Треньорът Боб Брaдли даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по TV+, в което сподели интересни истории от съвместния си престой с Христо Стоичков в Чикаго Файър и разказа за славната си кариера.

- Г-н Брадли, радваме се че дойдохте в София за големия мач на Христо Стоичков. Той беше и ваш футболист, как бихте го описали?
- Един голям победител. Играеше с огромна страст. Правеше всеки свой отбор по-силен. За Христо беше немислимо да не спечели мача.

- Ядосвал ли ви е?
- Имало е моменти, когато сме се предизвиквали взаимно. Но никога не съм му позволявал да прави, каквото си иска. Тази строгост и нашите отношения като цяло ни направиха много близки в живота.

- Ще ни разкажете ли някоя ситуация с него?
- Един път се скара много на нашия домакин в Чикаго Файър. А той беше младо момче и се стресна. Тогава много му се развиках и му казах, че няма право да се държи по подобен начин. Христо също се озъби. Аз обаче бях безкрайно твърд и не позволих да се кара на момчето. Разпоредих да се държи подобаващо и нещата се оправиха.

- Как дойде идеята да привлечете Стоичков в Чикаго Файър?
- По това време бяхме много добър отбор. Но ни трябваше нещо специално, за да се изкачим на друго ниво. Това беше Христо. За първи път го видях на тренировка на националния отбор на България по време на световното първенство в Щатите. Много ми допадна и започнах да го следя. Не съм мислил, че някога ще е мой футболист. Тогава обаче се откри възможност и атакувахме с оферта.

- Държеше ли се Стоичков като суперзвезда, като носител на "Златната топка"?
- На всяка тренировка Стоичков се стремеше да помага на младите футболисти в "Чикаго Файър". С поведението си, със старанието си. Да, Христо е много голямо име във футбола. Извоювал го е с отношението си към играта, към тренировките. Дори когато стана треньор, знам, че обичаше да работи с млади момчета. Винаги се е старал да помага, да бъде пример.

- Помните ли първата си среща с Христо?
- Да.

- Какво се случи на нея?
- Говорихме за футбол, за Барселона, за Чикаго Файър. От този ден между нас стартира приятелството, което виждате и до днес.

- Как го запазихте толкова дълго, след като отдавна не работите заедно?
- В Чикаго Файър отношенията ни станаха близки. Имахме цел да печелим непрекъснато. Аз бях треньорът, той беше звездата. Ние трябваше да сме лидери и примери. Когато си честен с Христо, той никога не го забравя. Затова за мен бе специален ден да бъда на неговия юбилеен мач, да бъда за първи път в България. Цял живот ще поддържаме връзката си.

- Американската Мейджърлига започна да привлича все повече световни звезди. Има ли шанс един ден да стигне нивото на силните европейски първенства?
- Със сигурност ще мине доста време за достигането на тази амбициозна цел. Но при всички положения нивото се покачва с всяка година. Стоичков беше един от първите, които дойдоха, за да покажат нашия сокър на света. Сега имаме Джовинко, Кака, Пирло и още много големи звезди, които карат хората да се запалват по футбола в Щатите.

- Как децата в САЩ успяват да се запалят по сокъра вместо по американския футбол, хокея или баскетбола?
- Сокърът вече е навсякъде в нашата страна. Играе се по улиците, има игрища навсякъде. Всеки град има свой отбор. Всички мачове от Мейджърлигата се предават пряко по телевизията. Националният тим също се развива добре и става все по-силен. Футболните хора са си поставили за цел сокърът да стане национален спорт.

- Доколко помагат визитите на най-големите европейски отбори през лятото за приятелски мачове и турнири?
- Със сигурност помагат, да.

- На мача Реал - Манчестър Юнайтед имаше над 100 000 зрители в Мичиган.
- Да, това са наистина специални отбори и хората искат да ги видят. Сокърът в Щатите расте във всички аспекти. Мейджърлигата, националния отбор, рекламите. Появяват се нови и нови академии. Там има качествени треньори и съответно формират добри играчи. Подобрението е на всички нива.

