Бившият национал Благой Георгиев даде ексклузивно интервю пред БЛИЦ, в което говори за личния си живот, за обтегнатите си отношения със съпругата си Есмер, за приятелите и предателите, вярата в Бог и нарушените Божии заповеди. За татуировките и съветите към младите да не рисуват по тялото си...

- Защо реши да спреш с футбола?
- Идва един момент от живота, когато си казваш, че е време за други неща. Вече 20 години играя професионално, направих операции. След това реших, че е време да започна нещо друго. А и това, което започнахме в Москва, изисква да съм там и да следя нещата. а ако продължа да играя, няма как да стане.

- Можеш ли да кажеш с какво си се захванал?
- Бизнес...

- Няма нищо общо с футбола? Не искаш да станеш треньор?
- Не. Никога не съм искал да стана треньор. Засега няма нищо свързано с футбола, което искам да правя.

- В Русия ли смяташ да останеш да живееш, след като там е бизнесът ти?
- Да, моята работа си е в Русия. Но ще живея и тук, и там. Имам на двете места деца и трябва да се грижа за тях и да ги виждам.

- А помниш ли как започна с футбола?
- Откакто се помня, винаги играехме с брат ми с топката - в двора, в детската градина, в училище. Винаги съм искал да стана футболист.

- Сбъдна ли това, за което мечтаеше и заради което започна?
- Да. Естествено, че всеки иска колкото може повече да печели - не като пари, а като трофеи. Аз съм доволен от това, което съм постигнал, защото знам, че съм го направил сам и никой никога не ми е помагал в този живот. Всичко съм постигнал сам и с моя труд, и това е най-голямата награда за мен.

- Все още ли твърдиш, че е глупост да се говори, че футбол не се играе за пари?
- Според мен е така. Не само при футболистите. Всеки един човек работи, за да изкарва пари. Да може да си подсигури бъдеще и да даде най-доброто на децата си. Така и футболистите - играем за пари. Който каже, че не го прави за пари, според мен лъже.

- А ти помниш ли първите си изкарани от футбол пари и какво направи с тях?
- Помня, че за мен си оставих съвсем малко. Всички ги дадох на майка ми и баща ми. Купиха една кола и това беше.

- Помниш ли коя е първата ти татуировка и по конкретна причина ли я направи или просто,за да имаш?
- Първата си я направих на 18 години. Отзад на кръста - Разпятието на Исус. Може би защото е било модерно. След като направиш една - става като болест. Една след друга, трета и така.

- Знаеш ли колко са на брой?
- Не. Въобще не съм ги броил. Даже скоро правих още. Ако бях с този акъл, когато започнах да ги правя, никога нямаше да се татуирам. Даже съветвам малките, които гледат нашите татуировки и искат да си направят, да не се занимават с глупости и да не си правят.

- Искаш да кажеш, че съжаляваш, че си целия в татуировки?
- Съжалявам за това, че съм започнал да си правя. ако беше сега - нямаше да го направя.

- Много пари ли си дал за татуировки?
- Не знам, не съм смятал. Но щом имам толкова много, сигурно съм дал много.

- Любовта ти към Бог е нещо, с което си много известен. Кога и как осъзна, че си толкова силно вярващ?
- Може би след един случай, когато брат ми получи комоцио. Беше изпаднал в кома 3-4 дни. Тогава гледах майка ми как се молеше на Бог за неговото здраве. Тогава може би нещо се отключи в мен и го почувствах това и оттогава започнах да ходя по различни места в София. да се запознавам с различни свещеници, които ме въведоха във вярата.

- Изградил си два параклиса - в Суходол и Горна баня. Да не би по този начин да изкупуваш грехове?
- Ако така се изкупуваха грехове, всички олигарси щяха да са в Рая. Не съм го правил за това, а просто защото на тези места нямаше къде хората да ходят да се молят. Затова го направих.

