Бившият футболен национал Благой Георгиев даде много откровено интервю за руското издание "Спорта День за Днем". Пред Фатима Гами 35-годишният халф говори в турския курорт Белек, където е на лагер с Оренбург, и разказва много интересни подробности от живота си във футбола и извън него.
- Оренбург е четвъртият ви отбор в Русия след Терек (Грозни), Амкар (Перм) и Рубин (Казан). В кой ви бе най-комфортно?
- Трудно е да се каже. В Терек изкарах 4 хубави години. Запознах се с хора, които обичам и винаги ще уважавам - Рамзан Кадиров и Станислав Черчесов. В Амкар се събрах с българи, които не само ме приеха добре, но и станахме истински приятели. По-късно там дойде и Черчесов. В Рубин също беше чудесно. Това е топ отбор, който винаги има високи цели. А сега съм в Оренбург - новак в елита, с млад колектив, но и с големи амбиции. Уверен съм, че ще запазим мястото си във Висшата лига този сезон, а през следващия вече ще имаме други цели. Радвам се, че работя с треньора Роберт Евдокимов. Той ще стане един от най-добрите в Русия. Оренбург и Евдокимов са нещо ново и свежо за мен.
- Свикнахте ли с Русия?
- Да, много. Мога да кажа, че всичко в Русия ми харесва. Преди 10 години даже не можех да си представя, че ще се случи това. Ако трябва да съм честен, не исках да отивам в руското първенство. Когато Терек ме покани, имах предложения от Германия и Италия. Президентът на Славия Венцеслав Стефанов обаче ме посъветва да отида в Русия. Послушах го, въпреки че имаше и такива, които ме разубеждаваха. Тогава сигурно съм изглеждал като Аксел Витсел, който избра да иде в Китай.
- А как ви разубеждаваха?
- Главно с това, че в Кавказ е страшно, има война и не знаеш какво ще се случи на следващия ден. Пристигнах леко предпазлив, но бързо разбрах, че всичко, което говорят за Кавказ извън Русия, е стереотип. Даже и Грозни бе съвсем различен в сравнение с това как го описваха, а сега направо е Дубай. И хората са страхотни. Много бързо намерих общ език с кавказците. Навярно ненапразно говорят, че българите си приличаме с тях по характер.
- И нищо ли не ви плашеше? Дори легендарната настойчивост на кисловодските таксиметрови шофьори?
- Съвсем не. За тях дори трябва да кажа няколко думи, тъй като никога не съм им благодарил както трябва. В Кисловодск имах трима приятели, които караха таксита. Страхотни момчета. Винаги бяха готови да ми помогнат. Звънял съм им в 4-5 часа сутринта заради свои проблеми и никога не са ме подвеждали. Слава на Бога, че ме е поставял винаги на пътя на такива хубави хора.
- Да започнем отначало. Що за място е софийският квартал Суходол?
- Това е моят роден и любим квартал. Родих се в малък дом и израснах на тесни улици без асфалт Семейството ми не беше богато. Имаше дни, когато дори не се хранихме нормално, само хляб и вода. Затова пък с брат ми имахме футбола. От сутрин до вечер гонихме топката. Мога да кажа, че детството ми беше щастливо, макар без пари и специални удобства.
Семейството ви футболно ли е?
- Да, моят баща е играл, но още като юноша получава тежка травма и приключва. Той никога не е говорил за това, но аз усетих, че имаше мечта да стана добър футболист. Затова баща ми даваше и невъзможното да имам всичко необходимо за тренировки и да се уча добре. За целия си живот няма да мога да му се отблагодаря за жертвите, които е направил за моето бъдеще. Моите майка и татко са най-добрите хора.
- Добре ли се учеше футболистът Георгиев?
- Не само добре, а много добре. Нямаше и как да е по друг начин, тъй като майка ми бе директор на училището, а преди нея такава е била баба ми. Затова винаги ме караха да уча и им благодаря за това. Баба ми въобще не искаше да чуе за футбол и тренировки. Тя винаги повтаряше, че футболистите са много глупави. Като учителка сигурно е била права за себе си. Всяка професия обаче си има своите плюсове и минуси.
- Според картата от Суходол до школата, в която сте тренирали, са 7 км.
