Треньор номер 1 на България за XX век Димитър Пенев гостува в предаването "Код Спорт" по TV+. Специалистът, който изведе България до бронзовите медали на световното първенство по футбол през 1994 г., се върна към славните времена, когато "златните" момчета от това поколение донесоха неописуема радост на целия народ.

- Г-н Пенев, бяхте избран за председател на Клуба на ветераните на ЦСКА. Бъдещето на клуба е неясно, но славни ветерани не липсват. Какво планирате?
- Имаше вече две срещи, но очакваме и кои ще бъдат президенти, собственици на ЦСКА. Всички сме внимателни в това отношение. Може би някои от ветераните правят грешки в индивидуални изказвания, но сме в права посока. Ако е нужно, ще помагаме и ние в тези трудни моменти за ЦСКА. Нека да говорим за футбол. ЦСКА да го оставим, да бъдем по-спокойни, да няма напрежение. Има и други отбори в нашето първенство на това дередже, но те са си в "А" група.

- Ветераните трябва да побързате с решенията, защото някои от "златния" ви отбор минават 50 години и могат да предявят искания и към тези постове...
- Лично за мен и надявам се и тези, които винаги са уважавали Стоичков, знаете характер спортен, характер индивидуален, но който и да запитате и да не е българин, всеки ще каже "Стойков", "Стоичков". Аз се радвам много, че тези години, вече 50, той няма да има обръщане назад, а само напред. Аз съм му казал навремето като треньор, че животът се върти. Някои ваши колеги споменаха "бурето се върти, Бате Пенев си пие бялото вино, Ицо си върви"...Надявам се, че той това нещо ще го продължи. Ако погледнем в европейските клубни и национални отбори, има и 75-годишни треньори. За Христо Стоичков ще има мегдан от 25 години. Това ще бъде един голям бенефис и нека да не се делим, както преди години не се деляхме на национален отбор и клубни отбори. Този мач да даде един пример, нашият футбол леко да се изправи. Не искам цялостно, но леко да се изправи, защото 22 години сме под средното ниво.

- Замислял ли сте се някога, че останахте неразбран, когато казахте, че "българският отбор трябва да играе бавно и бързо". Нека обясним на тези, на които не им е ясно какво е "бавно" и какво е "бързо", и как българският тим първи започна да играе станалата прословута система в началото на този век "тики-така" на Барселона, как разиграваха Трифон Иванов, Хубчев, Лечков, Балъков и бързо се стрелваха Стоичков и Костадинов?
- Трябва всички да знаят, че на този етап, особено по време на квалификациите преди да заминем за Америка за финалите, имахме доста добра конкуренция от страна на футболистите и за голям техен късмет и най-вече за мен, за футболния съюз, те играеха в много добри отбори. Конкуренцията и в техните тимове беше голяма. Знаете от България или от Югославия, или от Гърция, изобщо да се вземе футболист от Изтока в Западна Европа, в Средна Европа, това беше чудо. Голям късмет бе и за ръководството на футболния съюз и за нас, треньорите, че в годината, когато свършваха квалификациите за световно първенство в Америка, техните договори бяха последни години и това беше един голям шанс за тях да преподпишат. При доброто представяне, което направихме, те подписаха автоматически нови договори. Това беше един голям стимул, което вие, журналистите не го знаехте. Друго е да имаш 1000, друго е да имаш 5000.

- Да, но все пак по-важно е, че този български отбор имаше стил. Талант е имало във всички поколения, но този тим наложи различен стил на игра. През годините българският стил е бил известен с всеотдайност, с раздаване в отбранителен план, повече рушене и едва след това, ако нещо се случи напред. Докато вашият отбор за първи път тръгна да разиграва топката...
- Аз затова ви казах, че ги имах тези футболисти. Те играеха една-две години в европейски клубове. Бяха склонни да коментираме тези неща, да не повтаряме грешките от мачовете в миналото, а трябва и да се задържи топката, трябва и да се разиграе, трябва да се отиде и на плътно покритие, целият състав да се движи в пакет, но до определени зони. Имаше мои колеги, които чуваха и наблюдаваха мачове - пакетно да се движим. За къде пакетно, на магазин ли отиваме да вземем два пакета? (смее се) Трябва да има отделни задачи, които задължително да вършат 100%.

