Валери Божинов даде интервю пред ТВ+. Ето какво каза нападателят за престоя си в "Левски", грешките на футболния терен и живота:

-Как върви възстановяването ти след травмата на глезена?
-Благодаря, добре върви. В България съм, тъй като лекарят на националния отбор и кондиционния треньор Роко Перота ще направят всичко възможно да ме възстановят. Благодаря на тях и на терапевта Ники, които казаха, че ще направят всичко възможно да ме възстановят за около десетина дена и всичко да е ОК. Хубавото на травмата ми е, че няма нещо сериозно, счупване или проблем с връзките да са засегнати, а е един тежък удар, който получих на тренировка – мисля, че не е голям проблем, както се казва “малък дявол” е.

-Как се чувстваш в Тернана?
-За зрителите и за много хора, които знаят в какви отбори съм играл, ще прозвучи доста скромно или нестандартно, но моята цел няма да крия е, че исках просто да се върна в Италия. Независимо в кой отбор точно на първо време да ме видят хората, че съм жив както се казва, че ме има и съществувам като футболист и Тернана да бъде един трамплин за мен и от там нататък, ако може да вкарам 10, 11, 12 или повече голове, за да видят, че съм добре кондиционно и съм здрав и да се върна в серия “А”, там където съм бил. Това си зависи само от мен и се надявам специалистите да ме забележат отново и да видят, че може да се разчита на мен. Ако бях останал в България, май никой не ме взима насериозно, освен ако не си в тим като Лудогорец, който играе Шампионска лига или евротурнири.
Може, но ако примерно си млад талант, както стана с Чочев, Славчев, който бяха забелязани и са с потенциал пред себе си в чужбина. Като си на една такава възраст като мен вече 27-28 години, нормално или си доказан футболист или трябва да направиш много голямо впечатление, за да излезеш от България.
Така че благодарение на хората, които ми подадоха ръка в Тернана, трябва да се възползвам от този шанс и дай боже да се върна там, където вече съм бил, на по-високо ниво. Лека полека и крачка по крачка се надявам да постигна тази цел.

-Как преодоля трудния период в Тернана в началото?
-Трудно беше, защото след като не си играл 6 месеца, след проблемите ми със Спортинг и само тренирах без мачове губиш сериозно игровата си подготовка и усет. Да, върнах се в Левски и съм благодарен на всички в клуба, защото и те ми подадоха ръка в този тежък за мен момент, когато никой друг не искаше да ми помогне сериозно. Върнах се тук, играх....

-Как ще оцениш престоя си в Левски?
-Аз за себе си не мога да говоря някак...Трудно започнах, накрая започнах да влизам във форма и да вкарвам голове...въобще съзнавам, че Божинов, който е играл в такива отбори някак нормално е хората и феновете на Левски в случая да очакват едва ли не чудеса от мен, но виждаш, че попаднах в не искам да обидя, но в може би най-слабия "Левски" като ситуация, такава каквато вероятно никога не е бил. Не ме разбирайте неправилно, с огромното уважение към клуб и фенове, просто и те самите сигурно го съзнават, попаднах в Левски в много тежък момент, просто криза...Не само спортна, говорим и финансова, като цяло и това е очевидно. Загубите, които допуснахме и най-вече и с вечния противник ЦСКА е просто недопустимо за отбор като Левски. В такъв момент идва едно напрежение дори в самия себе си го усещаш, защото очакванията към мен бяха доста големи, а аз не успях да ги оправдая максимално. Ето, Лудогорец е пример, показващ как само един футболист не прави разликата, а колективът и в това е силата на отбора, а не в един. Как се оценявам в "Левски", като си загубил, като не си постигнал целите си как да се оценя?! Като не това, което съм желал да постигна.

