Даниел Асенов е най-добрият български боксьор при аматьорите в момента. Роден е на 17 май 1997 г. в Ямбол. Състезава се за клуб „Априлец“. Личен треньор му е Димитър Мутафов. Европейски шампион от Самоков 2015. Четвъртфиналист на първите европейски олимпийски игри Баку 2015. Има едно пето място на младежките олимпийски игри в Нанджин 2014. Европейски шампион за юноши през 2013 г.

Състезателят в категория до 52 килограма се представи достойно на Олимпиадата в Рио де Жанейро. На старта Тайсъна от ямболското село Кукорево победи аржентинеца Даниел Мартинес, а след това след спорно съдийство отпадна от алжирец и се размина с участие на 1/4-финал. Даниел все още чувства болка от поражението и твърди, че е дал най-доброто от себе си в битката срещу шампиона на Африка Мохамед Флиси. За болката от несправедливостите, за надеждите и съмненията, за глада и алчността, парите и славата - за всичко това боксьорът говори в едно от най-откровените си интервюта, дадено за вестник „ШОУ”:

- Даниеле, измина месец от края на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Преболедувахте ли вече загубата на осминафинала от шампиона на Африка Мохамед Флиси?
- Да, отдавна я преболедувах загубата, но този мач никога няма да го забравя. Но не съжалявам за нищо. Млад съм, времето е пред мен. Аз за себе си знам, че съм дал всичко от себе си. Ще продължавам да тренирам и се надявам 2020 година да донеса радост за България. Това е новата ми цел – следващата лятна олимпиада.
- Все още ли сте на мнение, че основната вина за вашето поражение имат съдиите?
- Няма какво да се оправдавам, загубата си и загуба. Присъстващите в залата знаят кой е истинският победител. Ако го бяха питали самия ми съперник, може би и той щеше да каже, че аз съм победител. Абсолютно всички треньори от големите щабове - руснаци, казахстанци, кубинци, дойдоха при мен и моите треньори и казаха, че аз съм победител, че са очаквали да играя финал.

Чувствам
се ощетен

но какво да се прави. То не само аз бях ощетен. Като цяло олимпиадата беше изключително слаба – и като организация, и като всичко... Смея да кажа, че 2015 г. на младежките Олимпийски игри беше много по-сериозно, отколкото на тази.
- Световната федерация наказа доста от съдиите, част от тях бяха сред тези, които ви ощетиха...
- То всичко си е нагласено. Ама какво от това, че са ги наказали. Какво печеля аз... В нашия спорт много често се случват подобни несправедливости. Ако не си невероятно добър, съдиите те унищожават по някакъв начин. Нямаш шанс срещу системата. Всичко решават съдиите. От нас нищо не зависи.
- Колко пъти сте били ощетяван във вашата кариера?
- О, много са, много са, да не кажа постоянно. Да не кажа, че почти всичките ми загуби са дошли след подобни реферски „тесли“. Ние, понеже сме и малка страна, никой не ни отразява, честно казано. Без лоби сме в света и ни режат на всички състезания. Когато един мач е оспорван, равностоен, победата се дава не на българин, а на неговия противник.
- Как ви посрещнаха в родното Кукорево след олимпиадата?
- Как да ви кажа... За мама, за тате, за баба и дядо аз винаги си оставам шампионът, аз, техният Даниел (смее се). Поздравиха ме най-сърдечно не само хората от селото, но всички мои познати, приятели, пък и даже непознати на улицата. Е, има и разни, които са негативни, но мисля, че винаги ще ги има тях. Гледам, че пишат разни неща за мен под статиите и във Фейсбук... Бил съм мангал! Това са комплексари, но се дразня и искам да подчертая нещо. Аз съм от ромски произход и не се срамувам да го кажа, но съм 1000 процента сигурен, че съм повече българин от много други. Какво да се прави... Радвам се, че моите родители и треньори стоят твърдо зад мен. От това по-хубаво няма. Иначе за самото посрещане... Не е имало някакви празненства, купони и т.н. Всичко беше по-скромно. Моето семейство е такова по принцип.
- Вашите родители в началото на кариерата ви в бокса подкрепяха ли ви?
- О, да, през цялото време. От старта досега, а и винаги ще са плътно зад мен. Убеден съм, зная го това нещо. Моите родители не са нито богати, нито бедни. Не са ме лишавали от нищо. Било ни е трудно, имало е и лоши периоди, но винаги сме намирали начин да се оправим. И така... Не съм забравил откъде съм тръгнал и не се срамувам от миналото си.

Мога да вървя бавно,
но никога назад

Те и моите треньори са ми като родители. Даже повечето време от годината съм бил повече с тях, отколкото с нашите. Знаете как е – лагери, състезания, пак – лагери, лишения, труд, почти денонощно. Но пък кой елитен спортист не е търпял несгоди по пътя си? Това са нормални неща.

