ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!
Борис Георгиев отново е част от националния отбор бокс, 7 години след като го напусна, за да се посвети на професионалния ринг. Роденият на 5 декември, 1982 г. състезател се готви усилено за Олимпиадата в Рио де Жанейро`2016. Георгиев, наричан още Боби Джордж, има амбицията да спечели златен медал на игрите в Бразилия. Той вече има бронз от игрите в Атина`2004. Във витрината му с успехи впечатляват европейската титла от Пловдив през 2006-а, сребърните медали от шампионатите на Стария континент в Тампере`2000 и Перм`2002 и отново сребро, но от световното първенство в Будапеща през 2000 г. Борис Георгиев е трикратен носител на авторитетната Купа “Странджа”. На професионалния ринг печели и седемте си срещи, три от които с нокаут. През месец май тази година Борето основа собствен боксов клуб БК „Борис Георгиев”, чийто адрес е в столичния квартал „Факултета”, където е израснал талантът в категория 64 кг.
-Боре, завърна се в националния тим точно за европейското първенство в Минск, където нашите състезатели буквално се провалиха? Статистиката сочи, че този турнир в Беларус е бил най-слабият на националния ни отбор по бокс в цялата й история?
-Стават тези работи, не може винаги да се печели. Аз смятам, че и седемте ни боксьори се представиха добре. Не са ги били като някакви нещастни слабаци. Мисля, че нямахме късмет този път, но гарантирам, че всички бяха във форма. Почти един месец преди европейското започнахме подготовка с два лагера – в Турция и накрая в Беларус. Големите ни надежди бяха свързани с Тервел Пулев и Детелин Далаклиев, които играха много добре, но загубиха по точки. Останалите ни състезатели са предимно млади и неопитни, и затова от тях не очаквахме кой знае какво освен за излязат на ринга и да покажат, че се развиват.
-Какви са ти функциите в националния отбор?
-Може да се каже, че съм част от треньорския щаб, но участвам активно в тренировките и като състезател. Другото е, че бях се отдалечил малко от аматьорския бокс и исках да видя на европейското първенство на какво ниво е конкуренцията в моята категория. Но основната ми цел е да участвам на Олимпиадата в Рио де Жанейро, след като тази година вече го разрешиха на нас професионалните боксьори.
-Няма ли да си старичък за игрите в Рио, тогава вече ще си на 34 години?!
-Аз на Олимпиадата няма да ходя на екскурзия само за да запиша участие. Искам да стана олимпийски шампион и преследвам това с пълни сили. Възрастта няма никакво значение, много по-възрастни спортисти са ставали шампиони. Имам сериозен план за подготовка и смятам, че след три години ще съм във върхова форма. За мен европейското първенство беше много полезно, защото видях и руснаците, и всички други по-силни школи с какви боксьори разполагат в категориите около моята от 64 килограма. Не казвам голяма дума, но аз
Борис Георгиев отново е част от националния отбор бокс, 7 години след като го напусна, за да се посвети на професионалния ринг. Роденият на 5 декември, 1982 г. състезател се готви усилено за Олимпиадата в Рио де Жанейро`2016. Георгиев, наричан още Боби Джордж, има амбицията да спечели златен медал на игрите в Бразилия. Той вече има бронз от игрите в Атина`2004. Във витрината му с успехи впечатляват европейската титла от Пловдив през 2006-а, сребърните медали от шампионатите на Стария континент в Тампере`2000 и Перм`2002 и отново сребро, но от световното първенство в Будапеща през 2000 г. Борис Георгиев е трикратен носител на авторитетната Купа “Странджа”. На професионалния ринг печели и седемте си срещи, три от които с нокаут. През месец май тази година Борето основа собствен боксов клуб БК „Борис Георгиев”, чийто адрес е в столичния квартал „Факултета”, където е израснал талантът в категория 64 кг.
-Боре, завърна се в националния тим точно за европейското първенство в Минск, където нашите състезатели буквално се провалиха? Статистиката сочи, че този турнир в Беларус е бил най-слабият на националния ни отбор по бокс в цялата й история?
