- Честно да ви кажа – да. Очаквах го. Дори смятах, че успехите ни ще са по-убедителни. Важни са обаче трите точки. Спечелихме ги в тези срещи.

 

- Това бяха моите очаквания. Не искам да спираме дотук. Очаквам още победи. Имаме някои неща, които трябва да изгладим в хода на първенството, за да изглежда отборът по-уверен и по-солиден.

 

- Една от основните задачи, която трябваше да решим, бе правилно да анализираме състоянието на тима. Психическото и физическо. Трябваше да разберем откъде идват проблемите. Какво може да се подобри. Върху какво трябва да работим. С общи усилия налучкахме верния път. Тимът се вдига стъпка по стъпка.

 

- Основните проблеми бяха два. Всеки треньор има своя философия и визия за футбола, който иска да практикува. Това зависи от състоянието и потенциала на отбора. След нужните тестове и изследвания констатирахме, че физическото състояние на тима не бе на нужното ниво. Върху това насочихме вниманието си. Другият основен проблем бе психологическият трап. Отпадането от БАТЕ нямаше как да не се отрази върху футболистите и техните възможности. Много работихме по този въпрос. Хубавото е, че Литекс е изграден от много класни играчи, които има какво да покажат. Искам да им вдъхна доверие, за да може да се изявяват отново. Тогава нещата ще са по-добре.

 

- Извадихме си нужните изводи. Гледаме да подобрим всеки един детайл от играта. Основната причина да не бъдем убедителни срещу Ботев бе липсата на концентрация у някои играчи. Това доведе до колебания в края. Имахме възможност да отбележим доста голове, но поради липса на концентрация и технически грешки, не го направихме. Срещу Миньор се видя, че има подобрение върху играта, в мисленето.

- Много играчи смятат, че откакто сте треньор, атмосферата е спокойна и затова отборът побеждавал. Все пак психологическото напрежение не ли полезно? Доказана истина е, че отбор се става, когато се работи под напрежение.

- Когато футболист не може да понесе свръхнапрежението, неговите качества не се развиват. Поставил съм пред футболистите моите изисквания. Всеки от момчетата знае какво се иска от него. Аз не искам те да бъдат напрегнати. Защото човек може да разгърне потенциала си, когато е спокоен. Играчите са осигурени добре от собственика на тима и във всяко друго отношение. Въпросът е, когато мислят на тренировките и официалните мачове, да го правят професионално. Да не са обременени със странични фактори.

- Реални ли са претенциите на Литекс за титлата?

- Рано е да се говори за това. Искам да вървим стъпка по стъпка напред. В положителна посока. И преди съм споменавал, че футболистите могат доста повече от това, което показват. Неминуемо ще се намесим в борбата за титлата. Но трябва да се доразвием в ангажиментите по време на мач. Ясно е, че възможностите на Литекс са големи.

 

- Разкажете нещо за кариерата ви в Хартс? Защо не се утвърдихте там?

- Беше много голяма чест и отговорност да водя Хартс. Това е един от трите най-силни отбори в Шотландия. Това бе тим, изграден от доста чужденци. Труден за управление. Мисля, че във времето, в което бях в Хартс, постигнахме добри резултати. Играхме добре. Имаше позитивизъм. Футболистите, с които работих, бързо разбраха нещата, които исках да променя. Заради трансферната политика на клуба напуснах. Трябваше да се работи с нов отбор, а да се преследват същите цели. В това бяха разминаванията. Казах на ръководството, че с футболистите, с които разполагахме тогава, нямаше как да преследваме класиране в челото.