Българският полузащитник Самир Аясс, който спечели Купата на България с ЦСКА през 2016 година, в момента е част от индонезийския Персираджа. 29-годишният халф е продукт на школата на "армейците", игра още в Любимец, Берое, Дунав (Русе) и др.
От 2017 г. е национал на Ливан. Бащата на Самир е ливанец, а майка му е българка. Футболис
тът игра с голям успех в родината на татко си, където с екипа на Ал-Ахед спечели по два пъти шампионската титла, Купата на Ливан и Суперкупата на страната. Аясс даде интервю за БЛИЦ, в което разказа за ситуацията с коронавируса в Индонезия, както и говори за гостуването в Северна Корея с националния отбор на Ливан.
- Сами, здравей! Как си и къде те откриваме?
- На остров Бали съм, почивам си тук.
- Доста хора биха ти завидели в момента...
- Да, добре ми е тук. Предпочетох да остана в Индонезия, докато се поднови футбола. Надявам се да е по-скоро. Просто няма смисъл да се прибирам до София и после пак да се връщам насам. Пътят не е никак малко - на 10 хиляди километра съм от България.
- Отборът ти Персираджа обаче не е от Бали, как се озова на острова?
- Да, клубът ми е от град Банда Ачех, който е далеч от Бали. С един от съотборниците ми - англичанин, решихме да дойдем тук. Той също не се прибра в Англия, предпочетохме да останем в Индонезия и да чакаме подновяването на футбола. На Бали няма много случаи на коронавирус, по-спокойно е, чувствам се добре. Вече почти месец съм тук. Със съотборника ми избягахме от Банда Ачех, там има заразени. Най-много случаи на COVID-19 има в столицата Джакарта. Тук в Бали има всички условия за всеки спортист. Тренираме, тичаме на плажа, идеално е.
- Всеки футболист би мечтал за подготвителен лагер като твоя - на екзотичния остров Бали.
- Така предпочетохме със съотборника ми. Чак лагер... по-точно казано е активна почивка.
1000 лв. Нов начален Онлайн Казино Бонус от efbet
- Мерките явно не са толкова затегнати, щом излизате да бягате на открито?
- Да, не са като в България. Тук дори работят ресторантите и кафенетата. Единствено някои плажове са затворени, за да се избегне събирането на много хора на едно място. Но определено няма много хора, не е както обикновено. 
- Сигурно и българи няма край теб?
- Единствено едно момче срещнах. Оказа се, че работи в едно от кафенетата тук в Бали. Останах приятно изненадан, виждаме се.
- Върлуващият в цял свят коронавирус плаши ли те?
- Не се плаша. Следя новините, гледам, чета, но не мисля, че този вирус е толкова страшен. Хора умират от СПИН, от катастрофи... коронавирусът е нормално заболяване. Даже двама футболисти от нашата лига бяха заразени и оздравяха. Да, използвам маска, пазя се, но не се притеснявам за здравето си.
- Как се стигне до заминаването ти за Индонезия?
- От февруари съм тук. Един мениджър ми се обади и ми съобщи за офертата на Персираджа. Предложението беше много добро и го приех. Бях решил да се върна в Ливан и отново да играя за Ал-Ахед, но преди пандемията с коронавируса имаше гражданска война. Хората излязоха на улицата, настоявайки за свалянето на правителството и футболното първенство не можа да започне. Доволен съм, че заиграх в Индонезия. Лигата не е слаба. И тук играят доста чужденци, включително бразилци и англичани. Работи се професионално, заплащането е в пъти по-добро от отборите, в които съм бил в България. У нас дори в някои клубове играех без пари, но пак го правех с огромно желание, тъй като футболът е моята любов.
На мачовете ни в Индонезия идват по 40 хиляди зрители. Прекъсването на първенството тук дойде след третия кръг. Представихме се много добре, записвайки победа и две равенства. А стартът ни беше труден, играхме с водещите отбори. Моят клуб е новак в елита, но целите са високи. Събрани сме добри играчи и съм сигурен, че няма да имаме проблем с оставането в местната лига.
- Досега играл ли си пред по-пълни трибуни?
- Да, с националния отбор на Ливан гостувахме на Австралия за бенефиса на Тим Кейхил. Приятелският мач се игра пред 70 хиляди. Иначе на финала с ЦСКА срещу Монтана също беше пълен стадион "Васил Левски". Това са все незабравими мигове.
- Кои са най-паметните ти мигове във футбола до момента?
- Безспорно това е спечелената Купа на България с ЦСКА. Беше мечта, която
се сбъдна. Бяхме във "В" група, страхотен отбор с треньор Ицо Янев. Сътворихме голям подвиг, спечелвайки трофея. И в Ливан имах големи успехи. Ал-Ахед е нещо като Лудогорец. Собственикът е много богат, амбициозен човек е и събра най-добрите футболисти. Седем-осем от играчите са национали на Ливан. Спечелих по два пъти шампионската титла, Купата на страната и Суперкупата. Знаете, че с Марто Тошев играхме заедно. Имахме много силен период. Той също се представи на висота, с головете си помогна за успехите. Сигурен съм, че някой ден отново ще играя в Ал-Ахед. Бейрут много ми харесва, знаете, че съм наполовина ливанец, имам доста приятели там. В Ливан интересното е, че завърна ли се там, нямам право да играя в друг отбор, освен ако той не плати на предишния клуб, в който съм бил. Дори и да съм свободен агент и да пристигна от първенство на друга държава, пак нямам право да подписвам, с който отбор искам.
- Със силните игри за Ал-Ахед стигна до националния отбор на Ливан. Сигурно имаш интересни случки, би ли разказал някои от тях?
- О, да, със сигурност ще ви бъде интересно да разкажа за мачовете ни със Северна Корея. От три години съм постоянно в националния отбор на Ливан, треньорът е румънец, разчита на мен. Вече имам няколко мача срещу Северна Корея. В една от квалификациите в Ливан ги победихме с 5:0 - октомври 2017 година, вкарах им и гол. Миналата година спечелихме домакинството срещу тях с 4:1, след което обаче при гостуването в Пхенян беше страшно. Лидерът им Ким Чен Ун ги беше надъхал толкова много, че ни победиха с 2:0. Изумиха ни със силна игра, но те са така - когато играят пред тяхна публика са силни, а навън са много слаби. Ким Чен Ун беше задължил целия град да бъдат на стадиона, всички бяха облечени в бяло и викаха през цялото време, създавайки доста шумна обстановка.
Ние пътувахме 25 часа от Бейрут до Пхенян, бяхме изморени, а и играхме на изкуствен терен. Обстановката беше доста потискаща - около нас постоянно обикаляха войници с автомати. Бяхме отседнали в един старовремски хотел, но то там всички са такива. А на телевизора имаше само два канала, като и по двата говореше Ким Чен Ун. Излъчваха някакви негови речи. Определено гостуванията ми в Северна Корея са запомнящи.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