-Стават тези работи, не може винаги да се печели. Аз смятам, че и седемте ни боксьори се представиха добре. Не са ги били като някакви нещастни слабаци. Мисля, че нямахме късмет този път, но гарантирам, че всички бяха във форма. Почти един месец преди европейското започнахме подготовка с два лагера – в Турция и накрая в Беларус. Големите ни надежди бяха свързани с Тервел Пулев и Детелин Далаклиев, които играха много добре, но загубиха по точки. Останалите ни състезатели са предимно млади и неопитни, и затова от тях не очаквахме кой знае какво освен за излязат на ринга и да покажат, че се развиват.
-Какви са ти функциите в националния отбор?
-Може да се каже, че съм част от треньорския щаб, но участвам активно в тренировките и като състезател. Другото е, че бях се отдалечил малко от аматьорския бокс и исках да видя на европейското първенство на какво ниво е конкуренцията в моята категория. Но основната ми цел е да участвам на Олимпиадата в Рио де Жанейро, след като тази година вече го разрешиха на нас професионалните боксьори.
-Няма ли да си старичък за игрите в Рио, тогава вече ще си на 34 години?!
-Аз на Олимпиадата няма да ходя на екскурзия само за да запиша участие. Искам да стана олимпийски шампион и преследвам това с пълни сили. Възрастта няма никакво значение, много по-възрастни спортисти са ставали шампиони. Имам сериозен план за подготовка и смятам, че след три години ще съм във върхова форма. За мен европейското първенство беше много полезно, защото видях и руснаците, и всички други по-силни школи с какви боксьори разполагат в категориите около моята от 64 килограма. Не казвам голяма дума, но аз
не виждам кой
ще ми застраши
първото място в
Рио де Жанейро
Познавам и боксьорите извън Европа, където пак няма някой, който да е толкова силен. Нямам никакви проблеми с поддържането на килограми. Сега тежа 70-72 килограма, но мога да сляза на 64 кг за два-три дена. Виж, по-надолу не мога да сваля. Но ако можех да боксирам в категория 60 килограма, щях да печеля всичките си мачове без да дам и точка на противника. В тази категория пък изобщо не виждам нещо стойностно. Разузнавам и тях, защото се очаква поне няколко човека в Рио де Жанейро да боксират при 64-килограмовите. Няма да имам никакви проблеми за златния медал, само да съм жив и здрав.
-Отказа ли се от професионалния бокс?
-Няма такова нещо, даже напротив. Онзи ден подписах договор за бой с един мексиканец през август. Тази среща няколко пъти се отлагаше, но вече всичко е точно. Доволен съм от парите, които ще получа за тази среща. Имахме малко разминавания къде да се бием с мексиканеца, но в крайна сметка мениджърите се разбраха да е в най-голямата зала на Мексико сити. Казаха ми, че за този двубой се очаква да присъстват поне 30 000 зрители. Това са сериозни приходи от билети, нали се сещаш. Реклама ще има, спонсори, телевизии, така че нещата са перфектни.
-Заради парите при професионалистите ли слезе от аматьорския ринг само на 24 години?
-Виж как позна! Точно заради парите спрях с аматьорите. Не можех да стоя на 400 лева заплата и да получавам някакви смешни премии около 1000 лева за успехите си. Това, което изкарах за 10 години в аматьорски бокс, го взех при професионалистите само с два мача. Не, не – не ме гледай така учудено. Не те лъжа, казвам ти самата истина. И съм полагал същия труд, почти същите натоварвания тренировки съм правел. Защо да стоя за трохи? Да, Олимпиадата е друго нещо. Станеш ли първи, получаваш сериозни пари от федерацията и от държавата. Не е като премиите от световно или европейско. За премията от Купа „Странджата” пък хич не ми се говори. Кво като съм го спечелил три пъти, като съм бил най-силните боксьори в света? Парите от „Странджата” ми стигаха, колкото да се прибера от Пловдив до София. Много време загубих при аматьорите, но ползата ми е, че все пак натрупах опит. Големите професионални боксьори напускат аматьорския бокс още като навършат 18 години. Затова нямат техниката на аматьорите и тяхното мислене, докато се бият. Професионалистът залага основно на силен удар и издръжливост, когато го удрят. Аз всичките си седем мача при професионалистите спечелих с техника. Благодарение на техниката
-Отказа ли се от професионалния бокс?
