Футболистът Дилян Колев от няколко месеца играе в Черна гора, където защитава екипа на Челик (Никшич). Отборът му е на 4-ото място в класирането на полусезона, като изостава с 6 точки от лидера Сутиеска. 24-годишният халф е отдаден на професията си и същевременно на нещото, което му доставя истинско удоволствие, а именно футбола. Започва кариерата си през 1999 година в Бенковски (Бяла), преминава през Литекс (Ловеч), Локомотив (Мездра), Ком-Миньор (Берковица), Сливен и Костулени (Молдова). С настъпването на новата година се срещаме с него, за да ни сподели как се чувства извън България и какви са очакванията му за втория полусезон сезон в Черна гора.

- Диляне, как си, къде те откриваме?
- Ваканцията ми приключи и вече започнахме подготовка за подновяването на първенството в Черна гора. Бих казал, че съм със заредени батерии (б.р. - смее се).

- На каква позиция играеш, разкажи малко повече за себе си?
- Играя на поста дефанзивен халф. Роден съм в град Бяла, където и започвам да се занимавам с футбол, а след като го превърнах в професия, изкарах няколко години в родния футбол. Преместих се да играя в Молдова, а от 6 месеца съм в черногорския Челик.

- Навсякъде около нас ключовата дума е "криза". Каква е ситуацията във футбола ни?
- Когато за един български футболист дестинации като Молдова и Черна гора станат по-атрактивни за продължаване на кариерата му, смятам че практически това казва всичко. В интерес на истината доста неща са се променили в положителна насока, откакто излязох извън България и това е, че се обръща повече внимание на детско-юношеския футбол. Доста родни отбори вложиха средства за развитието на школите си, което е хубаво. Това е пътят.

- Сега играеш в Черна гора, защо не остана в България?
- Първото нещо е, че исках да видя какво е извън България, а второто е, че отборът има доста високи цели за трофеи и отговаря на моите амбиции. Не е тайна, че за всеки футболист е приоритет да играе в европейските клубни турнири.

- А къде мечтаеш да играеш?
- Като всеки футболист и човек и аз имам мечти. Вярвам, че с много труд и постоянство мечтите ще се осъществят. Както се казва - невъзнаграден труд няма. Иначе детската ми мечта е да играя рамо до рамо с Франческо Тоти.



- Кой от досегашните ти треньори е спомогнал в най-голяма степен за развитието ти като футболист?
- Бих отличил почти всички мои треньори. Имах и продължавам да имам късмета да работя със специалисти, от коити научих и научавам много – Люпко Петрович, Николай Димитров, Велизар Попов, Диан Божилов, Димчо Ненов, Славолюб Бубаня, Дъдли Хичман. Надявам се да не изпусна някой. Това са все треньори, от които може много да научиш.

- Има ли футболна среща, която никога няма да забравиш и защо?
- Срещите, които създадоха в мен незабравими спомени са не една или две, но градското дерби на Никшич - Челик - Сутиеска беше просто феноменално. Бихме с 3:0. Пълен стадион, голямо дерби, чувствах се все едно съм на "Левски" – ЦСКА, обаче в годините, в които стадиона беше пълен. Тези мачове идват, за да ти покажат, че всичко това, което правиш има смисъл и можеш да му се насладиш по най-добрия начин. Спортът може да ти даде емоции, които нищо и никой друг не може да ти даде.

- Какво ти даде и какво ти взе спортът?
- Преди всичко спортът възпитава. Научаваш се от малък на самодисциплина, на ред, помага ти да изградиш характер на победител. Спортът ми даде на практика всичко това, което имам и което съм днес. Даде ми адски много поводи за радост и сълзи, но ме научи да не се отказвам и да се стремя винаги нагоре към върха. Какво ми взе? Ами не бих казал, че ми е взел кой знае какво. Спортистите сме доста привилигировани, защото имаме удоволствието да съчетаваме полезното с приятното, а именно това, което работим и си изкарваме хляба с него да ни доставя най-голямо удоволствие.

- Какво си пожела за новата година?
- Пожелавам си на мен и на всички хора около мен само здраве, смятам че всичко друго с много труд и постоянство и желание се постига, няма невъзможни неща.
Габриела Пламенова/БЛИЦ