Президентът на Атлетико (Мадрид) Енрике Сересо даде ексклузивно интервю за предаването "Код спорт" по ТВ+ в испанската столица. Професионалният му път започва в киното, където е уважаван толкова, колкото и в най-популярния спорт. Застава начело на Атлетико преди 15 години и с много работа успя да наруши доминацията на Реал и Барселона и да направи "дюшекчиите" страшилище дори за Байерн. За този период "Атлетико" изигра близо 740 срещи, в които записа два финала на Шампионска лига, спечели два трофея в Лига Европа, както и Суперкупата на Стария континент. Прекъсна 18-годишната "суша" в Ла Лига и триумфира като шампион за първи път след знаменития сезон 1995/1996, когато голмайстор на тима бе Любослав Пенев. Във витрината с трофеи са още Купата и Суперкупата на Испания, както и факта. От новия сезон Атлетико ще играе в новия си дом. За този период през клуба минаха големи играчи, сред които и Мартин Петров. И не на последно място - Атлетико намери своя голям треньор в лицето на Диего Симеоне.

- Г-н Сересо, благодарим, че отделихте време за зрителите на "Код спорт". Първият ни въпрос е къде се чувствате по-удобно - във футбола или в киното?
- Мисля, че се чувствам добре и на двете места. И двете са приятни и се чувствам в свои води, но най-важното е да се работи.

- Тук обстановката изглежда доста по-спокойна от "Висенте Калдерон"....
- Да, истина е, че е по-спокойно тук, но когато се говори за футбол, човек може да го прави навсякъде. Ако обаче го прави на стадион "Висенте Калдерон", е много по-добре.

- Кой от филмите, които сте продуцирали цените най-много?
-Всички! Моите филми са като родни деца за мен. Всичките ми филми са добри и почти няма слаб.

- Феновете на "дюшекчиите" ще видят ли един голям филм за историята на Атлетико?
- Този филм за Атлетико, мисля че го гледат всяка седмица. Най-добрата история, която могат да видят е един добър мач на Атлетико(Мадрид). Мачовете са като филм. Дори и продължителността е горе-долу същата.

- В последните години сякаш футболът се отдалечава от класическия спорт, но за сметка на това е много близо до шоубизнеса. Съгласен ли сте?
- Напълно съм съгласен. Мисля, че футболът все повече и повече се доближава до шоубизнеса и се превръща в един голям спектакъл. Мисля, че е едно от най-добрите представления в света, а освен това е всяка седмица. За щастие, за да е добър спектакълът, трябва силен отбор и ние го имаме.

- Как станахте президент на Атлетико (Мадрид)?
- Преди около 30 години станах част от ръководството на Атлетико (Мадрид), когато клубът все още не беше акционерно дружество. Цели 16 години бях вицепрезидент. От 14 години съм президент. Общо 30 години в клуба.

- Какво искахте да постигнете, когато заехте поста?
- По онова време имахме да работим много върху спортната дейност на клуба. Социалната ни дейност също беше много изостанала. Това бяха и първите ни две основни задачи. Да осъвременим Атлетико (Мадрид) от спортна и социална гледна точка. С течение на времето успяхме да го постигнем и в момента сме в отлична спортна и социална форма.

- За тези близо 15 години може ли да се каже, че сте доволен от направеното или искате да постигнете още нещо?
- Във футбола винаги има много цели и все изскачат нови и нови. Трудното обаче е да ги постигаш. Мисля, че от спортна гледна точка постигнахме големи цели. Доказателство за това са спечелените от клуба титли. Една шампионска титла на Испания, две Кралски купи, два трофея в Лига Европа и два финала в Шампионска лига - според мен е добър резултат.

- Вашият предшественик Хесус Хил бе доста коментирана личност. Какъв бе той във вашите очи?
- Имахме много добри взаимоотношения с Хесус Хил. 14-15 години бях негов вицепрезидент. Истината е, че с него се разбирахме много добре. Никога не сме спорили или пък да сме се карали, не сме си разменяли лоши думи или погледи. Общо взето добри взаимоотношения. Беше голям човек, добър човек и един много добър президент на Атлетико (Мадрид).