- Хората често смятат, че тази твоя любов към Бог е ПР...
- Това си е тяхно мнение и аз не мога да им кажа нищо. Всеки си има право на мнение и всеки може да го споделя. Аз уважавам това, но всеки, който ме познава, знае каква е истината - близките ми, роднините ми, приятелите. Не ме интересува какво мислят хората за мен. Интересува ме това, което мисли семейството ми за мен.

- Знае се обаче, че си нарушавал някои Божии заповеди...
- Доста божи заповеди съм нарушавал, за съжаление. И затова се кая и съжалявам постоянно, но пак го правя същото. Така, че явно още съм доста слаб във вярата, колкото и да не ми се иска да е така.. Но това е факт.

-Знае се, че освен за църкви отделяш средства и за нуждаещи се. За кое от двете неща отделяш по-големи суми?
- Определено за нуждаещите се. В Русия всички отбори, в които съм играл, сме ходили и сме помагали. Може би не само по моя инициатива, но всички са се отзовавали. Помагали сме много на тези, които са се нуждаели от нас. Не искам да се връщам на това, защото имам доста лоши моменти. За някои от децата нещата завършваха злополучно и по-добре да не си спомням. Останали са ми доста лоши спомени.

- Съжаляваш ли за нещо в личния си живот, което си направил през годините?
- Със сигурност съжалявам, че моите деца израснаха без мен. Но моята професия е такава. Футболът е малко неблагодарен, защото децата растат без теб. ти постоянно си някъде на мачове, на лагери, пътуваш. Но печелиш едно, губиш друго. Може би за това съжалявам най-вече.

- Сега ще имаш повече време да ги виждаш...
- Това е една от причините, поради които исках да спра с футбола. Да бъда повече време със семейството си - както тук, така и в Москва. Там също имам дете и ще мога да пътувам много повече, за да бъда с тях.

- А в професионален план за какво съжаляваш?
- Аз след всеки мач съм критичен и съм искал повече. Доста грешки съм имал. но в крайна сметка единственото, за което съжалявам, е че нямам толкова много трофеи, колкото ми се иска.

- Смяташ ли да насочиш децата си към спорта? Може би Давид и Елай да те наследят на терена?
- Не съм от хората с болни амбиции. Не съм от бащите, които държат на всяка цена синовете им да станат футболисти. Те сами си решават какви искат да станат. Ако искат да са футболисти, естествено ще им помагам с каквото мога. Но ако не искат - няма да ги карам насила.

- Чувстваш ли се вече променен човек? Все още виждаме твои снимки по дискотеки...
- Който ме познава, знае, че аз нито пия, нито пуша, нито съм пробвал някога. Аз се връщам в България за по една две седмици в годината и е нормално да се виждам с приятели и да се забавляваме. Всички хора го правят и не знам защо се отделя толкова много внимание на футболистите, че излизат постоянно. Никога не съм имал проблеми да изляза вечер и следващия ден да съм на тренировка. И само тук в България се обръща толкова много внимание на това. Където и да съм бил - Испания, Германия. Не те гледат къде си отишъл да се забавляваш, а те гледат после какво правиш на терена. Ако си зле -има глоба и ти сам се лишаваш от това да играеш на високо ниво. Но ако всичко е ок, значи ти сам си решаваш. Не виждам нищо лошо в това.

- При нас е като в Англия. Там също папараци преследват футболистите нощем...
- Да, тук много се следят. И много се обръща внимание на това. А не обръщаме внимание на това, че тук футболът е на такова ниско ниво, че не знам какво трябва да стане, за да се оправи. А се гледа кой с кого е излизал, какво е правил. Но донякъде е и нормално. Ние трябва да свикнем с тези неща. Аз съм свикнал и не обръщам внимание,. Понякога даже ми е смешно и се забавлявам какво е писано за мен.

