В 35 брой на предаването #СВЕТЪТеБЕРОЕ гост бе защитникът Валдемар Боровски. Вижте какво ни разказа той:

- Валдемар, кaкво е мнението ти за мачовете до момента?
– Клубът много ми харесва, има всички условия и предпоставки да се играе футбол. И клубът, и администрацията, и футболистите, и феновете – всичко е на ниво. Самият отбор е задружен като юмрук, колективът е прекрасен.

- Как оценяваш шансовете на тима за завършване на призово място. Предстоят още само 6 мача?
– Да, има още 6 мача и аз мисля, че за всяка среща ще излизаме за трите точки. Ако отборът играе както досега и се бори за всеки метър, шансовете ни са много големи.

- Има ли сили тимът да се бори за участие в евротурнирите?
– Да, мисля, че има големи шансове.

- Ти дойде в Берое през зимата. Кое те накара да приемеш предложението към теб?
- Присъединих се към отбора на лагера в Турция, но имах семейни проблеми и поради тази причина трябваше да се прибера в Литва. Изключително съм благодарен на треньора, че ми даде втори шанс да се върна в Турция. Веднага щом дойдох тук, още през първите 2-3 дни, разбрах, че това е много добър отбор, отдавна не бях виждал толкова задружен колектив и толкова професионално отношение на всяко ниво.

- Кое ти направи най-силно впечатление?
– Още от първия ден разбрах, че отборът ме прие. Говорих с един приятел, литовец, казах му, че се чувствам все едно половин година съм бил тук, всички ме приеха много приятелски.

- Какво е мнението ти за отбора, за колектива?
– Когато в отбора всички са приятели, това е един много голям плюс за него. Страхотен е начинът, по който всеки футболист се отнася към тренировките, всички са много дисциплинирани, всеки футболист знае какво трябва да прави на терена.

- Как се чувстваш в Стара Загора. Харесва ли ти градът, условията?
– Прекрасно се чувствам. И семейството ми, и малкият ми син се чувставаме прекрасно.

- Кое бе най-трудно за теб в началото от престоя ти?
– Като се замисля, не съм се срещал с големи трудности при пристигането си тук. Всичко върви много гладко.

- Какви са твоите лични амбиции?
– Разбира се, чакам своя шанс да се върна отново в игра, тренирам усърдно, старая се и знам, че шансът ми ще дойде. Има още 6 мача до края на шампионата, иска ми се да остана и след края им, времето ще покаже.

- Да ни разкажеш малко за своята кариера. Кога започна да тренираш футбол?
– Баща ми беше вратар, доста отдавна – по съветско време, зимата вратар по хокей, а лятото вратар по футбол. През цялото си детство съм искал да играя футбол. Когато бях на 8 години, родителите ми ме записаха в школа по футбол, след училище отивах на тренировки. Излизах от вкъщи в 8 сутринта и се прибирах около 8-9 вечерта.

- Как би сравнил първенството в България и това в Литва?
– Има голяма разликата в нивото. България е на доста по-високо ниво от Литва и Латвия. Тук в България се отразява всяка среща и има постоянен интерес, докато в Литва не е така. Там се показват 1-2 мача, или някой централен мач. Много малко хора ходят на стадиона. Според мен това е така, защото в България футболът е номер 1, а в Литва баскетболът е най-популярния спорт.

- Имаш двубои за националния тим на Литва, участия в Лига Европа. Срещу кой футболист ти е било най-трудно на терена?
– Съвсем скоро националният отбор на Литва игра с Швейцария. Доста труден мач, Швейцария игра много добре, но срещу Шакири ми беше доста трудно. Вкара два гола и даде голов пас.

- Какво би казал на младите играчи, които искат да играят футбол на добро ниво? Кое е най-важното според теб?
– Мисля, че трябва много да се стараят, да тренират усърдно. Децата в школата на Берое имат всички условия. В Литва аз нямах тези условия за развитие. Разбира се, сега условията са много по-добри.

- Накрая какви са пожеланията ти към феновете на отбора и твоите колеги, разбира се?
– Пожеланието ми е отборът да остане все така задружен, а на феновете искам да кажа едно голямо „благодаря“, страхотни са, голямо уважение!