- Защо не живя по-дълго този "златен" отбор? Каква беше причината да го разбият през 1996 г.?
- Аз ли само да отговарям? Аз съм си свършил достатъчно моята работа. Мисля, че и от правителството някои неща се оплетоха. Много награди, много внимание, а забравихме, че това четвърто място, ние трябва да градим по-силен тим и да създаваме по-добри условия, за да бъдем редовно на такива първенства. А не тези 22 години, които пропускаме и не се класираме. Относно новите поколения - търсим клубното, но в клубното знаме вече не са наши кадри. Последните шест-седем години сме зависими от чужденци. И треньорите, и феновете нямаме нищо против чужденците, но трябва да обърнем внимание, както преди бяха школите на Локомотив, на ЦСКА, на "Левски". Сега виждаме много малко таланти - двама-трима и това някак си отвори вратите за посредствени чужденци. Трудно ще ни бъде, ако и от федерацията не се вземе решение. Нека да бъдат трима чужденци, шест да бъдат, но да играят двама или трима, най-добрите. Много можем да коментираме, но трябва да има и открито отношение на федерацията с клубовете.

- Само този, който е бил близо до "златния" отбор, знае какво е да се оправяш с тези момчета - буйни, талантливи, богати... Какво ли не сте опитвали - слагахте им кибритени кутии пред колелата на джиповете, за да видите кой е напускал лагера, понякога се правехте, че не виждате, друг път наказвахте. Това учи ли се или е нюх?
- Ще кажа, че също съм играл футбол като тях. Бях в един отбор с Иван Димитров, Котков, Васко Методиев. Треньор ни беше Георги Берков, с който, да не забравяме, завършихме втори на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. При него съм бил няколко години, един голям специалист. Връщам към 1970 г. - една консултация, един открит разговор не се проведе за нашата подготовка за Световното през 1970 г. Знаете, че тогава сме на кантар с поколението от 1994 г. Тогава беше много трудно и на треньорите, и на ръководството, и на правителството кой да започне титуляр, защото на всеки един пост имаше по трима състезатели.

- С кого ви бе най-трудно да работите през 1994 г.?
- Отговаряш за целия отбор, за персонала, за своите колеги, за фенове, бариера между футболисти и фенове, едно индивидуално пускане на Сираков или на Стоичков... Всичко се знае от феновете. Всички съм защитавал, защото ние сме един колектив. Аз съм треньор и трябва да преценявам кое трябва да излезе на "белия чаршаф", кое да бъде авансово. И този аванс, който го пускам на отделен състезател, той е длъжен след това двойно да ми го върне - да играе, да има ред.

- Рано ли дойдоха на власт четвъртите в света в българския футбол?
- Хайде да го приемем като рано, но искаха успоредно на три аутобана да карат. Както сега се сърдят на Борисов, че аутобаните... Ами, те не могат да станат за 24 часа. Бяха си хванали те аутобанчета един на това, другият натам. Искат за един ден да видят всичко в България. Имах няколко случая първите години, лагерите винаги бяха вечерно време, тъй като пътуваха от различните страни, но използваха и администратора, който ми казва: "Г-н Пенев, другарю Пенев, старши, абе може ли да си отидат до вкъщи и след два часа да пристигнат на лагера? Ами, те въобще не виждат родителите си, а сега точно за два дена ние нямаме тренировки, но трябва да ги видя, има подготовка, разговори психически, виждаме ги по телевизията с техните мачове. Сега искат да видят родителите си. Щом искат, утре сутринта да ми пристигнат, имало е след това звезди, които не ги включвам в групата. Остават резерви, мога да дам примери - Емо Костадинов, Сираков... Администраторът Александър Динев помагаше много, но аз нали с него работя, познавам му всички отношения. При мен състезатели са пушили, но това е индивидуален подход, индивидуално здраве. Всеки един решава. Имаше си наредби, глоби, санкции и за недобро трениране, и за пушене, и ако трябва да изпие една бира. Един литър може да изпиеш за по-бързо възстановяване, за отпускане на мускулатурата. Това много добре го знам от Бончо Генчев, който беше в Англия, след това и Боби Михайлов...Имал съм консултации с тях, поне да бъде 50 на 50. Трябва да бъдеш и като баща, и като треньор. Шефовете при победа първо отиват при състезателите и последно при треньора. Когато е загуба, треньорът е първи...