-Няма такова нещо, даже напротив. Онзи ден подписах договор за бой с един мексиканец през август. Тази среща няколко пъти се отлагаше, но вече всичко е точно. Доволен съм от парите, които ще получа за тази среща. Имахме малко разминавания къде да се бием с мексиканеца, но в крайна сметка мениджърите се разбраха да е в най-голямата зала на Мексико сити. Казаха ми, че за този двубой се очаква да присъстват поне 30 000 зрители. Това са сериозни приходи от билети, нали се сещаш. Реклама ще има, спонсори, телевизии, така че нещата са перфектни.
-Заради парите при професионалистите ли слезе от аматьорския ринг само на 24 години?
-Виж как позна! Точно заради парите спрях с аматьорите. Не можех да стоя на 400 лева заплата и да получавам някакви смешни премии около 1000 лева за успехите си. Това, което изкарах за 10 години в аматьорски бокс, го взех при професионалистите само с два мача. Не, не – не ме гледай така учудено. Не те лъжа, казвам ти самата истина. И съм полагал същия труд, почти същите натоварвания тренировки съм правел. Защо да стоя за трохи? Да, Олимпиадата е друго нещо. Станеш ли първи, получаваш сериозни пари от федерацията и от държавата. Не е като премиите от световно или европейско. За премията от Купа „Странджата” пък хич не ми се говори. Кво като съм го спечелил три пъти, като съм бил най-силните боксьори в света? Парите от „Странджата” ми стигаха, колкото да се прибера от Пловдив до София. Много време загубих при аматьорите, но ползата ми е, че все пак натрупах опит. Големите професионални боксьори напускат аматьорския бокс още като навършат 18 години. Затова нямат техниката на аматьорите и тяхното мислене, докато се бият. Професионалистът залага основно на силен удар и издръжливост, когато го удрят. Аз всичките си седем мача при професионалистите спечелих с техника. Благодарение на техниката
победих и три
пъти с нокаут
И то в рундове, когато и двамата сме още свежи и трудно допускаме изненадващ удар, който да те довърши.
-Истина ли е, че са те изгонили от Англия, защото са те последвали много роми от „Факултета”?
-Пълни глупости са това. Всеки знае къде е Англия, къде се намират Лондон, Лутън…Аз никого не съм викал при мен. В Англия отиват да работят бедни от цял свят. Защо и ромите да не ходят? Да, аз съм ром и това го знае цял свят, но никого не съм уреждал за Англия. И другото е, че българите там са повече от българските роми. Всеки се работи каквото може, а ако не може, се връща обратно. Само, че ромите винаги трябва да ги дискриминират и за тях все се пишат лоши работи. Аз не съм виждал да гонят роми от Англия. Мен пък за какво да ме гонят? Върнах се в България и пак съм професионален боксьор. Хората там ме уважават, защото виждат, че си върша работата като боксьор.
-Бързо ли ти дадоха гражданство в Англия?
-Нямам жителство, винаги съм бил само с български паспорт. Само малката ми дъщеря Мерая има двойно жителство, защото се роди там. Аз, жена ми Тина и голямата дъщеря Гергана никога не сме имал друго жителство освен българско.
-А защо на професионалния ринг се състезаваш с името Боби Джордж?
-Това е артистично име, от клуба ми ТКО (Лондон) го измислиха. Боби Джордж е като превод на Борис Георгиев. Такива имена са нормални за бокса. Касиус Клей дори си смени името на Мохамед Али и има много други такива. За англичаните аз си оставам Борис Георгиев нищо, че на ринга се качвам с друго име. Преди да ида при тях, имах предложение и от германския клуб на Кубрат Пулев, но отказах. Англичаните ме приеха много добре. Още като влязох в залата в Лондон и много от боксьорите ме разпознаха и не вярваха, че съм там. За тях няма значение черен ли си, ром ли си, какъв си. В ТКО са едни от най-големите професионални боксьори като Тайсън Фюри и Дейвид Хей. Не съжалявам, че избрах този клуб. Приеха ме като свой, което тук в България няма как да стане. Тук съм просто един талантлив боксьор, но за съжаление от ромски произход. Радват ми се, но не докрай, защото съм ром! В Англия няма такива работи. Много са точни в това отношение. Преди да замина, ми обещаха жилище, кола, пари и всичко си изпълниха, както се разбрахме. Даже и бензина ми плащаха…В началото имах затруднения само с езика, защото моят треньор беше американец и не можехме да се разбираме на разборите. От клуба обаче ми намериха преводач за тяхна сметка, който ми стана и учител по английски.