- Каква е средната посещаемост?
- Различно е. Зависи от града и отбора. Например на мачовете в Сиатъл ходят винаги над 40 000 зрители. Някои стадиони са по-малки и съответно по-малко се пълнят. Но интересът видимо се покачва с всяка година.

- Стивън Джерард, Андреа Пирло, Кака - каква роля играят за това положително развитие?
- Влиянието им е същото, както на Христо Стоичков или Лубош Кубик преди години. Те идват, знаейки, че не са на почивка. И че трябва да правят нещата сериозно. Да накарат хората да видят как работи футболът. Ако такива звезди идваха с грешни представи, би било трагедия. Затова трябва много точно да се избират точните хора с точния манталитет.

- Днешните звезди сериозни ли са?
- Повечето, но не всички. Клубът трябва да си свърши работата, преди да финализира трансфера. Да говори с футболиста, да му обясни каква отговорност носи. Тогава работата се получава.

- Американската баскетболна лига е най-силна в света. Много отбори от НБА идват на турнета в Европа. Смятате ли, че евентуални визити на американските футболни тимове биха увеличили интереса?
- Добра идея е. Баскетболът е глобален спорт. Отборите от НБА пътуват, за да засилват интереса. Днешните футболни тимове имат немалко звезди и биха могли да пътуват по света и по този начин па покажат колко много сокърът се е развил в Щатите.

- Да поговорим малко и за вас. Финалът в турнира за Купата на конфедерациите през 2009 година ли е най-големият ви успех?
- Да стигнем до него бе специален момент за мен. На полуфинала в Блумфонтен победихме европейския шампион Испания, един страхотен отбор. Година по-късно на световното в Южна Африка спечелихме групата, въпреки че в нея беше Англия. Смятам, че по мое време националният отбор на Щатите имаше добър отбор и впечатляващи резултати.

- Можехте ли да победите Бразилия на финала през 2009 година?
- Да, разбира се, че можехме. След края на първото полувреме водихме с 2:0. Но бразилците вкараха много бързо след почивката. Освен това мачът с Испания ни обезкърви. Майкъл Брадли получи червен картон заради едно твърдо влизане. Шави Алонсо падна на земята по-артистично, не му правеше чест. А на финала Майкъл определено ни липсваше много.

- Ядосахте ли се на сина си?
- Бях ядосан и на него, и на съдията. Защото тази ситуация беше в 88-ата минута, когато мачът реално беше приключил. Не съм сигурен, че за други отбори ще се даде червен картон в този момент. Доста се борихме на финала, но през второто полувреме Бразилия наистина беше по-силният тим и спечели с 3:2.

- Кога ще дойде моментът националният отбор на САЩ да участва в голям финал? Досега тимът е спечелил камо КОНКАКАФ Голд къп. Но не може да пробие до финала на Копа Америка или мондиала.
- Моментът може да дойде по всяко време. Както стана през 2009 година. Нашият отбор винаги се стреми да играе класен футбол и да направи нещо специално.

- Какво очаквате от юбилейната Копа Америка, на която САЩ е домакин?
- Ще бъде един великолепен и напрегнат турнир. Ако ме питате кой отбор най-много ми харесва, ще избера за фаворит Аржентина.

- В Египет футболните фенове ви боготворят. Как така се съгласихте да останете треньор на националния отбор, когато революцията вървеше с пълна сила? Не се ли страхувахте?
- Не. И аз, и жена ми, се чувствахме сигурни в Египет. Ние бяхме там на работа. Когато се отнасяш добре с египтяните, те винаги го оценяват. Обичах моите футболисти. С повечето от тях и до днес говорим по телефона. Горд съм, когато гледам Мохамед Салах и Мохамед Елмени да играят на високо ниво в големи европейски отбори.

- Днес бихте ли се съгласили отново да работите в арабска страна след всички неща, които се случват по света?
- Получих безценен опит в Египет. Обичам държавата, обичам хората. Обичам страстта им към футбола. Това е отговора ми.

