Деян Славчев, или познат за широката общественост като Део, е сериозен футболен фен. Дългогодишният телевизионен водещ даде интервю пред агенция БЛИЦ само на тема футбол. Разказа интересни и любопитни преживени истории. Део е роден на 7 октомври 1975 година и е известен от екрана като водещ на предаванията "Джубокс", "Това го знае всяко хлапе", "Х Фактор". Едно от най-позитивните лица е водещ на различни церемонии и телевизионни формати, а самият той печели благотворителното шоу "Вип Брадър" през 2009 година. Участва и в танцувалното риалити "Денсинг старс", а от няколко години е водещ на спортния тотализатор.
Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
-Део, кога се запали по футбола?
-Още в махалата, живеехме в „Лозенец“, в 21-во училище имахме тревно игрище. Освен това до блока на улица „Бунтовник“ №50, на която живеехме, имаше една площадка, на която играехме първо на стеничка, после и на други игри. Та на тази площадка бяха първите ми мачлета. Най-важното обаче, което сега се сещам, е, че тогава на площадката нямаше нито една кола. Сега е пълно, има сигурно над 40 автомобила. Тогава обаче не беше така и играехме първите двубои (смее се). Естествено, с китайски гуменки и с тази топка, ако се сещаш, една гумена, която пържеше като за световно. Първата ми кожена топка я донесе вторият ми баща от Русия. В нея пък се пъхаше плондирът и не беше съвсем кръгла, но както и да е (смее се). Нали си спомняте, на такива топки им викахме кривогъзи. В блока бяхме доста момчета и успявахме да съберем два отбора.
-Разделянето на отбори ставаше след настъпванка...
-Е как, най-тежкото нещо, което можеше да ти се случи, е, ако останеш последен при настъпванката. Обичайно това се случваше на най-малките пред блока, които ги избираха последни.
-Спомняш ли си първи мачове или поне поколение, на което симпатизираше?
-Имах един вуйчо – Петър, от село Сашево, който има двама синове – Васко и Данчо. Двамата бяха богове! С тях сме ходили на селски мачове. Родното ми село се казва Горна Студена – та там на тревата въпросните Васко и Данчо играеха боси, бяха като бразилци. Ако имаше такива скаути, както впоследствие и сега ги наричат, вероятно щяха да ги забележат, но... При нас явно системата не е точно така, както си я представям. Знам, че за откриването на таланти точно така се обикаля, за да се търсят таланти. Въпросният чичо Пешо ме заведе на първия ми мач. Той беше на националния отбор на стадион „Васил Левски“. Играехме срещу Франция и ги победихме с 2:0 (има предвид успеха с 2:0 в световна квалификация на 2 май 1985 година). Това е първият ми спомен. Парадоксът беше, че не знаех никой от българските футболисти, всички говореха за... Мишел Платини. Това е останало в съзнанието ми. Платини, Платини – само това име се чуваше преди мача. А на трибуните около мен такива псувни летяха! Бях в шок, бях дете и за първи път се сблъсквах с атмосферата на футболен мач. Но въпреки Платини ги победихме...
-Защо избра да си фен на ЦСКА?
-Никога не съм бил краен и интересното е, че повечето ми големи приятели са от Левски. И Дичо, и Иван и Андрей. Дядо ми се казваше Георги Славчев, беше военен. Той почина преди години. Имам спомен как ме носи на ръце и се движим към техния апартамент на улица „Калиманци“ близо до Румънското посолство. Тогава го попитах: „Дядо, от кой отбор да бъда“, а той отговори: „Е, как, бе, Деянчо, от ЦСКА, разбира се...“ И така станах от ЦСКА. Повечето в семейството ми сме фенове на ЦСКА, само средният ми брат Жорко, по линия на баща ми, е от Левски...
-Имало ли е възможност да си фен на Левски или друг отбор?