-Кои са най-тежките ти боеве?
-При професионалистите ми е по-лесно, честно! Най-тежко ми беше в първото ми европейско първенство при 10-годишните, когато станах втори, но на финала трябваше да се бия с боксьор на домакините от Русия. После няма да забравя и европейското за мъже в Тампере. Там в първия мач свалих един румънец и се изправих във втория кръг срещу най-добрия германец Фал Густев, който дотогава имаше шест победи на Серафим Тодоров. Висок, много як германец, но го бих. На финала играх с киргизстанеца Арази Паняли, който боксираше за Турция. При 5:6 точки за него само от неопитност не можах да му отворя втора аркада - бях едва на 17 години все пак. Този Арази също има две победи над Серафим. А
-Истина ли е, че са те изгонили от Англия, защото са те последвали много роми от „Факултета”?
-Пълни глупости са това. Всеки знае къде е Англия, къде се намират Лондон, Лутън…Аз никого не съм викал при мен. В Англия отиват да работят бедни от цял свят. Защо и ромите да не ходят? Да, аз съм ром и това го знае цял свят, но никого не съм уреждал за Англия. И другото е, че българите там са повече от българските роми. Всеки се работи каквото може, а ако не може, се връща обратно. Само, че ромите винаги трябва да ги дискриминират и за тях все се пишат лоши работи. Аз не съм виждал да гонят роми от Англия. Мен пък за какво да ме гонят? Върнах се в България и пак съм професионален боксьор. Хората там ме уважават, защото виждат, че си върша работата като боксьор.
-Бързо ли ти дадоха гражданство в Англия?
-Нямам жителство, винаги съм бил само с български паспорт. Само малката ми дъщеря Мерая има двойно жителство, защото се роди там. Аз, жена ми Тина и голямата дъщеря Гергана никога не сме имал друго жителство освен българско.
-А защо на професионалния ринг се състезаваш с името Боби Джордж?
-Това е артистично име, от клуба ми ТКО (Лондон) го измислиха. Боби Джордж е като превод на Борис Георгиев. Такива имена са нормални за бокса. Касиус Клей дори си смени името на Мохамед Али и има много други такива. За англичаните аз си оставам Борис Георгиев нищо, че на ринга се качвам с друго име. Преди да ида при тях, имах предложение и от германския клуб на Кубрат Пулев, но отказах. Англичаните ме приеха много добре. Още като влязох в залата в Лондон и много от боксьорите ме разпознаха и не вярваха, че съм там. За тях няма значение черен ли си, ром ли си, какъв си. В ТКО са едни от най-големите професионални боксьори като Тайсън Фюри и Дейвид Хей. Не съжалявам, че избрах този клуб. Приеха ме като свой, което тук в България няма как да стане. Тук съм просто един талантлив боксьор, но за съжаление от ромски произход. Радват ми се, но не докрай, защото съм ром! В Англия няма такива работи. Много са точни в това отношение. Преди да замина, ми обещаха жилище, кола, пари и всичко си изпълниха, както се разбрахме. Даже и бензина ми плащаха…В началото имах затруднения само с езика, защото моят треньор беше американец и не можехме да се разбираме на разборите. От клуба обаче ми намериха преводач за тяхна сметка, който ми стана и учител по английски.
-Кои са най-тежките ти боеве?
-При професионалистите ми е по-лесно, честно! Най-тежко ми беше в първото ми европейско първенство при 10-годишните, когато станах втори, но на финала трябваше да се бия с боксьор на домакините от Русия. После няма да забравя и европейското за мъже в Тампере. Там в първия мач свалих един румънец и се изправих във втория кръг срещу най-добрия германец Фал Густев, който дотогава имаше шест победи на Серафим Тодоров. Висок, много як германец, но го бих. На финала играх с киргизстанеца Арази Паняли, който боксираше за Турция. При 5:6 точки за него само от неопитност не можах да му отворя втора аркада - бях едва на 17 години все пак. Този Арази също има две победи над Серафим. А
Серафим, смело мога
да кажа, е най-силният
боксьор на света!
