Халфът на националния ни отбор и ново попълнение на украинския Металург (Донецк) Чавдар Янков даде интервю пред клубния сайт. В ролята на преводач влезе друг българин в състава – Велизар Димитров, който е един от лидерите на Металург. Ето какво каза Чавдар за първите си дни в състава, воден от Николай Костов.

-Чавдаре, разкажи ни за семейството си.
-Роден съм в София. Баща ми работеше в полицията, а майка ми също беше на държавна работа. Имам по-малка сестра. Цялото ми семейство живее в София

-Първият ти отбор е Славия.
- От 12-годишен започнах да тренирам в школата на Славия. На 16 години вече бях част от първия отбор.

-Какви успехи постигна със Славия?
-С родния си клуб не можах да спечеля нито един трофей. На практика всички купи отиваха в двата най-популярни отбора в страната - ЦСКА и Левски. Ето, до мен седи един представител на ЦСКА (смее се, посочвайки Велизар Димитров). В България Славия има репутацията на тим, който се бори за трето-четвърто място. Затова и най-големият ми успех е един бронзово медал в първенството

-Стигнал си и до националния отбор на страната.
-В младежкия национален отбор записах над 40 мача, след което селекционерът на мъжкия състав Пламен Марков започна да разчита на мен.

-Преди да преминете в Хановер, имало ли е други предложения към теб?
-Бях поканен от Лацио, Марсилия и Галатасарай, но представителите на Хановер бяха най-настоятелни и ме взеха под наем. Година по-късно подписах и постоянен договор.

-От статистиката става ясно, че първите две години си бил титуляр, а после си играл по-рядко. Каква е причината?
-Получих тежка контузия в коляното, която ме държа доста време извън терените. След като се оправих, веднага последва друга травма на десния крак. Надявам се този лош период да е вече зад гърба ми.

-Как се играе в Германия?
-Първенството е едно от най-интересните и зрелищни в Европа. Силен шампионат, пълни стадиони, отборите практикуват добър футбол. В Германия прекарах хубави години и научих много неща.

-Миналото лято премина в Дуисбург. Как се развиха нещата там?
-В началото бях титуляр, но всичко се промени, след като счупих си счупих ръката. После дойде нов треньор, но аз отново играех редовно.

-Как се появи вариантът да дойдеш в Металург?
-За желанието на Николай Костов да ме привлече знаех още от лятото. Доволен съм, че този трансфер се осъществи, защото отборът има сериозни амбиции. Надявам се и аз да помогна за изпълнението им.

-Как ти се стори атмосфертата в тима?
-Не познавах Николай Костов лично, но бях чувал само хубави неща за него. Виждам, че е създал добър колектив. Също така ми прави впечатление, че в клуба цари отлична организация. Доволен съм от тренировъчната база, а и от съотборниците си.

- Какво не достига на националния отбор на България в последните години, за да се класира за голямо първенство?
- Имаме доста добри футболисти, но каква е причината все да не успяваме да се класираме - това е въпрос, над който мислят и във Футболния съюз. Аз винаги играя за националния отбор с огромно желание.

-Кои мачове за България ще помниш винаги?
-Единият е квалификацията за Мондиал 2006 срещу Хърватия като гост, а другият - домакинството на Италия в последните евроквалификаци. И двата мача завършиха наравно, но в тях играх добре, при това срещу футболисти от световна класа.

-Да се върнем на украинското първенство. Какво знаеш за местните отбори?
- Имам представа за класата на Шахтьор и Динамо (Киев), защото съм наблюдавал техни двубои в евротурнирите. В Германия не предаваха мачове от украинското първенство, но съм сигурен, че шампионатът в страната може да се сравни като този в Русия.

-Какви цели си поставяш с Металург и националния отбор на България?
-За начало искам с Металург да се класираме за Лига Европа и да се представим достойно. Догодина трябва да бъдем сериозна конкуренция на най-добрите отбори в страната. А с националния отбор целта не може да е друга, освен попадане сред участниците на Евро 2012.

- Справяш ли се с изучаването на руския език?
-Вече три седмици съм в отбора и разбирам всичко. Упражнявам се и се надявам скоро и аз да говоря добре. За радост приятелката ми владее руски и много ми помага./БЛИЦ