Офанзивният полузащитник Николай Цветков е един от най-опитните футболисти, играещи в момента по българските терени. 33-годишният халф избра да се завърне тази зима в Локомотив (София), след като през изминалите две години и половина игра за Монтана. 

Демона, който спечели Купата на България с ЦСКА (2016 г.), даде интервю за БЛИЦ:  

- Ники, как се стигна до завръщането ти в Локомотив (София)? Кога те потърсиха, имаше ли други варианти за продължаване на кариерата?
- След като се разделих с Монтана поддържах връзка с хората от Локомотив и реших, че това е най-доброто за мен. Още на следващия ден, след като приключих с предишния ми клуб, исках само едно - да се върна в Локо, и ето, че нещата се случиха. Тук е мястото, където на този етап бих се чувствал щастлив. Винаги съм бил в добри отношения с ръководителите на клуба. Дори и в годините, в които не бях в отбора, фенове на Локо винаги са ми писали и са ме подкрепяли. Сега е моментът да помогна на отбора да осъществи целта - завръщане в елита, където му е мястото.

- Няма да ви бъде лесно обаче в конкуренцията на Пирин (Благоевград). Има ли Локомотив нужният потенциал, за да се пребори с "орлетата" за първото място?
- Да, Пирин е доста сериозен отбор, събрани са опитни футболисти. Това е конкурентът ни за първото място. Локомотив определено има потенциал, след като е лидер в момента. Треньорското ръководство и момчетата го показаха през есента. Работи се добре и сега е важно да се запази темпото и да се надгражда. Обстановката в Локо ми е позната, с някои момчета съм играл и при предишния ми престой - 2017-2018 г. В Локомотив се чувствам като у дома. Въпреки, че преди играх само eдна година в отбора, хората в клуба и феновете направиха така, че Локо да ми бъде на сърце.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

- Тогава игра във Втора лига, а сега навярно искаш и в efbet Лига?
- Разбира се. Бъдещето ще покаже. Да се надяваме, че този път ще изпълним целта и ще зарадваме хората, това е най-важно. Договорът ми е до лятото, сега не мога да кажа какво ще се случва в бъдеще. Върнах се в Локомотив, за да помогна на отбора да бъде отново в елита.

- Защо се раздели с Монтана?
- Беше взето решение, че вече нямам място в клуба. Аз съм от хората, които имат нужда да се чувстват добре на дадено място. Но последните два месеца в Монтана някои неща не ми се отразиха добре. Отчитам също и, че не изиграх добри мачове. Явно вече се бях изчерпал за там и исках промяна. Може би и аз, и клубът, имахме нужда от промяната. Искам обаче да подчертая, че в Монтана изкарах прекрасни две години и половина. Благодаря на Румен Панайотов и на кмета Златко Живков за коректното отношение. Оставям много приятели в Монтана и им пожелавам да запазят елитния си статут.

- Вече си на 33 години, колко още мислиш, че ще можеш да играеш?
- Чувствам се добре и не мисля, че има нещо, което да ми пречи да продължавам да играя. Стига да съм здрав, разбира се. Това е най-важното и го пожелавам на всички. Все още мога да играя на високо ниво, а колко още - времето ще покаже. Най-важното е, че желанието у мен го има, не мога без любимата игра. Продължавам да изпитвам наслада от футбола. Надявам се да радвам хората, най-вече с красиви голове. Дано по-скоро пандемията отмине и публиката се завърне по стадионите. Без фенове не е същото. Спортът е да носи наслада и удоволствие. На празни стадиони не ни е комфортно. 

- Спечелването на Купата на България с ЦСКА през 2016 година ли е най-сладкият ти спомен?
- 2016-а беше романтична година за ЦСКА, за публиката, за нас футболистите и треньорите. Спечелването на Купата на България беше изключителен момент, останахме в историята. Радостното е, че донесохме емоция на хората.

- Трудът ви със сигурност е бил възнаграден. Каква премия получихте тогава, би ли разкрил?
- Това са неща, които няма как да коментирам. Без значение е вече. Най-важното беше да спечелим трофея и да зарадваме публиката на ЦСКА. 

- Треньорът ти тогава Христо Янев сега е в Миньор (Перник). Имаше ли вариант отново да работите заедно? 
- Не е имало такъв вариант. С Ицо Янев сме в много добри отношения, приятели сме. Често се чуваме, но не е ставало дума да преминавам в Миньор. Целта ми беше да се върна в Локомотив. Не бях затрупан с оферти, просто изчаках да мине време oт раздялата с Монтана, за да се осъществят нещата с Локо.

- След раздялата с "железничарите" през 2018 г. беше за съвсем кратко в ЦСКА 1948. Игра на висота за "червените" в контролите от лятната подготовка, след което записа само един официален мач и си тръгна. Защо, какво се случи тогава? Като грешка ли отчиташ престоя в ЦСКА 1948?
- Не го отчитам като грешка, а като допълнителен опит, който получих във вземането на някои решения. В един момент усетих, че просто не беше моето място. Всички знаем за враждата между двата клуба. Прецених, че ЦСКА 1948 не е моето и отидох в Монтана. 

Не е имало натиск от феновете, просто така прецених. Седмица-две преди да си тръгна от ЦСКА 1948 имаше период, в който чисто в себе си се борих с това нещо - дали да остана или не. И реших, че е по-добре да си тръгна, за което не съжалявам.

- Каква е историята на прякора ти Демона? 
- Тръгна ми още от детските години в Ботевград, от една стара телевизионна игра. Не е нещо кой знае колко интересно. Просто приятелите така ме наричаха и си остана през годините. Това, че съм Демона не ме прави зъл и страшен, не плаша съперниците на терена. Прякорът ми определено би oтивал повече на някой по-груб футболисти, като Дженаро Гатузо, например. 

- Да, определено не попадаш в графата на грубияните във футбола. А до момента имал ли си тежки контузии? 
- Не съм имал и дано така продължава. Хубавото е, че успях да се запазя здрав. Дано и занапред няма контузии и да мога да се наслаждавам на играта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