- Къде се крие разковничето и какъв е проблемът на футбола ни?
- Основното, което не е тайна, е че не се обръща внимание на децата. Онзи ден имахме пресконференция с Теди Джорджо, който е президент на Локо (Дряново) и прави страхотен детски турнир. Можем само да го поздравим за това, което прави и хората, които са като него. Те работят с цялата си душа, за да създадат в младите футболисти характери и хора, които с това да си изкарват хляба и да са горди. Много малко хора като него го правят. Той даже не го прави за пари. А повечето от другите гледат само как да вземат парите, вместо да дават. Затова сме на това дередже и затова все по-лош и по-лош става футболът в България.

- Развалят ли парите и славата? А и интернет, телефони, социални мрежи...
- Да. Наскоро си говорих с мой приятел точно по тази тема. Телефоните убиха всичко. Вече не можеш да видиш в градинките и по улиците някой да играе футбол. Всички са по социалните мрежи, телефоните, компютрите. Това преди го нямаше. Ние по-цял ден бяхме навън и играехме, а сега ги интересува съвсем друго. Това е голям проблем, но трябва родителите сами да се намесят и замислят как да възпитават децата. Този проблем не е само в България, има го навсякъде.

- Един от отборите, които дават път на млади футболисти, е Славия, от където започна и ти. Наскоро излязоха коментари на президента на клуба Венци Стефанов по твой адрес. Няма ли я вече вашата дружба?
- Аз с Венци никога не съм се карал и не знам откъде му хрумна това. Не знам защо трябва да се говори пред камери и медии. Ако има да ми казва нещо, нека дойде и да ми го каже в лицето. Аз винаги ще го приема и ще му отговоря, ако трябва. Но е несериозно да се говори чрез медиите. Не сме се чували с него след това изказване и не сме си говорили. Аз Венци винаги ще го уважавам и няма да кажа нищо против него. Той ми подаде ръка и ми даде път във футбола, и е от малкото хора, които уважавам в България.

- Какво се случва между теб и Есмер. На много хора им направи впечатление, че тя е изтрила всички снимки с теб в социалните мрежи...
- Щом е изтрила снимките, явно вече не съм ѝ толкова симпатичен. Това са си наши работи. Всеки си има проблеми, ние също. Ако не се решат, значи така е трябвало да стане. Ще видим. Живи и здрави да сме. Всеки проблем е  сериозен, щом е проблем. Това не е най-важното. Най-важното са децата. Няма значение с кой съм аз, а е важно да са живи и здрави децата, да не се чувстват лишени от родителска любов.

- Ти имаш много прякори, кой ти е любимият?
- Не обичам прякорите и не съм се чувствал добре, когато примерно ми кажат Джизъса. Исус е един и не трябва никой да се сравнява с него. Но така са излезли тези прякори. Предпочитам да не ме наричат с прякори, а с името ми. За това обаче всеки си преценява.

- Благо, какво искаше да напишеш на Колизеума в Рим?
- Тогава тук в България излезе, че едва ли не аз съм някакъв престъпник. Не съм писал нищо. Бях в компания с руснаци и се застъпих за тях. Защото знаете какви са санкциите за Русия, а аз съм европеец и казах, че аз съм го писал. А то излезе така, че едва ли не съм най-големият престъпник. Разбра се в Италия, че съм футболист. Написаха го там, после в Русия, а накрая и тук го преписаха. И така се почна. А нищо такова не е имало въобще. Не съм арестуван въобще. Искаха да ни налагат глоба, но после не я наложиха. Просто се оказа, че нещата не са така, както в България се пишеше.

- Какви хора срещна повече в живота - приятели или предатели?
- Приятелите са много малко, а предатели много. Затова съм ограничил много контактите си в България. Почти с никой не се чувам, само с най-близките ми хора и семейството. Много малко са приятелите, които са ми верни, които са доказали, че са такива. Имам много "приятели", които вече даже не ги знам къде са и какво правят. Защото разбрах какви хора са всъщност.

- Във футбола ли са ти най-близките приятели?
- Не. Естествено, че имам и близки приятели футболисти, но те се броят на пръстите на едната ръка.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