-Имаше ли конфликт с някого в Левски?
-Не, не! Конфликти не съм имал с никого, напротив дори с Г-н Иванов, когато стана дума да напусна Левски излезе мъжкар и това, което поисках, той го направи без проблем и за това съм му благодарен, че ме пусна въпреки че ако искаше, можеше да ми прави спънки и да иска да остана. Просто, виждал съм и съм гледал силен Левски, когато е имало множество силни футболисти и имена. Дори Георги Иванов, когато е вкарвал доста голове и във вечното дерби е имал подкрепата на още няколко силни играчи покрай себе си, а той просто се е намирал на правилното място в правилния момент и тогава вече качествата му са изпъкнали и се помнят. Трябва да имаш изпълнители за всичко, иначе е трудно. Сам не можеш да постигнеш нищо!
Мисля все пак и се надявам нещата в Левски да се оправят, наистина силно се надявам и да го видя там където всеки левскар го е виждал.

-Виновен ли е Тодор Батков за кризата в Левски?
-Аз толкова дълбоко в нещата не мога да навлизам и не мога никого да съдя или упреквам, защото този клуб ми е подал ръка и дори самият Батков беше окей за моето идване. По една или друга причина той ми е давал заплата както се казва, а и ти виждаш, че аз никога не съм плюл там, където съм ял хляб. Просто не съм и такъв човек. Не съм видял нищо лошо от човека Тодор Батков, а дали има или не вина – той е президентът, той е човекът, който отговаря за клуба, финанси и със сигурност и на него му е трудно – има криза в Левси, но аз се надявам и да се намерят правилните хора, които да помагат (спонсори, фенове изобщо всеки който може да помогне). Аз като фен на този отбор не мога да го гледам да се бори просто за влизане в шестицата ми е малко срамно...искам както са ми разказвали големите имена на “сините” отново да я има онази еуфория от времето на големия Левски. Да бъде там, където сега е Лудогорец, защото с тази милионна публика, история и традиции – знаеш ти си коментирал Левски в Шампионската лига и знаеш каква еуфория е било...просто трябва време това отново да се случи.

-Кое най-много те разочарова в българския футбол?
-Ами какво да ти кажа? За съжаление общо казано нямаме един читав стадион. Базите са зле и не, че нещо кой знае какво ме разочарова това, знаеш, че все пак български футбол не мога да коментирам, защото не съм бил много тук. Просто, всички ние знаем какво е нивото тук. Не можем да съдим никого, но в България сме такива, че самият спорт май зависи много от държавата. Когато тя не може да дава необходимото на спорта се разчита на хора като Кирил Домусчиев, Гриша Ганчев, тоест малко са отборите, които имат стабилни и здрави президенти и финансовите им възможности определят съществуването им. Пример е Лудогорец и собственикът му, трябва да имаш здравия гръб, но и трябва да имаш правилна стратегия за работа, а силното първенство е част, за да има качество. Много неща са, не едно и две. Говорейки с теб, няма да ги променим, но просто правя си сравнение с държавите, в които съм бил и щом отбори като Левски, ЦСКА и другите са в тежко положение, държавата трябва да се погрижи и не само във футбола разбира се, в спорта като цяло. Няма друго спасение и са малко вече хората, които вадят пари за да помогнат. Бизнесът на Домусчиев е правилен и така се изкарват пари от футбол. Аз съм имал разговор с ръководството на Лудогорец и не приех да отида да играя там, не защото не исках макар да знаех, че ще стана шампион и ще играя Шампионска лига, но просто избрах Левски заради публиката и защото знам какво е Левски и какво може да ти даде като цяло. Ако бях търсил друго, или дори финансово, трябваше да отида в Лудогорец, но избрах “сините”, защото винаги съм ходил на мачове на този отбор и съм осъзнавал какво е Левски.
Като футболист и в Италия винаги съм знаел какво означава да имаш феновете зад гърба си – това е много-важно нещо. Да бъдеш обичан, да скандират името ти е приятно. Левски е отбор, който може да направи това и да ти даде това. Знам, че не успях да вляза толкова и в сърцата на феновете колкото ми се искаше и да спечелим нещо, но се надявам, че ако не с Божинов, то след време Левски пак ще е шампион и ще бъдем като зрители или аз като фен на полагащото се място.