-Ами казах ви за спомена с дядо ми. А и честно да ви кажа, не е имало чак толкова запалени футболни фенове в семейството ми. Ето, майка ми, например не знам от кой отбор е. Въпреки че вероятно е била от Левски, след като ми е говорила за Гунди. Защото към Гунди ми е останало топло усещане, някак си винаги ми е бил на отделен пиедестал. При него има някакъв магнетизъм. Той като човек е бил нещо уникално, толкова да бъде обичан. Той е бил извън всякакви категории.
-Пазиш ли по-интересни спомени от някой мач на ЦСКА?
-Имам голям приятел, който е фен на Блекбърн. С него ходих на мача между ЦСКА и Блекбърн през 2002 година. Тогава, ако си спомняте, те ни поведоха с 3:0, а ние ги изравнихме до 3:3. Заедно с Ники Кънчев облякохме моя приятел с червена фланелка, за да не стане беля (смее се). Той се радваше на всеки гол на английския отбор. И го натискахме... Като стана 3:3, доста задвратници изяде (смее се).
-Най-големите спорове бяха в училище след мач между ЦСКА и Левски? Имало ли е случай, в който да не си искал на другия ден да си в класната стая...
-Не, не е имало такива ситуации. Някак си такава емоция не е имало – чак да ме е срам да не ходя на другия ден на училище след загуба. Играли сме футбол и то сериозно, но такива неща не е имало.
-Детството ти е било онова, което сегашните деца нямат. Футбол на улицата и по кварталите – всеки тогава си избираше футболист. Ти кой беше?
-А, сега, де (замисля се). Помня, че казвахме футболистите, но не се сещам да съм бил някого на терена. Пред блока имахме супер талантливи момчета. Един от тях беше Светльо Енгибаров, който подкрепяше немската машина. Камен Бимбалов – луд фен на Славия, може би го знаете в спортните среди. Издаваше вестник „Славия“ по едно време. Имахме две момчета - Ники и брат му Илия, играеха в Левски Раковски, бяха страхотна двойка. Ето, сега ви изреждам мои приятели и съм сигурен, че във всяка махала имаше по един или няколко уникални таланти. Които така останаха недоразвити – липса на късмет, шанс или нещо друго.
-Кой е любимият ти футболист?
-Има нещо общо между артист, художник, певец и футболистите. Много съм се чувствал освободен и щастлив, когато гледах Диего Марадона. Като видя или се сетя за онзи гол срещу Англия, при който ги излъга половината отбор... Това ми изплува в съзнанието, беше нещо потресаващо. Иначе от българските футболисти безкомпромисно любими са ми Стоичков, а след това Димитър Бербатов. Разбира се, цялото поколение от 1994 година. Имал съм шанса с някои от тях да се видя. Те ни подариха такава надежда (въздиша). Ние живеехме на първия етаж на „Бунтовник“ и за онова време имахме голям телевизор. Казвам ви честно, нямаше такова нещо, никога няма да се повтори вероятно. Всеки си носеше столче и гледахме мачовете във фоайето. И всеки сядаше там, където е бил преди и сме победили, за да не развали ритуала. Това нещо няма еквивалент, изведнъж тези хора ни подариха абсолютен сън и опиянение. Бяха наистина вълшебни мигове. Е, как да не ги обичаш?! Без значение сега какви неща се говорят за тях, какво има помежду им.
-Ще се появи ли друг футболист като Христо Стоичков?
-Знаете, че през определено време се раждат такива футболисти. Последният ни успешен футболист беше Бербатов. Сега може би от другите спортове подобен е Григор Димитров, но футболът си остава националният и най-популярният спорт. Дано да се появи, но не знам...
-Имаше ли футболна фланелка или преправена такава. Сега повечето деца са с фланелки на Барселона или на Реал Мадрид.
