Новият кондиционен треньор на националния отбор по футбол Давид Родригес даде интервю пред Bulgaria on air. Испанецът идва на работа в БФС заедно с Любослав Пенев, след като беше в неговия екип и в Литекс, и преди това в ЦСКА. Давид разкрива откъде се познава с Любо и признава, че като малък му е бил голям почитател.
 

- Давид, как започва кариерата ти в футбола?
- Още докато се подготвях в университета във Валенсия, започнах да работя с младежки отбори от по-ниските категории и когато завърших образованието ми, извадих късмет, че един човек от Валенсия повярва в мен. Заминах заедно с него за Гърция. От там нататък не сам спирал да пътувам… Така се и озовах и тук в България. Бил съм в гръцкия Арис Солун, така както и в Япония и в Англия. Работил съм като треньор, освен и като кондиционен треньор. За кариерата ми като футболист по-добре да не споменаваме, защото (смее се) никога не успях да стигна дотам, където исках, и избрах да продължа по пътя на обучението, което всъщност беше моето истинско  призвание. По този начин стигнах  и тук, в България, работих с Любо Пенев в ЦСКА, и в Литекс… и сега заедно се спряхме в националния отбор.

- Това означава, че заедно с Любо Пенев градите отдавна успешна кариера…ЦСКА, Литекс, сега националния отбор…добре изглеждат нещата…
- Мисля, че до днес, всичко, което сме правили в работата ни заедно, е било винаги много положително. Спомняме си, че с ЦСКА успяхме  да се класираме в груповата фаза на Лига Европа.  Мачът ни срещу Динамо Москва в Русия бе невероятен и никога няма да го забравя. После с Литекс извадихме страхотен късмет да спечелим първенството, което е друг незабравим спомен  и да се надяваме, че сега в националния отбор ще продължим в същата линия на успехи.

- Давид, разкажи как се запозна с Любо Пенев, как възникна връзката ви и как така се случи сега да работите заедно?
- Вижте, аз съм фен на Валенсия. Още като бях на 7 години горе-долу , Валенсия доведе един българин, който играеше много силно в центъра на нападението (смее се). И веднага спечели както мен, така  и всички останали. Аз съм му голям фен. Даже си спомням, че си записвах на касетки неговите голове и нощно време си ги пусках да ги гледам, стаята ми беше облепена с изрязани вестници с негови статии и снимки. А иначе възможността да работим заедно се появи, защото докато аз работих за Арис Солун, той разчиташе на друг кондиционен треньор, който не успя да се адаптира в България и реши да се върне в Испания. Тогава се свърза с мен. Бяхме се запознали доста преди това във Валенсия, защото баща ми работеше за отбора и поддържаше контакт с Любо, а аз му бях голям фен. След това не се бяхме виждали допреди две години, когато започнахме да работим заедно в ЦСКА.

- Тоест донякъде мечтата ти се е сбъднала…
- Да, да, да!  Слава богу, мечтите и целите ми леко по леко започват да се осъществяват. За мен да мога да работя с един идол като него е сбъдната мечта. Възхищението, което имам към него като футболист и като човек, може да ти отговори на въпроса. А другото нещо, което е моя реализирана мечта е, че сме във водещите отбори, че печелим титли, че имам шанс да отида на световно първенство, в момента изживявам много хубав етап от живота ми.

- Беше ли ти трудно да направиш стъпката да дойдеш в България?
- Вижте, аз идвам от Гърция. Вече бях напускал Испания. Но мисля, че съм човек, който лесно се адаптира към всичко и към всяка една ситуация. Предишният кондиционен треньор си тръгна, защото не можа  да се адаптира, но аз нямам този проблем. От първия момент дойдох с желанието да правя това, което обичам и то с Любо, и веднага се адаптирах. Да, истина е, че става въпрос за голяма разлика между България и Испания, но когато работиш много, нямаш време да обръщаш такова внимание на тези подробности.

- Каква е най-голямата разлика между българския и испанския футбол?
- Очевидно има много разлики, първата е професионализмът. В Испания футболът е по-професионален от българския. Първо,  защото в Испания има много по-голяма финансова възможност. От друга страна, организацията на самите клубове тук трябва да се подобри. Когато казвам организация, имам  предвид, в един отбор е нужно да се направи, това, това и това, а за да се направи това е нужно професионален профил.

- Мислиш ли, че може да се постигне споменатата организация в клубовете?
- Разбира се, и в ЦСКА, и в Литекс ние сме се борили да постигнем точно това, най вече Любо, които е един от най-организираните хора, които познавам. Обича реда и дисциплината, винаги се опитва да постигне една перфектна организация.

- Смяташ ли, че е възможно някога България да играе на нивото, на което е например е в момента Испания? Испания не беше такава футболна сила, каквато е сега. Какво се случи?
- Мисля че да се сравнява Испания в момента, не само с България,  а с повече от държавите, е почти невъзможно. Промяната в Испания се получи най-вече заради промяната  в манталитета. Точно това ще се опитаме да пренесем в българския национален отбор. България е държава, която се е представяла много добре в миналото, а сега е на 75 място.

- Манталитетът ли е главната причина за промяната в нивото на България?
- Да, това е една от причините с сигурност. Не може една държава от 14 място да падне до 75-то без повод. Нещо се е променило.

- Какъв е твоя план като кондиционен треньор? Какви режими относно храна, какви предпазни мерки трябва да се вземат, за да се избегнат контузиите. И каква физическа подготовка мислиш да наложиш в националния отбор?
- По-точно не какво аз ще направя, а какво ще направим! Тъй като действаме заедно като екип и взимаме решенията заедно. Всички взимаме участие. Ние планираме да направим една поредица от анализи и тестове на футболистите, за да може след това да работим по индивидуален начин с всеки един от тях. За съжаление трябва да си припомним, че в националния отбор има около 5 тренировки на месец, така че ще трябва да разчитаме на сътрудничество от страна на клубовете им за има контрол. Ще има задълбочено изследване на морфологията, нивото на мазнините, мускулни процент на футболиста…всичко. Режим за хранене, поведение…всички тези неща са от влияние, ако футболистът не яде добре, не почива както трябва, не спазва режими, идва един момент, в който тялото отказва да реагира.

- Стресът може ли да се окаже от такова влияние че да предразположи футболиста за наранявания?
- Да, тотално, контролът на стрес днешно време във футбола е ключов фактор за предотвратяване на нараняванията.

- Какво най-много ти харесва от нашата държава?
- Националният отбор!

- Добре, а извън националния отбор?
- Моето хоби е бягането. Обичам много да тичам. Това, което ми харесва в България е природата. Направо съм влюбен в нея! Дори тук в столицата има прекрасни паркове, които на много места не можеш да видиш, дори и в Испания. Аз съм много спокоен човек и една такава природа ме кара да се чувства много добре.  Около мен също има много хора, които ми действат добре, както е и с Любо Пенев, който се грижи много за мен и Ради Здравков. Те много ми помагат,  а вече имам и други добри български приятели. Адаптират се бързо и искам да остана още дълги години тук.