Бившият национал Благой Георгиев отскоро е шеф на футболна школа. В кариерата си халфът премина през Славия, Алавес, Цървена звезда, Дуисбург, Терек, Амкар, Рубин и Оренбург. Изигра 50 мача за националния ни отбор от 2004 до 2011 година. В личния му живот също е бурно, няколко раздели, конфликт с приятел заради жена. Георгиев твърди, че това е в миналото и вече живее спокойно и се е установил в София. Благо даде интервю пред БЛИЦ. 

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Благо, как се чувстваш от другата страна на терена? Вече си в ново поприще - шеф на школа...
- Тежко е извън футбола, но с школата е интересно. Всеки ден с децата се чувствам по-млад, наблюдавам почти всяка тренировка. Много ме зареждат. Хубаво е да виждаш как младите израстват. Взел съм много добри и кадърни момчета за треньори. 

- Има ли "хляб" в това поприще? Все пак всеки опитва да развие нещо и го прави за пари.
- Не сме го направили за хляб. Повече е за децата. Знаете, че проблемът в България са юношеските школи и това, което излиза от тях. Затова в момента футболът ни не е на високо ниво. Нашата цел е именно да изградим добри футболисти, защото в България има много таланти.

- Голяма ли е разликата между частните школи и школите на големите клубове?
- Ние нямаме мъжки отбор, но за сметка на това имаме друг план. Аз съм говорил с няколко германски, английски и руски клубове. Идеята е най-добрите деца през годината, заедно с треньор, да отиват в тези клубове за по 10-15 дни. Да тренират там, да усетят разликата. Ако някое момче го харесат, направо може да остане там.



- Школата все още не е открита официално...
- На 14 септември ни е откриването.

- Тривиален въпрос: Виждаш ли таланти в своята школа?
- Таланти в България винаги е имало и ще има. По-сериозни наблюдения имат треньорите, но има наистина добри момчета. Затова искаме и най-добрите от тях директно да заминават за чужбина. 

- Преходът от юношески и младежки към мъжки футбол ли е проблемът у нас?
- Тогава нямахме такива условия, но имаше добри футболисти. Вземаха ни при мъжете и трябваше да се налагаме. Сега го правят само 2-3 отбора. Другите карат с недоказани чужденци и това действа демотивиращо на българите.

- В кои години се крие проблемът - като деца или когато малко поотраснат?
- Когато поотраснат, започва и пубертетът да ги тресе. Тези социални мрежи, телефони... Дори дъщеря ми и сина ми са постоянно с телефоните и даже им забранявам. Синът ми тренира тук и е хубаво, че има огромно желание. Дали ще стане играч, не знам, но е важно да има желание. 

- Какъв играе?
- Много иска да е нападател, но ще видим.

- Отнема ли много време работата в школата?
- Не, аз имам и други неща, с които се занимавам, но гледам да отделям повече време на школата. Разбира се, оставил съм хора, които да движат нещата тук.

- Помага ли името ти, за да се привлекат повече деца в школата?
- Ако помага, ще съм радостен. Знаеш - първо играеш за името, после то за теб. Обаче ако дойдат тук децата и няма нужните условия, какво като съм Благой Георгиев? Това свършва на входа на школата.

- Има ли хора, които идват и изявяват претенции детето им да играе, да му се обръща специално внимание?
- Не, не! Още първият ден събрахме родителите и децата и веднага им казах, че тук ще играе този,  който заслужава. Никой не може да налага и да се бърка в работата на треньорите. Даже много родители ме питат защо не се включвам, защо не направя и аз тренировки. За мен това е трудно и не го разбирам. Едно е да си футболист, друго е да си треньор и то на деца. 

- Доколко са се променили нещата от твоето детство във футбола до сегашното? 
- Много! Сега вече има интернет, видеа, всичко. Всеки може да научи нови неща, да разучи тактики, тренировки. Условията също са съвсем други. Аз съм тренирал на сгурия и пясък, нямали сме къде да се къпем и преобличаме. А сега имат всичко и трябва да мислят само как да се измъкнат от България и да отидат в чужбина.

- Отстрани как виждаш родното първенство?
- Има много какво да се желае. Но ето Левски не е в добро състояние и в момента от друга страна дава възможност на младите. А те трябва да се докажат. Знаем какви футболисти са играли в Левски, но в момента това е невъзможно. От останалите отбори Лудогорец вече се доказа и показа как трябва да се работи. ЦСКА се опитва.. Дано има повече конкуренция.

- Как е семейния живот?
- Чудесен. Спокойно ми е, вече не съм футболист, не пътувам и се установих тук. Сега вече имам време за семейството.

- Не ти ли липсват пътуванията, лагерите?
- На моменти ми липсват. Когато спрях с футбола не знаех къде се намирам. Мислех си постоянно дали няма да има мач, да се пътува... Свикнах постепенно. Трябваше да се захвана с нещо и с моите партньори създадохме тази школа.

- Заговори се за бизнес в Русия...
- Не, няма такова нещо. Не знам откъде излязоха тези неща.

- А темата с развалените приятелства, драмите покрай връзката ти... Успокоиха ли се вече нещата?
- О, забравили сме отдавна. Аз и не съм имал никакви проблеми. Животът е непредсказуем и не знаеш какво ще се случи в следващия момент. Установил съм се, имам си семейство и това е.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