Димчо Беляков е бивш голмайстор на Литекс и на А група. Има две шампионски титли с ловчанлии и вкара хеттрик в незабравимото 8:0 срещу ЦСКА на 29 ноември 1998 година. В кариерата си играе още за германския Дуисбург, където е водещ голмайстор, както и в Газиантеп от Турция. В момента бившият голаджия е шеф в школата на пловдивския Марица. 

48-годишният Беляков даде интервю пред БЛИЦ, в което си спомни за времената като футболист, за мача с "червените", както и за други интересни събития от живота му.

- Как си? От доста време не си давал интервюта никъде...
- В школата на Марица съм. Шеф съм и имам два набора. Работя с деца всекидневно, имаме мъжки отбор и гледаме да интегрираме деца в първия отбор. Марица едно време беше люпилня на таланти. Гледаме да работим повече и да върнем тези времена. Има добри деца, малко по-трудно се случват сега нещата, защото нямаме възможност за селекция. Повечето в Пловдив предпочитат Ботев и Локо, но и ние успяваме. Имаме добри деца. Сега няколко момчета ги включват в групата, едно момче вече е титуляр. Но всяко нещо иска време. 

- Как се развива школата? Марица преди беше една от най-добрите школи у нас и от там са излезли редица добри футболисти.
- Гледаме да се развива добре. Имаме около 200 деца, а преди години беше занемарена. Имаше разправии с Курдов и други неща. Сега с помощта на президента Христов успяхме да върнем на Марица малко от старата слава. Гледаме да се движат напред нещата.

- Следиш ли първенството, водещите отбори в България?
- Гледам редовно, коментираме си. Все още има един хегемон и това е Лудогорец. Там всичко е сериозно - организацията, качеството. ЦСКА и Левски се посъвзеха, но сега покрай случващото се на "Герена" не знам как ще се развият нещата. Според мен първенството ни е доста по-слабо отколкото преди години, публиката също много намаля. Това се отразява и на националния отбор. Преди имаше повече таланти, повече млади футболисти влизахме в мъжките отбори. Сега нивото доста е паднало. Започваме от В група и стигаме до А група. Навсякъде е паднало нивото.

- На това ли се дължи отдръпването на феновете от футбола?
- Мисля, че основно на това. Също така постоянните слухове за далавери и такива неща. Истината е, че няма толкова голямо качество и това се отразява. Дано скоро има по-добри поколения.

- В ЦСКА благодетел е Гриша Ганчев, който навремето превърна ЛЕКС в Литекс и го направи шампион. Ти беше част от този преход...
- Помня много добре. Тогава бяхме в А група, но изпадахме. Гриша Ганчев реши да поеме клуба. В ЛЕКС имахме финансови проблеми. Той взе тима, а в него останахме едва няколко човека. Останахме да се състезаваме в Литекс в Б група, макар да имахме много оферти. Към мен имаше предложения от доста елитни отбори. Почти всички от А група се бяха обаждали да ме искат.  Но познавах Ганчев и реших да остана. И не съжалявам. Направихме селекция, пристигнаха силни играчи. Знаехме, че ще се превърнем в отличен отбор.

- Ти тогава стана голмайстор на Б група в сезона, в който се завърнахте в елита...
- И на Б станах, а след това и на А. 

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

- На елита стана топреализатор през сезон 98/99. Тогава и победихте ЦСКА с 8:0, а ти вкара хеттрик. Това ли беше най-силният ви сезон?
- Още в Б група бяхме събрали силен тим и стабилен. Два път станахме шампиони на България след това. Отборът беше отличен, пристигнаха Симонович, Буши, Хаджи, Кишишев. Наистина бяхме много силен отбор. На това се дължаха успехите, а и бяхме сплотен колектив.

- Няма как да не те върна на успеха с 8:0 над ЦСКА и твоя хеттрик. Очаквахте ли толкова голяма победа? Все пак се очакваше голямо дерби...
- Да, ние се готвехме за много тежък мач, голямо дерби. Никой не очакваше да се стигне до такъв резултат. До към 20-30 минута беше доста равностоен мач. Не мисля, че в тези минути ги превъзхождахме. И след първия гол започна всичко да ни се получава. Психически добихме преимущество и като тръгна, нямаше спиране.

- Не си ли казахте в един момент: "Чакайте да спрем, че им вкарахме много"?
- Не, не. Няма как да си кажем такова нещо. Просто всичко се получаваше... След втория и третия гол играта ни тръгна. И ако имаше още време, можеше с повече да ги отнесем.

- Как отпразнувахте победата?
- Г-н Ганчев още тогава беше привърженик на ЦСКА и нямахме големи празненства. А и беше по време на сезона, мач след мач. Нормално беше, нямаше нещо специално. Не сме имали някакви тържества "олеле". 

- След като ставате два пъти шампион, ти премина в Нюрнберг...
- Всъщност след първата ни титла отидох в Газиантеп. Бяхме преотстъпени там с Юруков за шест месеца. Доста добър период изкарахме. И се завърнахме в Литекс втория полусезон. Пак станахме шампиони и тогава заминах за Нюрнберг. 

- Сега е много модерно да се казва, че всеки има нужда от период за адаптация. Докато ти, примерно, стана един от голмайсторите на Нюрнберг веднага...
- Тогава имаше много българи навсякъде, в Германия включително. Не искам да се хваля, но трябваше да си над другите, за да се наложиш. Не си ли по-добър от местните, просто нямаш шанс. Трябва характер, качества. Сега тези неща малко липсват и затова играчите ни не могат да се реализират. Почти няма българи в големите първенства. И тогава ни е трябвал период на адаптация... Като бях на 18 години в Благоевград, ми беше трудно. Дебютирах срещу ЦСКА в А група. Пловдивският треньор Иван Глухчев ни беше треньор и ми даде шанс. Влязох срещу "червените" и след 5 минути ме смени. Схванаха ми се краката, удари ме напрежението... Има такъв психологически момент и е важно как ще го преодолееш. Сега това обяснявам на нашите юноши, че имат отличен шанс чрез В група да натрупат опит в мъжкия футбол. аз също съм играл в Б и В група, а след това ми беше по-лесно. 