Просто по-голям талант в бокса не се е раждал. Много съм се учил лично от него, но и 10 процента не може да стигнеш това, което Господ му е дал. С най-успелият ни боксьор от аматьорите за последните десетина години Димитър Щилянов също съм приятел. С него бяхме голяма конкуренция за моята категория, но си останахме приятели! Ще кажа едно нещо, което се знае от малко хора. Само аз и Серафим сме печелили купа „Хале” в Германия. Това се равнява все едно да станеш световен или олимпийски шампион. Германците канят за този турнир най-силните боксьори и поемат всички разходи. Наградният фонд пък надхвърля и парите от две световни първенства. Мен ме поканиха в Хале с треньора Ангел Ангелов-Гелето. Няма да ти говоря срещу какви яки хонорари! И да бях паднал, пак ми се гарантираше голяма печалба, но аз се качих и един по един ги ступвах -няма руснаци, няма кубинци.
-Поддържаш ли връзка с дългогодишния ти треньор Йордан Стоянов-Старото?
-Винаги съм работил с него и ще продължавам да го правя. Бате Данчо ми помагаше с анализи дори когато се биех в Англия. Пращах му записи и после в интернет си говорехме. Но аз ценя не само него, а и всичките си треньори. Бях на 8 години, смятай кога е било чак, като ме взеха да тренирам бокс в „Славия”. Вуйчо ми ме закара и плати 20 лева такса за един месец, бяхме много бедни моето семейство. Първият ми треньор Митко Георгиев още на втория ден върна парите и каза, че аз съм освободен от такси – много ме хареса. Докато се изградя като добър боксьор, много хора са ми помагали и аз никога не мога да ги забравя. Лучано ми е подавал ръка, бат`Марин Димитров дълги години също беше шеф на федерацията след Лучано и се грижеше за нас…Най-голям от всички обаче е Гриша Ганчев. Заради него напуснах „Славия” и преминах в неговия клуб БК ЦСКА. Много съм верен, ние ромите сме такива хора, но когато Гришата ми се обади, веднага приех поканата му. Нито пари ми е предлагал, нито нищо. Естествено после спечелих много от него, без да сме се договаряли предварително какво ще взема при постигнати успехи. Гришата колкото е раздал за спорта, никой не може да се сравнява с него. Сега не му дават да вземе футболния отбор на ЦСКА, защото ако дойде в София и няма да отпусне първото място никога. В България ги е страх от такива хора като Гришата. Никой не им помага, но като видят, че успяват, веднага почват да им пречат.
-Достатъчни ли са средствата в момента за правене на бокс в България?
-Криза е, но има вече - не е като преди. Малко се получи дупка в националния отбор със смяна на поколенията, но федерацията намира средства за правене на бокс по клубовете. До две три години всичко ще си дойде на мястото.
-Потръгна ли ти личният боксов клуб и защо го създаде във „Факултета”?
-Цялата тази работа я направих само заради ромските деца. Моята зала е малка, само 75 квадрата, в двора на училище „Тодор Каблешков”. Исках да направя нещо за моя квартал, за ромите. Не искам децата да пушат, да пият и да не ходят на училище, а да спортуват. Сега при мен идват 30 деца, но се надявам да разширя бизнеса. Ромите са родени за боксьори, само някой трябва да ги тренира. Можех клуба да го направя и на центъра на София, но дотам ще трябват пари за билети.
-Искаш да кажеш, че българчета няма тренират в клуба ти?
-Нито един българин няма да върна, нека дойдат, но аз искам да поработя с роми. Сигурен съм, че до две години ще имам поне двама републикански шампиони. Ако всичко върви нормално, до 4-5 години ще имам готови боксьори за националния отбор във всяка категория. Вече ми се обаждат дори боксьори-мъже, които питат дали може да ги взема. Но аз не бързам, искам чисто мои състезатели от ромите във „Факултета”.
-Поддържаш ли връзка с дългогодишния ти треньор Йордан Стоянов-Старото?
