- Проектът не е приключил. В самото начало това, което ние обявихме е, че сдружението е в помощ на футболния клуб, но за да функционира правилно трябваше да се изградят тесни взаимоотношения и обща концепция какво да се прави. Тъй като много дълго време подобен диалог отсъстваше е трудно да се настрои обществената енергия в една посока. Принципно сдружението ще продължи своята дейност само и единствено ако има от една страна съгласие от футболния клуб, а от друга – съгласие от страна на собственика на базите, който е Министерството на младежта и спорта. Ако няма изричен и ясен регламент кой какво прави сдружението ще има затихващи функции.

 

- Направихме доста неща. Кой ги отчита и признава е друг въпрос. Изградихме три игрища, като последното е само въпрос на време да се довърши, тъй като отрицателните температури не позволяват полагане на пясък и гранули. Така или иначе направихме три игрища със съблекални, осветление и всички видове документация, узаконени, със строителни разрешения. Лицензирахме 4600 седалки в сектор “А”, което означава изграждане и подобряване на инфраструктурата. Всичко това теоретично ще носи приходи на клуба, което е друг вид помощ. Трябва да кажа, че на игрищата клуба и школата не плащат нищо в светлата част на деня, а в останалата част равносметката е такава, че само в летния сезон може да се дават на външни групи да играят и приходите почти покриват разходите по поддръжката на игрищата – заплати, ток и т.н. Това е което е направило сдружението.

 

- На този въпрос много трудно мога да отговоря, тъй като съм много далеч от клуба. Единственото, което мога да кажа е, че познавам добре г-н Манджуков и г-н Инджов, имам добро мнение и за г-н Михайлов от “Трейс”, така че тези са сериозните акционери. Предполагам, че и с помощта на г-н Монолов, което е и в нашето сдружение... Може би ако се направи добра пътна карта за следващите години, добър бюджет, има финансова дисциплина и координиране на усилия и спазване на правната рамка може и да се справят, но нямам никаква информация вече, а и не се интересувам. Да кажа честно: не се интересувам от реалното състояние на клуба.

 

- Първо – един човек е трудно. Второ – той е изключително сериозен бизнесмен, занимавал се с много и различни занимания, до колкото аз имам поглед. Но не е човек, който, по мое лично мнение, ще хвърля безцелно пари. Би го направил, ако види инициатива, ако може клуба да стане продукт. Но тук въпроса е дали който и да е клуб в българското първенство да функционира като отделен продукт и да може да събира публика, да привлича телевизия... Г-н Манджуков най-добри би отговорил на този въпрос.

 

- Отдавна казвам, че всички инвестиции се правят с цел да има възвращаемост на капитала. Никой не инвестира, за да си хвърли парите на вятъра. По-големите инвестиции, а тук доколкото чувам, става въпрос за сериозни суми, се правят с много точни разчети. Всичко, което надхвърля нормата от осем години става непривлекателно и тук изниква въпроса защо тогава в България, а не например във Франция. Една малка част от “Червената общност” от самото начало започна да развива тезата – виждате ли сдружението иска по някакъв начин да влезе в тази прословута база, защото има много голям интерес към нея и става въпрос за много пари. Но за да се развие тази база има нужда от много инвестиции, защото един нов стадион струва около 40 млн. евро. Инвестицията в Панчарево е в порядъка на 8-10 млн. евро. Мащабите са такива. И тезата, че сдружението ще извади тези пари и ще спечели – не звучи сериозно. И за да успокоя всички – нито сдружението, нито аз имаме какъвто и да било интерес към тази база.

 

- Когато българското първенство започне да прилича, да речем на турското, пак съобразено с нашите мащаби и икономика. Трябва да има състезание, да има сблъсък, динамика и най-вече публика. Има клубове с под 100 души на мач, но са с големи претенции. Други регионални клубове, които претендират, че са много сериозни събират по 500 души. ЦСКА и Левски събират 5-6000 души, даже и 10 хиляди не могат средно да съберат за цял сезон. Докато не станем сериозна лига, която да е продукт, докато собствениците не помислят как да го направят, няма да има телевизия, няма да има реклама, публика... Това са трите компонента, които издържат едно първенство. Нямам обаче отговор как това би могло да се случи.

