Единственият двоен олимпийски шампион на България Николай Бухалов гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той печели отличията в кануто на 500 и на 1000 метра от игрите в Барселона през 1992 г. Петкратен световен и веднъж европейски първенец. Спортист №1 на България за 1992 година и още 5 пъти в Десетката на най-добрите спортисти през годините.

- Здравей, шампионе! Избрахме приятно място за това интервю - на гребния канал в Пловдив. Тук беше последният ти триумф с европейската титла. Връщаш ли се към спомените от това първенство, когато си край водата?
- Не само тук завърши всичко с последното ми участие с европейската титла, а и тук започна всичко. Не точно, защото старият канал беше 1000 м, но тук фактически беше второто ми раждане - раждането в спорта. Дойдох през 1980 г., бил съм на 12-13 години и оттук започна всичко. Наистина мястото е емблематично.

- Спомените застигат ли те и кои - от финала или от началото?
- Всички спомени, свързани със спорта, дали от началото или от края, ми изглеждат все едно са минали на забързан каданс. Всичко ми е толкова прясно, като че ли е било вчера.

- И защо гребане?
- Всичко стана абсолютно случайно. Винаги ми е харесвала водата, тъй като съм се родил в село, около което има две реки и постоянно играехме там. Първият ми треньор Георги Учкунов беше тръгнал на селекция. Тогава треньорите обикаляха училищата и събираха попълнения. Тази практика бе успешна, но за съжаление вече е неприложима. Влезе в часа и като инспектор каза: "Ти, ти и ти - станете!" Помислих, че пак нещо сме се провинили, а чисто и просто той е гледал по ръст по чиновете, кои са по-високи. Каза за какво е дошъл, че има изпити в спортно училище и който желае, да си подаде документи. Приех предложението с голямо желание, но все пак родителите са водещи в това нещо. Прибрах се вкъщи, казах и до ден-днешен съм благодарен на моите родители, че не ме спряха, а ме поощриха в този избор. Дойдох, издържах изпита и така започна всичко.

- Наскоро празнува юбилей - 50 години, изпяха ли ти песента "Мъжът на 50 е стара пушка"? Въобще имаше ли голям купон или предпочете в твой стил без много шум?
- На купона имаше около 50 човека като за 50-годишнина! Беше на едно емблематично място - на старата гребна база в ресторант "Гребеца". Бяха приятели, с които по някакъв начин животът ме е срещнал, свързал ме е, помагали са ми, били са до мен в целия този път. Не ми изпяха "Стара пушка", но мисля, че човек на 50 е като на 25. Поне аз така го чувства. Не е точно същото, защото нещата, които си правил на 25, вече няма как да се случат.

- Изпитваш ли носталгия по старото време? Какво би взел от стария строй?
- Носталгията ми е към спортните дружества, които бяха структура, доказала във времето, че може да работи. За съжаление бяха закрити. Сега има много спортни клубове, но за мен това не е печелившата формула за правене на професионален спорт. За масов, за аматьорски спорт - да. Председател съм на клуб по кану-каяк, бившия "Тракия", в който аз съм бил състезател. Никога не бих направил друг клуб, защото роенето на клубове не води до конкуренция и до успехи. Води само до разводняване и виждаме накъде върви българският спорт. Бюджетът на клуба, който получаваме от Министерството на спорта, е 26 хиляди лева. На едно средностатистическо българско четиричленно семейство горе-долу това му е бюджетът за нормална издръжка за една година. А как можеш да издържаш клуб, да имаш треньори и състезатели, с тези пари? Имаме двама състезатели - Станилия Стаменова, която е втора на европейското и Христо Реков, който е втори на европейското в Пловдив за младежи. И въпреки всичко - това е бюджетът. Как може да се плащат заплати, осигуровки, да се развива спортна дейност и да очакваме високи резултати с 26 хиляди лева? Ако някой може да ми даде този отговор, винаги съм на разположение и ще се радвам да го чуя.

