Легендарният футболист на Черно море, ЦСКА и националния отбор на България Божил Колев празнува 70-годишен юбилей днес. Бранителят, известен с топовния си шут, е роден на 12 януари 1949 г. във варненското село Цонево (община Дългопол, област Варна).
На 11 г. започва да тренира футбол в школата на Черно море. За м
ъжкия тим на "моряците" дебютира на 13 август 1967-а при домакинската загуба с 2:3 от ЦСКА. Макар и само на 18 години, той започва титуляр в защитата на варненци и дори бележи втория гол в тяхна полза.
През лятото на 1970-а преминава в ЦСКА, където играе до 1979 г.
По пет пъти е шампион и носител на Купата на България. С 373 мача и 74 гола в „А“ група, 1/4-финалист за КЕШ. Заслужил майстор на спорта. За ЦСКА е изиграл 254 мача и е отбелязал 63 гола. В Черно море има 119 мача и 11 гола. Два пъти е носител на Купата за спортсменство в групата на майсторите и Футболист №2 на България през 1975 година.
Той е варненският рекордьор по участия в националните гарнитури: 60 мача и 8 гола в мъжкия, 9 – в младежкия и 14 – в юношеския тим на страната. Участник на финалите на Световното през 1974 г., където играе и в трите мача. Шест пъти е извеждал мъжкия отбор като капитан. Бил е и помощник на националния селекционер Христо Бонев на финалите на Световното през 1998 г., бивш треньор на ЦСКА, на кипърските Омония (Никозия) и Неа Саламис Фамагуста, бивш играещ треньор в родния си отбор и старши треньор на Черно море (три пъти), Добруджа и Автотрейд.
Футболист №1 на Варна за XX век и 18-и в класацията на ФИФА за най-резултатните защитници в националните първенства. Почетен гражданин на Варна.
Божил Колев даде интервю за „Петел” в навечерието на 70-годишнината си:
- Г-н Колев, как започнахте да играете футбол?
- Като много деца ритах топката в махалата, а после и в училищния отбор. Когато бях на 10 години, сам отидох на „Тича”, но Атанас Аврамов-Кафето ми каза: „Още си малък, ела след една година.” Аз така и направих, и през 1960-а вече бях част от детския отбор на Черно море. После играх за юношите младша и старша възраст на клуба под ръководството на Димитър Димитров - Клечо.
- Кога преминахте в мъжете и какво помните от първия си мач?
- Иван Моканов ме взе за първи път в представителния тим през 1966 година на турнир „Варненско лято” и играх срещу английския Шефилд. Иначе официалният ми дебют беше на 13 август 1967 година срещу ЦСКА на „Юри Гагарин” във Варна. Играх цял мач и вкарах първия си гол – с левия крак, който оформи крайния резултат – 2:3.
- Как се стигна до преминаването ви в ЦСКА?
- Случи се през лятото на 1970-а, когато бях войник и ме вкараха в ареста за 15 дни. Но стана така, че десет от тях изтърпях във Варна, а останалите - 5, в ЦСКА. Треньорът Манол Манолов дойде с фотограф в ареста и ми направиха снимка за картотека, а по-късно през лятото дебютирах в приятелски мач срещу ГДР. Любопитно е, че в тази контрола трябваше да играе националният отбор, но той бе разформирован с решение на партията след световното в Мексико. По същото време пък аз бях със спрени права за няколко месеца. Тогава шефът на ЦСКА полковник Миколаш постави ултиматум на футболната федерация – ЦСКА ще спаси контролния мач и ще играе от името на България, ако отмените наказанието на Божил Колев. Това стана и аз дебютирах.
- Най-приятните ви мигове с червения екип?
- Всички победи, всички титли и купи у нас, невероятната публика, която ни подкрепяше навсякъде. В турнира на КЕШ винаги ще помня три мача. През ноември 1973 година елиминирахме действащия европейския шампион Аякс след продължения с 2:0 в София. По-късно на 1/4-финал се държахме достойно срещу великия Байерн, който също като Аякс три пъти поред бе първи в Европа. В Мюнхен изгубихме с 1:4, но съдията ни ощети. На почивката беше 2:1 и Бекенбауер говореше на висок тон на рефера на път към съблекалните. В София ги бихме с 2:1, като аз вкарах дузпа на Сеп Майер и изравних. После поведохме, имахме положения за трети гол и ако го бяхме вкарали, публиката щеше да им вкара четвъртия. Срещу Панатинайкос пък бе голяма драма. Първо, спечелихме с 2:1 у дома, а аз се разписах от дузпа. В реванша изгубихме с 1:2 и се стигна до дузпи. Вкарах първата и поведохме с 3:1. Трябваше да си бием по още две дузпи, като ние трябваше да реализираме една или те да сбъркат веднъж, за да сме краен победител. В този момент техният треньор Пушкаш влезе на терена, стисна ръката на съдията и извади отбора си. Реферът се чудеше какво да прави, но след това наду свирката и даде край. Гърците, естествено подадоха жалба, тъй като на теория имаха шансове, и двубоят се преигра след една седмица в Атина. След първото полувреме водехме с 1:0. Точен бе Петър Жеков, който довкара топката в мрежата, след като бе тупнала около голлинията след мой удар. В началото на второто полувреме, когато всички от нашия щаб още не бяха седнали на пейката, фиксирах крайното 2:0 с удар извън наказателното поле.
