Легендарният ляв бек на Арсенал Найджъл Уинтърбърн даде ексклузивно интервю за БЛИЦ СПОРТ, което беше осъществено с невероятната помощ на приятеля на звездите Кирил Евтимов, известен като Човека в кадър. 55-годишният бивш английски национал се впусна в спомени за 30-годишнината от знаменития мач срещу Ливърпул (2:0) на „Анфилд“ през 1989 година, когато „артилеристите“ стават шампиони в последната секунда. Уинтърбърн беше откровен и че не познава нито един от настоящите български национали, въпреки че след няколко месеца предстоят две срещи между България и Англия в квалификациите за Евро 2020.

- Изминаха повече от 15 години откакто прекратихте кариерата си. Как се чувствате като футболен пенсионер и с какво запълвате времето си?
- Да, имах наистина продължителна кариера и играх с много изключителни футболисти. Винаги съм знаел, че един ден това ще приключи и трябва да съм подготвен за нещата от истинския живот. Опитвам се да се наслаждавам на моментите и да съм зает колкото се може повече с футбола и да съм близо до спорта. Приключих кариерата си през 2003 година след три години в Уест Хям, а сега е 2019 г. Невероятно е колко бързо минава времето.

- Имахте кратък опит като асистент треньор в Блекбърн, но защо не продължихте в тази професия?
- Когато прекратих кариерата си, имах няколко идеи да продължа работа във футбола, особено в работата със защитата, където имам много добри познания. Получих от Блекбърн възможността да бъда треньор на отбраната и опитах да наложа възгледите, които придобих при работата си с Джордж Греъм, относно защитната част от играта. Имам предвид, че това не е само задължение на четиримата защитници, но и зависи от връзката с полузащитата. Пол Инс беше мениджър на отбора, но не получи достатъчно време. Беше уволнен. Дойде Сам Алардайс, който имаше достатъчно опит и очевидно не се нуждаеше от услугите ми. Тогава сякаш разбрах, че работата като треньор на защитата няма да ми даде достатъчно възможности да продължа в треньорската професия. Затова предпочетох да потърся развитие в друга насока. Не мога да кажа, че съм разочарован от това развитие, тъй като бързо разбрах, че трудно ще успея да работя като треньор на защитата или поне не в аспекта, както аз го разбирам.

- Нека се върнем преди около 35 години, когато имаше няколко добри сезона в Уимбълдън. Това е много популярен отбор по света заради Вини Джоунс и Лудата банда. Тази известност идва след вашето напускане, но имаше ли Уимбълдън духа на Луда банда, когато вие играехте за отбора?
- Мисля, че терминът Лудата банда се появи, след като Уимбълдън победи Ливърпул на финала на ФА Къп (б.р. - 1988 година), но това беше в годината, след като преминах в Арсенал. Този дух обаче витаеше доста дълго. Ако погледнете начина, по който беше формиран отборът под ръководството на Дейв Басет - това бяха играчи, оказали се ненужни в своите отбори, но той им гласува доверие и създаде фантастичен колектив. Трудно е да се повярва, но Уимбълдън не беше като стандартните футболни клубове от настоящата гледна точка. Три сезона тренирахме с армейските тимове. Нямахме хубава база, след първата тренировка за деня се прибирахме по домовете си, за да се изкъпем, и след това се връщахме за второто занимание. Днес звучи шокиращо, но си беше така. Сами си купувахме футболните обувки. Ходехме на базата на Нортхямптън, до която имаше голям паркинг, а шофьорите на много камиони спираха до нас да се хранят и пият чай, а през това време гледаха тренировките ни. Беше много странно. Трудно някой би казал, че сме футболен отбор, а само група момчета, които играят заедно и искат да видят колко далеч могат да стигнат. Въпреки това за мен беше чест да бъда част от този клуб. След като се присъединих към Уимбълдън, успяхме да се изкачим от старата Трета дивизия до старата Първа дивизия, която тогава беше елита на Англия, но сега е известна като Чемпиъншип. Направихме много бърз прогрес и през това време поуплашихме доста отбори с нашите качества, отдаденост, борбеност и отборен дух.