- Сега, когато се карат един с друг, тъжно ли ви е и как приемате тази битка на характери? Любо Пенев се изправи срещу Емо Костадинов и Данчо Лечков. Очаквал ли сте това да се случи?
- Очаквал съм, но аз започвам от миналото като състезатели, защото и тогава са имали тези отношения - по време на тренировки, на мачове, но винаги трябва да бъдеш търпелив. Те ще се разберат, защото са 20 в групата, а двама или трима имат пререкания. Редно и задължително е и отделните колеги да вземат отношение при тези приказки, защото ние сме на 100 метра извън терена. Докато отидем, те може да се целунат или пък по-остро да са се нападнали. Нали затова е колективна игра. При гол се прегръщат, при грешка се обръщат на другата страна. Всичко е помощта и на треньора, и на самия състав.

- Навремето два пъти ви се е налагало да спасявате положението с млади играчи и имахте безспорен успех. Говоря за Костадинов, Любо Пенев, Стоичков в ЦСКА и след това втори път с Димитър Бербатов, Мартин и Стилиян. Не е ли дошло време и за трети?
- Трудно е да връщаме колелото назад с тези поколения, но само две-три думи ще кажа. Опитаха и Любо, и Краси Балъков, и Стоичков - винаги съм казвал, че те няма да се откажат от своята специалност - треньорството.

- Да се върнем във времето, когато сте бил футболист. Казват, че само вие сте опазил Гунди без да го фаулирате в мач. Кое бе водещото - това, че бяхте приятели или бе въпрос на чест?
- Приятелството си е... Може да си месар, а другият да е бакалин и пак да си приятел с него. Приятелството е, когато си извън терена, извън семейството, когато имаш контакти не само по двойки или единично. Имаше традиция, преди години всеки понеделник се събирахме в ресторант "Балкан". Имаше от всеки един от софийските клубове по двама-трима представители и си беседвахме. Понякога някой отсъстваше, защото някой казал, че той пил едно коняче, другият пил едно вино. Имаше си фенове, както и сега - феновете постоянно имат интерес към състезателите. Тогава имаше интерес и към нас, но ние пускахме в "Балкан" завеси, но все пак намираха начин да видят кой е вътре и какво правим. Имаше едно докладване към нашия клуб, към ЦСКА "те пият коняк и червено вино". А ние правехме сефте - първата кола с малко коняче.

- Кой е най-класният футболист, срещу когото сте играл?
- Те са много. Вие включвате и Аспарухов, включвате и Еузебио, но поне няма да ви излъжа, защото в моите книги, в много наши ежедневници, в много мачове сте ме показали.

- Най-неприятният противник?
- Уве Зелер беше един от много сериозните футболисти. Аз съм имал, те са имали предимство. Някой път казват, че не си го опазил, не си го добре покривал, но от свой колега като стане пробива, как да го опазиш? Той може да се върне в задна позиция, ти отивай...Имал съм такъв сериозен мач с „Левски“. Отвън треньорите викат: "покрий го плътно, той отива дясно крило, аз отивам там, играя център халф, той ще дойде при мене... Сега ще отивам там, за какво да отивам, като той ще дойде тук?"

- Меси или Роналдо, ако трябва да изберете един от тях, кого бихте взел в своя отбор?
- Те играли ли са заедно? За да питам някой от треньорите им. Това са футболисти с върхови качества. За предпочитане са и двамата. Невероятни качества в два различни стила. Знаете Меси - такова владеене на топката, такова боравене, че е невероятно. Може би му давам 5% преднина на Меси, като другият е силен и физически, и на статични положения. Трябва да броим головете и снимка по снимка да ги разглеждаме. И двамата бележат невероятни голове.

- А от треньорите сега кой най-много ви харесва - Моуриньо, Клоп, Диего Симеоне, Гуардиола?
- В последните години Симеоне от Атлетико. Виждате за няколко години стана и шампион, взе и купа. Станаха носители и на купата на УЕФА.

- Манчестър Юнайтед използва докрай ресурса на сър Алекс Фъргюсън, който е три години по-голям от вас. Българският футбол използва ли всичко от Димитър Пенев?
- Няма да обиждам никой, но не използва. Вие също знаете европейското първенство, когато завършихме в Англия, направиха договор, който аз знаех, но си мълчах, защото влияе на футболисти и колектив. Това е от национално...От клубно - и сега, ако реша 50% може да тръгна нанякъде.

КРАСИМИР МИНЕВ И ВЛАДИМИР ПАМУКОВ, ТВ +