- Кой ти беше най-трудният период във футбола?
- Точно този период - докато захапеш и започнеш да играеш. Пирин първо ме преотстъпи. Влязоха шест момчета в мъжкия отбор, а мен ме пратиха под наем в Петрич. Това са тежките периоди - 1,2,3 години докато се утвърдиш. За да натрупаш самочувствие и опит. После вече няма мърдане. Трупаш мачове, изграждаш се като футболист.

- Помниш ли коя е най-голямата глупост, която си правил в кариерата си?
- Не мисля, че съм правил глупости. Не съм от хората, които си изпускат нервите или да влизам остро и грубо. Може би съм сбъркал при избор на отбор някой път. Но нещо конкретно, скандално няма. За нищо не съжалявам. Може би само за това, че доста късно се разви кариерата ми. Тогава загубих година и половина в казармата. Това време беше загубено, защото точно тогава трябваше да играя. 

- Не влезе ли в някоя спортна рота?
- Не, аз си бях в обикновено поделение. Тогава ставаше с протекции. Ако си пък в мъжкия отбор, се караше лека служба. Но аз нямах тази възможност. Служех в Доброславци и играех в едно съседно село Курило. Чат-пат да не губя форма. Бяха много сериозни мачове, с школувани футболисти. 

- Корави мачове ли бяха?
- Корави бяха (смее се). Все пак е А окръжна, сещаш се какви бяха.

- Сега се говори много за парите, които получават футболистите. В онези времена пък се носят легенди за чували с пари, които са се раздавали. Наистина ли се лееха така парите при успехи?
- Чак чували с пари не съм виждал и получавал. Не мога да кажа колко пари получавахме. Плащаше се, каквото се кажеше, се изпълняваше. Но бяхме доволни.

- Знаеш, че кариерата на един футболист е до 35-36 години, в които трябва да направи пари, за да се издържа след това. Ти успя ли?
- Да, така е. Аз съм тръгнал от нулата. Моите родители не са били богати или да могат да ме издържат постоянно. Минал съм през всички нива на футбола - от А окръжна до националния отбор. Всичко се дължи на труд и характер. Доволен съм. Да, успях да направя пари. В чужбина най-вече. В България сега може и да се правят пари. Но тогава, който останеше в България, много трудно можеше после да има пари, с които да живее и след края на кариерата си.

- Помниш ли първите си пари от футбола?
- Да, помня ги. Първият ми професионален договор беше с Пирин. Взех заплата и бях много щастлив. Това ми бяха първите пари и веднага отидох и си купих часовник. Преди това във В група играехме за по един обяд. Това беше. Сега ако му кажеш на някой "Ела във В група, за да играеш. Ще имаш осигурена храна", той веднага ще хвърли обувките и ще избяга. А тогава ни беше кеф. 

- Имаш един период и като президент на Брестник. Трудно ли се управлява клуб? Какво се случи там?
- Да, да имаше и такъв период. Справяхме се много добре. Бяхме в Б група, мои приятели построиха хубав стадион. Две години бяхме много добре в Б група. Съумяхме да съберем добри футболисти. Но дойде тогава някаква криза, а човекът, който даваше пари, нямаше как да продължи. Малко му се затегна бизнеса, а в Б група не беше малка издръжката на клуб. Отделно пари от това почти не се печелят и човекът в крайна сметка се отказа. Иначе отборът беше добре. 

- Остана ли приятел с хората, с които бяхте в Литекс?
- Да, с всички. Аз съм в отлични отношения с всички, но рядко се чуваме. Отделно съм кум на Витомир Вутов. С други често се чуваме, че сме от един район. Понякога се виждаме с други в София или на други места.

- Семейството как е? 
- Затова съм и в Пловдив. Жена ми е тук от Хисаря и като се отказах от футбола, се чудехме къде да живеем. Избрахме Пловдив и не съжалявам. Хубав град за живеене и не съжалявам, че сме тук.

- Нямаш наследник, който да поеме по твоите стъпки във футбола. Имаш дъщеря. Тя накъде се ориентира?
- Да, дъщеря ми повече клони към ученето. А и не е гаранция, че ако имах син, щеше да се насочи към футбола. Дъщеря ми си е поела по свой път, ние не се месим. Опитахме по-рано със спорт, но като няма интерес човек към нещо, трудно може да му се отдава. Тя учи в Софийския университет, отдава ѝ се ученето. Аз не съм човек, който има някакви болни амбиции. Тя си има път, който следва. 

- Кой е човекът, на когото си най-много благодарен във футбола?
- Боре Ангелов. Аз бях преотстъпен от Пирин в Петрич и той дойде треньор. Беше известно име, тренирал е Любо Пенев и другите в младежкия национален отбор. Взе ме в А група с Пирин. Забеляза ме и ме взе с него в елита.

- След година ставаш на 50. Можем ли да кажем, че на почти половин век си доволен от живота и си успял човек?
- Да, да. Аз съм доволен как ми се е развил животът. Нямам оплаквания от нищо. Важното е, че се занимавам с футбол - това ми доставя удоволствие. Животът е както си го построиш. Мисля, че няма от какво да се оплача. Дано и не се случват лоши неща, а да продължавам така. Пожелавам това на всички!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