Бившият голмайстор на "Черноморец", "Нефтохимик", "Левски", "Насионал" (Мадейра) и редица други отбори Георги Чиликов това лято започна работа на "Герена" като треньор на юношите на "сините" до 17 години. Преминалият и през ЦСКА нападател не е от най-словоохотливите и изключително рядко дава интервюта. 38-годишният бургазлия обаче наруши мълчанието си специално за читателите на "ШОУ":

- Жоро, щастлив ли си, че започна работа в "Левски"?

- Обичам футбола и не мoга без него. След отборите в Бургас "Левски" е тимът, към който имам най-добри чувства и само хубави спомени. В "Левски" имам много приятели и се радвам, че започнах работа тук.

- Амбициите за бъдещето?

- Определено са доста по-високи от това да работя в школата, но за момента такава е реалността. Наистина много се радвам, че около мен са само сериозни хора и приятели.

- Може би мечтаеш един ден да бъдеш старши треньор на "Левски"?

- Не правя далечни планове. Естествено, че някога ще искам да съм треньор на мъже, и то на голям отбор, но сега това не е на дневен ред. Концентриран съм изцяло върху работата в школата, водя "Левски" до 17 години. Гледам да помагам на младите да се развиват, а за бъдеще - всичко се случва стъпка по стъпка.

- Как виждаш нещата в школата на "Левски" и усеща ли се вече промяна след идването на новия собственик на клуба Спас Русев?

- В момента проблемът пред школата е липсата на повече терени, за да обхванем по-голям брой набори. Но това е проект и финансови амбиции на клубното ръководство. На този етап има доста деца, които са талантливи и е нужна по-голяма база, за да тренират пълноценно. А и е повече от необходимо да има зала за тренировките през зимата. Отличната база е много важна за целия клуб, но е въпрос на финанси и на организация.

- Кои са най-добрите футболни бази у нас?

- "Лудогорец" и "Ботев" (Пловдив) предлагат отлични условия. В Коматево базата е много хубава, в Бургас също има добра база, но лека-полека запада. В "Левски" и на "Царско село" също са добри условията, но при нас има какво още да се подобрява. В последните години се вижда развитие. Проблемът с базите се разреши на доста места. Сега е по-добре в сравнение отпреди 5 години.

- Има ли големи таланти в "Левски" и би ли посочил някое име, което в бъдеще би се наложило в първия отбор?

- Това, което наблюдавам, смея да твърдя, че има таланти. В школата на "Левски" има силни набори, както и добри футболисти като индивидуалности. При Димитър Телкийски (б.р. - юношите на "Левски" до 19 години) и в моя отбор има момчета с качества. Но всеки един трябва да си спечели мястото. Много е важно да играят мъжки футбол, ако трябва в "Б" група, за да се прецени дали са готови за първия отбор. Има страхотни футболисти дано продължават да се развиват.

- Ти също ли считаш като загуба липсата на втори отбор на "Левски"? Защо само "Лудогорец" и ЦСКА поддържат "Б" тимове?

- Естествено, че е по-добре да има дублиращ отбор. За мен е по-добре да има къде да играят младите. Дублиращият отбор е идеалното място. Другият вариант е да бъдат преотстъпвани в отбори, където да трупат опит и да се връщат в "Левски", подготвени за мъжкия футбол.

- Шансовете на "Левски" за шампионската титла този сезон?

- Все още е рано да се говори, но смятам, че този сезон интригата ще бъде по-голяма. Нямам пряк достъп до първия отбор, но не изпускам мач. Движат се във възходяща линия. "Лудогорец" е много класен отбор, но за "Левски" е добре, че разградчани ще се борят на два фронта. Мачовете им в Шампионска лига донякъде увеличават шанса ни за спечелване на титлата. На "Лудогорец" ще е тежко и дано "Левски" се възползва от тази ситуация.

- Какво е мнението ти за Люпко Петрович?

- Той е треньорът, който ме привлече в "Левски" навремето. Доказан специалист е, уважавам го така, както уважавам всички колеги треньори.

- Не е ли по-добре българин да води "Левски", а не чужденец?

- Всички предпочитаме българското, но при Люпко е друго. Край него могат да се интегрират млади треньори. В щаба му са Елин Топузаков и Асен Букарев, които могат да научат много от него. Определено има какво да се научи от Люпко.

- Като бивш голмайстор доволен ли си от привличането на Илиян Мицански?

- Нямам преки наблюдения от последната му година. Преди това съм го гледал и ми харесва като нападател, но това няма значение.

