Борислав Борисов спечели анкетата на БЛИЦ за най-добър футболен тв коментатор. Той събра 820 точки. На второ и трето място са неговите колеги от “Диема” Ивайло Даскалов (775) и Георги Драгоев (770). (ВИЖТЕ КЛАСАЦИЯТА – ТУК). 36-годишният журналист получи плакет под формата на щит и даде интервю за нашите читатели.

 

-Не съм решавал, така се получи. Това не е било детската ми мечта. Журналист станах случайно на 22 години, след като спрях с футбола. На следващия ден имах възможността да започна да се уча в спортната редакция на вестник “Дума”, без да влагам голям смисъл в работата си. След като впоследствие отидох в БНТ, осъзнах, че така човек получава възможност да се развива по естествен път.

 

-Къде си играл футбол?

-Като много малък започнах в школата на ЦСКА, но нямам сериозни участия там. На 13 години преминах в софийския клуб Искър, рано започнах при мъжете. На 17 години бях на проби в Хебър в “А” група и осъзнах, че това с футбола не е игра, а сериозна професия. Бях шокиран. Промених начина, по който гледам на играта. Оттам заминах за Дунав (Русе), играх половин сезон в “Б” група, но отборът изпадна. После влязох в казармата и играх за военния отбор Армееец (Сф). Накрая бях на проби в “Левски” (Кюстендил). Там реших, че българския футбол не е това, което искам за професия. Смятах, че никога повече няма да се занимавам с него, а той стана ми стана професия, макар и по друг начин. Оказа се, че едно трудно решение носи прекрасни неща за цял живот. Маниак съм и ако не мога да правя нещо, така както искам, го оставям. Не мога да бъда посредствен в нещата.

 

-Да. Първият мач, на които бях коментатор, е финалът за купата на УЕФА между Арсенал и Галатасарай по БНТ през 2000 година. Веселин Василев, с когото работим и сега в “Диема”, ме покани и коментирахме заедно. Не е най-доброто ми постижение, но беше добро каляване, защото любимият ми отбор преживя разочарование.

 

-Сещам се за един мач между Ливърпул и Арсенал, който завърши 4:4. Без да искам счупих стената в апаратната. Арсенал водеше с 4:3 до последните минути, но Ливърпул изравни в добавеното време. Аз не можех с глас да изразя личното си усещане, а в случая бях разочарован. Извиках при гола, но с крак ритнах стената, която не беше масивна и на нея зейна лека дупка.  Имам още много силни моменти, като един от тях беше на европейското първенство през 2008 година в Австрия и Швейцария. Хърватия победи Германия с 2:1 на рождения ми ден и беше много емоционално, а коментарът му се получи наистина добре. Помня почти всеки мач, който съм коментирал.

 

-Не. Аз съм привърженик на идеята, че в спорта, когато някой сяда зад микрофона и има позиция, е хубаво да я сподели, аргументирайки се. Ако пристрастията пречат на правилната позиция, са проблем. Казах публично, че съм фен на Арсенал, но това не ми пречи, когато коментирам, да критикувам отбора. Не е нужно пристрастията да се крият. Важно е човек да е честен със зрителите.

 

-Много. За всеки телевизионен журналист това е ежедневие. Има гафове, които не се виждат и стават виц в редакциите. Преди години по невнимание обявих, че Манчестър Сити ще играе в Европа благодарение на феърплей класацията. В бързината на ефира съм гледал класацията за картони. Манчестър Сити бе първо място и друг отбор игра в Европа с тази квота.  Първия си сериозен фал направих в БНТ. Тогава давахме Шампионската лига и се наложи късно вечерта да коментирам репортаж от мач на Валенсия. През всичките 8 минути наричах Гайска Мендиета Гайка.

 

-Коментирал съм всички мачове между отбори, които за мен са нещо важно, почти всички английски отбори. Може би искам, и дай Боже ми престои, да коментирам финал на световното, в който Англия спечели титлата. След такъв двубой, както казват хората, мога да спра.

 

-Най-голямото изпитание за нас са скучните мачове. Има две причини за това. Първо,  трябва да накараш хората да гледат този мач, въпреки това, което виждат. Второ, трябва да обясняваш, че там на терена все пак се случва нещо. Длъжен си да намериш тънката граница, да форсираш мача и да не изглеждаш комично. Футболният коментатор може даде добавена стойност на един мач, но тя да не е много повече от стойността на данъка, ако може да направя това сравнение.

 

-Зависи от конкретния мач. Смесицата от всичко - това е рецептата, но има моменти, когато нещата на терена са по-важни от всичко, което може да разкажеш. Има моменти в мача, в които зрителите се нуждаят да чуят нещо различно. Въпросът е да поднесеш и едното, и другото и да държиш зрителя прикован за коментара.

 

-Нищо не мога да им кажа... Аз имам своя гледна точка, но не се засягам, когато ме критикуват. Напротив – критиката е полезна..

 

-Каква е твоята тройка за най-добър коментатор?

-Труден въпрос, на който не искам да отговоря. Всеки човек, застанал зад микрофон, е свършил нещо много важно, стигайки дотам, и трябва да получи уважение. На 36 години съм и не смятам, че съм достигнал момента, за да правя подобни оценки и да определям кой е номер 1. Имах шанса да се запозная с Николай Колев-Мичмана, лека му пръст. Едва когато стигна неговия опит, ще мога да погледна назад и да дам оценка на моите колеги. Защото няма нищо по-ценно от житейския и от големия професионален опит.