ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 2 - ТУК!

Журналистът Борислав Костов даде интервю за вестник “ШОУ” във връзка с новата книга, която написа за Георги Аспарухов. Ето какво разказа той пред нашите читатели.

 

- Новото е, че някои вече го забравиха. На младите хора вече почти няма кой да разкаже за стрелеца и спортсмена. Сега футболните шефове се интересуват от африкански еднодневки, кой да шлифова нашенски момчета, притежаващи нещо от таланта на Гунди... Иначе за разлика от предишната ми книга сега публикувам повече лични спомени за голмайстора, оборване на клеветите по негов адрес и най-разтърсващите думи за отишлия си без време футболист на миналото столетие, които са разпръснати из книги на други автори. Има фенове, които не знаят подробности около гибелта на Гунди и Котков, затова описах и моето съпричастие към скръбните дни на България. Намерих място и за някои размишления относно евентуалните причини за сблъсъка край Витинския и Арабаконашкия проход.

 

- Мисля, че имам право. Владея отлично немски, пиша проза и поезия. Десетина страници в началото на книгата са на немски език. От тях в страната на световните и европейски шампиони Германия, в Австрия, Швейцария, Холандия и другаде биха могли да научат кой е бил легендарният централен нападател на България и „Левски”, кои са най-забележителните му мачове, смразили белгийци, португалци, шведи, англичани, поляци.

 

Описана е

и злобата

 

на бивши партийни величия и запалянковци, както и на някои от футболната ни централа, които отстраниха Гунди от националния отбор и го наказаха тежко след последния мач в живота му. Европейците могат да видят и картината на зловещата катастрофа, свързала имената на Гунди и Котков.

 

- Не е лесно, но не беше чак толкова трудно, когато онези събития са пред очите ти. Всичко е „на склад” отпреди 40-50 години, но ние, свидетелите, непрекъснато намаляваме. Трудното? Да се ровиш в книгите и вестниците, да сравняваш данни, да поправяш неточности. Пишещите понякога си мислим, че щом хвърлим върху белия лист нещо за Гунди, и читателят трябва да го приеме безкритично. Трудно беше да намеря съотборници и приятели на Гунди, които уж в „техни” интервюта бяха изказали еретични неща за футболиста. Ходих на място при Чико Дерменджиев и Иван Занев, за да отрекат, че Гунди бил предател на „Ботев”и на Пловдив, че бил спал с хиляда пловдивчанки, бил избягал от „канарчетата” в потайна доба, че Соколов и Бонев били по-добри от него... Най-трудното бе да намеря хора с финансови възможности, за да издадем книгата в името на националния футбол и на „Левски” (София) и „Ботев” (Пловдив).

- Намерихте ли ги?

- Да. Само че бяха с пристрастия към ЦСКА,”Славия”. Пощата явно не ми е занесла писмата до БФС, ”Левски” и „Ботев”, щом като не ми отговориха, както е прието в Европа...Добре, че един човек с футболен интелект уважава легендата Аспарухов и се нарича Валентин Михов – той заслужава благодарност.

- Книгата бе представена на 13 юни т.г. във Велико Търново. Защо точно там?

- Мястото и датата бяха подбрани нарочно, не само заради местожителството ми. Във Велико Търново на стадион „Ивайло” на 13 юни 1971 година Георги Аспарухов отбелязва последния гол в живота си. За последен път изпълнява главната роля, но съдбата избира фаталната дата 13-ти. И след като Гунди тук получава последните овации, съвсем логично е книгата ми да се появи най-напред във Велико Търново с многото почитатели на звездата. От София дойдоха членове на Националния клуб „Гунди” за среща пред паметната плоча на Аспарухов на стадиона. Събраха се стари футболисти и треньори от последния мач, който завършва 1:1 и „Левски” губи титлата.

- Нали преди две години плочата бе счупена, или открадната?

- Да, не я видяхме повече, не се издадоха и злосторниците. Но още тогава направихме нова плоча и я поставихме на закрито във входа на стадиона. Никой не може да изтрие паметта за Аспарухов!

- Дали ще може да се надделее над времето, което с всяка година отмива спомените?