 

- Не съм изненадан, но ще обясня защо. Абстрахирам се от бюджета, състоянието, кредитите и т.н. Това са неща, които не ги знам, а се тиражират. Чисто селекционно и като усилия на треньорското ръководство с един много приличен специалист за България, какъвто е Стойчо Младенов, при наличието на някои добри чужденци и някои добри български играчи, не е толкова трудно ЦСКА да е начело на фона на останалите клубове. Като организация, пари и футболисти Лудогорец на хартия превъзхожда ЦСКА, но участието в европейските турнири ги разконцентрира малко и е нормално ЦСКА да използва този момент. Отборът победи Левски в преките двубои, при това няколко пъти и те придобиха самочувствие, което им помага в момента. Голяма помощ от “Червената” общност: “Червени сърца”, “ЦСКА Завинаги”, г-н Манолов и хората около него с “Царско село”, това са неща, които трябва да се отчитат. Самият клуб също работи и на фона на кризата в България се стараят. Така че мястото е заслужено – въпросът е дали могат да го задържат...

 

- Даже и тази година ЦСКА да стане шампион, ако не влязат свежи капитали, ако не се изчистят старите задължения, ако я няма правилната рамка на взаимоотношения, трудно ще издържат. Отбор като Лудогорец, който се намира в район, където не е имало футболни традиции, не е имало конкурентен отбор, нито натист от привърженици или журналисти – при тази атмосфера и сериозна финансова подкрепа и управление на клуба като бизнес проект от хора, които имат и друг успешен бизнес е гаранция за успех. Дали ЦСКА може да го повтори и да направи пробив в Европа е трудно да се гадае.

 

- Не. Не съм гледал от години и на този етап съвсем умишлено избягвам да хода на ст. “Българска армия”, защото видяхте една цяла година и половина почти всекидневно трябваше да се опровергават спекулации, които не отговаряха на истината. А и честно казано имам доста други проекти, с които се занимавам и ако искам да гледам истински футбол, така да го кажа, предпочитам да гледам Арсенал.

 

- Нравите, начинът по който функционира първенството, всичко, което представлява българския футбол отблъсква не само мен, но и както вече казах посещаемостта на мачовете е трагична. Това значи, че много хиляди хора са на това мнение и има някаква причина това да е така.

 

- Това е въпрос, на който собствениците трябва да си отговорят, тъй като същите резултати и същото ниво може да бъде постигнато с преобладаващо присъствие на български футболисти. С изключение на Лудогорец друг отбор не е правил подобен пробив в Европа от години. От последната “зимна приказка” на Левски, а и те бяха само със загуби в Шампионската лига. Един пробив и нищо след него. И на всичко това да влагаш пари в чужденци, които идват с незнайни мениджъри (част от тях), с неясни критерии, къде са играли, къде отиват, даже възрастта им е под въпрос, особено за някои от Африка или от Бразилия и започват едни безкрайни спекулации. Така нивото няма как да се вдигне и за мен по-правилно е самите собственици на клубове да се обърнат към собствените си юноши и да наблягат повече на български футболисти, да има някакви поносими заплати, за да могат да се измъкнат заедно и колективно от положението, в което се намира футбола.

 

- Разбира се! Когато говоря за футбола ЦСКА не може да е изолирано явление.

 

- Това би било една гледна точка, която звучи логично.

 

- Не зная. Когато започнах да работя с моите колеги по проекта “ЦСКА Завинаги” смятах, че с по-голяма съпричастност на общности – ЦСКА и Левски имат такива, пловдивските отбори, става въпрос за стотици хиляди привърженици – ако бъдат публични клубове с повече контрол върху финансите и политиката, с маркетингова стратегия и т.н. би могло да бъде. Но колкото повече седя и наблюдавам нещата, толкова повече си мисля, че това е много трудно защото трябва да има правила, регулаторните органи трябва да са безпристрастни. Ако те наистина са безпристрастни по-голямата част от клубовете няма да получат лиценз. Това е изключително порочен кръг, за който аз лично не виждам в близките години голяма перспектива, пък и все повече и по-бързо се отдалечавам от футбола. Ето защо спирам да мисля по въпроса дали нещо би могло да се направи.

 

- Държавата може много да направи. Тя има всякакви функции и всякакви контролни органи, а освен това може много да направи и за базата. По един или друг начин България не може да се сравнява със страни като Белгия и Холандия, например. Но без държавата да инвестира в собствената си база ми звучи някак “даваме ви базата, плащате едни не големи пари за наеми или инвестиции, ама оправяйте се”. Значи собственика, в случая държавата трябва да оправи базата или най-малкото да помогне за оправянето й. Не може да очакваш клубовете сами някак си да се извадят от блатото, като барон Мюнхаузен. Собствеността е държавна или общинска – това е – държавата е тази, която трябва да инвестира в базата и трябва по някакъв начин да помогне на обществената организация, футболен съюз или асоциация заедно да оправят нещата и негативните явления. Това не може да се случи някак от само себе си.

