Дилян Колев е български футболист, живеещ от няколко години със семейството си в Исландия. Рита за местен аматьорски клуб заедно с още трима сънародници, има добра работа и не мисли за прибиране в родината. Родом е от град Бяла, Русенско.
В интервюто, което даде за БЛИЦ, 31-годишният Колев разказа каква е обстановката във вулканичната страна по време на пандемията с коронавируса, върлуващ в цял свят:
- Диляне, каква е ситуацията в Исландия и има ли паника заради коронавируса, върлуващ в цял свят?
- При нас нещата са добре. Няма истерия като в България и други държави. В Исландия хората са навън, не са се затворили по домовете и да не излизат никъде. Всички ходим на работа. Няма паника заради коронавируса.
- Не е ли въведено извънредно положение като у нас?
- Не, но има ограничения, които бяха наложени от властите. От миналата седмица учениците преминаха към дистанционно обучение. Детските градини са с намалено време. Знам това, защото синът ни Матия ходи на детска. Тук ресторантите и заведения работят, не са затворени като в България.
Исландия, която е с население 360 хиляди жители, вече е на първо място в света по масовост на тестовите изследвания. Всеки ден се тестват над 1500 човека, независимо дали имат симптоми на опасната зараза или не. Иначе заразените до момента в Исландия са около 1300.
- Със съпругата ти тествахте ли се за COVID-19?
- Не. Ние живеем много далеч от другите. В малкото градче Вопнафьордур сме, което е в североизточната част на острова. Столицата Рейкявик, например, е чак на противоположния край - на повече от 600 км от нас. Градчето ни е с население едва 700 жители, тук няма болни, няма хора под карантина. Затвориха единствено кафенетата и фризьорските салони, всичко друго работи. Разбира се, затвориха и стадионите и спортните зали, така че всички спортуваме навън.
Когато влизаш да пазаруваш в супермаркета, дезинфекцират ръцете ти. В работата ми, например, когато сме в почивка, нямаме право да стоим повече от двама човека на една маса. Това са част от мерките, които се взеха в Исландия. Тук няма вечерен час. Властите разпоредиха да не се събират повече от 100 човека на едно място. Но нас това не ни касае, тъй като градчето ни е малко.
Winbet - победата е емоция! (18+)
- От колко години живеете в Исландия?
- Вече повече от пет. От 2015 г. сме тук. Първоначално пристигнах сам, по-късно дойде и жена ми, която е черногорка. Установихме се и не мислим за прибиране в България. Но все пак никога не казвай никога.
- Какви са условията за живот на вулканичния остров и как се прехранвате?
- О, тук е страхотно. Животът е много спокоен, добре сме. Озовах се в Исландия благодарение на футбола. Играх в няколко местни отбора, сега съм в аматьорския клуб от градчето ни - Вапнафьордур. Не разчитам само на парите от футбола. С жена ми работим в рибената фабрика, която осигурява прехрана на почти всички семейства в града ни. Доволен съм, че така стана - по-добре да работя в Исландия и да ритам за удоволствие, отколкото да играя футбол в България за далеч по-малко пари, които дори не зная дали ще получа. У нас съм се нагледал на всичко. А най-интересното е, че отборите, в които играх, след мен фалираха или изпадаха в по-долна дивизия.
- Доста интересен факт. Би ли ги изредил?
- Бях в Литекс, който сега съществува под друга форма. Локомотив (Мездра), Ком-Миньор (Берковица) и Сливен също фалираха. Чавдар (Бяла Слатина) и те. Черногорските ми отбори Костулени и Челик (Никшич) също фалираха. Челик даже вече не съществува. Локомотив (София) също мина през фалит. Младост (Подгорица) пък сега съществува под друго име. КФ Фятлабигд изпадна след мен в по-долна дивизия. Играх и в Лейкнир Фаскурдсьордур - само 2 мача за Купата на Лигата, след което изпаднаха. Бях и в Бенковски (Бяла), който после изпадна от "Б" група. От почти всички изредени отбори имах да получавам пари. Клубовете, които не ми дължат нищо, все още съществуват - Бенковски (Бяла) и Лейкнир, така че има Господ...
- В Исландия те последваха още наши футболисти нали?
- Да, аз повлякох крак. В един отбор сме с Тошко Христов, Живко Динев и Георги Каранейчев. Всички са доволни, добре ни е тук. Даже още българи идват, за да работят. Миналото лято пристигнаха общо 15 наши сънародници за сезонна работа.
- Очевидно е добро заплащането?
- О, да. По-добре са нещата в сравнение с България. Конкретни суми не бих назовавал. Тук заплатите варират. Плащат ти толкова колкото заработиш. Работиш повече - получаваш повече. С жена ми сме доволни от парите, които изкарваме. Още познати искат да идват тук. Един приятел, който е учител в България, също ме накара да му търся работа. Иска докато са ваканция да дойде за два месеца и да изкара пари. Доста хора ме разпитват. В България вече се знае, че в Исландия се плащат добри пари.
- Студени хора ли са исландците?
- В някои отношения - да, но винаги биха ти помогнали. Определено обаче не са хора за маса. Доста позитивни са, но не са купонджии като нас. Добре че са другите българи тук, за да се събираме от време на време.
- Местните интересуват ли се за България, разпитват ли те?
- Да, обяснявам им от време на време. Трима българи работим в рибната фабрика, понякога ни питат за родината ни.
- Как се разбирате с местните, научи ли исландския език?
- Горе-долу се оправям. Комуникацията ни с местните е добра. 
- Спомняш ли си първото нещо, което научи на исландски?
- Да: "так фирир" - "благодаря".
- След като залите са затворени спортуваш ли? Как поддържаш форма?
- Да, всеки ден тичам на въздух. Тук всички спортуват. Залите обаче определено липсват на хората, тъй като са свикнали постоянно да играят на закрито и да тренират, най-вече бадминтон и хандбал. Но местните не са мрънкалници, свикнали са на по-суров живот. Стискат зъби, разумни са и не спират да работят. Защото в противен случай икономиката ще се срине.
- Кога ще има футбол в Исландия?
- Първенството тук започва в края на април, началото на май. Сега обаче ще се забави заради коронавируса. Планирано е да започне на 15 май. Отборите са разпуснати и им беше наредено да не водят тренировъчен процес. Два от клубовете от елита обаче си позволиха да нарушат забраната и сега ще ги накажат. Тренирали са скришом, но са ги разкрили. Конкурентни отбори са ги издали на местната федерация и сега ще решават какво да ги правят.
- От кога не сте се прибирали в България?
- Бяхме си за Нова година. За момента не мога да кажа кога пак ще се приберем.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