- Сега си съсобственик на най-големия и модерен фитнес център в Пловдив, имаше магазин, нощен клуб. Как се чувстваш на територията на бизнеса? Плюс или минус е да си Николай Бухалов?
- Малко или много винаги ми е помагало името. Аз не обичам да афиширам кой съм и какво съм направил. В живота винаги съм опитвал да успявам и съм го постигал с трудолюбие и постоянство. Това е формулата във всяко едно начинание. Да, действително в началото имах хранителен магазин. За всеки спортист краят на кариерата е много тежък момент, не знае накъде да поеме да се развива. Отворих един нощен бар, който в този период беше някакво решение на проблема. След това се върнах в спорта, седем години работих като треньор в националния отбор. През това време работеше и фитнес залата, която отворих през февруари 2005 г. Кану-каякът не е спорт, в който може да вадиш големи пари и да разчиташ на това. Винаги съм гледал да имам нещо странично, за да мога да компенсирам.

- Твой е лафът, че щастието не е в парите. А в какво е?
- Щастието наистина не е в парите, защото в живота има хора с малко пари, които са щастливи, а има и хора с много пари, но нещастни. За мен щастието е в хармонията, как човек чувства нещата и как ги прави. Когато прави добри неща от сърце, има вътрешен мир и е щастлив.

- Връщаме се на територията на спорта. Смяташ ли, че България взе всичко от теб като състезател и специалист, след като знаем, че руснаци и чехи изучават твоята техника?
- За руснаците го научих по време на треньорската ми дейност. Те наистина са взаимствали от това, което имах аз като техника и на тази база са променили тяхната школа. Не че школата им беше лоша, защото в годините ние се учехме доста от тях. Но по принцип аз винаги съм търсел и съм мислел как да направя най-добрата техника. Мисля си, че колкото и да е дала природата на един човек, ако той не развива таланта си, няма как да постигне нещо. Дали дадох всичко? Като състезател можех да дам още повече. За съжаление в това търсене в един момент не бях разбрал, че за мен съм стигнал съвършенството. Нещата се объркаха и дори европейската титла, която спечелих в Пловдив, а имам и трето място на еврошампионат, вече са от "лошия" ми период.

- В кану-каяка и в гребането като че ли и преди, и сега условията са тежки и ужасни. Споделяш ли това мнение?
- Ако се върнем назад във времето, условията са били по-сурови, отколкото са днес. Не че сега имаме перфектните условия. Преди на база на техническо развитие, макар и спартански условия, все пак горе-долу бяха на ниво, за да се развива един спортист. Сега излязоха много нови оборудвания, компютри, вкара се науката в спорта и може би изостанахме. Иначе условията са по-добри от тези, които ние сме имали. Но съвременните деца искат нещо друго, което за съжаление няма как да им предоставим.

- Вярно ли е, че заради един часовник България рискува да остане без златен медал на Игрите в Барселона, а ти да бъдеш дисквалифициран, недопуснат до старт? Разкажи за тази история.
- Абсолютно вярно е и за радост го разбрах чак след финала. Може би, ако бях научил преди него, щеше да ме разконцентрира и нямаше да го има първия медал. Историята е следната - в кану-каяка по време на олимпиада обират всички часовници, за да няма вътре устройства, които по някакъв начин да те информират или да ти дават наставления от брега. Когато отидох на старта, имаше около 3 минути и половина. Не обичам да застана там и да стоя. Това време за мен е много. Относно загрявката ми - за мен 20 минути във вода са много, аз влизам за 16 минути. Всичко е изчислено. Тръгнах нагоре, може би бях на 200 м зад старта и видях, че те вече подхождат към стартовите устройства. Тъкмо бяха навлезли тези устройства, около 1991 г. се случи това. Стартовете на олимпиада са точни до секунда - няма подреждане напред - назад, а направо се дава старт. Ситуацията беше нито да греба бързо, за да застана на старта, нито прекалено бавно, защото могат да го пуснат. Застанах и може би след няколко секунди дадоха старта. В последствие разбрах, че е имало диалог в съдийската кула да бъде дадено началото без мен. Ако това бе станало, нямаше да има втори старт, тъй като според правилата, ако не се явиш на първия, пропускаш втория. После разбрах за Никола Велев, Бог да го прости, тогава главен съдия на международната федерация. Той е казал да задържат старта. Цял живот ще бъда благодарен на този човек, тъй като нямаше да има нито първи, нито втори медал!

- Испанският крал Хуан Карлос е бил на трибуните, дори и на него му се е наложило да чака да види кой е кралят на кануто. Тогава испанската двойка е била много актуална...
- Да, имаха една силна двойка каяк и наистина е бил на трибуните, за да гледа тази гонка. Чакане е силно казано, защото говорим за около минута забавяне на старта. Слава Богу, тази минута не се оказа фатална, тъй като сега може би нямаше да водим този разговор.