 

- Много са. От съмнението в почтения резултат, защото такова има в голяма част от публиката и в пресата и медиите като цяло се тиражират подобни мнения непрекъснато, та до подготовката на юноши, качеството на треньорите, които се занимават, методика, до възстановяване и работа с първия отбор, трансфери, чужденци... По принцип хората, на които им се налага да се занимават с управление трябва да си изведат приоритети. Ако не могат сами да си ги определят да търсят помощ в развитите във футболно отношение страни. Без пет- или десетгодишна стратегия с годишни планове на футболния съюз, на клубовете, на държавата... Без да има всеобщо усилие – обществеността и медиите – всички те да са обърнати в една посока, няма как да стане. Не можа Лудогорец бутиков клуб да съществува сам за себе си. Или огромен клуб като Славия, ама няма публика. Трябва всички да вървят заедно в пакет.

 

- Имам свое обяснение, но ако го кажа ще звучи претенциозно. Затова ще се въздържа да коментирам ЦСКА и Левски. Ще кажа така, че прекалено много легенди, всякакви – от бивши футболисти до бизнесмени, не изключвам себе си – всички знаем какво трябва да се направи, обаче някакси никой не иска да влезе в блатото. Така тези хора оставиха едни други хора, които не бяха толкова компетентни придобиха собственост в двата клуба по някакъв различен от нормалния начин, имаха скрити собственици дълго време. Така че много са язвите и е жалко за милионите привърженици, защото без ЦСКА и Левски и без традициите в този спорт, без истинско дерби между двата отбора (имам предвид за качеството на играта, а не за някакво съмнение за резултата)... Ако има истински сблъсък, на каквито сме били свидетели като деца, когато не можеше да се намери билет за мача, а сега въпреки цялата реклама, с всичките чужденци, претенции, приказки, сайтове, на стадиона отиват 10-12 хиляди души. Като махнем от тях двете агитки от по 3-4 хиляди души – да си отговорят сами хората, които се занимават с ЦСКА и с Левски какъв им е продукта. Резултатът е, че като махнем служебните лица, медиите и пряко ангажираните покрай футболния съюз – колко е публиката? Това е реалното – без двете агитки, които са там и в студ и в пек – какво излиза? Че няма продукт. За да оцелеят двата трябва качествено да се промени мисленето дали могат да създадат продукт. С претенции само, с име и минало не става.

 

- Смятам че клуб като ЦСКА може да функционира с 5-6 милиона лева на година. Това е на фона на възможностите и на фона на това, което чувам, че дават в Литекс. Хайде Кирил Домусчиев дава повече. Но 5-6-7 милиона лева са постижими пари за България. С разумна политика долу-горе може да се балансира. Такъв бюджет със сигурност обаче не позволява на българските отбори да правят пробиви в Европа. Но за да има повече пари пак се връщаме на това има ли медиен интерес, търговска марка ли е излъчването на футболното състезание, има ли рекламодатели, които искат то да се излъчва, готов ли е българина да плаща за платен телевизионен канал, както е по света... Много са въпросите. Някой трябва да седне да ги систематизира. Това са хората, които се занимават с футбол. Аз съм страничен на процеса човек. Ако някой иска да му се помогне, трябва да търси експертиза от чужбина – там, където има развити първенства. Ние обичаме да се сравняваме с Байерн (Мюнхен), с Барселона... Нека да гледаме например Олимпиакос или Динамо (Загреб). Ако искаме веднага да станем Байерн – няма как да стане.

 

- Аз съм оптимист и винаги гледам позитивно на нещата. Смятам че има много можещи хора във футбола във всякакви нива. Мисля че немалко пари дават собствениците във футбола. Въпреки това има и много случайни елементи във футбола, които добре живуркат покрай него. Държавата може много още да направи, Българският футболен съюз трябва да си определи приоритетите, защото в последната година се занимават предимно със селекционера на отбор и самия национален тим, който е върха на пирамидата, но ако няма пирамида се видя, че няма как да има връх. Ако всички работим заедно с една концепция с по-простички желания и по-изпълними и постижими цели, може би ще успеем.