- И вашите братя са боксьори...
- Разбира се. Ние сме трима братя, всичките сме боксьори. Боян и Катин имаха много добри резултати на ринга. Катин има два медала от Европейско първенство за юноши. По-малкият – Боян, е ставал пети на Европейско. Като цяло и двамата не са никак лоши боксьори. Гордея се с тях. Баща ми е бил борец. Аз също съм тренирал борба, с този спорт започнах като дете. Играл съм и футбол, но после избрах бокса. Батко ми започна да тренира по-рано. Аз се амбицирах да стана по-добър от него. Братска "завист", както се казва. Много си помагаме с братята.
- Кой ви откри за бокса?
- Моят откривател, ако така може да се каже, и първият ми треньор е Димитър Мутафов. Все още съм с него. Бате Митко беше дошъл да гледа едно училищно първенство в село Кукорево. Попита ни нас, децата, кой иска да тренира бокс. Няколко души вдигнахме ръце и се записахме. Аз и по-големият ми брат започнахме да тренираме в ямболската школа. Малко по малко надраснахме връстниците си и стигнахме върхове. Първото ми състезание беше в четвърти клас. Там спечелих бронзов медал и нещата ми потръгнаха. От пети клас започнах да ставам шампион на България. Във всички възрастови групи съм печелил титлата. Но пък и доста сериозно тренирах. Превърнах се в машина. Не ме интересуваше нищо друго, само тренировките си гледах.
- На кои известни боксьори се възхищавате освен Майк Тайсън?
- Е, той е №1. Тайсън ми е най-големият идол. Още като много малък гледах негови мачове. Единствено на него подражавам.
- А от българите имате ли любимец?
- Нашите боксьори са с коренно различен стил на игра. Повечето имат силна игра с крака. Нашият спорт се промени много в течение на годините. Сега се иска по-атакуващ стил, котира се по-високо агресивната постановка на игра. Гледал съм записи на всичките ни шампиони в леките категории, но сега трябва да практикуваме този стил, който да ни носи успехи.
- Кой ви даде прозвището Тайсъна?
- Историята е любопитна. Още на второто ми състезание един треньор от Хасково ми каза: „Ти много приличаш на Големия Майк. Биеш се точно като него“. И така започна всичко. Този човек от Хасково ми е кръстник.

Поздравявам го
от страниците
на вашия вестник

И така, постепенно, всички започнаха да ми викат „Тайсъна“, „Тайсъна“ и така и до днес. Даже повечето хора ме знаят с това прозвище, а не като Даниел Асенов. Свикнал съм.
- Нали знаете, че има и друг силен български боксьор с този прякор?
- Е, зная, разбира се! Говорите за Коко Тайсъна Семерджиев, нали? Лично не го познавам, но съм го гледал и слушал за него. Ще се радвам да се запознаем.
- Животът на оригиналния Майк Тайсън обаче е доста тежък, преминал е през изключително много тежки моменти и препятствия. Нали не искате да му подражавате във всичко?
- Зная, че Динозавъра е преодолял и преживял много. Майк тръгва от гетото, рано остава без родители, но се изкачва до върха. При мен нещата не стоят по този начин. Аз имам родители, а това е най-важното за едно дете.
- Изкушавате ли се от професионалния ринг или все още ви е рано?
- Не ме влече на този етап. Аз имам доверие на моите треньори. Щом те са преценили, че все още ми е рано, значи е така. Ще ги слушам. Няма да мърдам никъде. Вече го казах, че до следващата олимпиада ще издържа. Имал съм няколко предложения от мениджъри да поема по пътя на профибокса. Парите не ме интересуват чак толкова. Не ставаше въпрос за пари. Един мениджър ми изпрати оферта точно в навечерието на Олимпиадата в Рио. Всичко ми беше уредил. Трябваше да се бия в САЩ. Изчетох предложението, то беше в писмена форма. След Игрите в Бразилия съобщих на моите треньори за офертата от Щатите. Те ми казаха, че все още ми е рано. И така... За професионален бокс не мисля изобщо. До 2020 г. не мърдам никъде. Така съм решил за себе си.
- На профиринга обаче парите са доста повече...
- Е, да, така е. Нали всеки се труди, за да изкара някакви пари, да има стабилни доходи и т.н. Казах ви, за мен парите не са най-важното. Понякога заради алчност губим цялата си кариера. Съсипваме я, а с нея и живота си. Примерите са много в това отношение. Затова слушам треньорите, те са минали по този път и знаят отлично кое е най-доброто за мен. Силно им се доверявам и не мисля, че ще сгреша.
- Вашият доскорошен съотборник в националния тим Благой Найденов вече тръгна по пътя на професионалистите...
- Да, това се оказа грешка от негова страна. Нямам право да го оценявам, но щом така е преценил, така е направил. С Благой бяхме много близки. В една стая сме спали по лагери, много неща сме изживявали заедно. Не зная обаче защо така реши да направи и рязко да смени стила. Направи сериозна грешка. Благой е голям талант. Жалко.
- Каква е атмосферата в националния отбор? Виждате какви спорове и даже конфликти има между Станимира Петрова и Стойка Петрова... Как е при вас, мъжете?
- При тях е друго. Винаги съм забелязвал, че