- Може да са и повече или поне като бях малък ми се струваше така. За да стигна навреме, ставах в 6 часа, закусвах и в 7 бях на спирката. С автобуса пътувах половин час. Сутрешните автобуси са претъпкани и често висях на вратата. Тогава беше тежко. Сега в школите децата имат всичко. За нас дори нямаше вода и всичко беше в кал. Чистихме сами, за да можем да тренираме.
- Помните ли своя първи футболен подарък?
- Разбира се, бутонки от татко. Това ми беше мечта. Той дълго бе събирал пари за тях и се бе отказал от неща за себе си, за да компенсира изхарчените пари. По-късно разбрах това. Тогава просто се радвах. Чистих ги постоянно, носих ги в специален пакет, а честно казано, дори съм спал с тях. Те бяха за мен върхът на щастието.
- Имаше ли малкият Благо кумири?
- Марадона. Той бе и си остава единственият.
- А какво изживяхте при сензационното 4-о място на България на световното в САЩ през 1994 г?
- Беше фантастично. Чувствах се много силен, защото тогава цяла България бе като един човек. Представях си, че съм Красимир Балъков, защото играех на същата позиция. Даже сънувах, че съм Балъков. Не може да се опише с думите изживяното тогава.
- Брат ви Северин е фен на ЦСКА. Как съжителстваха фен на ЦСКА и надежда от школата на Славия?
- Вие да не сте от КГБ. Всичко знаете за мен. (Смее се.) Всъщност всички в семейството ми са фенове на този отбор. Но те винаги поддържат и моя, така че сега Георгиеви са привърженици на Оренбург.
Дебютирате млад за Славия.
- Бях на 18 г. Това беше голяма отговорност, защото по принцип Славия бе като Интер - произвеждаше много играчи за експорт, но много рядко някой влизаше в "белия" титулярен състав. Бях единственият такъв по моето време.
- В периода ви в Славия ли получихте прозвището Исус?
- Започна се в пресата, после и съотборниците ми се включиха. Просто журналистите бяха научили, че спазвам четирите поста и в сряда и в петък не ям месо.
- И изведнъж Исус отива в Алавес.
- В Испания ми препоръча да премина Христо Стоичков. Той е легенда. Даже не се и замислих.
- След това имате няколко други предложения, но отивате в Цървена звезда...
- Този клуб имаше правилния президент - Драган Стойкович. Легенда. Съставът беше прекрасен, треньорът - отличен. Отборът имаше големи амбиции. Въобще не съжалявам, че от Испания отидох там. Направихме фантастичен сезон.
- Следва Дуисбург. Смяна на първенството, статуса на клуба, феновете. В Дуисбург има много турци.
- Ние живеехме в Дюселдорф. В Германия отидох отново по препоръка. Тя дойде от моя приятел Илия Груев, който сега е треньор на този отбор. Той ми разказа много за Бундеслигата и разбрах, че не преувеличава. Ако трябва да съм честен, при дилема Испания или Германия винаги препоръчвам Германия. Това е абсолютно футболна страна. Дисциплината е много строга. До детайли си знаеш програмата даже за месец напред. Това ми харесва.
- Ако се говори за връзка между собственик на клуб и футболист, веднага на ум ми идват три: Гинер - Вагнер, Керимов - Ето'о и Кадиров-Георгиев.
- Радвам се, че е така. Кадиров е уникален и като човек, и като собственик. Искрено смятам, че колкото повече такива хора има, толкова ще е по-добре за всички. За нашата дружба се говори толкова много, като че все едно той не е обръщал на никого внимание освен на мен. Това не е вярно. Кадиров бе внимателен в детайли към всеки футболист на Терек. Но наистина мога да кажа, че той ми е истински приятел и винаги ми е помагал, когато е имало нужда.
- В Русия ли ще завършите кариерата си?
- Няма да я завършвам... (смее се).
- Как така? Ще ставате оренбургския Малдини ли?
- Не знам. Слава богу всичко при мен е наред, чувствам се добре, във форма и докато има възможност, ще играя футбол. Засега даже не мисля за отказване. Разговарях с момчета, които са го направили. Всички ми казаха, че да живееш прост живот, е много сложно.
- Може ли да станете ресторантьор?
- Вече имах ресторант. Не ми потръгна. Това не е моето нещо.
Ще ги махнете ли?