- Друга драма - класираш се за финала на олимпиадата в Сидни през 2000 г., след като първо те дисквалифицират на квалификацията, а контестацията ти се разглежда четири часа...
- Имаше един период, в който бях белязан. Търсеха и най-малка грешка от моя страна. То не бяха допинг контроли, проверки, кривнал малко от средата на коридора... Действително това правило го вкараха точно заради мен. Правилото на петте метра - нямаш право да се доближаваш на по-малко от 2,5 метра от коридора. Приеха го през 1987 г., тъй като признавам, че имах навик да карам повече в десния край на коридора. Така бяха поставени и понтоните - от десния край, да не е в средата да пречи и не ги бяха върнали. Стартирах отдясно, водих гонката, накрая станах втори. Имаше големи дебати дали да ми бъде върнат медала, тъй като и там ситуацията беше доста лоша за мен. Изкараха ме и когато тръгнах към стълбичката, решиха, че трябва унгарецът да се качи на нея. Бях като в небрано лозе. След това вкараха това правило.

- Говорим за прословутото возене на вълна. Един професионалист може ли точно да оцени или пак има съмнение дали даден състезател се вози на вълна?
- Това е по преценка на съдията. По принцип се забелязва, тъй като при возенето на вълна, носът пада леко по-ниско, все едно пускаш по нанадолнище. Самата вълна те дърпа напред, където спестяваш и евентуално във финалните метри се получават нещата, но трябва да останеш доста назад.

- След Барселона ли се отказаха да се занимават с теб?
- Не, точно тогава, започнаха да се занимават с мен. Първия път беше тогава - дисквалифицираха ме. Няколко години доминирах и бях лидер, особено на 500 метра, на 1000 м имах разменени победи. Точно там дебатът беше доста голям. Квалификацията бе световното в Милано, аз водех гонката, кануто е безрулна лодка, няма как да я караш, когато има вълни. Да, кривнах, отидох нататък, но докато се прибирам, канадецът беше зад мен и той ме настигна и дори леко ме изпревари. Атакувах и го бих в последните метри. Стигна се дотам да ходя аз в стаята му да го питам дали съм му попречил. Тогава казах, че това е абсурд! Мен, ако ме питат, всички ми пречат, защото искат да ме бият! Как може аз да питам състезател? Значи няма жури, което да реши и трябва състезателят да каже дали му преча. Но ако той не е с "чисти" намерения, може да каже - всички ми пречат, дисквалифицирайте ги! Беше парадокс. Трудно извоювана квота за Сидни.

- На световното в Мексико печелиш две титли и едно сребро след фотофиниш. Преди финалите обаче пак драма. Говореше се, че от играчка -плачка и е станала някаква контузия. Каква е истината?
- Контузията стана след масажа. Венци правеше много хубави масажи. Направи ми дълбок масаж, исках да ми хване отпред краката и се завъртях на масата. Явно доста ме е бил отпуснал и при завъртането съм захапал нещо отзад в гръбнака. Свърши масажът, станах и не мога да дишам. Като поема дълбоко въздух, получавам спазъм. Настъпи объркване в щаба ни. Един смяташе, че съм настинал, извикахме доктора на поляците, обаче нищо. Трябваше да се вземе някакво решение, тъй като "волтартен" бе забранен, защото се води, че "маскира", като допинг. Но решихме да го изпия и на другия ден го написахме в протокола. Само това чакаха... След всеки старт аз бях на допинг контрол, а от преките ми конкуренти - никой. Най-накрая ми писна, теглих им... една от нашите. Този фотофиниш също не беше, както трябва. Беше много оспорвано, но не го дадоха да го погледнем. Другите два златни медала бяха категорични. На 200 м бих с почти цяла лодка, а на 500 м с цяла лодка и резерв. На 1000 м е било с малко, поне така ми казват хора, които са били отстрани. В Мексико да караш 1000 м - това е някакъв кошмар! В цялата ми спортна кариера не се е случвало такова нещо. До 600 м караш горе-долу нормално и след това си в пълна хипоксия, все едно имаш една найлонова торба на главата. Отваряш устата, за да дишаш, но въздух няма. Имах чувство, дори с малко кога ме бият и кога аз побеждавам. Винаги го усещах, но не и там. Сърбинът Мато Любек ми каза: "За мен ти си шампион!"