-Беше футболист на Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити, Парма, Спортинг, но коя е причината да не си в елита на футбола, направи ли някъде грешка?
-Със сигурност грешка има направена някъде и това не може да се оспори. За да се стигне до тук, но това е донякъде и характер. Сега съм поулегнал вече и я няма тази избухливост. Виж, за разлика от България навсякъде другаде, където съм играл никога не съм позволявал да бъда мачкан, защото аз си се познавам и знам как да си защитавам името и честта. Влизал съм при Свен Йоран Ериксон, смело съм говорил, с Дидие Дешан в Ювентус...просто и ти си виждал и знаеш как са се отнасяли с мен и как съм се държал на положение, защото характерът ми е такъв. Вероятно и това ми е изиграло някаква лоша шега – бил съм по-остър, по...хайде да не кажа арогантен (не съм такъв де), но това еположението.

-Не сбърка ли при избора си да отидеш в Спортинг?
-Да, аз не исках да ходя там! Не е била причината финансова, защото парите в Парма ми бяха същите като в Португалия. Разликата бе в целите на двата отбора. Парма се бореше да не изпадне, а Спортинг за титлата и лига Европа. Това бе по-различното и примамливото. Само това малко ме съблазни. Стилът на португалския футбол обаче е коренно различен. Италианският футбол е по-бавен тактически и за моя стил е по-добър. В Англия беше същото, просто аз съм от 15 годишен в Италия и така съм свикнал, най-ми пасва футболът там и езикът и всичко. Съдбата винаги си ме е дърпала към Италия. Явно обаче имаше и някакъв малшанс при мен...така се е случило. Ще направя всичко възможно да се върна в Серия "А" и дай боже от нови сезон да се случи. Честно казано, не виждам кой знае колко италианските футболисти на това по-високо ниво (говоря за нападателите) да ме превъзхождат кой знае с какво.

-Не падна ли малко нивото на футболът в Италия?
-Да, точно така е! Именно затова искам да се възползвам, това е плюс за меня за да се върна тамя където съм бил. Мога да го направя, аз се познавам и знам, че мога. Трябва да работя както в момента в Тернана, да съм концентриран и разбира се да има късмет, както във всяко нещо. Трябва да те покрие понякога, но трябва да си имаш и таланта и да работиш. Трябва да покажа, че не съм този Валери, за когото хората преди са говорили – избухлив, конфликтен, вече съм променен, улегнал. Ето днес в неделя ставам на 29 години...далеч съм от конфликтите и глупостите.

Не смяташ ли, че много-често дразниш хората с публикуването на снимки от курорти, където ходиш с твоята съпруга, детето – този начин на живот, който знаеш в България хората му завиждат?
-Хубаво подхващаш темата, благодаря ти! Аз нямам личен профил във Фейсбук, нито където и да е и винаги съм бил далеч от тези неща, че дори аз или жена ми прави нещо, за да се покажем. Аз не обичам.

-Хората които не те познават виждат непрекъснато твои снимки и виждаш си изграждат друго мнение за теб?
-Това е така, зная го и даже съм забранил иказал на жена си, че искам да съм далеч от точно тези неща. Аз нямам нужда от публикации, снимки и материали и от реклама. Да, в нейната професия е по-различно и ги има тези неща и може би тя има нужда от тези неща, не аз. Аз съм играл на Сан Сиро пред 80 000 хиляди души и още колко много пред телевизорите – милиони сигурно и точно затова нямам нужда от друг вид хората да ме гледат. Аз си обичам България и тук се чувствам добре и искам да постигна нещо и да оставя след себе си и нито злобея към хората в България, нито нищо...