- Защо Венци Христов не успя да се наложи?

- Венци е от хората, които познавам най-добре. С Димитър Димитров-Херо го привлякохме в "Черноморец". После отиде в "Берое", където игра силно, израсна и стигна до националния отбор. След това нямам голям поглед върху кариерата му в чужбина. В "Левски" тръгна добре, но знам какво се случи след това. Добро момче е, но доста се клатушка от мнения и това не му влияе добре.

- Какво се е променило във футбола ни от времето, по което ти играеше?

- Промяната не е много голяма, но е очевидно, че нивото в родния елит падна. Преди години имаше по-голяма конкуренция. Това, което виждам в школите, ме кара да бъда оптимист и вярвам, че отдолу идват по-добри поколения.

- Коментарът ти за мъката на националния отбор срещу Люксембург, едва победихме с 4:3. Беше ли ти смешно, докато гледаше мача?

- Не, не.

Не може да ми
бъде смешно


просто реалностите са такива. Има много да се работи. Не изглеждахме добре като отбор в защита. Естествено, че другите отбори вървят напред, трябва да се съобразим с това и да работим два пъти повече. Не знам дали ги подценихме, дали моментната ни форма е такава, но отново беше доказано, че в момента във футбола е изключително трудно и силите са изравнени.

- Ивайло Петев ли е точният човек за национален селекционер?

- Уважавам Петев и екипа му, не мога да кажа нищо против тях и не е моя работа. За разлика от други хора, които не спират да го критикуват за щяло и не щяло. Постоянно се създава напрежение отвън, но професията е такава. Един от проблемите ни е огромният негативизъм, който се насажда. Защо постоянно трябва да се критикува? Да, нормално е да има критика, но да е градивна. Виждаме, че се критикува и на личностна основа. Доста се прекалява в някои моменти. Трябва да се работи, а не само да се говорят приказки. Хубаво ще е да сме благоприятно настроени, а не да бъдем един срещу друг. Все пак всички сме в една каша.

- Като футболист или като треньор е по-трудно?

- Нито едното, нито другото ми е трудно. Обичам футбола и с удоволствие практикувам двете професии. Естествено, че като треньор са повече отговорностите, но не се оплаквам. Интересно ми е и обичам работата си.

- Димитър Димитров-Херо ли е учителят ти?

- Досега в кариерата ми съм работил с него три години и мисля, че от вижданията за футбола и тренировъчния процес съм взел всичко от Херо. Имам мои виждания и разбирания, но, да - Херо е човекът, от когото винаги съм се допитвал. И все още се чуваме и разговаряме по футболни въпроси. В България има много добри треньори и по-млади, с които учим за лиценз "ПРО" - Херо, Мъри Стоилов, Стойчо Младенов, Илиан Илиев, Георги Василев-Гочето, Ферарио Спасов и много други. Всички са добри треньори, но все се оправдават с тях, когато се стигне до няколко мача без победа. Така сме свикнали в България. Не сме безгрешни, всеки греши. Аз сега завършвам треньорския курс за лиценз "ПРО". Надявам се след месец и половина да взема успешно изпита. Изключително приятно е, в курса сме много приятели - бивши съотборници и футболисти, срещу които съм играл - Боримиров, Кишишев, Топчо, Мариян Христов, Светльо Тодоров, Владо Иванов - Фугата, Сашо Димитров, Бойко Величков, Тошко Янчев и др.

- Когато Херо се разболя от рак, от него ли научи лошата новина?

- Да, той ни каза ужасната новина в съблекалнята. Всичко се случи много динамично. И сега, като го чувам, винаги го питам как е. Но просто тази тема трябва да се забрави вече. Той е добре, жив и здрав, което е най-важното. С баща ми имах същите проблеми. И на него му откриха рак преди 8 години. Тежки изпитания, но да чукна на дърво, вече е жив и здрав осма година. Има хора, които имат силата да се преборят, но има и много, които губят битката.

- Имаш близо 150 мача и 70 гола за "Левски". Кои са най-паметните ти мигове със синия екип?

- Станах два пъти шампион и вдигнах три Купи на България. Само хубави моменти имам с "Левски" - много победи и много малко загуби. Но във времето най-много съм съжалявал, че не отстранихме "Щурм" (Грац). Бяхме отличен отбор, елиминирахме "Брьондби", играхме силно срещу "Щурм", но за съжаление отпаднахме с дузпи. Също така съжалявам, че

изпуснах дузпа
срещу "Динамо" (Киев)

Лош спомен ми е, но го приемам така, че това е част от играта.

