Нападателят на ЦСКА Серджиу Буш бързо си извоюва клю­чова роля в състава на Стойчо Младенов. Румънецът вкара 7 гола в 10 мача в А група и асистира за други две попадения. Буш изобщо нямаше нужда от време за адаптация, като бе точен още във втория си мач - вечното дерби, завършило 2:0. 21-годишният таран даде ин­тервю за предаването "Спорт в обектива" по Канал 3, в което говори за първите месеци от своя престой на "Армията". Буш изгледа мача Лудогорец - Реал (Мадрид) от сектор Г на стадион "Васил Левски". От отбора на ЦСКА присъ­стваха още Стоян Колев и Анатоли Нанков.

- Серджиу, как се чувстваш след ма­ча с Берое, в който вкара 7-ия си гол в А група?
- Беше много труден мач, след края му имаше умора в мен, но пък бях и доста щастлив. От радост не можах да заспя. Направихме една от най-доб­рите си срещи досега. От всички голо­ве обаче този срещу "Левски" си остава най-специален.

- Как ти се струва българският футбол?
- Първенството е много оспорвано, а и форматът е интересен. Доста от­бори могат да поднесат изненади, та­ка че постоянно трябва да сме нащрек. Борбата за титлата ще е много оспорвана, но аз вярвам, че ние ще сме част от нея до края.

- Какво е мнението ти за следва­щия съперник на ЦСКА - "Ботев" (Плов­див)?
- Тимът разполага с доста млади футболисти. Нашата основна цел е във всяка среща да вдигаме нивото си и смятам, че се получава до голяма степен. Двубоят с Ботев няма да ле­сен, но съм сигурен, че ако повторим играта си от Берое, ще спечелим. Ос­вен това играем на "Армията", където се чувстваме най-добре и това ще е предимство за нас.

- Как успя да се адаптираш толкова бързо към А група?
- Ами разликата с Румъния не е особе­но голяма, така че не е трудно. Тук, в България и в ЦСКА, обаче се почувствах като голям играч. За мен е чест да нося червената фланелка. Да, имаме финансо­ви проблеми, но всичко ще бъде наред.

- Чувстваш ли се ка­то звезда, предвид колко често беле­жиш?
- Не. Стремя се да изживявам меч­тите си и да ставам по-добър. Най-важ­ното е, че радвам феновете с попаденията си. Това ме кара да се чувствам пълноценен.

- Бяхте наказани с по три премии заради отпадането за купата от Монтана. Как приехте в отбора ре­шението на ръководството?
- Мисля, че реакцията им беше пра­вилна. Отпадането бе доста срамно. Всички се представихме доста под ни­вото си. Голям провал. Приехме санк­циите си и срещу Берое се постарахме да се представим по-добре.

- Коя е най-силната страна на ЦСКА?
- Отношението към тренировъчния процес, колективът... Помагаме си вза­имно и се уважаваме на терена. Това е ключът към успеха. Освен това сме много агресивни, което също доприна­ся значително за големия брой победи.

- С кого от съотборниците си си най-близък?
- Стоян Колев ми помага много, той живее близо до мен, а жена му е румънка. Когато приятелката ми идва на гости, често изли­заме с тях. Стоян го­вори моя език доста добре. Радвам  се, че имам такъв приятел. Знае­те, че той е играл с успех в румънското първенство.

- Със си­гурност си гладен за още по­падения...
- О, да. 7 е добра  бройка, но мога още, не мисля да спирам дотук. От мен се изисква да си върша работата професионално. Нищо по-специално - просто да вкар­вам. След като отбележа, празнувам, а после всичко си продължава по старому.

- Каква е връзката ти с феновете?
- Общувам си с тях най-вече чрез фейсбук. Много ми е приятно, а и приятелите ми от Румъния виждат всичко това и се гордеят с моя успех. Чувството е трудно за описване.

- Лудогорец елиминира Стяуа и се класира в групите на Шампионската лига. Какво е мнението ти за представянето на отбора в най-престиж­ния турнир?
- Срещу Ливърпул показаха много добра игра и смятам, че защитават вашата държава по отличен начин на международно ниво. Трудно ще побе­дят в груповата фаза, но доказаха, че не са попаднали там случайно.

- Имаш ли любим клуб, на който симпатизираш от дете?
- И аз съм си мечтал да играя в Реал (Мадрид) или Манчестър Юнайтед, но едва ли ще се случи (смее се). Не мога да отлича ня­кой отбор.

- Как се зах­вана с фут­бола?
- Семей­ството ми има основна заслуга за то­ва. Като малък отидох на ня­колко тренировки, но майка ми пос­тоянно ми казва­ше: "По-добре учи, образованието е по-сигурно". Ко­гато бях на 10, тренирах няколко месеца обаче майка ми ми забрани. След време отново се завърнах на терена и този път тя беше безсилна. Иг­раеше ми се твърде много. В крайна сметка се примири и ме подкрепи. Сега ми е най-големият фен. А след две сед­мици, за дербито с "Левски", родителите ми ще дойдат в България, което ще ми дава допълнителен стимул.

За теб като млад футболист кое е най-важното - да играеш повече или да печелиш повече?
- По-важна е практиката, пари вина­ги ще има. Не мисля за тях. Като натру­пам опит и отида в още по-голям от­бор, те ще дойдат. Не са ми самоцел.

- Разбра ли вече какво означава ЦСКА?
-Да, още от началото. Първото мяс­то, което посетих, след като подпи­сах, беше музеят на спортната слава на клуба. Запознах се добре с историята. ЦСКА за България е като Стяуа за Румъ­ния - голям, водещ отбор. Напрежение­то е голямо, но това е добре за всеки футболист.

- А какво можеш да кажеш за Стойчо Младенов? Как се работи с него?
- Най-важното за мен е, че той ми се доверява. Дава ми увереност. Не всеки път се представям на ниво, но въпреки това ме държи на терена. Аз се отбла­годарявам с голове. Младенов спечели моето уважение, той е изключителен човек.

- Знаеш ли, че вашият шеф Александър Томов гледа някои от мачовете заедно с фенове­те? Виждал ли си нещо по­добно?
- Не. То­ва е супер, не знаех. Ако бях на не­гово място, също бих отишъл, за да видя страстта на феновете и как преживяват всичко. Това е интересно решение от негова страна.

- Разкажи повече за семейството си, имаш брат...
- Да, казва се Лауренциу и е по-голям от мен с 5 години. Той също е футбо­лист, играе в Румъния, преди това беше в Русия, дори има мачове в Шампионска­та лига. Печелил е и титлата на наша­та родина. Сега е в Рапид Букурещ кой­то е в подобна ситуация като българс­ките клубове - има известни финансови проблеми. Лауренциу е човекът, от ко­гото искам съвет всеки път. Слушал съм го през целия си живот и това винаги ми е помагало.

- А твоята приятелка дава ли ти съ­вети?
- Не, в никакъв случай. Ка­то много же­ни тя не раз­бира от фут­бол - гледа за удо­волствие. Без значение как съм играл, винаги е щастлива. Но аз си признавам, когато не съм се представил на ниво. Обикновено се обаждам на май­ка си и й споделям, че съм разочарован от себе си.