-Това е така, но ето виждаш създаде се една война между теб и Ники Михайлов, с което занимавахте хората адски дълго време. Абсолютно излишно?
-Да разбирам. Излишно е. Ама то няма никакъв конфликт между него и мен или между, когото и да било и спрямо нас двамата. Ние няма какво да делим. Нито аз с него, нито той с мен. Просто се съдава някаква изкуствена война, която дава материал за всичко това. Ние сме говорили с него по тази тема, ние сме все пак съотборници и в националния отбор, че ние не делим друго или България, или жените си, абе няма какво да делим...Аз го уважавам него и той мен. Приятели сме, като се видим, няма никакви такива кой е по-голям или друго, няма такова нещо. Всеки си има свой начин на живот и си определя как да си го живее. Да, става жалко и обидно е да се гледат и четат такива неща, но да благодаря сега няма никакви такива интриги около мен и така трябва да бъде. На всеки пожелавам да успява и да върви нагоре.

-Спомена националния отбор. Мислиш ли за завръщане там и защо мислиш Любо Пенев се отказа от теб?
-Винаги съм бил готов за националния отбор и съм мечтал да съм част, да давам каквото се изисква от мен. Нормално е това, но не просто да съм част някаква. Искам този отбор и това поколение да постигне нещо. Да, не можем да сме онова поколение от 1994-та, това ще си остане в историята не 20, а 20 пъти по 20, много години. Виж тогава играчите от състава къде играеха и гледай сега. Май няма да ги стигнем скоро, но го пожелавам. Това са фактите.

-Ти разговарял ли си сега с Ивайло Петев?
Да видяхме се и говорихме.

-Мислиш ли, че ще разчита на теб?
-Не знам, това си зависи само от мен. Аз се надявам, но ако се изявявам добре, се надявам и не го крия. Искам да съм в националния отбор и да постигна нещо с него. Само на приказки обаче не става. Относно Любо Пенев, не зная...

-Имахте ли някакъв конфликт?
-Не, конфликт не, но не ми се вярва, че е било само, защото не съм имал отбор или не съм играл редовно, защото по тази логика доста други не трябва да са в отбора, но това е друга тема. Не се сърдя на никого. Друга е темата там, няма какво да го крия. Трябваше да му звънна да му кажа за един даден отбор в Испания, че има интерес към мен, за който той да ми помогне и нещата бяха почти на 99 процента готови за отбор от Сегунда дивисион. Каза добри неща за мен и да помогне с това не с друго. Аз обаче избрах да остана в България и в Левски. Наистина той се постара и направи всичко възможно да ми помогне в този труден момент за мен, но аз избрах Левски. Може би и това е оказало някакво влияние. Така се получи и може малко да се обидил нещо, че не избрах да отида в Испания, но не се сърдя на никого. Дори след като стана така, че го махнаха в едно интервю той каза хубави неща за мен...Аз винаги преди всеки мач съм му пращал “sms” по телефона за подкрепа и поздрави и макар да не съм бил в отбора съм пожелавал успех и да има победи.

-Отдръпнаха ли се някои хора от теб?
-Има го и това понякога, първо те подкрепят, после оставаш сам, това е животът. Не можеш да се сърдиш на никого. Важно е да се ориентираш около себе си... ти ме познаваш много добре, и с теб сме имали малки такива...конфликти, леки конфликти които...

-Като по-възрастен към по-млади...
-Да, точно така. Но знаеш, че винаги съм бил отворен към теб. Дори да не сме се чували доста време ето сега се чухме - никакъв проблем - в колко часа, как, какво да наравим, нали знаеш, че аз уважение и респект към теб винаги съм го имал и ще продължавам да го имам, не защото си ти. Защото аз знам, когато аз съм бил някъде... ти си идвал, правил си за мен неща, помагал си ми. Мисля, че аз тези неща не мога да ги забравя и както виждаш моята врата е винаги отворена. А дали хората са добри приятели в кавички, да, окей, ама аз не мога да им се сърдя.