- Тук е трудният отговор на въпроса. Предадоха ми снимки от една малко известна среща с Аспарухов във Велико Търново часове преди да вкара последния си гол. В албума на покойния си баща, бивш ръководител в бирената фабрика, Иво Шалаверов държи две снимки. Според чутото от баща му, началниците на пивоварната се свързали с някакъв големец от стопанското обединение в София и той

 

уредил Гунди

да гостува на

директорите

 

преди мача. И така клубният автобус „Мерцедес” доставя в пивоварната Георги Аспарухов и съотборника му Георги Цветков. Било е почивен ден и затова посветените в бирената „завера”се броят на пръсти. Футболистите разглеждат набързо инсталациите, отпиват глътка търновско пиво за стимул преди мача, снимат се за спомен с гордите домакини и отпътуват към стадиона. В автобуса влизат течни дарове с цели каси, но не се знае дали са били за футболистите, или за някой с големи офицерски пагони в столицата. Търсих и разпитвах за бившите шефове на бирената, но някои са покойници, директорът Георги Христов е в недобро здраве, от Стойчо Мечков няма следа. Времето бавно унищожава, остават само снимките.

- Има ли нещо интересно, останало извън страниците на книгата?

- Има, но искам да поясня, че съзнателно не го публикувах. Намеренията ми бяха да напиша и издам сериозна книга с верни неща и литературен изказ. В някои книги за Гунди има наивност, грешки, постно художествено оформление, кориците не пленяват с идея. Не съм сигурен, че читателите ще приемат мои открития за съдбовни съвпадения на числа и хороскопи в живота на футболната легенда. Но понеже „ШОУ” е подходящият и тиражен вестник, бих могъл да предложа това, което не сложих в книгата.

- Давайте тогава!

- Притежавам рядка книга на немски за техния световноизвестен пророк Ханусен, видял от по-рано кървавата баня на Олимпиадата в Мюнхен, аварията на „Аполо 13” и др. В книгата има китайски хороскоп, който вкарва под знака на „Козата” родените от 5.2.1943 до 25.1.1944. Аспарухов е роден на 4.5.1943 година. В хороскопа за него пише: ”Човекът-коза е витален, но често изживява остри удари от съдбата, които го смъкват надолу, но рано или късно се изправя отново на крака...при него впечатлява обичта към децата...колкото бързо живее живота си, толкова по-бързо ще го настигне смъртта... Човекът-коза не е застрашен толкова от болести, колкото от нещастни случаи... цветът, който най-пасва за облеклото, е синьо...щастливите числа са 21 и 27”.

Загледах се в числата 21 и 27. 2:1 е най-щастливата победа на Аспарухов с два негови гола над Белгия. 2:7 е най-тъжното за ЦСКА срещу”Левски”с три гола на Гунди. Най-щастливата година на Гунди е 1965.1+9+6+5=21...

Първият мач на Аспарухов в „А”-група (срещу „Локомотив”-София) е на 5.6.1960.5+6+1+9+6+0=27... През 1965 година Аспарухов е голмайстор в шампионата, головете му са точно 27...А 1965 е 1+9+6+5=21. Щастливите 27 и 21! Гунди и Котков си отиват от света на 30.6.1971.3+0+6+1+9+7+1=27... Особена роля в живота на Гунди имат 19, 150, 28. За пръв път облича националния екип във Виена срещу Австрия. Годините на национала са само 19. В националния отбор Аспарухов отбелязва красиви голове. Те са точно 19. С изиграни 50 мача с герба на България, Гунди пътува към Враца за 50-годишния юбилей на „Ботев”, приблизително на 50 км от София се разиграва трагедията.

 

Три пъти по

50 прави 150

 

Головете, които Аспарухов записва в родния шампионат, са точно 150... За купата на страната Гунди е изиграл мачове,те са 28.Последния гол отбелязва във Велико Търново на 13.6.1971. 1+3+6+1+9+7+1=28. Последния мач в живота Аспарухов играе през юни. Датата е 28... Щастливите регистрационни номера при катастрофата са СГ 99-99 и СфА 05-50... Китайският хороскоп е събрал много истини за Гунди: за синьото, за числата,за нещастните случаи. И за бързината в живота, с която предизвика бързата смърт.