- За кой от спечелените трофеи получихте най-висока премия и колко беше тя?

- О, не помня вече. Но със сигурност бяхме доволни. Тогава се плащаше, "Левски" нямаше финансови проблеми. В това отношение бях много доволен.

- Може ли да се каже, че си забогатял от футбола?

- За моите качества и за това, което направих като кариера, бих казал, че финансово съм много добре. Забогатял съм като средностатистически българин. За мен обаче по-важното богатство е семейството, роднините и приятелите. И две и двеста съм видял, както се казва.

 

- Игра два сезона в португалската Суперлига с екипа на "Насионал" (Мадейра). Там ли се чувстваше най-добре?

- Особено през първата година играх много добре, класирахме се за Купата на УЕФА. Бяхме много силен отбор. "Насионал" беше най-силният отбор, в който играх. След това обаче петима от съотборниците ми направиха трансфери и отидоха в други клубове. Но считам като моя грешка, че третата година не пожелах да остана и си тръгнах. Съжалявам за това във времето, но няма връщане назад. Остров Мадейра е рай за живот, рай като климат, Португалия е много хубава държава. Можеше да остана, имах 4-годишен договор, който наруших. Но тогава бях млад и не мислех реално върху нещата.

- Имаш ли все още приятели там?

- Да, и ходя, когато мога. Връщам се на остров Мадейра, доста интересно е там.

- Разкажи тогава нещо интересно за престоя ти там?

- Най-интересното е, че виждах Кристиано Роналдо всеки месец. Сестра му ми беше комшийка. Живееше в същата кооперация, в която и аз.

- Познаваш се със сестрата на Роналдо ли?

- Чак да се познаваме - не. Просто "здравей, здрасти", приятно момиче е. Имаха бизнес. Тя въртеше магазин за спортни стоки. Често се засичахме в кооперацията, а и виждах Роналдо, когато се прибираше от Манчестър. По това време играеше в "Манчестър Юнайтед" и всеки месец си идваше до Мадейра.

- Да не си имал задявка със сестра му?

- (Смее се). Не, не, няма такова нещо. Съпругата ми беше с мен, малкият ни син даже се роди в Мадейра. Сестрата на Роналдо е приятно момиче.

- В "Левски" с кого делеше стая по време на лагерите?

- Често пъти бях сам, понякога с Мечо Телкийски.

- Как се настройваше за мачовете?

- Нямам нищо специално, не съм суеверен. Дори не ходех на църква преди важен мач.

- Беше ли режимлия? Посягаше ли към чашката, пушеше ли цигари?

- Нито пия, нито пуша. Все още ме бъзикат, че не си позволявам да купонясвам. Не съм привърженик на това. Когато сме поливали победа, никога не съм прекалявал. И на дискотеки съм ходил, но не съм стоял до сутринта.

- Нощният живот ли е проблемът на голяма част от футболистите сега?

- Това е една от причините. Не са професионалисти докрай. Лишенията са важни за големите футболисти, това е до манталитет, до възпитание, до желание за игра.

Аз се ожених
доста рано


не съм водил живот на плейбой като доста от родните футболисти. Но съм имал хубави години. Радвам се на страхотно семейство.

- Синовете ти тръгнаха вече по твоите стъпки? Виждаш ли ги и в бъдеще във футбола?

- Те си решават и от тях самите зависи. Радвам се, че обичат да спортуват и да играят футбол. Обичам ги и не ги гледам като спортисти, а като мои деца. Възпитавам ги, искам да продължават да бъдат добри деца. Горд съм с тях и се радвам, че растат здрави и са умни. Малкият Михаел се роди в Мадейра - съгражданин на Роналдо. Сега е на 9 години. В Португалия беше до 2-годишен. Големият Павлин е на 15, той играе нападател. Михаел пък е защитник.

- Те как се чувстват в "Левски"?

- Трудно им е като всяко начало, но вече имат приятелска среда. Докато при мен е по-лесно, защото съм живял в София шест години. При тях има притеснение, но за момента не показват такъв признак.

- Постоянно ли искат съвети от теб за футбола?

- Аз никога и по никакъв повод не съм им се месил. Да, може да споделяме мнение и да говорим, но да налагам мои мнения е против вижданията ми.

- В края на 2012 година имаше показно задържане на футболисти на "Черноморец" и "Нефтохимик" заради черно тото. Какво знаеш по случая?

