На днешния ден преди пет години вратарят Роберт Енке (32 г.) отне живота си. Президентът на Хановер 96 даде интервю пред в. "Билд", в което говори за трагедията и дали оттогава футболът се е променил към по-добро.

- Как точно си спомняме датата 10.11.2009 година?
- Много добре, детайлно. Има дни, които преминават като на филма и остават завинаги в мислите ти. Тогава се прибирах от среща с Германския футболен съюз. Бързах, за да бъда по-скоро при семейството си. На 10 ноември празнува рожден ден.

- Как протече пътуването Ви?
- Самолетът кацна около 19 часа. Веднага, щом слязох от самолета, бях помолен да се обадя в полицията. Това и направих, тогава разбрах какво се е случило.

- Какво си помислихте в този момент?
- Загубих ума и дума. Но в първия момент започнах да се надявам това да не е Роберт Енке. След като по-късно смъртта му бе потвърдена, се почувствах дълбоко наранен.

- Какво последва после?
- В края на краищата човек трябва да продължи да върши това, което е нужно. Веднага се организирахме. Спортният директор Йорг Шмадке отиде при съпругата на Енке. Освен това трябваше да отговаряме на много въпроси от страна на медиите. Ден, както и дни, които никога няма да забравя.

- Продължавате ли все още да мислите за Роберт Енке?
- Да, разбира се. Той бе особена личност, симпатяга, сърдечен и отворен човек. Адресът на Хановер 96 е улица "Роберт Енке". Всички мислим за него.

- Днес бихте ли променили отново адреса на клуба?
- Труден върпос. Но ако продължаваше да бъде толкова светла личност, както тогава, вероятно Градската управа щеше да се съгласи на това. В началото бях скептично настроен, защото смятах, че човек не отива на мач заради определено име. Но в същото време имената на улиците са за това, да ни напомнят на хора, които са оставили положителна следа след себе си.

- Малко са били тези, които са знаели за депресията, в която се е намирал той. Обвинявате ли се, че не сте успели да му помогнете, въпреки че не сте били наясно за проблема?
- Разбира се! И това винаги ще бъде така. Познавах Роберт и до ден днешен продължавам да се питам - Било ли е възможно да се разбере, че е в такова положение? Било ли е възможно да се направи нещо навреме? Тези въпросителни ще останат завинаги без отговор.

- Бундеслигата, а и футболът като цяло, научиха ли нещо от случилото се?
- Нуждаем се от още много време, за да можем наистина да научим нещо от това. Разбира се, има и положителни примери.