Победителят от играта БЛИЦ ГЕЙМ 2018 Мартин Иванов получи и преживя голямата награда – посещение на мача Барселона – Реал (Мадрид). Марто, който е изключителен ерудит и човек с огромна обща култура (не само футболна), бе на „Камп Ноу” в неделя, когато каталунският тим разгроми с 5:1 големия си съперник.
След като се прибра в родния си град София, Мартин Иванов даде интервю за читателите на БЛИЦ. В редакцията той получи и допълнителната си награда – фланелка на любимия му тим Левски.

-Марто, какво е усещането да гледаш на живо Барса – Реал?
-Уникално изживяване! Признавам, че тръгнах малко резервиран за Барселона, защото аз съм почитател на английския футбол и най-вече на Ливърпул. Радвам се, че бях на най-големия стадион в Европа като капацитет и наблюдавах едно от най-интригуващите дербита в света.

-Разкажи ни подробно каква беше атмосферата извън и на стадиона?
-Час преди влизането ми на стадиона

вече се усещаше
напрежението

в кварталите, намиращи се близо до „Камп Ноу”. Много хора, направи ми впечатление, че са предимно млади, бързаха да влязат на стадиона и да заемат своите места. Имаше огромни задръствания, а полицията беше отцепила огромно каре от стадиона.
Петнайсетина минути преди първия съдийски сигнал бях там. Когато влязох, импозантната архитектура на „Камп Ноу” ме грабна. Затаих дъх и буквално онемях. Всичките тези етажи на огромното съоръжение, които бях виждал само по телевизията, ги видях на живо и тръпки ме побиха. „Камп Ноу” е огромен и внушителен! Точно когато вече седнах на мястото си, започна подготовката за изключителната хореография. Дикторът подкани зрителите да се приготвят за зрелището. И то наистина беше неописуемо!

-Какво представлява агитката на Барселона?
- Най-запалените ултраси, като аз бях на четири-пет реда от тях, се намират в сектора, известен като Северната врата. Доста са гръмогласни – думкат познатите тъпани, пеят песни. Липсват обаче фойерверките и димките. Всичко запалително, което може да си представи човек, го няма, защото е забранено. Включително и запалването на цигара.
Тази обособена агитка се състои от две части. Едната е съставена от привържениците на левицата. Те са крайни националисти и веят мощно каталунски знамена. Скандиранията им не са само футболни, но и политически – настояват за отцепването на Каталуния от Испания. А сега имаха прекрасен повод да демонстрират своите политически пристрастия, тъй като на терена беше Реал (Мадрид). А знаете, че Ел Класико има не само футболен, но и политически, социален и всякакъв привкус.  
Малко по-надолу – на първия етаж на сектора, се намират привърженици на десницата, които често използват познатия нацистки поздрав. По време на мача стана малък скандал. Стоящ наблизо зрител, явно чужденец, се ядоса на гредата на Лука Модрич. Подскочи си човекът, хващайки се за главата. Изпусна си нервите, без да подозира какво предстои. Феновете на Барса хукнаха да го бият. Настана суматоха, но стюардите успяха веднага да потушат тръгналия да избухва огромен пожар и изведоха „виновника”.
За мен е куриозно наличието на нацисти сред феновете на Барселона при положение,  че при диктатурата на генерал Франко техният любим отбор е бил мачкан и потискан от властта.
Направи ми впечатление, че на мача имаше хора от най-различни националности. До мен стоеше младо арабско семейство, а над мен – привърженик на футбола от Финландия на име Анти. Той ми направи снимките на стадиона. Станахме после приятели във Фейсбук. Анти остана изненадан, след като започнах да му говоря за финландския футбол и техните легендарни играчи. Учуди се, че българин има познания за, както той се изрази,: „нашия дървен футбол”!
Феновете на Барса са изключително емоционални. Най-фрапантният пример, който ще ви дам, беше при ситуацията при дузпата, когато реферът използва системата WAR. Преди да посочи бялата точка, хората около мен се молеха, кръстеха и гледаха към небето – все едно от това решение зависи животът им. А когато дузпата беше отсъдена, „Камп Ноу” направо избухна. Всъщност, стадионът замлъкна само два пъти – при гола на Марсело и при гредата на Модрич при резултат 2:1. При попаденията на Барселона беше страшно. Все едно край теб профучава свръхзвуков самолет. Невъобразим шум!
 
- Имаше ли фенове на Реал (Мадрид) на „Камп Ноу”?
- Да. Те се намираха на най-високата точка на стадиона и бяха здраво охранявани. Представете си един гълъбарник с мрежа отвсякъде. През цялото време мълчаха и не дразнеха феновете на Барса. Феновете на домакините също не ги закачаха. Направи ми впечатление, че нямаше типичните за нашите географски ширини ругатни между двете агитки. За разлика от играчите на Реал. Те буквално бяха засипвани от псувни и всякакъв вид обиди от страна на публиката на Барселона. Толкова много словесни стрели не бях виждал да бъдат изстрелвани! Най-много го отнесе Серхио Рамос. Като го подкараха още с появата му на терена, продължиха през целия мач и го довършиха при прибирането му в съблекалнята. Стадионът само дето не се срути. Омразата към Рамос не е очевидна, тя е очевадна. Подиграваха го много след головете на Барселона и същевременно не спираха да скандират името на Луис Суарес, който беше големият герой в дербито, записвайки хеттрик. И друго ме впечатли – скандираха не само „Суарес, Суарес”, но и името на родината му Уругвай. И то многократно.

-Очакваше ли Барселона да спечели толкова убедително и то без Меси?
-Не очаквах толкова убедителна победа. Но откровено казано Барса игра отлично без голямата си звезда Лео Меси: колективно, залагайки на стила от другите им добри години – от тези на Кройф и Неескенс и най-вече на Стоичков, Ромарио и Дрийм тима на Кройф.  

- Реален ли е крайният резултат?
- За мен 3:1 е най-реалният. Реал все пак имаше своите шансове и при 2:1 удар на Модрич срещна гредата.

- След мача лесно ли излезе от стадиона, за да се придвижиш до хотела?
- Шегувате ли се. Как мислите, че толкова много хора излизат бързо от стадиона. Имаше пак огромни задръствания. Даже забелязах, че две от спирките бяха порутени и счупени. Явно това е било дело на фенове на Реал. Не знам...

- Успя ли да разгледаш града?
- Да, но не всичко. Настръхнах, когато видях Саграда Фамилия. Величествена катедрала! Дадох си обещание да я видя пак – през 2026 година, когато ще бъде завършена. Впечатли ме и паметникът на Христофор  Колумб на пристанището. Усещането е прекрасно – самият ти се чувстваш като откривател! За съжаление не посетих музеите, които в неделя са затворени. Но се радвам, че бях в Барселона – град със своя неповторим чар и дух!

- Как мина пътуването ти, след като имаше прикачване в Рим?
- На летището в Рим на връщане към България се засякох с легендарната ни лекоатлетка Йорданка Донкова. Това бе приятна компенсация заради по-дългия престой на аерогарата в италианската столица. Изключително приятна жена. Оказа се, че е голям фен на футбола - и то не само, че синът й Живко е футболист. В същия полет пътуваха и двама от славните ни параолимпийци – Стела Енева и Ружди Ружди.

-Нещо за финал?
-Искам да благодаря на агенция БЛИЦ за пътуването и за голямата награда, както и на Лъчезар Танев, който също ми помогна да присъствам на Ел Класико. Играта БЛИЦ ГЕЙМ беше много интересна и се надявам догодина отново да я има. Благодаря и на шефа на спортния отдел в БЛИЦ Румен Илиев, че сътвори и реализира БЛИЦ ГЕЙМ и най-вече за другия подарък, с който ме изненада – фланелка на любимия ми Левски с лика на легендарния Гунди.
БЛИЦ СПОРТ