казал, че напрежението, което е при съдиите в момента, няма нищо общо с това, което беше по мое време. Тогава беше страшно. В момента съдиите са оставени под пълно спокойствие. Моето поколение, когато ръководехме мачовете... просто е по-добре да замълча, няма нужда да говоря. Рано ми е още, мога да напиша мемоари, но не са минали достатъчно години.

- Очевидно не ви се говори много за мутренските години във футбола, но бихте ли казали на кои отбори най-трудно се ръководеха мачовете? 
- Сами може да се досетите. В професионалния футбол като съдия влязох сезон 1992/1993. И ръководих до 2011 г. Знаете колко пъти и кои отбори са били шампиони, както и кои са били президентите на клубовете и това е достатъчно. 

- "Оцелял" сте, така да се каже...
- Да, точно казано. Това, че успях да завърша на 45 години - възрастта, на която е необходимо всеки съдия да приключи, показва колко съм бил коректен и как съм ръководил мачовете.  

- Оказван ли ви е натиск?
- Имало е опити, но още е рано да говоря за това. Не са минали достатъчно години.

- Кои двубои, и по-специално вечни дербита между Левски и ЦСКА, остават завинаги в спомените ви? 
- Съдията съм с най-много ръководени дербита Левски - ЦСКА - цели 13. Всички са незабравими за мен. Първото дерби, което ми беше поверено, беше на стадион "Българска армия". Левски спечели с 1:0. А за мачовете, които са се играли пред най-много публика, бих отделил една квалификация на Франция, която ръководих на "Парк де Пренс". Имаше 90 хиляди зрители, а французите бяха с всичките си звезди начело със Зидан и Анри. Ръководил съм и мачове от няколко първенства, и то решаващи. Преди години ме бяха поканили в шампионата на Франция, тъй като техните съдии имаха стачка. Освен това ръководих битката за титлата в Румъния между Унирея (Урзичени) и Стяуа на Джиджи Бекали. Срещата завърши наравно и Урзичени станаха шампиони. Радвам се, че съм бил здрав и съм постигнал успехи. Имам 260 мача в "А" група (б.р. - именно Генов оглавява ранглистата по най-много ръководени срещи в родния елит). Най-много мачове между Левски и ЦСКА, имам над 70 международни срещи, но да не се хваля, няма нужда. 

- Бихте ли разкрили на кой от двата гранда симпатизирате - Левски или ЦСКА? Говори се, че като дете сте били цесекар...
- Винаги съм симпатизирал на родния ми Янтра (Габрово), където бях футболист в школата до 18 години. Само това ще кажа. И се надявам футболът в Габрово да се развива. Крайно време е всички в родния ми град да се обединят. Стадионът е много хубав - "Христо Ботев", 25-хиляден. 

- Връщате ли се често в родния си Габрово?
- Не толкова често, защото имам доста работа в София. Бих помогнал с каквото мога на футбола в Габрово. 

- Какъв съвет бихте дали на съдиите ни, най-вече на по-младите? 
- И на Данчо Сталев, и на Петър Петров съм казвал, че реферите ни са затворени в себе си, което не е добре. Например, не остават да вечерят след мач. Всеки се е затворил в себе си. По мое време аз и колегите ми бяхме на първо място приятели. В съдийството няма какво да се дели. Не трябва да има конкуренция между тях. Нека са едно цяло, едно семейство, да се събират, дори лични неща да си споделят. За всички има мачове за ръководене. Аз наистина забелязвам, че те не си общуват много. Това бих казал като упрек към съдиите в днешно време. Очевидно в част от тях проблемът е психологически. Бих им пожелал много здраве, да си починат добре, защото сезонът започва скоро, очакват ги трудни тестове. Ние от Асоциацията на съдиите ще им помогнем с възстановителни медикаменти, както винаги сме им помагали - на летния и зимния семинар на професионалните съдии. Пожелавам им да не допускат грешки в мачовете през новия сезон. Или поне по-малко такива, защото няма безгрешни хора. 

- Спазвахте ли режим, когато бяхте съдия, и как тренирахте?
- В най-силните ми години тренирах по три пъти в седмицата. Дори имахме треньор. Сега е добре, че продължихме тази традиция. От Асоциацията сме предоставили списък в базата в Бояна - на съдиите от София, които могат да използват терените, спа центъра, басейн, фитнес. Както националите тренират и се подготвят там, така и реферите могат да правят същото. Чак режим да съм спазвал, силно казано. Да, също като футболистите и реферите не сме си позволявали вечерни излизания преди мачовете. Все пак имаме пътувания, дори предимно ходех в града, в който ще ръководя мач, още предния ден. Тъй като всичко се случва. Веднъж трябваше да пътувам от Габрово до Хасково, но прохода "Шипка" беше затворен. Бях възпрепятстван да стигна навреме за мача и се обадих да ме сменят и някой друг колега да го ръководи. Когато Наско Узунов беше председател на Съдийската комисия ни събираха на лагери в Бояна. Вземаха ни в петък, събота, неделя... Даже ни прибираха телефоните. Мога да споделя една интересна случка. Веднъж като бяхме събрани на лагера в Бояна сядаме да вечеряме и минава човек, който взима телефоните ни и ги слага в една кутия. След това отидохме да гледаме филм и както гледаме, тишина, и звъни телефон. Един от колегите, няма да кажа името му, мой близък приятел, се беше изтарикатил и оставил телефон в кутията, а друг държи в себе си. Тарикат човек, но си имаше проблеми. Наско Узунов го гони из залата, за да види кой му звъни и да му вземе телефона. И други подобни емоции е имало. Просто тогава съдиите бяхме като семейство. Живеехме задружно. Пожелавам и на сегашните да бъдат като нас. 

- Каква друга подобна случка бихте разкрили?
- Веднъж покриваме теста на Купър, всички бягаме на максимум, до последен дъх, и изпреварваме колега с една обиколка, а той ни казва: "Вие бягайте, а аз ще свиря мачовете! Не се притеснявам изобщо!". 

- Какво разстояние максимално сте успявал да пробягате на теста на Купър? (б.р. - 12-минутно бягане на макс)
- Около 3 километра и 200 метра. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