-Винаги съм работил с него и ще продължавам да го правя. Бате Данчо ми помагаше с анализи дори когато се биех в Англия. Пращах му записи и после в интернет си говорехме. Но аз ценя не само него, а и всичките си треньори. Бях на 8 години, смятай кога е било чак, като ме взеха да тренирам бокс в „Славия”. Вуйчо ми ме закара и плати 20 лева такса за един месец, бяхме много бедни моето семейство. Първият ми треньор Митко Георгиев още на втория ден върна парите и каза, че аз съм освободен от такси – много ме хареса. Докато се изградя като добър боксьор, много хора са ми помагали и аз никога не мога да ги забравя. Лучано ми е подавал ръка, бат`Марин Димитров дълги години също беше шеф на федерацията след Лучано и се грижеше за нас…Най-голям от всички обаче е Гриша Ганчев. Заради него напуснах „Славия” и преминах в неговия клуб БК ЦСКА. Много съм верен, ние ромите сме такива хора, но когато Гришата ми се обади, веднага приех поканата му. Нито пари ми е предлагал, нито нищо. Естествено после спечелих много от него, без да сме се договаряли предварително какво ще взема при постигнати успехи. Гришата колкото е раздал за спорта, никой не може да се сравнява с него. Сега не му дават да вземе футболния отбор на ЦСКА, защото ако дойде в София и няма да отпусне първото място никога. В България ги е страх от такива хора като Гришата. Никой не им помага, но като видят, че успяват, веднага почват да им пречат.
-Достатъчни ли са средствата в момента за правене на бокс в България?
-Криза е, но има вече - не е като преди. Малко се получи дупка в националния отбор със смяна на поколенията, но федерацията намира средства за правене на бокс по клубовете. До две три години всичко ще си дойде на мястото.
-Потръгна ли ти личният боксов клуб и защо го създаде във „Факултета”?
-Цялата тази работа я направих само заради ромските деца. Моята зала е малка, само 75 квадрата, в двора на училище „Тодор Каблешков”. Исках да направя нещо за моя квартал, за ромите. Не искам децата да пушат, да пият и да не ходят на училище, а да спортуват. Сега при мен идват 30 деца, но се надявам да разширя бизнеса. Ромите са родени за боксьори, само някой трябва да ги тренира. Можех клуба да го направя и на центъра на София, но дотам ще трябват пари за билети.
-Искаш да кажеш, че българчета няма тренират в клуба ти?
-Нито един българин няма да върна, нека дойдат, но аз искам да поработя с роми. Сигурен съм, че до две години ще имам поне двама републикански шампиони. Ако всичко върви нормално, до 4-5 години ще имам готови боксьори за националния отбор във всяка категория. Вече ми се обаждат дори боксьори-мъже, които питат дали може да ги взема. Но аз не бързам, искам чисто мои състезатели от ромите във „Факултета”.
Тук е
бъкано
с таланти
-Както си се заканил „Факултета” май ще стане Мека на българския бокс?
-75 000 човека сме във „Факултета”, всички сме роднини. Ние много обичаме бокса. Като спечеля някой мач в чужбина и на летището в София идват 5000 роми да ме посрещнат, знаеш ли кво е!. После се събираме в двора на училището и си правим тържество с жива музика, ядене и пиене. Ние ромите много държим един на друг. Само да свирна и за секунда целия „Факултет”, 75 000 роми, ще се съберат на центъра на София. Бойко Борисов не може да събере толкова хора на центъра! Мен хората много ме обичат и аз съм длъжен да изкарам от тук шампиони по бокс. Ромите не са образовани, има малко висшисти, не е като при българите, но едно средно всеки може да изкара. Не искам бели да се правят.
Ромите трябва да тренират бокс. В целия квартал само аз съм станал успешен спортист. Имаме само едно футболистче – Мишо Александров, който е по-известен и е успял. И футбола обичаме, но не сме бразилци. На нас ромите Господ ни е дал техника, да ставаме боксьори. „Факултета” ще стане столица на българския бокс. Иска се малко воля, тренировки и да стигнеш върха. Ромите във всичко са много успяващи. Бизнес с коли въртят, ходят по чужбина изкарват добри пари. Друга търговия с дрехи и такива неща им се удава…защо да не успяват и с бокса? Във „Факултета” няма кабелджии, дрогаджии и други такива. Всеки ром си изкарва честно прехраната, но има дискриминация. Няма работа, няма пари за училище. Нормално е от там да се получават някои кражби. Но ромите не са крадци, каквито ги изкарват. Специално във „Факултета” няма престъпност - всички сме роднини, нали ти казах. Важното е сега, повече момчета да дойдат на тренировки. Имам планове и момичетата да тренират нещо, я тенис, я волейбол или друг спорт. Но всичко ще придвижвам едно по едно.
Здравко КАМЕНОВ