- По ваше време Атлетико стана заплаха за Реал (Мадрид) и Барселона в Ла Лига и един от най-стабилните отбори в Европа. Как постигнахте тази трудна задача?
- С много упорита работа и с голяма доза късмет. Защото във футбола, колкото и много да работиш, ако нямаш късмет може и да не успееш. През това време имахме много добри отбори, през клуба минаха големи играчи и треньори. Благодарение на комбинация от всичко това Атлетико (Мадрид) стана един от грандовете на Европа.

- През Атлетико (Мадрид) са минали много големи имена, но откакто вие сте президент, кой е най-успешният ви трансфер?
- Най-успешния трансфер... Много играчи минаха от тук, отиваха в други клубове не защото не са се чувствали добре тук, а просто имаше други клубове готови да им платят много повече пари. Ние от наша страна пък не искахме да спираме тези големи играчи да получат по-добри финансови условия. Кун Агуеро, Фернандо Торес, Форлан, Диего Коста – все големи играчи. Нито един от тях обаче не беше трансфериран, защото е имал проблем или не му е харесвало при нас, а просто поради едно чисто финансово решение и заради много по-големите суми, които им предлагаха други клубове.

- Сред осъществените сделки бе и тази на Мартин Петров. Спомняте ли си как се стигна до неговото привличане?
- Да, Мартин Петров беше един от добрите играчи на Атлетико (Мадрид). Преди това той играеше за Волфсбург в Германия. Трябваше ни човек на неговия пост и беше решено, че той е идеалния играч за това. През цялото време при нас беше страхотен футболист, но имаше лош късмет в края, когато се контузи. Прекрасен играч!

- И до днес Петров твърди, че единствено съжалява за тежката контузия, която получи докато беше в Атлетико" Но също така казва, че отношението на всички в клуба е било перфектно. Как се създава толкова специална атмосфера на всички нива?
- В Атлетико винаги е имало добра атмосфера и разумни, много приятелски и добронамерени взаимоотношения. Контузията на Мартин Петров беше лоша за всички ни, разбира се най-вече на първо място за него. Но футболът е такъв. Има хора, които се контузват, а други имат повече късмет. Когато се контузи, той получи цялата възможна подкрепа на клуба, подкрепата на съотборниците си и на всички хора около него. Истината е, че всички съжалявахме. Ако той беше играл, щяхме да бъдем по-добър отбор.

- Какви ще бъдат ползите за Атлетико от преместването на новия стадион "Ла Пейнета"? Бихте ли разказали повече за модерното съоръжение?
- До няколко месеца ще играем на най-добрия футболен стадион в Европа. Един наистина великолепен стадион, който ще има с 25 000 повече места от стария "Висенте Калдерон". Ще има много повече паркоместа, както извън стадиона, така и вътре в него, с уникални зони за разходка. Обобщавайки още веднъж, един от най-добрите, да не кажа най-добрия стадион в Европа. Очакваме да го открием в края или в средата на септември и наистина това, че Атлетико ще смени стадиона си ще бъде голямо спортно събитие за цяла Европа.

- Кой е най-ценният ви спомен от настоящата арена - "Висенте Калдерон"?
- Мисля, че от "Висенте Калдерон" през последните 50 години има много красиви спомени. Велики мачове, зрелищни изпълнения, контузии, битки между феновете и вътре на терена. Спомням си, когато дойдоха от Олимпик (Марсилия) за мач от Шампионската лига и тогава французите бяха от силните на деня и имаха сериозни възможности... Както казах, всичко се е случвало на този стадион и най-вече винаги сме имали уникална атмосфера и публика. Бой между феновете е ставал в много редки случаи, но е имало уникални вечери със страхотна подкрепа от трибуните, които ще се случват и на новия стадион.

- Ще може ли на новия стадион да има същата атмосфера, позната на зрителите от "Висенте Калдерон"?
- Надявам се да бъде същата и дори по-добра. Най-важни са хората, които с подкрепата си я създават, а съм сигурен, че вече изгарят от нетърпение да влязат в новия си дом.