- През 1975-а всички очакват вие да бъдете избран за Футболист №1 на България, но първи става Кирил Ивков. Как го приехте?
- За мен и всички футболни хора това бе странно, защото е свързано с прецедент. По онова време, който спечелеше анкетата на в. „Старт” за Футболист №1 на сезона в „А” група, ставаше автоматически и №1 на България в края на годината. Аз станах Футболист №1 на „Старт” за сезон 1974/1975, но в края на годината за първи път за най-добър футболист на България бе избран друг.
- Първите ви стъпки в националния отбор?
- През 1966-а и 1967-а играх за юношеския национален отбор на финали на европейско в Югославия и Турция, спечелихме и турнир в Торино, и ни наградиха със златни медали. За „А” националния отбор дебютирах през 1969 година при 5:1 срещу Валенсия. Пуснахе ме титуляр като метач – първото полувреме пред мен беше Иван Димитров, а през второто – Димитър Пенев. В състава бяха също Гунди, Якимов, Бонев и други големи имена.
- Кои двубои с екипа на България помните?
- Много са, за да ги изброявам, но ще спомена три от тях. В европейска квалификация направихме 1:1 с Германия в София и вкарах дузпа на Майер, а с голямата Португалия на Еузебио направихме 2:2 в Лисабон след два гола на Бонев. Силната Северна Ирландия пък я бихме с 3:0 в София. Спънаха ме за дузпа, която Бонев вкара за 1:0, аз отбелязах втория гол, а по-късно отново Бонев бе точен от бялата точка за класиката. При 3:0 над Унгария в София реализирах първия гол, а за гостите игра Флориан Алберт.
- Разкажете за сблъсъка ви с Пеле?
- Месец преди световното в Мексико през 1970-а с „Б” националния отбор на България играхме контролен мач с Бразилия. На стадион „Морумби” в Сао Паоло имаше 160 000 зрители. През първото полувреме пазих Тостао, а след това Пеле, който влезе след почивката. Щом не съм му позволил да вкара гол, значи съм се справил. Исках да си разменя фланелката с него, но не успях, тъй като след края на двубоя журналисти и публика нахлуха на терена, и настана суматоха. Същото лято този отбор на Бразилия стана световен шампион.
- На световното в Германия през 1974-та вие играете и в трите мача срещу Швеция (0:0), Уругвай (1:1) и Холандия (1:4). България има много силен отбор, но защо не успяхте да донесете първата ни победа на Мондиали?
- Нямахме късмет. Срещу шведите ударихме две греди, а срещу Уругвай поведохме след красив гол на Бонев с глава, но ни изравниха накрая след колективна наша грешка.
- Какво е за вас Черно море?
- Родният и обичан клуб, който ме създаде като футболист и ме изгради като човек. Благодарен съм на всички треньори, с които съм работил, на всички футболисти, с които съм играл, и на великолепните ни привърженици, които пълнеха трибуните на „Юри Гагарин” и бяха 12-ият ни играч.
- Най-голямото ви постижение в живота?
- Щастлив съм, че с моята съпруга Анастасия създадохме едно прекрасно и сплотено семейство, което е моя опора. Синът Божидар е женен от години, а щерката Ана ме дари с внук Божидар, който е моя слабост. Той тренира известно време футбол, но по-важно е, че е отличен ученик и расте като добър човек. За мен семейството е най-голямата ми победа в живота. След това са футболът и приятелите.
- Как се чувствате на 70 години и какво си пожелавате?
- Да, годините напредват, но аз продължавам да съм зареден с младежки дух и енергия. Пожелавам си здраве - за мен, за моите близки и всички хора, защото когато си здрав, всичко друго може да го постигнеш.
Недко Петров/"Петел"