- Изминаха 30 години от знаменития мач срещу Ливърпул от последния мач на сезон 1988/89, когато Арсенал драматично победи с 2:0 и стана шампион. Вие играете 90 минути в този мач, какви са спомените ви от двубоя, в който правите асистенцията за първия гол на Алан Смит. Какви са спомените Ви от този легендарен мач от гледна точка на дългото време, което е минало оттогава?
- Абсолютно невероятно усещане. Може да се усети, когато се минава през входа на играчите на „Емирейтс“, където отдясно има огромна снимка на Майкъл Томас как вкарва шампионския втори гол в последната минута. Всеки път, когато някой спомене този момент от 1989 година, наистина се изпълвам с гордост, че съм участвал в такъв легендарен мач. За мен лично този двубой е специален, тъй като загубихме от Лутън финала за Купата на Лигата предишната година и аз изпуснах дузпа малко преди края, а след това ни обърнаха за загубата с 2:3. Така пропуснах шанса да спечеля първия си трофей, но година след това дойде този луд успех срещу Ливърпул и станах шампион. Не вярвам, че някога това нещо ще се повтори. Имало е много напрегнати завършеци във Висшата лига, но нито един не е бил толкова драматичен. Имате право, че след моето изпълнение на фаул в началото на второто полувреме Алан Смит с глава прати топката в далечния ъгъл. След това имаше 5-10 минути забавяне, тъй като Ливърпул протестираше за засада, бутане или че топката е влязла директно след моето изпълнение, пък е бил отсъден непряк свободен удар и т.н. Съдията обаче посочи центъра, а това се оказа миг на облекчение и много важен момент за последващото развитие на мача, тъй като при втори гол щеше да имаме шанса да станем шампиони. Сега като говоря за това отново се усмихвам и преживявам тези мигове. След това дойде онзи драматичен гол на Мики Томас в края. Невъзможно е да забравиш този мач, тъй като трябваше да сме спечелили титлата няколко срещи по-рано, но пропиляхме възможностите си. След това показахме невероятна сила, увереност и мотивация да отидем на „Анфилд“ срещу един изключителен за времето си отбор и да изтръгнем победата. Как да не си спомням за този мач, въпреки че са минали толкова години.

- Имали сте много успехи през невероятната ви кариера. Този мач срещу Ливърпул ли е най-важният от всички тях?
- Да! От гледна точка на това по какъв начин спечелихме титлата и година по-рано загубихме финала за Купата на Лигата. Всеки футболист мечтае да стане шампион, но да не забравяме, че отборът, който Джордж Греъм събра, беше много силен. За мен лично това беше първи трофей и ми даде увереността да преследвам още успехи със съотборниците си през следващите сезони. Повиши се желанието ми да стана още по-добър и да спечеля всеки турнир, в който участвам. Периодът 1987-2000 г. беше магично време, в което играх за изключителен клуб и спечелих толкова много трофеи.

- Арсен Венгер сякаш тотално промени не само Арсенал, но и Висшата лига. От ваша гледна точка какво точно направи Венгер, за да промени цялото първенство?
- Всички говорят за това как Венгер е променил начина на хранене и други такива неща, но за мен най-важното бяха провежданите от него тренировки. Те бяха на много високо темпо, но в същото време играчите имаха свобода. Налагаше се много атакуващ стил. За мен това беше изключително нов опит и шанс да вникна в идеите на някой друг. Беше ми ясно, че в тези тренировки трябва постоянно да показвам какво мога да дам на отбора и въпреки че не бях сред младите играчи, трябваше да доказвам, че мога да остана още в състава. Реално идването на Венгер ми даде нов живот, тъй като разбрах по какъв начин Арсенал ще се развива и какъв футбол ще играе. Като добавим и играчите, които той доведе в клуба – Анелка, Виейра, Пти, Овермарс, а листата може да продължи много дълго. Само футболисти от световна класа! Как да не се наслаждаваш да играеш в такъв отбор. Превръщахме се в един от атакуващите отбори, които умееха добре да се организират в защита. Новите идеи се възприеха много бързо, отборът се сработи и спечелихме дубъла през 1998 г.

- Работили сте заедно със Сър Боби Робсън в националния отбор. Какъв треньор беше той? Съжалявате ли, че имате само два мача за Англия?
- Да, имам само два мача като резерва – срещу Италия (0:0) и Германия (1:2). Имам ясно спомени, че излязохме срещу два много силни отбора. Естествено, че ми се искаше да играя повече за Англия, тъй като за всеки футболист е специално да представлява страната си. За съжаление нямах този шанс. По онова време нямах особено време да си съставя мнение за Сър Боби Робсън като треньор. В годините след това, когато прекратих кариерата си и поговорих с други бивши футболисти, които са работили с него, осъзнах какъв специален човек е бил той и начина, по който се е отнасял с играчите. Всеки говори за Сър Боби Робсън като истински джентълмен и гениален треньор, които със своите идеи е успявал да мотивира всеки свой отбор да се представя на възможно най-високото си ниво.