-Техен проблем...
-Да. Аз ще си постигна целта, ще го направя и със сигурност те сами ще дойдат да почукат на вратата отново. Аз съм такъв човек, че моята врата винаги е отворена за всички, не съм злонамерен или да търся конфликта с някого. Напротив, винаги гледам с добро. Може би тази доброта, която имам, ми е така... може би малко в повечко, трябва може би малко повече егоист да бъда в някоя гледна точка.

-Имаш време...
Имам време. Имам време да го направя така че ще се постарая поне това да направя.

-С какво ще помогнеш на баскетболния отбор на “Левски”, ще бъдеш ли в залата?
Аз звъннах на Тити, казах му, че ще дойда да подкрепя. Аз знам, че става въпрос да се съберат някакви пари. Ето, дай да говориме реално, да се съберат някакви пари за баскетболния отбор на “Левски”, да се съберат пари и да се помогне на този отбор. Ще помогна с това, с което мога, с това, с което донякъде разполагам. Тити знае, че може да разчита на мен. Няма да са милиони...

-Според възможностите...
-Да, според възможностите. Ще му помогна, защото аз няма да забравя преди мача миналата година на “Левски” с “Литекс”, в отбора трябваше да получим пари, той влезе в съблекалнята и обеща, имахме да вземем две заплати, той влезе и наистина обеща, че тея пари ще ни бъдат изплатени. И наистина след мача, дори имахме премия след мача, бихме 1:0, имахме премия и дори ни се бяха изплатили заплатите. Така че този човек донякъде е спечелил моето доверие, а и не това само. Това, което направи за юбилея на “Левски”, не може да се забрави. Когато той има възможности, независимо дали е той или има някой човек “Х”, в дадения случай, който да му помага, и който стои зад гърба му, той го е направил. Да, окей, всички могат да кажат, че е лесно когато имаш човек “Х” зад гърба си и те бута напред, и ти отиваш. Да, но ти отиваш и го правиш. Когато той няма в момента и отборът му няма, той пак излиза и гледа да направи така, че дори в зала “Арена Армеец” да събереш 10 000 зрители по 10 лева това пак са...

-150 000 лева...
Малко или много...

-Пак е спасение...
-Пак е спасение. 150 000 от феновете, тук-там някой ще даде повечко, ще ги направиш. Ти го правиш за спорта, ти го правиш за един отбор, ти го правиш за една кауза, ти не го правиш, защото тея пари ще ти отидат в джоба или ти ще ги вземеш, или той ще ги вземе. Тук става въпрос за играчите, да има какво да ядат, да има с какво да отидат на лагер, не да ходят просто току-така. Ти не може да пътуваш без...ти знаеш много добре, че един футболист има нужда от хотелска стая...от..

-От нормални условия...
-Да, а ти като ги нямаш тея неща... как да станат нещата? Ето, давам ти един пример. Една Парма, която в момента фалира. Бившият ми отбор фалира. Да, момчетата играят, но не са взели 7- 8 месеца заплата, те не са взели една заплата и със сигурност този отбор ще фалира. Те няма да видят и една стотинка. Чувам се с млади колеги, те викат: “Валери, на нас ни е трудно. Имаме деца, имаме семейство, имаме да плащаме апартаменти, имаме да плащаме коли, кредити.” Но каквото могат от тук, от там, гледат да се оправят, не е лесно. Но тази кауза се надявам, ако може по някъв начин да бъде направена, така както за баскетбола, да се направи, сигурно ще има полза от такъв благотворителен мач. Нещо да се нарави да се помогне на отбора, не става дума за футболист, става въпрос за отбора, да се спаси този клуб, да се спаси това име – “Левски”.
КРАСИМИР МИНЕВ/ТВ+