- Това бяха големи глупости. Много по-сериозни работи има във футбола, чуваше се какво ли не, но нищо не е доказано. Това в Бургас беше пиар акция. Имаше едни мачове с по 6:0, 0:7 тогава, но за тях нищо не се чу и направи. А задържаха някои, които заложили по 50 лева. Беше глупост.

- Играл ли си в уреден мач?

- Никога не съм играл и поне не съм знаел, че е уреден. Но имам съмнения за един мач в Китай. Когато бях в "Далиен", паднахме с 3:5, а аз вкарах два гола. Имаше много комични ситуации. Аз вкарвам, а съотборниците ми пускат противника да ни отбележи. Странно беше. И същата година арестуваха 60 човека в Китай.

- Как виждаш нещата в бургаския футбол?

- Пропадането на "Черноморец" до селските групи е една от големите грешки в историята на бургаския футбол. Този клуб държи базите и от там е тежко, че сега те трудно се поддържат. Грешката е на всички. Когато бях асистент на Херо, дори да бяхме останали в "А" група, щеше да е тежко. Благодарение на треньорския щаб успяхме да продадем някои футболисти, но постъпилите пари от трансферите не бяха достатъчни. Само ще дам пример и ще кажа, че в момента Аатиф Шаешу играе във "Фенербахче", Жужу е в "Стяуа", а Анисе в "Лудогорец". Това са само малка част от футболистите, които с Херо трансферирахме. Много грешки се допуснаха и "Черноморец" в момента е в "А" окръжна група. В "Нефтохимик" сега се опитват да правят нещо, но трябва време. Тежко им е без база, а и липсват личности на управленско ниво. "Нефтохимик" тренира на кампуса на "Черноморец" в Сарафово, но си плаща, тъй като той е собственост на Митко Събев. Положението със стария стадион "Черноморец" знаете, че е трагично. Там трябва да се вземе решение рано или късно, защото това беше една от най-добрите бази в България. Трябва да се търсят отговори от други хора какво трябва да се направи.  

- Ще успее ли "Нефтохимик" да се пребори за оцеляването в Първа лига или ще изпадне?

- Може да вдигне нивото с правилни попълнения. Дано зимата намерят точните хора и "Нефтохимик" да остане в елита. Не мога да си представя, че Бургас няма да има отбор в Първа лига. Аз съм убеден, че треньорите правят всичко възможно,

защото са
сериозни хора


но бързото сформиране на отбор ги остави в много отношения с вързани ръце и според мен има много грешки в селекцията поради това бързане.

- Кои са най-големите ти приятели във футбола?

- Много са, абсолютно всички, с които съм бил в един отбор. Не само с Херо и Кишишев съм приятел. Не искам да изреждам имена, защото ще пропусна някой.

- Наскоро си отиде Траян Дянков...

- Да, много ме боли за Траян. Играли сме заедно, бях му треньор след това. Последните години в Бургас се случиха много лоши неща. Първо Велиян Парушев си отиде, после погребахме жената на Кишишев, след това коварна болест повали и Тодор Хънков, сега и Траян Дянков - все футболни, спортни хора, които за съжаление напуснаха рано този свят.

- Освен с треньорството с какво още се занимаваш?

- Имам частен спортен комплекс "Каменица Арена" с трениращи около 100 деца. Имам претенции, че съм помагал на спорта и продължавам да го правя. На комплекса се играе и тенис. Има четири набора, главният треньор е Антон Спасов. Комплексът смятам, че е от помощ за Бургас. Връщам се в родния си град, когато ми се отдава възможност.

ПЛАМЕН СЛАВОВ

Помага на претърпелия тежка катастрофа Дарин Тодоров

Георги Чиликов е един от хората, които помагат най-много на Дарин Тодоров. Юношата на „Левски” претърпя тежка катастрофа през 2010 година, а в момента е на лечение в Германия. „Това е тема, която е много тежка и за мен, най-тежка е за близките на Дарин. Да, аз съм от първите хора,  на които с каквото съм могъл, съм помагал. В момента Дарин е в Германия и има голяма надежда да се оправи. Поддържам контакт с него и с близките му. Има и много други хора, които са помагали, на такива хора трябва да се сваля шапка. Трябва да се помага на Дарин, защото нещастието на това младо момче е голямо, много страшно нещо. Пожелавам да си поеме по своя път и по-скоро отново да живее нормалния живот”, заяви Чиликов.