-Къде тогава такива фланелки?! Тогава носехме памучни тениски и ритахме със сините или бели китайски гуменки. Които цъфваха отпред на палеца, ако риташ много с боца (смее се). Сега се сещам, като ме пита дали сме си избирали на кой футболист да приличаме в махалата, че играех по лявото крило и ритах с левия крак. Представях си, че съм Стоичков. Спомням си как прехвърли Субисарета, вратаря на Барселона. После му гледахме мачовете в Барса, страхотни мигове. А и самият трансфер в такъв гранд, беше нещо наистина уникално.
-Защо след Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров изведнъж футболът ни изпадна в по-лошо състояние?
-Всички междублокови пространства изчезнаха. Това е първият ми отговор. Децата не играят футбол. Бях на гости на Лео Бианки в Анкона (Италия). Градът е индустриален, но има плажна ивица. На нея имаше 600 футболни игрища и 600 волейболни. И хората играеха постоянно. Личеше си защо са световни шампиони няколко пъти. Наистина играеха от сутрин 
до вечер.
-Със сигурност обаче в твоето детство не е имало изкуствени терени и площадки, каквито има днес. Тогава мачовете се играеха на асфалта или най-много на пригодени за тази цел поляни?
-Точно така, прав си. Играеше се навсякъде. Веднага обаче казвам каква е ситуацията в момента. Много по-трудно е да се организираш, да отидеш да си платиш за игрище, да го запазиш и да играеш. В училищата вече не се влиза свободно да се играе в почивните дни. Дворовете са заключени! А преди не беше така. Взимахме топката и отивахме в двора на училището, за да ритаме. В София няма пространство, всичко е застроено. В Южния парк имаме едно тревно игрище и в почивен ден то е пълно. Кажете ми къде на друго място има такова в този район?!
-Защо не успяхме да извлечем максимума от успехите на поколението от 1994 година?
-Не съм специалист, но вие добре знает, че например Франция след загубата от нас на „Парк де Пренс“, правят промени, които доведоха до резултати. И само няколко години по-късно станаха световни и европейски шампиони. Говорим за подход към подрастващите, към масовия спорт. Може би трябва да се научим от тях и да изкопираме нещо хубаво. Някак си, по мое време, повече се играеше на улицата, имаше повече деца. Смятам, че основата на футболната пирамида трябва да стъпи върху масовия спорт и децата, а от там нагоре да идва професионалния спорт и отборите. Защото, ако имаш 1 милион играещи деца, може да избереш 100 качествени. Но ако нямаш деца, откъде да дойдат следващите футболисти?!
-Да те върна на поколението от 1994 година, каза, че си имал срещи с някои от тях.
-О, да, които никога няма да забравя, защото наистина тези хора бяха велики. БГ радио имаше някакво събитие в Созопол. Преди него играхме демонстритавен мач срещу отбор на Христо Стоичков. Наско от БТР пазеше на нашата врата. Ицо влезе, наби една левачка, топката се удари в гредата и удари Наско в главата. Изнесоха го на носилка. А трябваше да пее след това (смее се). Ицо отиде да му се извини, прегърна го. След това имаше търг, на който трябваше да продадем маратонката му, с която игра в мача. Малко след това влязох в хотела и опашка народ около Стоичков. А на мен краката ми се подкосиха. Той седи и ме гледа – отидох, прегърнах го, държа се много топло с мен. След това Дичо му беше дал моя телефон, звънна ми на 7 октомври за рождения ми ден. Невероятен жест.
На едно друго събитие бяха Стоичков и Трифон Иванов, бог да го прости. Когато Трифон си отиде, имам чувството, че... Плаках като малко дете. Тогава имам чувството, че осъзнах той и тези хора какви герои бяха за нас. Те бяха герои от нашето детство. Като видях как Стоичков се разплака, минавайки покрай ковчега му, а след това и на юбилея, когато даде фланелка на дъщеря му... Това са мигове, това са мъжки сълзи, осъзнаваш, че това са велики личности.