- Колко пъти посетихте пирамидите? Чувствахте ли се като американски фараон?
- Много пъти съм ги виждал. Всеки път, когато са идвали приятели на гости, съм ги водил там. С моята жена искахме да изучим нравите и обичаите на Египет. За нас беше важно да живеем в Кайро, а не на друго място и да пътувам само за лагери и мачове. Исках да стана близък с народа. Така създадох много приятелства. До ден-днешен мисля само най-доброто за Египет.

- Вие сте първият американски треньор, който работи в Европа. Как решихте да отидете в норвежкия „Стабек“?
- Когато приключих ангажиментите си в Египет, имах амбиция да отиде в европейския футбол. „Стабек“ е малък клуб, но голямо предизвикателство. Много хора ми говориха, че няма да получа никакъв шанс за добра изява и че не трябва да ходя.

- Не беше ли „културен шок“ за вас да смените Египет с Норвегия? Абсолютно различни държави.
- Голяма промяна е наистина - от Кайро в Осло. Това, което не се променя, е отношението към работата, към футболистите, към страстта ми да направя добър отбор. Наслаждавах се на предизвикателството. Радвах се, че хората ме познават. Аз бях разучил добре моите футболисти и заедно искахме да направим нещо специално.

- Вече шест месеца сте във френския "Льо Авър". Как ви се струва работата във втора френска лига?
- Изключително трудно е да започнеш работа по средата на сезона. Времето никога не ти стига, трябва спешно да променяш неща. Аз все още съм разочарован, защото не ни стигна един гол, за да влезем в Лига 1. В последния мач спечелихме с 5:0, а "Ланс" би "Мец" с 1:0. Ако бяхме победили с 6:0, успявахме. Разочарованието беше голямо, но продължавам да работя, за да станем по-добър отбор.

- Значи оставате във Франция и през новия сезон?
- Да, ще направя още по-добър отбор.

- Кой турнир предпочитате да гледате - Копа Сентенарио или европейското първенство? На кое ще бъдете?
- Ще гледам и двете. Първоначално ще прекарам малко време в Щатите, а след това се връщам във Франция.

- Кои са фаворитите? Посочихте Аржентина за Копа Сентенарио.
- Да, казах ви за Аржентина. Иначе всички са много въодушевени какво ще покаже френският отбор. Там е генериран изключително много талант. Въпросът е дали младите момчета ще се справят с напрежението. Франция е доста интересен отбор.

- Христо е ваш голям приятел. Но какви други спомени имате от българския футбол?
- Спомените ми се връщат назад в 1994 година. По това време аз бях треньор в университета в Принстън. Българският тим тренираше при нас. Водих на заниманията моят син Майкъл, който беше съвсем малък. Гледахме вашите тренировки. Освен Христо много харесвах и Красимир Балъков, както и целият отбор. Радвам се, че няколко години по-късно имах шанса и честта да работя заедно със Стоичков.

- Коя е най-паметната ви победа във футбола?
- Мисля, че е тази над Испания, за която говорихме. Чест е да победиш отбора, който е на първо място в световната ранглиста, нали? Нашият отбор постигна наистина паметен резултат. Между 2008 и 2012 година изиграхме много силни мачове. Най-специалният обаче е в Блумфонтен и никога няма да го забравя.

- С кой футболист ви е било най-приятно да работите?
- Труден въпрос... Досега говорихме много за Христо и няма да се учудите, ако го назова него. Но ще добавя Петер Новак, Лубош Кубик от времето в "Чикаго Файър". По-късно имах шанса да бъда треньор на Юри Джоркаеф. В Египет тренирах Мохамед Салах, който е фантастично момче. Също Мохамед Елмени. Няма да пропусна и моя син Майкъл, който също бе изключителен футболист. Имам много специални моменти с моите футболисти. Когато си треньор, трябва да създаваш отношения. А целта е да направиш играчите си по-добри. И когаго се отнасят правилно към всичко това, те го оценяват.

- Последен въпрос. Да очакваме ли повече американски треньори в Европа?
- Надявам се. Имаме добри млади треньори. Същото е като с футболистите. Те искат да се развиват в Европа и ще вървят напред.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV +