Христо Стоичков подари на зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ още едно от страхотните си интервюта. Камата разговаря с бразилския национал Данило. За него Реал (Мадрид) плати 32 милиона евро през 2015 година. И неслучайно, защото тогава той вече беше единица мярка за мощ и класа в Порто. На „Сантяго Бернабеу“ не му провървя и за два сезона записа само 41 мача. Но игра при победния финал в Шампионската лига срещу Атлетико през 2016 година на „Сан Сиро“. Има златен медал от турнира на богатите и от следващия сезон, въпреки че изигра само 3 мача в кампанията. Снайперското око на Пеп Гуардиола обаче видя място за бразилския ас в защитата на Манчестър Сити. И без грам колебание английският тим плати 30 милиона евро на Реал. Имаше защо! Два пъти поред Данило стана шампион на Висшата лига. Последва и нов звезден трансфер. Това лято Ювентус извади 37 милиона евро, за да добави още едно голямо име в преследването на заветната цел – триумф в Шампионската лига.

- Данило, много благодарим, че ни посрещаш в твоя втори дом – Манчестър. Как си?
- Много добре съм. Радвам се, че си тук при нас и се надявам всички да са те посрещнали добре. Всичко е прекрасно.

- Данило, разкажи ни малко за твоето детство. Кога започна да флиртуваш с топката толкова добре и да бягаш толкова бързо?
- Първите ми спомени са как сам си играя с топката. Никога дори и не съм си помислял в живота да правя нещо различно от това да съм футболист. Баща ми също беше избрал този спорт. Не стигна до професионално ниво, но постоянно беше по мачове. Аз бях винаги с него по всички стадиони, където отиваше да играе и го подкрепях. Там се роди любовта ми към футбола.

- А когато беше малък, мечтаеше ли да играеш в някой голям отбор и предполагаше ли, че един ден тази твоя мечта може да стане реалност?
- Разбира се. Всички малки футболисти в целия свят мислят само за това. В Бразилия обаче футболните мечти са още по-силни. Винаги съм искал да стигна до някой голям клуб и да играя в бразилския национален отбор. Това беше единствената ми детска мечта. Не предполагах дори, че ще мога да го постигна и че това ще стане толкова бързо. Още от малък мислех само и единствено за това.

- Винаги си бил скъп трансфер за клубовете, които са те купували. Усещал ли след това напрежение? Помисли ли си някога, че след като са платили толкова пари за теб, ще трябва да полагаш двойно повече усилия и от теб ще се очаква много повече?
- Единственият момент в кариерата ми, в който съм почувствал подобно напрежение беше, когато напуснах бразилския Сантос и отидох в Порто. Промяната там беше много голяма и рязка за мен. Имаше напрежение заради парите, похарчени за мен. Това ме накара да променя начина, по който виждах нещата. За определено време натискът върху мен направи така, че да не мога да се съсредоточа върху работата и играта не ми вървеше. След това всичко се оправи, набрах нужния опит и започнах да се представям добре и да се наслаждавам на футбола. Разбрах, че има много по-важни неща от това колко пари са платили за теб.

- В Порто си бил с големите идоли на клуба в онази епоха: Виктор Баиа, Фернандо Коуто, Домингеш… Когато пристигна там, как минаха първите месеци и първите мачове, изиграни с тези легенди и с фланелката на този велик клуб?
- В Бразилия има много голям интерес за всичко, което се случва в Порто. Това е така, защото те са клубът в Европа с най-добър поглед и организация за привличане на бразилски футболисти. Те купуват най-доброто от нашите отбори и след това го препродават за големи суми. Затова всички следят Порто отблизо и мечтаят един ден да отидат да играят там. До пристигането ми там не знаех, че е толкова велик клуб с толкова много история. Фланелката на Порто там води до футболна лудост. Запалянковците и целият град изживяват всеки мач с цялото си сърце. Престоят ми в Порто беше наистина красив момент в кариерата ми и натрупах много полезен опит.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

- И от Порто в Реал Мадрид. Няма голяма разлика, нали? Или може би просто в името?
- Има разлика. Порто е страхотен отбор. Там имам жилище и ходя винаги, когато мога. Обичам града. Семейството ми винаги се чувства много добре там. Порто е велик клуб, но Реал е най-големият в света. Нещата се промениха много за мен, когато отидох там. В другите отбори можеш да бъдеш голям играч, но когато отидеш на „Бернабеу“, освен известен футболист, директно ставаш и светска звезда. Само защото играеш за Реал. За мен беше наистина уникално изживяване. Беше невероятно. Освен това стигнах до големи успехи с тях. Беше страхотно.

- Кои са най-ярките спомени от Реал?
- Винаги ще помня първата Шампионска лига, която спечелихме. Онази година беше много различна за мен. Първо се контузих. Трудно се възстанових. Накрая успях да вляза във форма и на финала на Шампионската лига вече бях на резервната скамейка. На стадиона беше цялото ми семейство. Тогава Карвахал се контузи и аз трябваше да изляза и да помогна на отбора си. Усетих магията на един финал на Шампионската лига. Беше феноменално. След това дойдоха и дузпите. Всичко това остава завинаги в мислите ми и е най-яркият спомен от всичко, което се върти в главата ми.

- И от Мадрид отиде в друг европейски гранд – Манчестър. Как мина адаптацията ти? Толкова е различно. Климатът е труден и много различен от този в Испания. Как те посрещнаха тук твоите съотборници и най-вече треньорът?
- Тук всичко е прекрасно. Беше малко странно в началото, защото стана по време на подготовката в Съединените щати. Реал и Манчестър Сити бяха в един и същи град. Само ми се наложи да сменя хотела на единия отбор с този на другия. Това беше всичко. (Смее се) Беше наистина странно начало. След това дойдох направо тук в Манчестър и не се върнах никога повече в Мадрид. Започнахме да играем. Първият ми мач за Сити беше точно срещу Реал Мадрид. Отново ми беше много странно. Трудно беше да повярвам. Преди това не бях успял да получа точна информация за това колко качествен и силен отбор е Манчестър Сити и какви невероятни играчи има. Феноменални. И след всичко това идва и най-важната точка и тя се казва Пеп Гуардиола и неговият екип. Трябва да призная, че съм наистина очарован от работата им. И не само аз, а сигурно и много други хора в целия свят се възхищават от него като треньор. Най-важното е да продължаваме да работим и да печелим титли. За мен това е най-основното в момента. Понякога има мачове, в които сме добри, но не успяваме да ги спечелим. Важното обаче е, че в края на сезона Пеп, неговият екип и ние футболистите успяваме да печелим титли. Това се очаква от нас. Имаше още нещо много интересно, когато дойдох тук. Това беше запознаването ми с цялата структура на Манчестър Сити като клуб. Спортното ни градче, където тренираме, всички хора, които ни заобикалят, работят рамо до рамо с нас всеки ден за развитието на клуба и за да можем през уикенда да донесем радост на привържениците ни.

- Точно за това исках да те попитам - за треньорите. Работил си с много наставници. Повечето от тях са едни от най-добрите. Какво означава обаче за теб всеки ден на тренировка и всеки път преди мач в съблекалнята на отбора да виждаш Пеп Гуардиола? Какъв е той като треньор, като човек?
- Истинското лице на Пеп е това, което ние футболистите виждаме всеки уикенд преди, по време и след мача ни. Уж стои на границата на терена, но понякога на нас ни се струва, че е вътре с нас. Много често вика, спори, бори се заедно с нас и постоянно се опитва да ни насърчава, за да може отборът да върви напред. Много е интересно да наблюдаваш как работи върху най-малките детайли и подробности от играта ни. Той и неговият щаб проучват всеки съперник по един наистина уникален начин. Работят неуморно, за да можем ние да разполагаме с много информация за другия отбор и да знаем всичко за тях в деня на мача. За мен това е феноменално. Настина се чувствам прекрасно, защото това помага неимоверно много, когато си вътре на терена.

- А вътре в съблекалнята на отбора усеща ли се фикс идея за спечелване на Шампионската лига? Задължително ли е това за този отбор на Манчестър сити? Английското първенство вече е спечелено. Всички вече знаят как играете и са се отказали. Но вътре в отбора, между вас със съотборниците ти, треньорите, ръководството на клуба и запалянковците, има ли фикс идея за спечелване на Шампионската лига?
- Мисля, че не може да се говори за фикс идея, но имаме такава мечта. Това е най-важното. Когато има нещо, което мечтаеш да постигнеш, винаги си мотивиран и работиш с желание. То помага много и ти дава жажда за победа. Разбира се, всички знаят, че това е най-трудната и оспорвана надпревара в света. Трябва да играеш и да победиш най-добрите отбори в Европа и може би на цялата планета. Състави, които в редиците си имат истински ветерани, готови за най-лютите битки в този турнир. Определено не е лесно. Ние имаме силен, но млад тим. Повечето от играчите ни до миналата години не бяха стигали до четвъртфинал в Шампионската лига. Или ако са стигали, то е било без да имат самочувствието на победители. Тези неща са важни и накланят везните. Тази година отборът ни има много повече опит. Знаем много по-добре какво трябва да правим в този турнир и какво не бива да правим. Мисля, че вървим по добър път и ще се опитаме да спечелим Шампионската лига.

- Шампиони сте на Англия и винаги сте сред елита в Шампионската лига. Какво обаче според теб не достига на Манчестър Сити, за да можем да кажем, че вече сте в топ три на света?
- Нещата, които ти казах. Мисля, че трябва да трупаме опит. Ако погледнеш Реал, Ювентус или Барса, ще видиш нещо много важно. Тези отбори и играчите им играят в Шампионската лига с чувството, че каквото и да става и колкото и да изостават, те със сигурност ще победят накрая. Точно това ни липсваше на нас през последния сезон. Сега вече сме много по-опитни. Играчите ни знаят по-добре какво трябва да правят. В трудните мачове срещу грандовете на Европа трябва да изпъчиш гърди и да тропнеш по масата, ако искаш да се наредиш наравно с тях. Това ни липсваше досега и това ще се опитаме да променим през този сезон.

- В отбора играят много бразилци и испанци, аржентинци също. Лесно ли съжителствате?
- За мен е отлично. Винаги казвам, че ако трябва да говоря английски, го правя само когато съм извън отбора или когато е наложително. Бразилците сме четирима, аржентинци, испанци… Атмосферата в отбора е много добра. Това прави живота ни по-лесен вътре на терена и ни помага много. Когато всички сме приятели и се разбираме, добре ни остава единствено само да мислим за победата.

- Това е последният въпрос и той е за един твой приятел - човекът, който винаги накланя везните в полза на Бразилия. Какво означава Неймар за Данило?
- За мен е лесно да играя с него. Били сме заедно в Сантос. Тогава беше само на 19 години. Двамата бяхме почти деца и много добри приятели. Още по онова време си личеше, че ще стане голям футболист и ще се нареди сред най-добрите на планетата. Всичко, което правеше всеки ден на тренировките, предвещаваше, че го чака голямо бъдеще. Невероятен. Показва изключително качество във всеки мач и за клуба си, и за „селесао“. Той обича много футбола. Често се случва ние да приключим с тренировката, да сме много уморени и да искаме поне няколко часа да не виждаме повече топка. Той обаче остава сам след заниманията и тренира допълнително изпълнение на свободни удари. Затова си мисля, че любовта му към футбола е безмерна. Това е най-важното му качество, което го превръща в един от големите в света.

- Данило, много благодаря! Желая ти много късмет! И дано всичките мечти, които имаш да ти се сбъднат!
- Дано! Благодаря! Беше удоволствие!