- Отдавна се поинтересувах дали е възможно или не. Нищо не става. Ще се получат белези, а имам толкова много рисунки по себе си, че няма как да се махнат напълно.
- Че спазвате пости, знаят всички. А ходите ли още периодично в манастири?
- Да, сега по време на почивката пак бях - в Рилския манастир. Това не е само пречистване, но и общуване с прекрасни приятели, каквито са отците, владиката, патриархът. Изповядвам се. Пречиствам се. Живея в манастира като останалите.
- Монасите казват: Преспиваш в манастир - изчистваш се от греховете.
- Те си имат техни правила. Ако беше толкова лесно, щеше да има опашка пред вратата от желаещи да спят там.
- На кои светци са посветени двете църкви, които сте построили в София?
- В "Суходол" - на св. Николай Чудотворец. Другата, която е недалеч от нашия квартал - на св. Георги. Това са най-почитаните светци. Има особена история. която ме свързва със св. Николай Чудотворец. Вече няколко години нося мощехранителница с част от неговите мощи. Получих ги в Москва. Попаднах в един църковен магазин. Търсих кандила за църквите си в България. Избрах и вече се готвех да си ходя. Но тогава ме спря един монах, който също бе в магазина. Приличаше на индиец. Приближиха се и негови помощници и той ми каза, че иска да ми даде нещо. Излязохме и видях, че с него има и други свещеници. Внушителна делегация. Каза нещо на помощниците си и те извадиха куфар от един автомобил. Той го отвори и сипа малка част от съдържанието в мощехранителница. Даде ми го. Попитах го: "Защо на мен? Даже не сме разговаряли." Той ми отговори, че това са мощите на св. Николай Чудотворец и той е почувствал, че трябва да ми даде част от тях. Каза ми, че винаги трябва да я нося и всичко ще бъде наред. Това навярно бе чудо.
- А други чудеса случвали ли са ви се?
-Да (следва пауза). Май на никого не съм разказвал за това. Бях съвсем малък. Брат ми падна лошо и удари врата си. Беше в кома 5 дни и лекарите казаха, че трябва да се готвим за най-лошото. Тогава за първи път видях как се моли човек. Това бе моята майка. Прави го дълго. Наоколо всички шепнеха, че вече всичко е свършено. Но след ден брат ми излезе от комата и започна да се възстановява бързо. Навярно това е бил моментът, за който ме питат често. Може би тогава се обърнах към вярата.
- Какъв щяхте да сте в Средновековието - добър, мирен селянин или кръстоносец в битка за вярата?
- Кръстоносец. Ако има възможност, бих умрял за вярата. Както за своето семейство, за своите деца, така и за християнската вяра.
- Как смятате, какво от футболния ви живот е предопределено от Бога и какво е ваше дело?
- Може да изглежда, че много правиш сам. Но всъщност Бог дава най-важното - свободната воля. При това той показва правилния път. И аз вървя по него.
- Българските средства за масова информация вече съвсем се объркаха и изглежда, че и аз им правя компания, защото е непонятно кой сте вие - футболист плейбой или истински християнин?
- Аз съм много грешен човек. Много хора се шегуват: "Ако не сгрешиш, няма да се покаеш". Не крия - и аз така се успокоявах по-рано. След покаяние и причастие се изчистваш. Но ако след излизането от храма повтаряш грешката, ставаш двойно грешен. Не искам това - да повтарям грешки и да извършвам грехове. Старая се много да не го правя.
- Предлагам ви да докажете това и като за финал да отговорите искрено на простия въпрос: Какво се случи в Колизеума, защо и кой го направи?
- (Смее се.) Аз бях. Наоколо имаше 50 човека, не по-малко. И всички драскаха нещо по стените. Аз също извадих монета и написах на стената името на жена си. И тогава се започна. Появи се полиция, оказа се, че това е забранено, но за посегателство върху Колизеума бях задържан само аз. Тотално се побърках, а полицаите се смееха на реакциите ми, докато попълваха рапорта. Буквално веднага историята се появи във всички вестници. Имаше версии, че това не съм бил аз, че съм бил в същото време на друго място. Няма да кажа кой ги лансира. (смее се). Все едно отново беше времето на :ако не съгрешиш, няма и да се покаеш".
Превод: "24 часа"