и при жените, и
при девойките е
имало конфликти

Нещо се случва, постоянно не се разбират. Все се разправят за някакви глупости. Дамите имат различен начин на мислене. Докато при мъжете не е така. Никога не се е стигало до скандали и обиди между конкурентите в категория. Не, задружни сме. Да, има винаги конкуренция, на никого не му е приятно да „изпадне от борда“, но винаги е било в рамките на нормалния тон.

- Някога използвали ли сте бойните си умения на улицата?
- Не, досега не ми се е налагало. Не съм попадал в такава ситуация. Е, веднъж-два пъти е имало инциденти в по-ранна възраст. Често е имало някакви спорове по заведения, в компании и т.н., но съм се разминавал. Всичко е протичало без бой. Но аз съм много скромно момче и никога не съм бил конфликтен. Избягвам конфронтациите.
- Кой е бил най-трудният съперник, когото сте срещали?
- Веднага се сещам за един мач през 2012 г. на Европейското първенство срещу един арменец. В първия рунд той ми поведе – 4:3 ли беше, 3:2 ли, нещо такова. Вторият рунд приключи 12:12, представете си колко бой сме изяли и двамата. И накрая го победих с 19:17. Е, няма такъв зор, ви казвам. Едва намерих сили да сляза от ринга. Толкова се бях уморил, че едва дишах. Това ми е най-трудният съперник в кариерата. Но пък и бяхме юноши тогава. Сега, честно казано, всеки мач ми е труден. Аутсайдери няма, не е като едно време. Всеки можеш да биеш, от всеки можеш да паднеш. Косово и Сърбия например кой ги беше чувал в нашия спорт? На картата ги нямаше, но сега е съвсем различно.
- Суеверен ли сте? Преди състезание имате ли някакви специални ритуали?
- Да, имам. Винаги си обувам първо левия кец. Засега тази привичка ми носи късмет. Вярващ човек съм. Мисля, че Бог ми помага. През 2015 г. в Самоков на Европейското наблизо имаше църква. Преди всеки мач ходех там с моя треньор и палех по една свещичка. На големи празници също ходя в храма.
- Имало ли е моменти, когато ви е идвало да се откажете от спорта?
- Имало е, разбира се. В по-ранна възраст много пъти ми е идвало да зарежа всичко. Преминал съм през колебания, но се радвам, че успях да ги преодолея и да остана в бокса. Издържах и сега съм с много големи амбиции. Тренировките при нас са доста тежки, постоянно си по лагери, лишаваш се от десетки неща, които моите връстници могат да си позволят. Най-големият ми кошмар обаче идваше, когато трябваше да свалям килограми, за да си вляза в категорията. Най-голямото мъчение е това. Постоянният глад, напрежението... Идва ти в повече понякога. Отразява се доста на психиката.

Тялото започва
да се мъчи

Ставаш много агресивен, докато си върнеш килата. Започваш да си мислиш лоши неща. Не можеш да се съсредоточиш. Абе, кофти е ситуацията. Просто ставаш друг човек.
- Не ви ли е минавала идеята да качите категорията?
- Не, досега не. Но скоро ще има със сигурност промяна. Ще отида на по-голямата категория от новия сезон.
Милен ДИМИТРОВ 

Шaмпионът все още не мисли за брачните окови
Жената до Даниел Асенов също е боксьорка. Красивата Розалия Пайчева е националка и е един от най-големите ни таланти в момента. Тайсъна и Рози са гаджета от няколко месеца. Те са почти неразделни, когато не са ангажирани с лагери и състезания. Засега обаче не мислят за брак.

„Много сме щастливи, но за момента е рано да планираме нещо по-сериозно. Мисля, че ми е рано все още за брак. Само на 19 години съм. Със сигурност ще бъда дълго време с Розалия. Обичам я и не го крия. Приятно ни е да бъдем заедно. След 5-6 години сигурно ще има и сватба, уточнява шампионът. – С Розалия се запознахме в залата. След едно състезание тя дойде при мен и ме заговори. Така стана всичко. Лека-полека потръгнаха нещата. Тя живее в София, а аз на село, но се виждаме доста често. Аз идвам с столицата по работа, за тренировки, насам, натам. Тя пък също ми идва на гости и така...“

Асенов е изкарал кратката си ваканция на морето в Албена. „От време на време отскачам и до Добрич да потренирам. Чак сега намерих пауза за почивка, но след месец пак ще се почват мъките наново“, с усмивка обяснява Тайсъна.