- Това стана благодарение на моя агент. Той се свърза с мен преди две години и ми предложи да мина проби в български клуб. Става въп­рос за Черноморец, които ме тестваха ед­на седмица. Хареса ми и реших да подпи­ша.

- Не беше ли упла­шен от идеята да отидеш в шампио­нат, за който не си чувал?
- Първоначално аз не исках да ходя в България. Моето же­лание бе да остана във Франция. След няколко дни размисъл обаче реших, че това е може би добра идея. Особено поради фак­та, че трудно щях да си намеря клуб в ро­дината си.

- Има ли някой от твоето семейство с теб в България?
- Не, сам съм. На мен ми помогна фак­тът, че в Черноморец имаше няколко игра­чи, които говорят френски. Това ми по­могна за интеграция­та и вече мога да оти­да навсякъде по све­та, тъй като в Бълга­рия преживях някои екстремни моменти.

- Защо има толкова много французи в Бълга­рия?
- Защото за повече­то футболисти е по-добре да напуснат ро­дината заради преч­ките, които имат там. Дълго време от Реймс не искаха да ми пред­ложат договор, докато в България това се случи веднага. В „А" група може да се нап­рави един цял отбор от французи.

- Какво е ниво­то на футбола в страната?
- Има 4-5 добри отбора. Лудогорец е в Шампионската лига, а Левски и ЦСКА са с най-голяма фенска маса в страна­та. Но за да бъда чес­тен, нивото им не е много високо. В най-добрия случай, те ще са средняци в Лига 1. Останалите отбори са на ниво Насионал (б.р. - трета дивизия) или дори по-ниско.

- Какво ще кажете за живота в София?
- Този град има ня­кои сериозни предим­ства, въпреки че ми липсва лятото в Бур­гас, където има море. България е прекрасна страна, която наисти­на се различава мно­го от Франция.

- Какво не ти ха­ресва в ежедневие­то?
- Бедността. Има ня­кои доста шокиращи неща, които не бях виждал във Франция.

- Как минава денят ти?
- Събуждам се в 9,15 часа. Първата тренировка започва в 10 часа. Следва възс­тановяване, сауна, студена баня. Приби­рам се вкъщи и спя. Имам много свободно време. Изгодно е да бъдеш футболист.

- Как си комуники­раш с българите?
- Аз говоря английс­ки с момчетата. Пове­чето хора в България го говорят свободно. Освен това уча бъл­гарски.

- Какъв език е бъл­гарският?
- Това е един красив да бъде научен, още повече, че азбуките ни са различни.

- Каква е храната в България?
- Храната, която ям, е подобна на тази във Франция. В София има същите заведе­ния за бързо хранене, които има и във Фран­ция. Аз не ям местни­те специалитети, за­щото ми звучат подоз­рително.

- Как стоят нещата във финансово отношение?
- Имах проблеми в Бургас, но те ми бяха от полза. Сега не пла­щам данъци, както е във Франция. Всич­ките пари отиват в джоба ми. Това е голямо предимство.

- А какви са тре­нировките в „А" група?
- Франция логично е по-напред в такти­ческо, физическо и колективно ниво. Бъл­гария се опитва да копира големите пър­венства, но това не става. Те имат сериоз­но закъснение. Напри­мер ние правим много скокове и вършим доста физическа ра­бота. Натоварването е несъразмерно спрямо времето за възстано­вяване. Ето защо чес­то има проблеми с контузии. Това не е много умно.

- Каква е атмосфе­рата на стадионите?
- Проблемът в Бъл­гария е, че не същест­вува атмосфера по стадионите. Играем пред 500 човека. Това обаче не важи, когато са мачовете ни с ЦСКА.

- Правите лош се­зон със Славия до момента...
- Аз две години се боря за оцеляване, а това е доста разоча­роващо. В България, когато няма резулта­ти, започваш да се страхуваш за заплатата си. Българите не си мърдат задниците, защото си мислят, че като са в „А" група, всичко им е дадено. Но това е вътрешен проблем.

- Възможно ли е да се върнеш във Франция?
- Едва ли ще се вър­на във Франция, за да играя футбол. Предпо­читам чужбина. Там има повече уважение, по-добро заплащане и т.н. Но не казвам, че никога няма да се върна.