-С Бербатов имал ли си контакти?
-Два пъти съм водил церемонията на фондацията му. Още бях с Митко Павлов водещ на предаването „Това го знае всяко хлапе“, когато Бербатов осъществяваше трансфера в Манчестър Юнайтед. Седяхме до 5 часа сутринта, за да следим какво се случва. Ако помните, тогава сагата беше страхотна и до последния момент. Моментално си поръчахме фланелки на Бербатов с Юнайтед. Един ден ми звънна Диди Ходжева, която се занимава с фондацията му и ми каза – той иска да си водещ на церемонията. Тогава кариерата ми беше в лек застой, но с такова позвъняване излизаш от всякакъв вид депресия или по-трудно положение. Казах си, този човек знае кой съм, поласка ме наистина. На следващия ден пък ми поканиха за първия сезон на „Х Фактор“. След време Бербатов се пошегува и ми каза: „Сега, няма ли да ми дасеш половината от хонорара?!“ Помислих си, откъде започнах – от един бар, а в един момент тези хора знаят кой си. Имах голям шанс, може би късмет. Бях на смяна, когато проведоха кастинга за „Джубокс“ и от там нещата тръгнаха. Ако не бях на работа, може би днес нямаше да съм постигнал това, а вероятно щях да имам заведение. Което също не е лошо (смее се).
-Меси или Роналдо и защо?
-Заради Стоичков и Барселона – Меси. Някак си в него има по-голяма смиреност. Но в съзнанието ми се набива и Роналдо. Интересно ми е как издържа и носи напрежението. Да, прекален ми е с гела и цялата тази показност, но той е прижевял тежки неща и има обяснение за всичко. Роден в мега бедна фавела, брат му наркоман, баща му... Затова човек не трябва да съди никого преди да го познава и да знае през какво е минал. Както всички говорят за характера на Стоичков. Той за да е такъв и да успее – трябва да си абсолютно куче.
-ПСЖ плати за Неймар 222 милиона евро. Тогава колко би струвал Марадона, Стоичков или Ромарио, например...
-Вероятно и повече, защото бяха уникални футболисти. В момента отборите се превърнаха в големи фирми, за които водещото е маркетингът, пиарът. Те трябва да излъскат имижда на футболиста, за да продават фланелки, маратонки, шампоани и какво ли не. Всичко е печалба.
-Каза, че любимият ти футболист е Марадона. Как ще коментираш представянето му на трибуните преди няколко дни?
-(смее се). Това е Марадона, приятелю. Абсолютна рок звезда. Обича да си живее. Навремето имаше един филм на Кустурица, който беше за Марадона. Беше много интересен, разказваше за всички неща и за цялата му история. Това е като голям художник и артист, който подчинява огромни маси от хора с изкуството си. Така е и с футболистите от ранга на Марадона – поколения фенове няма да го забравят. Връщам се на темата за нашето златно поколение. Те ни вдъхнаха надежда, вяра, че нещата могат да бъдат по-щастливи. Защото през 90-те не беше по-лесно от сега, дори напротив – живееше се трудно. Някак си настоящите футболисти не го осъзнават, че могат да направят живота на хората, там долу, по-добър.
-В кое си по-добър, в танците или футбола, след като участва и в риалити формат за танцуване?
-С танци съм се занимавал осем години - в последните години в училище и след това в университета. Много танцувах, по осем часа на ден. Коленете ми обаче започнаха да не издържат на по-късен етап. И в двете съм средняк (смее се).
-Запален си и по планинското бягане.
-Да, участвам в един полуматарон – „Витоша, моята планина“. Участвах две или три години и добрата новина е, че финиширах (смее се). След като Дизела каза, че трасето е тежко, това означава много и се гордея, че финиширах...
-Ако трябва да посочиш една известна личност, с която искаш да се срещнеш, коя ще бъде тя?
-С Марадона, ако е от света на футбола.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