- Да обърнем внимание на предстоящия нов сезон във Висшата лига. Какви са Вашите очаквания? Има ли Арсенал силите да се представи много по-добре, да влезе не само в Топ 4 и дори да отиде и малко по-високо?
- И аз като всеки друг, който обича Арсенал, чакам с нетърпение всеки ден, за да видя дали ще бъдат привлечени силни футболисти. Малко съм притеснен от количеството на финанси, което имаме или нямаме, за нови играчи, дали трябва да продадем футболисти. Мисля, че е правилният момент да се вземат няколко нови попълнения, за да се освежи съставът. Ще бъде интересно да видим как ще се представи Арсенал, но Висшата лига е много изискващо първенство. Това стана видно в последния сезон, когато имахме възможност да завършим в Топ 4, но в последните 6-7 мача се направиха няколко грешни крачки. Мисля, че постигането на големи цели през следващото първенство ще е трудно и отново ще се борим за място в Топ 4. За повече ще е малко трудно, тъй като Манчестър Сити и Ливърпул в момента са много напред пред останалите. Тотнъм и Манчестър Юнайтед взимат нови играчи, Челси в момента е в малък застой в това отношение, но очаквам труден сезон за Арсенал. Преди началото на сезона и изиграването на първите няколко мача обаче ще е много трудно да се правят конкретни прогнози за изхода от първенството.

- Както вероятно знаете националните отбори на България и Англия са съперници в квалификациите за Евро 2020. Предстоят два мача между двата тима – през септември на Острова и през октомври в София. Сигурно познавате бившите български национали, играли във Висшата лига, но запознат ли сте с настоящия ни отбор и знаете ли някой от футболистите, които в момента са част от тима?
- Да, времената на Стоичков и Бербатов отдавна минаха. Честен съм и признавам, че не следя международния футбол. Гледам приоритетно Висшата лига и съвсем малко германската и испанската лига. Ще трябва да се допитам до моя приятел Кирил Евтимов за информация за настоящия български отбор. Знам, че в България сигурно ще има много голям ентусиазъм преди тези мачове, но аз съм англичанин и искам Англия да спечели и двете срещи. Ако трябва да гледам мачове от различни първенства, то ще трябва да си стоя постоянно у дома, а имам и други интереси и начинания.

- В тази връзка, следите ли мачовете от европейското първенство до 21 години, но Англия отпадна в групите?
- Не съм гледал, но следях резултатите в интернет. Знам, че отидохме на шампионата като един от големите фаворити, но самото представяне е слабо и много разочароващо. Всъщност отделям по-голямо внимание на световното първенство за жени. Женският футбол прогресира много бързо и дори в Англия телевизионните рейтинги на този шампионат във Франция са изключително високи, особено за мачовете на нашия отбор. През това лято гледам повече женски футбол, отколкото другите турнири като шампионата на Африка или Копа Америка. Ако обръщам внимание на всичко, няма да мога да мръдна от дивана.

- Споделяли сте, че от време на време се събирате да ритате с приятели на малки вратички. Интересно е дали със старите си съотборници като Тони Адамс, Стив Боулд, Лий Диксън и останалите се срещате на по бира, за да си спомняте добрите стари времена?
- Много добре се познавам със Стив Боулд, а заедно с Джон Йенсен бяхме преди 6-7 седмици и изпихме по бира. Не толкова отдавна имахме събиране, за да отбележим мача от 1989 г., за който вече говорихме. Целият отбор тогава се събрахме. Естествено, че се виждаме понякога, но не толкова често, тъй като всеки си има своите задачи в ежедневието. Мисля, че е по-важна следата, която сме оставили в историята на Арсенал, и даваме повод на феновете да си спомнят за различни мачове и ситуации.

- Знаем, че сте харесали българското вино. Да се надяваме, че скоро може да ви видим и в България. Имаме информация, че е трябвало да дойдете за 15-ата година от основаването на фенклуба на Арсенал, но друг ангажимент е провалил пътуването.
- Точно така, червеното вино, което ми беше подарено от Кирил, не оцеля дълго. И да, имах покана да пристигна в България, но в същото време трябваше да присъствам на сватба. Надявам се, че все пак ще имам възможност да пристигна в България.

- През дългата ви кариера сте играли с много невероятни футболисти. Кой според вас е най-талантливият или най-добрият футболист?
- Безспорно на първо място е Денис Бергкамп. Когато напуснах Арсенал, с удоволствие гледах изявите на Тиери Анри, но с него съм играл само един сезон. Неговото влияние върху историята на клуба също е огромно. За периода, в който бях част от Арсенал, Бергкамп е футболистът, който изпъкваше с визия, докосване и присъствие. Вашият Бербатов също беше подобен тип футболист. За мен на първо място Бергкамп и след това Анри са на върха на пиедестала. Феновете на Арсенал много добре ще ме разберат. В разговорите ми с много привърженици съм разбрал, че и те смятат тези двама футболисти за най-добрите играчи на клуба, които са гледали през живота си.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