- Същата година - 1994 г. журналистите те класираха втори в класацията "Спортист на годината". Тогава беше фурорът на американското лято и Христо Стоичков стана номер 1. Ти не скри разочарованието си - каза, че не си оценен правилно, че Камата е играл с цял отбор. Още ли си сърдит или времето лекува?
- Бързо прощавам. Било е на момента. Да не забравяме, че с това нещо футболът остана в историята. Кану-каяк е друг вид спорт. Действително бях обиден на момента, но бързо ми минава. Не обичам да живея с такива негативни спомени.

- Втората си световна купа получаваш по пощата. Вярваше ли, че Международната федерация ще си признае грешката, след като вече бе дала трофея на чеха Мартин Доктор?
- За втората световна купа се разбра още, когато му я връчиха, че не трябва да му я дават, тъй като разликата беше три точки. Не знам как ги бяха изчислявали. В интерес на истината, когато вкараха световната купа в кануто, аз спечелих първата планетарна купа. Втората я взех по стечение на обстоятелствата и наистина я получих по пощата. Още там го разбраха, връчиха му я и после се наложи да я връща.

- Времето намалява ли страстта ти към автомобилите? Коя е най-бързата кола, която си карал?
- Не съм имал бързи коли. Обичам автомобилите, харесват ми. Винаги съм избирал практични и икономични, но и с някаква мощност, а не като тръгнеш да изпреварваш, да се молиш и да не знаеш дали изобщо ще се случи. Най-бързата кола, на която съм се качвал беше един спортен "Ягуар", 12-цилиндров в САЩ. Не беше моя, но изпитах удоволствие.

- Имаш ли носталгия към двете коли "Рено", които получи като бонус от олимпиадата?
- Едното беше 19, а другото 21. "Рено" 21 в годините остана при мен. Имайки предвид, че тогава бях още млад, "луда глава" и карах все едно искам да я чупя...

- Преди време ти задигнаха медалите. Спомням си, че доста тежко преживя тази история, въпреки че доколкото знам крадците ти ги върнаха в торбичка. Дали е проговорила съвестта им или някой от подземния свят им е дал съвет да не се шегуват с такива неща?
- Не мога да кажа дали е съвестта, тъй като в един крадец това е най-малкото, което може да се търси. Питах насам-натам и хора от подземния свят, и в полицията. Върнаха ги, с изключение на някои. Беше изчезнал медалът от европейското първенство, тъй като беше много лъскав и изглеждаше като златен и бронзовото отличие от Сеул. За радост там не бяха златните медали от Барселона. В последствие разбрах, че поръчката е била точно за тях. Бяха дошли за тях, а така ме бяха ошушкали, че дойде зимата, а нямах дори яке. Нещо страшно е, за мен тези хора нямат съвест!

- Беше треньор на Станилия Стаменова и тя имаше успехи. Защо не продължихте работата заедно?
- И със Станилия нещата станаха случайно. Познавахме се покрай спорта, но в един момент тя остана без треньор. Сезонът беше тръгнал лошо и ме помолиха да се заема. В началото не исках да приема. Виждах ги, че я отписват, а аз съм бил в тази ситуация. Много е лошо - един доказал се спортист има желание, но в един момент нещата се объркват. Все пак сме живи хора. Дори хора, които не са спортисти - ставаш един ден и нещо не си както трябва - не си доспал, уморен си, а в спорта това е фатално. Виждайки, че я отписват, приех на втория-третия път, след като ми беше предложено. Нещата бяха за два месеца, тъй като толкова време оставаше до световното, а европейското беше след месец. Викам си - два месеца не е чак толкова време. Тя стана европейска шампионка, но изпуснахме световната титла за малко, защото допусна някои грешки. Хареса ми, че си видя грешките, защото повечето състезатели никога не търсят вината в себе си. Като гледахме запис на гонката каза, че се е била сама. Свърши годината и ме попитаха какво предстои оттук нататък и аз отговорих, че разговори в тази посока не е имало. На нея ѝ стана много криво, на мен ми дожаля и останах още една година с идеята да спечелим световната титла, която изпуснахме в Москва. Успяхме в Милано през 2015 г. Мисля, че изпълних ангажимента, който бях поел към нея. Нямаше как да остана, защото имам други ангажименти. За година и половина бях оставил всичко и се занимавах само със Станилия. Трябва да се отдадеш на треньорската работа не само по време на занимание, а 24 часа човек трябва да мисли за това. 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+