- Рядко големи играчи стават и големи треньори, но Диего Симеоне е пример точно за това. Кое ви накара да му гласувате доверие и кое според вас е най-силното му качество?
- Мисля, че Симеоне има едно наистина великолепно качество, а то е че му харесва футбола във всеки негов аспект. Човек, който може да служи за пример за любов към футбола. Той беше великолепен играч и продължава да е великолепен и като треньор. За нас е така, а аз лично съм го виждал в три много различни и важни моменти от живота му: първият път – когато направихме трансфера му и дойде от Севиля, после замина за Италия, за да играе в Лацио, след това се върна пак при нас като играч и сега вече е нашия треньор. Имах късмета да го видя и при трите пъти, в които идваше в Атлетико. Да го познавам добре и по начина му на действие, и по начина му на мислене. Мисля, че той е един от най-добрите треньори, които съществуват в момента в целия свят.

- Симеоне бе част от славния тим на Атлетико от средата на 90-те, който направи дубъл - титла и купа на Испания. Тогава голмайстор на тима бе Любослав Пенев. Спомняте ли си неговите изпълнения?
- Да, разбира се! Как да не си спомням! Много трудно човек може да забрави Пенев. Той беше не само великолепен играч, но и носеше вроден ген и нюх към гола. Мога да кажа, че беше роден голмайстор. В годината, в която станахме шампиони, той дори взе и "Пичичи" – титлата за най-много вкарани голове в Испания в онази епоха. А освен, че беше страхотен играч и голмайстор, мога да кажа, че беше и прекрасен човек. Хубаво е, че не ни забравя и от време на време минава през стадиона ни.

- Като човек, който отдавна е във футбола, сещате ли се за друг български играч?
- Имахме и друг български играч, но сега не мога да си спомня.

- Не само в Атлетико, но и в други отбори.
- Да, в Барселона. Как беше...Христо Стоичков. Добър играч и освен това голям сипатяга.

- Антоан Гризман е единственият играч на Атлетико в историята, който заслужи място в призовата тройка за "Златната топка". Вярвате ли, че един ден това отличие ще стане притежание на футболист от вашия клуб?
- Разбира се, че вярвам, че това ще стане. Във футбола, ако нямаш вяра, не можеш да постигнеш много. Мисля, че и Гризман, а и други играчи на Атлетико могат да бъдат номинирани в определен момент за "Златната топка" в Европа.

- Наскоро се пошегувахте, че приоритет за вас е привличането на Лео Меси. Защо го казахте?
- Защото е истина. (смее се)

- В едно интервю казвате, че Серхио Агуеро е допуснал голяма грешка, тръгвайки си от Атлетико в посока Манчестър Сити. В последно време той загуби титулярното си място. Бихте ли го взели отново в Атлетико?
- Аз не съм казвал, че е грешка това, че Кун Агуеро си тръгна от Атлетико (Мадрид). Казах, че е грешка начинът, по който си тръгна. Едно е да си тръгнеш, както трябва и да излезеш през парадния вход. Съвсем друго е това, което той направи - да си тръгне без да си вземе довиждане с никого и просто да изчезне. Мисля, че Кун Агуеро беше много важен играч не само за Атлетико"(Мадрид), но и важен футболист на европейско равнище, чудесен играч, един от най-добрите в Европа. Ако беше казал, че иска да си тръгне, трябваше това да стане там, откъдето влезе в нашия клуб – през парадния вход. Като голям играч, като човек обичан от публиката, като човек обичан от всички в клуба. А той го направи, като дори не се сбогува с нас. Това беше според мен грешката, която допусна. Това, че след това отиде да играе в друг отбор е нещо съвсем различно.

- Имали ли сте любим футболист?
- Много са. Играчите са като филмите. Обичаш ги всичките.

- Трудно ли се ръководи клуб като Атлетико (Мадрид)?
- Трудно е в зависимост от положението, в което се намира. Ако от спортна гледна точка си добре, е лесно. Но ако не си добре е трудно, защото всичко около теб са критики, неразбиране. Каквото и да правиш, все те обвиняват, че си сбъркал. Но за щастие през последните години, които изживяваме, спортната ни форма е добра и в такъв случай всичко останало е добре.

- Имали ли сте момент като президент, когато казвате: "край, предпочитам да се занимавам само с кино?"
- Не. Не е имало такъв момент. Никога.

- Всеки клуб изповядва различна философия. Каква е тя в Атлетико?
- Философията на Атлетико (Мадрид) е да играем добър футбол, да правим щастлива нашата публика и да бъдем уважаван в целия свят отбор.

- И последно - моля довършете изречението: Искам феновете да ме запомнят като президента на Атлетико, който...
- Като президента, който ги обичаше.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+